РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Крумовград, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КРУМОВГРАД в публично заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин М. Чорбаджийски
при участието на секретаря Цветка Вл. Петрова
като разгледа докладваното от Марин М. Чорбаджийски Гражданско дело №
20215130100095 по описа за 2021 година
Производството е по предявени искове с правно основание чл.26
ал.1 предл. 3-то ЗЗД, по чл.108 от ЗС, чл. 59 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът Е. Л. С. от гр. А., предявена чрез адв. Д.Д. от
АК- К., твърди, че по време на брака си с Л.Й. С., бил придобил в режим на
СИО на 12.09.2014 г. с Н.а. за продажба на недвижим имот № 42, т. 2, peг. №
1661, дело № 208/2014 г. на Районен съдия В. П. /който е изпълнявал
функциите на Съдия по вписванията/: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кад. № 011750 в
землището на А., общ. А., обл. К., ЕКАТТЕ 00607, целия с площ 1, 430 дка, с
начин на трайно ползване- Стопански двор, представляващ бивш парцел № 1
по плана на стопанския двор на заличеното ТКЗС- А., ВЕДНО с построената в
двора ДЪРВОДЕЛСКА РАБОТИЛНИЦА със застроена площ 224 кв.м. и обем
от 672 куб.м., представляваща масивна едноетажна сграда, състояща се от
работно помещение и изградени по негово протежение три помещения със
самостоятелни външни входове и при съответни посочени в исковата молба
граници с имота. Заявява, че също така бил придобил в режим на СИО на
05.10.2017 г. с Н.а. за продажба на недвижим имот № 62, т.2, peг. № 3471, н.д.
№ 140/2017 г. на Нотариус Наско Борисов и друг недвижими имот:
1
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, находящ се в жилищна сграда с
търговски обект в А., община А., обл. К., ул. "П." № *, ет. *, с
предназначение- ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ - МАГАЗИН № *, със застроена площ
22,02 кв.м., състоящ се от търговско помещение, склад и санитарен възел,
ведно с припадащи части от рампата, от правото на строеж и от общите части
при съответни имотни граници.
Твърди, че по време на брака ищецът и неговата (към онзи момент)
съпруга Л.Й. С., са ползвали съвместно посочените недвижими имоти, като са
били дадени още в самото начало и на ответника по настоящото производство
да ги ползва. Заявява се, че посочената в Н.а. № 4*, т. 2, peг. № 1661, н.д. №
208/2014 г., дърводелска работилница, а именно масивна едноетажна сграда е
била преустроена в база за преработка на гъби и билки и оборудвана с две
хладилни камери, с хладилни агрегати. Имало е и едно помещение с казани с
пещ предназначени за бланширане на гъбна суровина. Съвместно в
процесното помещение преустроили и сушилня с венилация, оборудвана с
печка на твърдо гориво и вентилация от три големи вентилатора.
Помещенията били оборудвани и с необходимите за целите машини, мивки,
плотове от алпака и т.н., за преработка и култивация на гъби.
Сочи се също така, че на 12.01.2018 г. съпругата му към онзи момент Л.
С. била напуснала семейното жилище и заживяла при родителите си, един от
които е ответникът в настоящото производство и неин баща, поради което
бракът им бил прекратен с Решение № 5*/27.07.18 г. постановено по Гр.дело
№ 5*/18 г. по описа на АРС. След фактическата раздяла на ищеца и неговата
съпругата, ответникът изцяло се бил настанил в описаните по- горе имоти,
като започнал да изкупува гъби и билки и изцяло ограничил достъпа на ищеца
до тях. По време на бракоразводното дело ищеца бил получил сигнал, че
находящите се в дърводелската работилница машини и материали се изнасят
от имота. Посетил имота и като установил, че катинарите и ключалките са
сменени от ответника Й. К. К., уведомил органите на МВР и сезирал
прокуратурата на няколко пъти. Сочи се, че за тези имоти на 27.03.18 г. и
15.05.18 г. ответникът Л. С. и ответникът Й. К. К., който е бил баща на
съпругата му, са били сключили договори за наем, като за първият имот-
Дърводелската работилница, която е били преустроена в цех за преработка на
гъби, е била отдадена под наем за сумата от 10 лв. месечно, а вторият имот е
2
бил отдаден под наем за сумата от 120.00 лв. годишно.
