Р
Е Ш Е
Н И Е №4433
гр. Пловдив,20 11 2019г.
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно
заседание на 17 09 2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА
при участието на
секретаря Иванка Боева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2823/2019г.
по описа на ПРС, 3ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск, предявен от В.Ж.М. ЕГН ********** ПРОТИВ Ж.П.М. ЕГН **********
на основание чл 144 от СК.
Твърди се, че
родителите на ищеца не живеят заедно и ищецът живее при своята майка,
която се грижи за него и до момента . Навършил е *** годишна възраст на **** г.
До навършване на пълнолетие е получавал
издръжка от баща си в размер на 80 лева месечно, а след тази дата -не е получавал никакви средства за
издръжка от него. Към настоящия момент ищецът е ученик в **** клас в *****,
отличен ученик е и единствените средства, с които разполага са стипендия в
размер на 30 лева месечно. Твърди, че спортува като 30 лева е месечната му
карта за фитнес, която закупува от стипендията си. Двамата с майка му живеят в
общинско жилище, майка му не работи и няма доходи, поради което не може да му
осигури необходимите средства за живот, храна, дрехи, транспорт, лекарства и
други. Ищецът има желание да кандидатства във **** и му се налага да посещава
частни уроци, но няма необходимите средства за това. Няма средства и за
абитуриентския си бал, не работи и не може да започне работа, тъй като целодневно
е на училище, а му предстоят и държавни изпити.
Същевременно ответникът работи в ****, където реализира
добър доход. Ищецът е единственото му дете, поради което се твърди, че
плащането на издръжка на пълнолетния му син няма да представлява особено
затруднение за ответника. Сочи се, че издръжката за месец на ищеца е около 800
лева, като половината от тази издръжка следва да се поеме от неговия баща.
С оглед изложеното, от съда се иска да осъди ответника да
му заплати издръжка за периода от навършване на**годишната му възраст до
подаване на исковата молба пред съда, както и занапред от подаване на исковата
молба пред съда до завършване на средно образование или настъпване на друга
законоустановена причина за изменение и/или прекратя на тази издръжка. Правят
се доказателствени искания. Прилагат се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника.
Същият не оспорва нарасналите нужди на сина му, както и обстоятелството, че той
живее с майка си, с която ответникът е разделен. Твърди, че не е във
възможностите му да заплаща претендираната издръжка. Не оспорва, че работи в *****,
но има наложени запори върху работната заплата и заплащането на каквато й да е
сума би представлявало особено затруднение за него. Няма жилище, живее на
квартира, няма други доходи, от които да се издържа. Моли да му бъде допуснат
един свидетел при режим на довеждане. Прилага писмени доказателства.
Квалификацията на иска е чл. 144 от СК.
Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, и от представеното по делото
удостоверение за раждане се установява, че ищецът е син на ответника,като ищецът е
навършил пълнолетие на ***** .Не се спори ,че до навършване на пълнолетие от
ищеца бащата му е заплащал месечна издръжка в размер на 80лв ,като след
навършване на ***г възраст от ищеца е преустановил плащането .
От разпита на св Д.
/ м. на ищеца / се установява ,че от 2008г тя не живее с ответника ,като тя е
поела грижата за общия им син . От 11г бащата не контактува със сина си ,дори
не му се обажда по телефона . Не участва по никакъв начин в грижете за ищеца
.Месечните разходи на ищеца са около 600лв – за храна , облекло ,спорт ,уроци
във връзка с кандидатстване във В***,ЗДРАВНИ И ОБРАЗОВЕТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ .СВИДЕТЕЛКАТА
НЕ РАБОТИ ,РЕГИСТРИРАНА Е В БЮРОТО ПО ТРУДА .ДВАМАТА С ИЩЕЦА ЖИВЕЯТ В ОБЩИНСКО
ЖИЛИЩЕ .ИЩЕЦЪТ СЪЩО НЕ РАБОТИ ,ТЪЙ КАТО Е УЧЕНИК .ПРЕДСТОИ МУ АБИТУРИЕНТСКИ БАЛ
И КАНДИДАТСТВАНЕ ВЪВ В**** .До
навършване на 18години от ищеца, бащата заплащал месечна издръжка от 80лв.
От приложеното удостоверение е видно ,че ищецът е ученик
, а от изисканата справка от НАП-ТД П. се установява ,че ответникът реализира
месечно възнаграждение между 1800 и 2000лв
.
