№ 24998
гр. София, 17.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110162820 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от К. К. К., искова молба, с
която са предявени осъдителни искови претенции, както следва: главен иск срещу
****** ******** ******** *******“ и евентуален иск срещу „*************** **
********** ******“, с правно основание чл. 181, ал.1 З***, с искане да се постанови
решение, с което ответникът ****** ******** ******** *******“, в условията на
евентуалност – „*************** ** ********** ******“, да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 4 320.00 лева, представляваща левова равностойност за
неосигурена храна за периода от 18.11.2019 г. до 18.11.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 18.11.2022 г. до
окончателно изплащане.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че от 2000г.
работи в структурите на ***, а от 2015 г. в ГД „******** *******“. Сочи, че след
изменение на З***, в сила от 01.02.2017 г., служебното му правоотношение е
преобразувано в такова по ЗДСл считано от влизане на закона в сила. Поддържа, че
след 01.02.2017 г. е преустановено изплащането на пари за храна на основание чл. 181,
ал. 1 З***. На осн. чл.17, ал.2 от ГПК моли съда инцидентно да се произнесе по
1
законосъобразността и валидността на подзаконов нормативен акт - Наредба №
8121з773/01.07.2015 г., в частта в която Министърът на вътрешните работи определя
категориите лица, на които следва да се предоставя храна или да се изплаща левовата й
равностойност, т.к. било налице противоречие със законова правна норма. Развива
съображения в насока, че е сред служителите, на които следва да се заплащат пари за
храна. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ****** ******** ******** *******“. Ответникът не оспорва, че ищецът от
2000 г. работи в структурите на ***, а от 2015 г. в ГД „******** *******“ на ***. Сочи,
че във връзка с приети законови промени, считано от 01.02.2017 г. ищецът със заповед
с рег. № 8121К-2191/06.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи е назначен на
длъжност главен експерт в сектор „Обществени поръчки“ от отдел „Управление на
собствеността“ при ГДГП, със статут на държавен служител по чл.142, ал. 1, т.2 З***.
Излага, че съгласно чл. 142, ал. 1 З*** служителите са три категории: полицейски
органи и органи по пожарна безопасност, чийто статут се уреждал със З***; такива по
чл.142, ал. 1, т.2, какъвто твърди, че е и ищецът, чийто статут се уреждал със ЗДСл; и
лица, работещи по трудово правоотношение, чийто статут се уреждал при условията и
по реда на КТ и З***. Развива съображения в насока, че законодателят изрично е
определил статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от З*** да е по ЗДСл, като е
посочил и кои разпоредби от З*** се прилагат по отношение на тези служители. Сочи,
че служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от З*** биха имали право на храна само при
условията на чл. 181, ал. 3 З***, какъвто обаче не бил настоящият случай. Твърди, че
формирането на основната заплата и цялостното възнаграждение на ищеца е
определено със закона, като възнаграждението включвало и равностойността на
храната. Извън основното възнаграждение сочи, че не се дължи допълнително и
отделно възнаграждение за храна, като развива подробни съображения в тази насока.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Министерство на вътрешните работи, в който предявеният иск се оспорва
като недопустим и неоснователен. Не оспорва, че през процесния период ищецът е бил
служител на ****** ******** ******** *******“. Сочи, че от 01.02.2017 г. насам на
ищеца е определена индивидуална основна заплата, включваща левовата
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 З***. Подробно аргументира, че не му се
дължи претендираната сума. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 181, ал.1 З***.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
2
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на
ответника ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че през процесния период между страните е съществувало служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността главен експерт в
сектор „Обществени поръчки“ от отдел „Управление на собствеността“ при ГДГП; че
за процесния период ответникът не е изплащал отделно от основната месечна заплата,
левовата равностойност на храната; че за процесния период евентуално дължимата, на
основание чл. 181, ал. 1 от З***, парична равностойност на храната е в размер на 4 320
лв., по 120.00лв. месечно.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест по делото, е да докаже
наличието на валидно служебно правоотношение между страните през процесния
период, по силата на което да е полагал труд при ответника; да попада в обхвата на
категорията държавни служители, на които се дължи предоставянето на безплатна
храна или левова равностойност, както и размера на претенцията.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.
ПРИЕМА представените от ищеца и ответниците документи като писмени
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване
на ответника да представи описаните в исковата молба документи, доколкото същите
са представени от ответника с отговора на исковата молба.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 29.09.2023 г. от 11.15часа ,
за които дата и част да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на
ответника, като същите могат да изразят становище и да ангажират доказателства най-
късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4