Ищецът заявява, че договорите са били сключени в нарушение на
разпоредбата на чл. 32 от ЗС, като е нямало и решение на собствениците,
притежаващи повече от половината от дяловете на същите вещи. Сочи също
така, че тези договори са били нищожни на основание чл. 26 ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД- били са сключени в нарушение на правилата на морала. Сочи се, че
самите договори са били сключени при явни неизгодни условия, били
сключени в противоречия с добрата търговска практика и затова се считало,
че се накърнявали добрите нрави.
Освен това се твърди в исковата молба, че от 27.03.2018 г. до
настоящият момент, като и от 15.05.2018 г. до настоящия момент, ищецът е
бил ограничен от възможността си да ползва упоменатите по- горе имоти
(поне негов дял), тъй като ответникът го е бил ограничил в това отношение.
Заявява, че ответникът и към настоящия момент продължавал да ползва
имотите, ведно с оборудването в тях, и категорично отказвал да му даде
възможност да реализира каквито и да са собственически правомощия в това.
Съобразно и това за него възниквал правния интерес от завеждане на
посочените искове.
Ето и защо ищецът Е. Л. С. иска на основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 от
ЗЗД, да бъдат обявени за нищожни Договор за наем от 27.03.2018 г. и
Договор за наем от 15.05.2018 г., сключени между ответника Й. К. К. и Л.Й.
С. /дъщеря на ответника и съпруга към онзи момент на ищеца/, и касаещи
описаните по- горе недвижими имоти, както и иска на основание чл. 108 от
ЗС, да бъде осъден ответникът да отстъпи собствеността и предаде
владението на него върху ½ идеална част от същите недвижими имоти,
както и иска на основание чл. 59 от ЗЗД, да се осъди ответникът Й. К. К. да
заплати сумата от 1 840 лева, представляващи пропуснати ползи от
възможността лично да ползва или отдава под наем на трети лица тези
недвижими имоти, ведно със съответните лихви. Претендира и разноски.
В съдебно заседание, ищецът, се явява лично и се представлява от адв.
Д.Д. от КАК. В под по същество и представена писмена защита, поддържа
така предявените искове по изложените в съдебно заседание и в
представената по реда на чл. 149, ал. 3 от ГПК писмена защита становища.
3
Моли съдът да уважи исковете му и да му присъди направените в
производството разноски.
Ответникът Й. К. К., представляван от адв. Д. Ш. от КАК, както в
отговора по заведена ИМ, така и в ход по същество, оспорва исковете като
недопустими и неоснователни.
Ответникът Л. Й. К., представляван от адв. Д. Ш. от КАК, в отговора на
исковата молба, така и в ход по същество, оспорва предявения иск като
неоснователен.
В съдебно заседание ответникът К. се явява лично и се представлява от
адвокат Д. Ш. от АК- Кърджали, ответницата К. не се явява, представлява се
от адв. Д. Ш. . В представена писмена защита, оспорва така предявените
искове против К., като недопустими, а в условията на евентуалност –
неоснователни и недоказани. Оспорва предявения иск против К. като
неоснователен. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е представено копие на съдебно решение № 52/ 27.07.2018 г.,
постановено по Гр.дело № 5*/ 2018 г. по описа на РС- А., от което се
установява, че бракът е сключен 09.01.2001 г. с акт № 27/ 09.01.2001 г.
/приложено удостоверение в тази насока/ между ищеца Е. Л. С. и ответника Л.
Й. К. /дъщеря на ответника Й.К./ е бил прекратен с това решение, в сила от
19.09.2018 г.
