Решение по дело №4629/2015 на Районен съд - Бургас

  Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер 185                             29.01.2016г.                                      град Бургас

                                                                          

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                    шести граждански състав

На двадесет и първи януари                                 през две хиляди и шестнадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Радостина Петкова  

 

 

Секретар  И.Г.

като разгледа докладваното от съдия Р. Петкова

гражданско дело номер 4629 по описа за  2015 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Я.Х.И., ЕГН: **********,  с адрес: ***, с която е предявил против ответника „ИТАЛСПОРТ” ЕООД, ЕИК: *********,  със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Приморски, ул. „Ваялар”  № 542, представляван от управителя Катрина Предьова, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 чл. 221 и чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждането му да заплати на ищцата по силата на сключен помежду им трудов договор от 18.03.2013г., прекратен на 16.06.2015г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, сумата  от 397 лв.- главница,  представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец април 2015г., сумата от 397 лв.- главница,  представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец май 2015г., сумата от 198 лв.- главница,  представляваща неплатено трудово възнаграждение за отработените 11 дни  през месец юни 2015г. сумата от 149.77 лв., представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 7 работни дни за 2015г. и сумата от  397 лв., представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на исковата молба –  16.07.2015г. до окончателното й изплащане. Представя писмени доказателства. В съдебно заседание, ищцата чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи, като се произнесе с неприсъствено решение.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът „ИТАЛСПОРТ” ЕООД, редовно уведомен по чл. 50, ал. 4 и ал. 2 от ГПК не е депозирал писмен отговор, не е изразил становище по предявените искове и не е ангажирал доказателства. В съдебно заседание ответникът, редовно призован не изпраща представител и не е направил искане за разглеждане на делото в отсъствие на негов представител.

Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното :

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 128, т. 2 чл. 221 и чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а от КТ, между които е и процесния случай, работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неползвания си платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като съгласно ал. 2 обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 от КТ на базата на полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение към деня на прекратяването на трудовото правоотношение.

В първото по делото съдебно заседание ищцата, чрез упълномощения си адвокатски представител е направила искане за постановяване срещу ответника на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото /респ. не изпрати свой представител/, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

В случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като ответникът, редовно уведомен, не е представил в законовия едномесечен срок писмен отговор по чл. 131 от ГПК, не е ангажирал доказателства и не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в отсъствие на негов представител, като изрично са му указани  последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Наред с това налице е и втората предпоставка на  чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – вероятна основателност на исковете, тъй като твърденията на ищцата за наличието на изискуеми вземания към ответника за заплащане на дължимите му за исковия период неплатено  трудово възнаграждение и обезщетения по чл. 221 и чл. 224 от КТ на соченото основание –сключен за процесния исков период и впоследствие прекратен на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ трудов договор с ответното предприятие, се подкрепят от представените към исковата молба писмени доказателства.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице условията на основание чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника за присъждане на горепосочените трудови възнаграждения и обезщетения.

Поради основателност на главните претенции следва да се уважи и акцесорното искане за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на исковата молба  -16.07.2015г. до окончателното й изплащане.

 На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., която сума ответникът следва бъде осъден да му заплати.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 359 от КТ вр. с чл. 1 от ТДТКССГПК поради уважаване на исковете в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на дължимата по делото държавна такса от по 50 лв. върху всеки от уважените размери на исковете по чл. 128, т. 2, чл. 221 и чл. 224 от КТ, възлизаща в общ размер на 150лв.

            Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „ИТАЛСПОРТ” ЕООД, ЕИК: *********,  със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Приморски, ул. „Ваялар”  № 542, представляван от управителя Катрина Предьова, ДА ЗАПЛАТИ на Я.Х.И., ЕГН: **********,  с адрес: ***, на основание чл. 128, т. 2 чл. 221 и чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД по силата на сключен помежду им трудов договор от 18.03.2013г., прекратен на 16.06.2015г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, следните суми: сумата  от 397 лв. /триста деветдесет и седем лева/- главница,  представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец април 2015г., сумата от 397 лв. /триста деветдесет и седем лева/- главница,  представляваща неплатено трудово възнаграждение за месец май 2015г., сумата от 198 лв. /сто деветдесет и осем лева/- главница,  представляваща неплатено трудово възнаграждение за отработените 11 дни  през месец юни 2015г. сумата от 149.77 лв. /сто четиридесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен годишен отпуск от 7 работни дни за 2015г. и сумата от  397 лв. /триста деветдесет и седем лева/, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на исковата молба –  16.07.2015г. до окончателното й изплащане., както сумата от 400лв. /четиристотин лева /, представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „„ИТАЛСПОРТ” ЕООД, ЕИК: *********,  със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Приморски, ул. „Ваялар”  № 542, представляван от управителя Катрина Предьова ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС дължимите върху уважените искове държавни такси в общ размер от 150лв. /сто  и петдесет лева/.

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                                      

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова

Вярно с оригинала:

И.Г.