№ 141 / 30.3.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Монтана
30.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публичното заседание на четвърти
март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Татяна Иванова, като
разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д.
№2716 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на В.Л.К., като баща и законен представител на децата Людмил Венелинов К. и Даниел Венелинов К. против А.Е.А. *** с правно основание чл.59, ал.9 СК вр. с чл.127, ал.2 СК.
Ищецът поддържа, че живеел с
ответницата на съпружески начала, като от съвместното съжителство са родени
децата Людмил Венелинов К. и Даниел Венелинов К..
С влязла в сила на 26.01.2017г.
съдебна спогодба по гр.дело № 2045/2016г. по описа на РС Монтана, упражняването
на родителските права по отношение на двете деца били предоставени на майката и
е постановено местоживеене на децата на адреса на майката, на него бил
определен режим на лични контакти и бил осъден да заплаща месечна издръжка в
размер на 130 лева за детето Людмил и в размер на 120 лева за детето Даниел,
считано от 01.12.2016г.
Поддържа, че една година след
сключване на спогодбата, през м.април 2018г. ответницата заминала сама за
Чехия, като оставила децата си сами. От този момент Даниел е при него, като той
се грижи за неговото възпитание и издръжка.
След това твърди, че се върнала в
страната, а през м.август 2018г. заминала в Гърция, като му заявила, че и двете
деца трябвало да живеят при него. Ищецът поддържа, че през м.ноември 2018г.
ответницата се разделила и с втория мъж, с когото живеела на съпружески начала,
установила съжителство с друг мъж и оттогава и детето Людмил живее при него и
той полага необходимите грижи.
През този период от време ищецът
заявява, че ответницата напълно се е дезинтересирала от децата, не ги търси
дори по телефона, не дава никакви средства за месечната им издръжка, но в
същото време получава детските добавки и ги харчи за собствените си нужди.
Поддържа, че няма собствено жилище, сменила е няколко партньори, местоработи,
квартири, не е в състояние и не желае да се грижи за децата си.
В същото време твърди, че самият той
притежава собствено жилище, работи, за да осигури всичко необходимо за децата,
в непрекъснат контакт е с педагозите в училището, в което учат.
В изключителен интерес на децата е
да живеят при него, той да упражнява родителските права, което налага да бъдат
променени постановените със спогодбата мерки.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъдат изменени постановените мерки с влязла в сила съдебна спогодба по
гр.дело № 2045/2016г. на РС Монтана относно местоживеенето на децата Людмил
Венелинов К. и Даниел Венелинов К. и упражняването на родителските права, като
бъде постановено децата Людмил Венелинов К. и Даниел Венелинов К. да живеят при
него на адрес ***, както и той да упражнява родителските права по отношение на
двете деца Людмил Венелинов К. и Даниел Венелинов К., а ответницата бъде
осъдена да заплаща по 200 лева месечна издръжка за Людмил и 180 лева месечна
издръжка за Даниел, считано от 01.05.2018г., ведно със законната лихва върху
всяка закъсняла вноска, до настъпване на обстоятелства, даващи основание за
изменение или прекратяването й, както и да му заплати разноските по делото.
Към ИМ са приложени писмени
доказателства. С ИМ са направени допълнителни доказателствени искания.
По същество поддържа предявените
искове, като моли да бъдат уважени изцяло. Заявява, че се установява от
събраните в производството доказателства, че е налице промяна в
обстоятелствата, при които са определени мерките относно местоживеенето на
децата, упражняването на родителските права и е в изключителен интерес на
последните да живеят при своя баща, който ще упражнява и родителските
права.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК,
ответникът А.Е.А. ***, не представя писмен отговор на исковата молба и не взема
становище по предявените искове.
В открито съдебно заседание по
същество не оспорва твърденията в исковата молба, като заявява, че действително
заминала за Чехия, но децата били останали при втория й съпруг, а когато
заминала за Гърция била казала на ищеца за това свое заминаване. Поддържа, че
не е заплащала издръжка за децата, тъй като нямала контакт с тях. Предоставя на
съда да постанови своето решение съобразно събраните доказателства.