Установява се по делото, че по време на брака на ищеца с ответника
Л.Й. С., е бил придобит в режим на СИО на 12.09.14 г. с Н.а. за продажба на
недвижим имот № 4*, т. 2, peг. № 16**, дело № 20*/2014 г. на Районен съдия
В. П. /който е изпълнявал функциите на Съдия по вписванията/: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с кад. № 011750, в землището на А., община А., област Кърджали,
ЕКАТТЕ 006*, целия с площ 1, 430 дка, с начин на трайно ползване-
Стопански двор, представляващ бивш парцел № 1 по плана на стопанския
двор на заличеното ТКЗС- А., ВЕДНО с построената в двора
ДЪРВОДЕЛСКА РАБОТИЛНИЦА със застроена площ 224 кв.м. и обем от
672 куб.м., представляваща масивна едноетажна сграда, състояща се от
4
работно помещение и изградени по негово протежение три помещения със
самостоятелни външни входове и при граници на имота; ПИ № 011227-
пасище, мера на Община А.; ПИ № 011748- стопански двор на ДПФ- МЗГ; ПИ
№ 011279- пасище, мера на насл. на А. Х. С.; ПИ № 011268- нива на С. А. С.
Като доказателство е приложено копие на скица на поземленият имот- с
упоменати титул за собственост, площи, граници, предназначение и други.
По делото се установява, че ищецът е придобил в режим на СИО на
05.10.2017 г. с Н.а. за продажба на недвижим имот № 6* т. 2, peг. № 3471, н.д.
№ 140/17 г. на Нотариус Н. Б., и друг недвижим имот, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, находящ се в жилищна сграда с
търговски обект в гр. А., община А., област К., ул."П." № 1* ет. *, с
предназначение- ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ - МАГАЗИН № *, със застроена площ
22,02 кв.м., състоящ се от търговско помещение, склад и санитарен възел,
ведно с 1/8 ид. част от рампата, обслужваща търговските обекти, както и
припадащите се 1,585 % ид. части от общите части на сградата, и 1, 585 % ид.
части от правото на строеж върху ПИ с кад. № 46 от кв.19, за който е отреден
УПИ 7 по рег. план на А., одобрен с Заповед № 338/ 07.05.1984 г. с площ от 1
400 кв.м., при граници; североизток- имоти с кад.№ 47 и кад. №48 от кв.-19;
северозапад- улица „П.“; югоизток- имоти с кад. № 43, кад. № 44 и кад. №45
от кв.19; и югозапад- улица; и при граници на магазин №5; горе- ап. №9,
долу- избени помещения.
Представени са два броя удостоверения за данъчна оценка, издадени от
Община А., касаещи процесните два броя недвижими имота, в които са
съсобственици с равни дялове са посочени ищецът С. и неговата съпруга
ответника Л. С.
Като доказателство е приложено и удостоверение с рег. №
454/13.09.2019 г. на Служба по вписваният при РС- А., в което е отразено
обстоятелството, че процесните наемни договори от 27.03.2018 г. и от
15.05.2018 г., касателни имоти, предмет на настоящото дело, са вписани в
общият нотариален регистър под №№ 891 и № 1473 /като само последният-
от 15.05.2018г. е бил с вписано съдържание- описан е предметът и това е
магазин № 5 и цена от 120 лева/. Страните по това наемно правоотношение са
5
ответникът К., като наемател на съответният недв. имот, и съпругата на
ищеца /и дъщеря на ответника- като наемодател.
Ищецът е приложил и 5 броя Постановления на РП- А. за отказ да се
образува ДП /от 11.06.2018 г.- 2 броя, от 5 , 9 и 13 юли 2018 г./ по жалби и
сигнали от двете страни по настоящото производство /а и от ответника Л. С.-
към онзи момент съпруга на ищеца /, с които страните взаимно се обвиняват
за незаконни действия, касаещи процесните имоти и най- вече цеха в
стопанският двор. Прокуратурата е отказала образуване на нак. производство
по тези жалби и сигнали с аргументи, че споровете за този имот следва да се
решат по съдебен ред, като е прието, че липсват данни за деяние по НК,
поради и което е прекратила преписките по същите.
