Определение по гр. дело №11413/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 октомври 2025 г.
Съдия: Виктория Николаева Недева
Дело: 20251110111413
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42322
гр. София, 13.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110111413 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за признаване за установено
съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 2956,41 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № 40016512796 от 03.04.2023
г., ведно със законната лихва от 04.11.2024 г. до изплащане на вземането; 1166,12 лева,
представляваща неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.06.2023 г. до
05.06.2024 г.; 301,35 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 11.06.2023 г. до
05.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.11.2024
г.по ч. гр. дело № 66270/2024 г. по описа на СРС, 79 състав, както и осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 1603,09 лв.,
представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ за приоритетно
одобряване и отпускане на кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 04.11.2024 г. до окончателното плащане, и с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 317,96 лева, представляваща законна лихва за периода от
05.06.2024 г. - датата на предсрочна изискуемост, до 29.10.2024 г.
Ищецът ........“ ЕООД твърди, че между него и ответника М. М. М. е сключен договор
за потребителски кредит № 40016512796 от 03.04.2023 г., по силата на който му е
предоставил сумата от 3000,00 лв., която е следвало да бъде върната на 36 равни месечни
погасителни вноски в размер от по 146,09 лв. всяка, ведно с уговорена договорна
възнаградителна лихва и падеж на всяко 10-то число на месеца, при краен срок на договора
– 10.04.2026 г. Поддържа, че надлежно е изпълнил задълженията си по него, отпускайки
уговорената главница по посочения от ответника начин – по банков път, като същият е
извършил плащания в общ размер на 193,00 лв., послужили за погасяване на част от
задълженията по договора, поради което непогасени са останали сумите, както следва:
2956,41 лева – неплатена главница; 1166,12 лева - договорна възнаградителна лихва за
периода от 10.06.2023 г. до 05.06.2024 г.; 301,35 лева - мораторна лихва за периода от
11.06.2023 г. до 05.06.2024 г.; 317,96 лева - мораторна лихва за периода от 05.06.2024 г. до
29.10.2024 г. Допълва, че на основание чл. 15 от Общите условия ответникът се е възползвал
от възможността да избере допълнителна услуга „Фаст“ за приоритетно одобряване и
отпускане на кредита, за която се дължи отделно възнаграждение, платимо като част от
всяка от месечните погасителни вноски, при което размерът на всяка погасителна вноска
1
възлиза на 191,92 лева. Изтъква, че поради неизпълнение на поетите договорни задължения
клиентът е изпаднал в забава, като след изпадането му в забава и съгласно уговореното и
прието в чл. 12.3 от Общите условия към ДПК, договорът е прекратен, а задълженията по
него обявени за предсрочно изискуеми на дата 11.06.2024 г. Сочи, че договорът за кредит е
прекратен автоматично от страна на ........“ ЕООД, за което ответникът бил уведомен чрез
уведомително писмо на посочения от него адрес в договора. Заявява, че след обявяването на
предсрочна изискуемост е започнало начисляване на обезщетение за забава, като същото е
било начислено съгласно уговореното в чл. 12 / 12.1 от ОУ. В случай че съдът приеме, че
предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на длъжника, посочва, че крайният срок за
погасяване на кредита изтича на 10.04.2026 г., т.е. тогава настъпва изискуемостта на
задължението на длъжника в пълен размер. По изложените съображения и ако съдът приеме,
че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на ответника, моли съда да съобрази
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и да присъди сбора от непогасените вноски с настъпил
падеж до момента на приключване на устните състезания. Твърди, че за част от вземанията е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но длъжникът е възразил, поради което има
правен интерес от предявените установителни искове по отношение на тях, а за друга част от
вземанията заявлението за издаване на заповед за изпълнение било отхвърлено, поради
което има интерес от предявяването на осъдителен иск по отношение на тях при условията
на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, или за сумата от 1603,09 лв. - възнаграждение за закупена и
ползвана услуга „Фаст“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита. Иска да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи претендираните суми, както и да бъде
осъден да му заплати претендираните такива. Претендира и разноски.