Дирекция “Социално подпомагане”,
Отдел “Закрила на детето”, гр.Монтана е изготвила социален доклад съгласно чл.
15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, в които счита, че и двамата родители
притежават необходимите родителски качества и са способни да полагат грижи за
отглеждането и възпитанието на децата си. Твърдят, че децата имат изградена
психо-емоционална връзка и с двамата си родители, която не бива да бъде
прекъсвана, тъй като е изключително важна за емоциите и развитието на децата.
Доказателствата по делото са писмени
и гласни.
Изслушани са по реда на чл.59, ал.6 СК двамата родители, както и децата при условията на чл.15 от ЗЗДет.
Съдът, след като ги прецени във
връзка с доводите и становищата на страните и съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Безспорно се установява, а и не се
спори, че страните са живеели на съпружески начала, като от съвместното
съпружеско съжителство имат родени две деца Людмил Венелинов К., роден на ***г.
и Даниел Венелинов К., роден на ***г.
Установи се също така, че с влязла в
сила на 26.01.2017г. съдебна спогодба по гр.дело № 2045/2016г. по описа на РС
Монтана, упражняването на родителските права по отношение на двете деца били
предоставени на майката А.Е.А. и е постановено местоживеене на децата на адреса
на майката, на бащата В.Л.К. бил определен режим на лични контакти и бил осъден
да заплаща месечна издръжка в размер на 130 лева за детето Людмил и в размер на
120 лева за детето Даниел, считано от 01.12.2016г.
Ответницата около една година след
сключване на спогодбата, през м.април 2018г. заминала сама за Чехия, като
оставила децата си сами, при втория й съпруг. В този момент по-малкото дете
Даниел се преместило да живее при баща си, като той се грижил за неговото
възпитание, обучение и издръжка.
След известно време ответницата се
върнала в страната, а през м.август 2018г. заминала в Гърция, като заявила на
ищеца, че и двете деца трябвало да живеят при него. През м.ноември 2018г.
ответницата се разделила и с втория мъж, с когото живеела на съпружески начала,
установила съжителство с друг мъж и оттогава и детето Людмил живее при баща си и
той полага необходимите грижи.
През този период от време, откакто
децата се установили да живеят при баща си, ответницата напълно се
дезинтересирала от тях, не ги търсела дори по телефона, не давала никакви средства
за месечната им издръжка. Ответницата живеела под наем, нямала собствено
жилище, сменила няколко партньори, местоработи, квартири, не била в състояние и
не желаела да се грижи за децата си.
В същото време ищецът притежава
собствено жилище, работи, за да осигури всичко необходимо за децата, в
непрекъснат контакт е с педагозите в училището, в което учат, осигурява всичко
необходимо за издръжката им, както и за тяхното обучение и възпитание. Децата
се чувстват спокойни и добре при своя баща.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните писмени и гласни доказателства, от приложения социален
доклад.
И двете деца са изслушани при
условията на чл.15 ЗЗДет. и разпитани заявяват, че по-малкото дете Даниел от
около две години живее при баща си, а Людмил от година и половина. Децата
поддържат, че условията на живот и отношението ги накарали да променят
местоживеенето си и да живеят при баща си, където се чувстват добре и спокойни.
И двете деца твърдят, че за в бъдеще желанието им е да продължат да живеят със
своя баща.
Изслушани са и двамата родители,
като бащата заявява, че децата живеят при него, той полага всички необходими
грижи за тях, има собствено жилище, работа и осигурява необходимите парични
средства. За майката твърди, че откакто децата са при него, не е заплащала
издръжка, не е давала никакви средства.
Майката заявява, че твърденията на
ответника в по-голямата си част не отговарят на истината, но по същество
признава, че е заминала за Чехия, оставила е децата при втория си съпруг, след
това в Гърция, като отново не предупредила бащата. Твърди, че живее на
квартира, в момента работи и има социално-битови и материални условия да се
грижи за децата. Признава, че не е заплащала издръжка, откакто децата са при
баща си, тъй като нямала контакт с тях и всъщност бащата им забранил да я търсят.