Ответникът К. също е представил доказателства, както следва: Договор
за наем от 27.03.2018 г., между него и ответника Л.Й. С. /вписан в общия
нотариален регистър под № 891/, и Договор за наем от 15.05.2018 г., между
ответника К. и ответника Л.Й. С. /вписан в общия нотариален регистър под
№ 1473/; пълномощно от Л.С. за упълномощаване на ответника от
30.01.2018г. /с нот.заверка от тази дата/; Н.а. № 42/ том 2, рег. № 1661, н.д. №
208/ 2014г. на СВп. при РС- А.; ; Н.а. № 62/ том 2, рег. № 3471, н.д. № 140/
2017г. на Нотариус при РС- А.; Н.а. № 157/ том 1, н.д. № 130/ 2009г. на СВп.
при РС- А.; Договор за попукпо-продажба на недв.имот от 27.01.1997 г.;
Договор за продажба на недв.имот- частна държавна собственост от
13.01.1999г.; Договор за инвестиционен банков кредит на ОББ от 22.01.2008
г.; договор за потр.кредит от 27.09.2017 г. на „Сибанк“ АД; Експертно
решение № 1190/ 20.04.2015 г. на МБАЛ- Д-р Ат. Дафовски“- Кърджали;
Писмо от 30.05.2018г. от Командира на армейска част- С., отправено до
ответника Л.С.;
От цитираните по- горе два броя договори за наем, сключени на
27.03.2018 г. и на 15.05.2018 г. /вписани под съответни номера в общият
нотариален регистър/, се установява, че са сключени между ответника К. и
неговата дъщеря- ответника Л. С. /която пък към онзи момент е съпруга на
ищеца/, и касаят имотите, предмет на Н.а. № 42, том 2, рег. № 1661, н.д. №
208/ 2014 г. на СВп. при РС- А., и на Н.а. № 62/ том 2, рег. № 3471, н.д. №
140/ 2017 г. на Нотариус при РС- А., многократно цитирани и обсъждани по-
6
горе, по силата на които имотите са отдадени под наем за срок от 11 месеца,
респеспективно за 1 година на ответника от неговата дъщеря за съответни
суми /първият имот за месечен наем от 10 лева, а вторият имот- за годишен
наем от 120 лева/, като договорите са нотариално заверени.
Приложено е копие на пълномощно от ответника Л. С. за
упълномощаване на ответника К. от 30.01.2018 г. /с нотариална заверка от
тази дата/, с която същата е упълномощила своят баща и ответник в
настоящото производство, за извършване на определени, посочени в същото
действия.
С Н.а. № 157, том 1, н.д. №130/2009 г. на Съдия по вписванията при РС-
А. се установява, че ответникът по делото К. и неговата съпруга са продали
на лицето Д.А. недвижим имот ПИ № 011750 в землището на А., с ЕКАТТЕ
00607, целият с площ от 1 430 дка с начин на трайно ползване- Стопански
двор, представляващ бивш парцел № 1 по плана на стопанския двор на
заличеното ТКЗС- гр.А., ВЕДНО с построената в двора ДЪРВОДЕЛСКА
РАБОТИЛНИЦА със застроена площ 224 кв.м. и обем от 672 куб.м.,
представляваща масивна едноетажна сграда, състояща се от работно
помещение и изградени по негово протежение три помещения със
самостоятелни външни входове и при граници на имота; ПИ № 011227-
пасище, мера на Община А.; ПИ № 011748- стопански двор на ДПФ- МЗГ; ПИ
№ 011279- пасище, мера на насл. на А.Х. С.; ПИ № 011268- нива на С. А. С.- и
това е имотът, предмет на настоящото производство, вкл. на Н.а. №42, том 2,
н.д. № 208/2014г., както и на договор за наем от 27.03.2018г.
Представено е копие на Договор за покупко - продажба на недвижим
имот от 27.01.1997 г., по силата на който част от посоченият по- горе
недвижими имот /сградите/ е бил продаден на ответника по делото К. от
Съвета на пълномощниците на Общото събрание на правоимащите на
заличеното ТКЗС- А..