Ответникът М. М. М. е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове и моли същите да бъдат
отхвърлени. Не се оспорва, че между страните е налице облигационно правоотношение по
договор за кредит № 40016512796 от 03.04.2023 г. с посоченото в исковата молба
съдържание. Не се оспорва още, че ответникът е получил заемната сума в размер на 3000
лева. Счита обаче процесният договор за недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, доколкото таксата „Фаст“ не била включена в ГПР, поради което ГПР в
договора е неправилно посочен, като се излагат подробни съображения в тази насока. На
следващо място поддържа, че не било упоменато кои разходи са включени точно в ГПР и
кой разход какъв процент от ГПР формира, като посочването само с цифрово изражение на
процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.
Изложеното противоречало на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като
тази неточност в посочването на размера на разходите поставяла потребителя в положение
да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Излага още, че
посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлявало
невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно
заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1
от ЗЗП. Излагат се подробни съображения и за недействителност на клаузата на чл. VI от
договора в частта относно таксата „Фаст“ на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК,
вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както и в частта относно възнаградителната лихва поради
противоречие с добрите нрави на основание чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД. Позовава се на
последиците, уредени в чл. 23 ЗПК, а именно, че в случай, че договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят следва да дължи единствено чистата стойност на
кредита. Направено е искане за разсрочване на задължението за връщане на главницата
съобразно погасителния план по договора. С тези съображения отправя искане за
отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест между страните:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на
2
следните предпоставки: 1/ валидно облигационно правоотношение между него и ответника
по силата на договор за потребителски кредит № 40016512796 от 03.04.2023 г., в който
уговорените клаузи са валидни, като са индивидуално уговорени, съответно не са
неравноправни и не противоречат на императивните материалниправни норми и правилата
на добросъвестността, разбирана като честното и добросъвестно поведение при сключването
и изпълнението на договори в гражданския оборот; 2/ изпълнение на задължението си за
предоставяне на заемната сума, предмет на договора, в полза на ответника, който да е
усвоил същата; 3/ валидно постигната уговорка за връщане на кредита с надбавка лихва; 4/
основанието, от което произтичат твърдяната допълнителна услуга, която реално да е била
предоставена, както и дължимото за нея възнаграждение; 5/ настъпване на изискуемостта на
вземанията, както и техният размер.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
плащането на процесните суми, в случай че твърди това, за което той не сочи доказателства.
С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни
и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата относно сключването на
процесния договор за потребителски кредит № 40016512796 от 03.04.2023 г. с твърдяното
съдържание, както и усвояване на заемната сума от страна на ответника.
По допускането на доказателства:
Ищецът е представил писмени доказателства, които са от значение за правилното
решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат приети.
Следва да се приложи по делото ч. гр. д. № 66270/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът следва да уведоми страните, че следи служебно
за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и за
нищожност, произтичаща пряко от представените по делото доказателства.
Във връзка с това си задължение, съдът намира, че следва да бъде допусната съдебно-
счетоводна експертиза по задачите, формулирани от ответника, уточнени и допълнени от
съда, както следва:
1. Какъв е размерът на годишният процент на разходите по кредита, като се вземат
предвид всички компоненти, подлежащи на включване в ГПР /в това число всички
разходи, такси и комисионни, начислени по договора, несвързани със забава на
длъжника/?;
2. Извършвани ли са плащания по договор за потребителски кредит № 40016512796 от
03.04.2023 г., ако да, то какви задължения по процесния договор за потребителски
кредит са погасени с извършените плащания?
3. Какъв е размерът на останалите непогасени задължения по процесния договор за
потребителски кредит № 40016512796 от 03.04.2023 г. по пера?
Внасянето на депозит за допуснатата експертиза следва да бъде възложено в тежест
на ищеца, доколкото негова е доказателствената тежест да установи действителността на
договора.
Делото следва да се насрочи за открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.11.2025 г. от
11,20 часа, за която дата и час страните да се призоват.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
3
ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. д. № 66270/2024 г. по описа на СРС, 79 състав.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи, фомулирани в
мотивната част на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Б. Б..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза в размер на 300
лева, вносим от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличие
на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител, както и че с оглед
разрешението, дадено с ТР № 1/2022 г. на ВКС, ОСГТК, следи служебно за нищожност на
същия поради противоречието му със закона, поради заобикаляне на закона и поради
противоречието му с добрите нрави.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).

УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка
с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
4
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие;
неприсъственото решение не се мотивира по същество; в него е достатъчно да се укаже, че
то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Препис от определението да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
Препис от молба вх. № 312884/25.09.2025 г. да се изпрати на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5