По делото са разпитани като
свидетели Иво Илиев Иванов и Божидар Юлиянов Методиев. Първият от свидетелите е
кръстник на децата, а вторият съсед в жилището, в което живеят бащата и децата.
Разпитани поддържат, че от около две години бащата В. се грижи за децата, те
живеят при него, осигурява им всичко необходимо, работи, има собствено жилище и
условия за отглеждане на децата. За майката твърдят, че не са я виждали да
идва, да търси децата или да им осигурява средства за месечната им издръжка.
Свидетелят Иванов поддържа, че в момента живее с трети мъж, а от втория има и
дете, което също не живее при нея, а децата Людмил и Даниел били „оставени
почти на произвола на съдбата”.
Съдът кредитира показанията на разпитаните
свидетели, тъй като предават свои лични и непосредствени впечатления, които
кореспондират с писмените доказателства, както и с обясненията на страните и
децата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.1
от СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да
постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на
родителските права, личните отношения с него и издръжката му, а в случай че родителите не постигнат споразумение по ал.
1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските
права, личните отношения с детето и издръжката.При промяна на обстоятелствата, съдът по молба на
единия от родителите, по своя инициатива или по молба на Дирекция социално
подпомагане, може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови,
съгласно чл.59, ал.9 от СК.
С оглед установеното от фактическа
страна, събраните писмените доказателства, както и становищата на страните,
обсъждайки събраните доказателства, в съда се формира категоричния извод, че са
налице изменени обстоятелства и че е изцяло в интерес на децата да бъде
постановена промяна по смисъла на чл.59, ал.9 СК. Установява се промяна досежно
условията на живот при майката, промененото й отношение към децата,
незаинтересованост от тяхното възпитание, отглеждане и обучение, безотговорност
към тяхното здраве и живот, заминавайки на работа в чужбина и оставяйки ги на
грижите на друг мъж, без да информира баща им.
С оглед на тези изменени
обстоятелства в изключителен интерес на децата е за в бъдеще за тяхното отглеждане и възпитание
да се грижи бащата В.Л.К., като двете деца Людмил и Даниел следва да живеят при
него в гр.Монтана, ж.к.Младост бл.7 вх.Б ет.5 ап.38. Съобразно с това, бащата
ще следва да упражнява и родителските права по отношение на децата. По убеждение
на съда бащата притежава родителски капацитет, възможности и желание да се грижи
и възпитава своите деца. При него на децата ще бъде осигурено сигурност и
спокойствие, поради което е изцяло в техен интерес да живеят при своя баща.
По отношение на режима на лични
контакти, който следва да бъде определен на майката. Безспорно е, че децата имат
нужда да контактуват и с двамата си родители, които следва да се съобразяват с
индивидуалните нужди на децата и да ги насочват към развитие на чувството на
уважение към тях. Ответницата е майка на децата, същата няма да упражнява
родителските права, но може да се вижда със синовете си и да контактува с тях,
да поеме своята отговорност по отношение развитието и образованието им. Двамата
родители са тези, които следва да контактуват помежду си по отношение
цялостното развитие на своите деца и да вземат решения изцяло в техен интерес.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че на ответницата следва да бъде определен режим на лични контакти с децата,
както следва: всяка втора и четвърта събота или неделя от месеца, по
споразумение между родителите и по местоживеене на децата, от 09.00ч. до 18.00
часа, както и 20 дни през лятото, които да не съвпадат с отпуска на бащата.
По въпроса за размера на месечната
издръжка, която майката следва да заплаща за децата.
Съгласно
чл.143, ал.1 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, т.е. безусловно.
Размерът на издръжката по силата чл.142, ал.1 СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка,
и възможностите на лицето, което я дължи.При изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка на основание чл.150 СК може да бъде изменена или прекратена. Конкретният размер на издръжката, която всеки родител
дължи на своите ненавършили пълнолетие деца се определя съгласно чл.142,ал.2 СК, която определя минималната издръжка на едно дете, която се равнява на една
четвърт от размера на минималната работна заплата, към момента този минимален
размер е 152.50 лева, считано от
01.01.2020г.