С Договор за продажба на недвижим имот- частна държавна
собственост от 13.01.1999 г., се установява, че на посочената датата
Областният управител на Хасковска област е продал на ответника по делото
К. и другата част от процесният недвижим имот- а именно прилежащата към
сградата земя /Парцел № 1 с площ от 1 430 кв.м./.
7
Приложени са също така и следните писмени доказателства: 1/ Договор
за инвестиционен банков кредит на ОББ от 22.01.2008 г.- за получен целеви
кредит от ответника К. в размер на 40 000 лева; 2/ Договор за потребителски
кредит от 27.09.2017 г. на „Сибанк“ АД- за получен потребителски кредит от
ответника Л. С. в размер на 13 000 лева; Експертно решение № 1190/
20.04.2015 г. на МБАЛ- Д-р Ат. Дафовски“- Кърджали- касаещо заболяване
на Л. С.; Писмо от 30.05.2018 г. от Командира на армейска част- Смолян,
представляващ отговор на жалба на Л. С. и ответника Й. К. и касаещ тяхно
оплакване от поведение на ищеца по делото, и искане за съдействие от
командира на съответното поделение, в което работи като военнослужещ
същият;
Допълнително в съдебно заседание са събрани следните доказателства:
Договор за потребителски кредит на „СИБАНК“ ЕАД- клон Кърджали, от
който е видно, че ищецът и неговата съпруга са изтеглили кредит в размер на
30 000 лева /с погасителен план към него/; Договор за заем от 11.09.2014 г. за
сумата от 2 000 лева, сключен между Л. С. и Д.А. с нотариална заверка на
подписите /свидетел по делото/- погасен на 03.09.2015 г. /което се установява
със записка на гърба на договора; 2 бр. удостоверения за данъчна оценка на
процесните имоти /предмет на наемните договори/, в които като
съсобственици с по ½ ид.част са посочени ищецът и неговата съпруга.
Като свидетели по настоящото дело са разпитани следните лица: 1/
Х.Ч.; 2/ С.С.- в родствена връзка- майка на ищеца; 3/ С. К.- в родствена
връзка- съпруга на ответника К. и майка на ответницата К.. От показанията на
същите е видно, че свидетелите, посочени от страните, дават информация за
факти и обстоятелства, изложени в исковата молба и отговора на исковата
молба. Освен изложеното следва да се подчертае, че показанията на всички
свидетели са в синхрон със съдържанието на приетите писмени доказателства
и въпреки преценката на част от тях при условията на чл. 172 от ГПК, се
кредитират.
Представено е удостоверение от „ОББ“ АД- Кърджали, в което е
посочено, че ответника Л. С. е клиент на банката и е обслужвала
потребителски кредит по Договор № РК 14-9425738/10.09.2014 г. в размер на
30 000 лева за периода от 10.09.2014 г. до 21.12.2016 г. В този документ е
8
посочено, че до 02.09.2015 г. кредитът е бил обслужван от сметката на Л. С.,
съгласно погасителният план, а на 07.09.2015 г. същата е направила частично
погасяване на сума в размер на 21 140 лева, като дългът продължава да се
погасява ежемесечно от сметката й. Кредитът е бил окончателно погасен на
21.10.2016 г., а сметката е била закрита на 01.12.2016 г. от Л.Й. С..
В тази насока са приложени Анекс от 07.09.2015 г. за частичното
погасяване на кредита /предсрочно погасени са 21 140 лева/, а остатъкът е бил
в размер на 5 999,40 лева, който е следвало да се изплати съгласно новият
погасителен план, приложен към делото. Анексът е бил подписан от ищеца Е.
Л. С. и Л.Й. С.- негова съпруга.
Като допълнително доказателство е приложено копие на н.а. № 188, том
3, н.д. № 588/ 2015 г. на нотариус Г. Г. с район на действие района на РС- М.,
с което се установява обстоятелството, че ищецът Е.С. и съпругата му Л. С. са
продали свой недвижим имот- описаният апартамент намиращ се в М. за
сумата от 11 014 лева.