При така установените факти от значение за спора съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да
заплаща месечна издръжка на сина си в
определен размер следва да се установи, че същият е продължава образованието си
в средно или висше учебно заведение, не е навършил 25- годишна възраст, не може
да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и ответникът
може да дава издръжката без особени затруднения. Навършването на пълнолетие от
детето погасява специално уреденото задължение за издръжка на родителя по
отношение на ненавършилите пълнолетие деца .Докато издръжката на ненавършилите
пълнолетие деца е безусловна – т .е .родителят я дължи ,независимо дали детето
е трудоспособно и дали може да се издържа от имуществото си ,то при издръжката
по чл 144 СК дължимостта се обуславя от възможността на лицето да дава издръжка
и ако тя не представлява особено затруднение за него.
С оглед на изложеното, от събраните по делото
доказателства се установи, че ищецът е ученик ,редовно обучение , няма доходи и имущество , от които да се издържа. От друга страна,
установи се, че ответникът е млад ,здрав и работоспособен човек , няма задължения към други низходящи , трудовото му
възнаграждение е над средното за страната .
Съдът намира ,че
за издръжката на ищеца , са необходими съответно около 500лв месечна издръжка . Ответникът не е ангажиран
по никакъв начин с грижи за сина си ,поради което той следва да поеме
по-голямата част от издръжката му .
Тук е мястото съдът да вметне ,че едно съдебно решение
освен постановено при стриктно тълкуване и прилагане на закона ,трябва да
съответства и на морала и на неписаните общочовешки разбирания за справедливост
.Последните определено не включват пълно дистанциране на един баща от грижите
за детето му ,особено при условия на сложна
житейска ситуация ,каквато е настоящата . Такова поведение определено не
съответства нито на закона ,нито на морала .
В противовес на морала и справедливостта е и един баща да
има средства за собствената си издръжка , а да не предоставя такива на пълнолетния
си син ,който е ученик ,няма доходи и имущество от които да се издържа .Първо и
най –важно задължение за родителя е да осигури на децата си грижи и средства да
пораснат ,да завършат образованието си ,за да имат добра житейска реализация .
Добрият родител винаги би поставил нуждите на детето си на първо място ,преди
своите нужди и потребности .
В контекста на
изложеното и след обсъждането на доходите на ответника ,съдът намира ,че за
последния не би представлявало особено затруднение да осигури 350лв месечно за
пълнолетния си син ,който в продължение
на години е пренебрегвал.Доходът му от 2000 лв позволява поемане на тази част от издръжката на сина му и поемане без затруднения на собствената му
издръжка Съдът в лицето на настоящия
състав намира ,че само в този случай
постановеното решение ще отговаря на закона и същевременно на морала .
Следва да бъде уважен
в същия размер иска и в частта му за периода от навършване на пълнолетие
на ищеца до депозиране на исковата молба ,тъй като от събраните доказателства
се установи ,че в този период ответникът не се е включвал по никакъв начин в
грижите и издръжката на сина си .
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Ж.П.М. ЕГН ********** да заплаща на пълнолетния си син В.Ж.М. ЕГН **********,
издръжка в размер на 350лв / триста и петдесет лева / месечно,
начиная 19 02 2019г, занапред ,до завършване на средно образование
от ищеца В.Ж. , или настъпване на други причини, водещи до прекратяване или промяна
на задължението за издръжка , ведно със законната лихва за забава, от падежа до окончателното изплащане на дължимата сума ,като отхвърля иска в частта
му от уважения размер до претендирания такъв от 400лв месечно .
ОСЪЖДА Ж.П.М. ЕГН ********** да заплати на пълнолетния си син В.Ж.М. ЕГН **********, издръжка в размер на по
350лв месечно за изминал период от време – за периода 13 03 2018г-19 02
2019г ,ведно със законната лихва за забава,
от падежа до окончателното изплащане
на дължимата сума ,като отхвърля иска в частта му от уважения размер до
претендирания такъв от 400лв месечно.
ОСЪЖДА Ж.П.М. ЕГН ********** , да
заплати на сина си В.Ж.М. ЕГН **********,сумата от 500лв /
петстотин лева / разноски по делото .
ОСЪЖДА Ж.П.М. ЕГН ********** да заплати в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 280 лв (
двеста и осемдесет лева ) – държавна
такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П/ Н.
Вълчева
Вярно с оригинала
Н.Н.