По делото е извършена съдебно икономическа експертиза от вещото
лице Г.Д. за установяване на пазарната наемна цена за процесните имоти,
като от приетото заключение на вещото лице се установява че за първият
обект – магазин №* със застроена площ от 22,05 кв.м. наемът е 40 лева
месечно, а размерът на пропуснатите ползи за ищеца, като съсобственик на ½
ид.част за периода от 15.05.2018 г. до 06.12.2018 г. е в размер на 173,30 лева;
За вторият обект- имот с площ от 1 430 кв.м. ведно със построените в
него работилница с площ от 224 кв.м. и останалите помощни помещения е
определен наем в размер на 100 лева, като вещото лице сочи, че размерът на
пропуснатите ползи за ищеца, като собственик на ½ ид.ч. от този имот за
периода от 27.03.2018 г. е в размер на 413,32 лева.
Съдът приема, че предявените от ищеца- Е. Л. С. против ответника Й. К.
К. и ответника Л. Й. К. , обективно и субективно съединени искове по чл. 26,
ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, по чл. 108 от ЗС и по чл. 59 от ЗЗД, са процесуално
допустими.
По отношение на съединените искове по чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от
ЗЗД: установи се, че ищецът Е. Л. С. иска на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
9
от ЗЗД, да бъдат обявени за нищожни Договор за наем от 27.03.2018 г. и
Договор за наем от 15.05.2018 г., сключени между ответника Й. К. К. и
ответника Л.Й. С. /дъщеря на ответника и съпруга към онзи момент на
ищеца/, и касаещи описаните по- горе недвижими имоти. Добрите нрави са
морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Настоящата съдебна инстанция счита, че
Договор за наем от 27.03.2018 г. и Договор за наем от 15.05.2018 г., сключени
между ответника Й. К. К. и ответника Л.Й. С. не са нищожни , поради
накърняване на добрите нрави. Неформалният характер, относителността и
изменчивостта на добрите нрави правят много трудно определянето на точна
граница на приложното им поле. Трябва да се има предвид тежестта на
нищожността като гражданска санкционна последица, която рефлектира
върху правната сфера не само на лицата, които са извършили сделката, но
много често засяга права и интереси на трети лица. Степента на моралната
укоримост на поведението на участниците в сделката следва да бъде толкова
висока, доколкото очевидно са накърнени добрите нрави. Ето защо за
нищожни като противоречащи на добрите нрави следва да се прогласяват
само тези сделки, които по своето съдържание, цели или начин на извършване
явно или грубо нарушават правилата на добрите нрави, което в настоящия
случай не се доказа. Договор за наем от 27.03.2018 г. и Договор за наем от
15.05.2018 г., са сключени между ответника Й. К. К. и ответника Л.Й. С., като
дъщерята е отдала под наем на баща си съсобствен имот / придобит в режим
на СИО с бившия си съпруг/. Отдаването под наем на съсобствен имот от
дъщеря на баща си с договори за наем които по своето съдържание, цели или
начин на извършване в конкретния случай не нарушават явно или грубо
правилата на добрите нрави. Не следва да се търси в случая относителна
еквивалентност на престацията, тъй като се отдават имоти под наем от
низходящ на своя баща. Ето защо предявените искове по чл. 26, ал.1, предл. 3
от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
10
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС :
основателността на предявения от ищеца С. срещу ответника К. осъдителен
иск с правно основание чл.108 ЗС следва да бъде преценена с оглед
кумулативното наличие на следните предвидени в закона материалноправни
предпоставки: 1/ титулярство на правото на собственост върху имота-
предмет на иска, за ищеца, 2/ упражнявана от страна на ответника фактическа
власт, върху същия имот, и 3/ липса на основание за осъществяваното от
последния владение върху имота. Съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства обосновава извод за липса на посочените по- горе законови
предпоставки и за неоснователност и недоказаност на предявения от ищеца С.
ревандикационен иск. Ищецът е собственик на ½ идеална част от подробно
описаните по-горе недвижими имоти. Ответникът обаче държи имотите на
годно основание– първоначално с Договор за наем от 27.03.2018 г. и Договор
за наем от 15.05.2018 г., сключени между ответника Й. К. К. и ответника Л.Й.
С., като дъщерята е отдала под наем на баща си съсобствен имот / придобит в
режим на СИО с бившия си съпруг/ , а понастоящем ответника държи
процесните имоти въз основа на Договор за наем от 21.03.2019г. и Договор за
наем от 01.07.2019г.. Посочените договори пораждат правни последици и са
годно основание ответника К. да държи имотите. Ето защо предявения иск по
чл. 108 от ЗС за ½ идеална част от процесните имоти следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД:
Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС: „Когато не
са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал.
1 ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е
увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на
имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД“.
Текстът намира приложение в случаите, когато собственикът е лишен от
ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. Предвид
изложеното по-горе настоящата съдебна инстанция приема, че
ответникът К. ползва имотите въз основа на годно основание – договори за
наем с ответника К.. За успешно реализиране на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
не е от значение начинът, по който се ползва имота. Достатъчно е вещта да се
намира във фактическата власт на лице, което няма правно основание за
11
ползването и. Установи се в настоящото производство, че правно основание
за ползването на имотите от ответника К. е налице. Предвид изложеното
предявения иск по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Няма процесуална пречка ищецът да претендира
обезщетение от ответника К. в отделно производство за невъзможността да
ползва съсобствените с нея процесни имоти, тъй като същите са отдадени под
наем от нея изцяло на ответника К.. Настоящата съдебна инстанция приема,
че договорите за наем, сключени между ответника Й. К. К. и ответника Л.Й.
С. са породили правни последици .
При този изход на делото, ще следва ищецът Е. Л. С., да заплати на Й.
К. К. с ЕГН- **********, от А, ул. “П“ № 17, сумата в размер на 1 700 лева /
хиляда и седемстотин лева/, представляваща направени деловодни разноски
по Гр. Дело № 187/2018 г. по описа на РС- А., В.Гр. Дело №123/2019 г. по
описа на ОС- К. , по В.Гр. Дело № 287/2019 г. по описа на ОС- К.;
При този изход на делото, ще следва ищецът Е. Л. С. с ЕГН-
**********, от А, ул. “Г. К.“ № 15, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, на Л. Й. К., с ЕГН ********** , от гр. А., ул. “П. м.“ № *, сумата в
размер на 300 лева / триста лева/, представляваща направени деловодни
разноски по Гр. Дело № 95/2021 г. по описа на РС- К..
Мотивиран по горните съображения този съдебен състав на РС- К.
разгледал делото по същество,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Е. Л. С., с ЕГН **********, от гр. А,
ул. “Г. К.“ № 1*, против Й. К. К., с ЕГН ********** от гр. А., ул. “П. м.“ № 1*
и Л. Й. К., с ЕГН ********** , от гр. А., ул. “П.м.“ № *, с които се иска на
основание чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, да бъдат обявени за нищожни
Договор за наем от 27.03.2018 г. /регистриран в общият нотариален регистър
под № 8*/ и Договор за наем от 15.05.2018 г. /регистриран в общият
нотариален регистър под № 1*/, сключени между ответника Й. К. К., с ЕГН
********** и ответника Л. Й. К., с ЕГН **********- поради накърняване на
добрите нрави, като неоснователни и недоказани;
12
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е. Л. С., с ЕГН **********, от гр. А, ул.
“Г.К.“ № 1*, против Й. К. К., с ЕГН ********** от гр. А., ул. “П. м.“ № 1*, с
който се иска на основание чл. 108 от ЗС, да бъде осъден ответника Й. К.
К., с ЕГН **********, да отстъпи собствеността и предаде владението на
ищеца Е. Л. С., на ½ идеална част от следните недвижими имоти :
1/ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кад. № 011* в землището на гр. А., община А., обл.
К., ЕКАТТЕ 006*, целия с площ 1, 430 дка, с начин на трайно ползване -
Стопански двор, представляващ бивш парцел № 1 по плана на стопанския
двор на заличеното ТКЗС- А., ВЕДНО с построената в двора
ДЪРВОДЕЛСКА РАБОТИЛНИЦА, със застроена площ 224 кв.м. и обем от
672 куб.м., представляваща масивна едноетажна сграда, състояща се от
работно помещение и изградени по негово протежение три помещения със
самостоятелни външни входове , при граници на имота; ПИ № 011227-
пасище, мера на Община А.; ПИ № 011748- стопански двор на ДПФ- МЗГ; ПИ
№ 011279- пасище, мера на насл. на А. Х. С.; ПИ № 011268- нива на С. А. С..
2/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, находящ се в жилищна сграда с
търговски обект в гр. А., община А., област К., ул. "П." № 1*, ет. * с
предназначение - ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ - МАГАЗИН № *, със застроена площ
22,02 кв.м., състоящ се от търговско помещение, склад и санитарен възел,
ведно с 1/8 ид.част от рампата, обслужваща търговските обекти, както и
припадащите се 1,585% ид.части от общите части на сградата, и 1,585 %
ид.части от правото на строеж върху ПИ с кад. № 46 от кв.19, за който е
отреден УПИ 7 по регулационния план на гр. А., одобрен с Заповед № 338/
07.05.1984 г. с площ от 1 400 кв.м., при граници: североизто к- имоти с кад .№
47 и кад. № 48 от кв. 19; северозапад- улица „П.“; югоизток- имоти с кад. №
43, кад. № 44 и кад. №45 от кв.19; и югозапад- улица; и при граници на
магазин №5; горе- ап. № 9, долу- избени помещения, североизток – магазин
№ 4,северозапад – рампа, югоизток – ап. № 1 и югозапад – магазин № 6, като
неоснователен и недоказан;
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е. Л. С., с ЕГН **********, от гр. А., ул.
“Г. К.“ № 15, против Й. К. К., с ЕГН ********** от гр. А., ул. “П. м.“ № 1*, с
който се иска на основание чл. 59 от ЗЗД да бъде осъден ответникът Й. К.
К. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ сумата в размер на 1 840 лева,
представляваща 1600 лева пропуснати ползи от възможността лично да
13
ползва или да отдава под наем на трети лица недвижимия имот, подробно
описан в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №42, т.2, рег.
№1661, дело № 208 от 12.09.2014г. на Районен съдия В. П. за периода от
27.03.2018г. до датата на завеждане на исковата молба – 06.12.2018 г. , 240
лева -пропуснати ползи от възможността лично да ползва или отдава под
наем на трети лица недвижимия имот подробно описан в Нотариален акт за
продажба на недвижим имот №62, т.2, рег. №3471, дело № 140/2017г. на
Нотариус Н. Б. с рег. №670 на НК и район на действие РС- А. за периода от
15.05.2018г. до датата на завеждане на исковата молба - 06.12.2018 г., ведно
с лихвата за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 06.12.2018 г. до окончателното погасяване на
задължението, като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА Е. Л. С. с ЕГН **********, от гр. А., ул. “Г. К.“ № 1*, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на Й. К. К. с ЕГН **********,
от гр. А., ул. “П.м.“ № 1*, сумата в размер на 1 700 лева / хиляда и
седемстотин лева/, представляваща направени деловодни разноски по Гр.
Дело № 187/2018 г. по описа на РС- А., В.Гр. Дело №123/2019 г. по описа на
ОС- К. , по В.Гр. Дело № 287/2019 г. по описа на ОС- К.;
ОСЪЖДА Е.. Л.. С. с ЕГН- **********, от А., ул. “Г. К.“ № 1*, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на Л. Й. К., с ЕГН ********** ,
от гр. А., ул. “П. м.“ № 1*, сумата в размер на 300 лева / триста лева/,
представляваща направени деловодни разноски по Гр. Дело № 95/2021 г. по
описа на РС- К..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- К. в двуседмичен
срок от връчване му на страните.
Съдия при Районен съд – Крумовград: _______________________
14