По делото няма писмени
данни както за доходите на бащата, така и за доходите на майката. Бащата работи
като таксиметров шофьор, а майката в пекарна в гр.Монтана, бул.Трети март. Няма
приложени доказателства за месечните им доходи.
От доказателствата
по делото се установи също, че бащата полага изцяло грижите за децата, майката
не ги търси, не се интересува, не дава средства за издръжката им.
За нуждите на
децата се установи следното:
Детето Людмил
Венелинов е на седемнадесет години, ученик в ХІ клас за учебната 2019/2020
година, посещава ПГПЧЕ Петър Богдан гр.Монтана, Даниел Венелинов е на
дванадесет години, ученик в V клас за учебната 2019/2020 година в ІІІ ОУ Петър
Берон гр.Монтана. С оглед на възрастта си, децата несъмнено имат нужда от храна,
дрехи, обувки, както и за закупуване на учебници и учебни пособия, за
извънкласни занимания, за духовни и културни интереси.
С оглед
установените възможности на родителите и нуждите на децата, съдът намира, че за
детето Людмил издръжка в размер на 350.00 лева месечно е достатъчна за
покриване на необходимите му месечни разходи, която следва да бъде разпределена
между двамата родители, съответно от майката 200 лева и от бащата 150 лева
месечно. За детето Даниел издръжка в размер на 310.00 лева месечно е достатъчна
за покриване на необходимите му месечни разходи, която следва да бъде
разпределена между двамата родители, съответно от майката 180 лева и от бащата
130 лева месечно.
Предвид
гореизложеното ще следва майката да бъде осъдена да заплаща на ищеца, в
качеството му на баща и законен представител на детето Даниел, ежемесечна
издръжка в размер на 180.00 лева
месечно, считано една година назад от предявяване на иска, 30.10.2018г., до
настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, както и на
детето Людмил със съгласието на своя баща ежемесечна издръжка в размер на 200.00 лева месечно, считано една
година назад от предявяване на иска, 30.10.2018г., до настъпване на причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
съобразно падежа й вноска.
При този изход на делото, ответницата
следва да заплати на ищеца направените от него разноски по водене на делото,
съобразно уважената част на предявените искове в размер на 480.00 лева,
включващи адвокатско възнаграждение и държавна такса, а по сметка на РС Монтана
сумата от 187.20 лева ДТ съобразно увеличените размери на издръжките, както и
5.00 лева ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА постановените със съдебна спогодба по гр.дело №2045/2016г. по
описа на РС Монтана мерки относно децата Людмил Венелинов К. и Даниел Венелинов
К., като:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Людмил Венелинов К., ЕГН ********** и Даниел Венелинов К. ЕГН **********, на бащата В.Л.К. ***, ЕГН **********.
Децата Людмил Венелинов К., ЕГН ********** и Даниел Венелинов К. ЕГН ********** занапред да живеят при бащата В.Л.К. ***, ЕГН ********** на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на
майката А.Е.А. с децата Людмил Венелинов К., ЕГН ********** и Даниел Венелинов К. ЕГН
**********, както следва:
Всяка втора и четвърта събота или
неделя от месеца, по споразумение между родителите и по местоживеенето на
децата, от 09.00ч. до 18.00 часа, както и 20 дни през лятото, който да не
съвпада с платения отпуск на бащата.
ОСЪЖДА А.Е.А. ЕГН ********** да
ЗАПЛАЩА на Людмил Венелинов К., със съгласието на бащата В.Л.К. месечна
издръжка в размер на 200.00 лева,
считано от 30.10.2018г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
съобразно падежа й вноска, до настъпването на законоустановени причини или
условия за нейното изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА А.Е.А. ЕГН ********** да
ЗАПЛАЩА на В.Л.К., в качеството му на баща и законен представител на детето
Даниел Венелинов К. месечна издръжка в размер на 180.00 лева, считано от 30.10.2018г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, до настъпването на
законоустановени причини или условия за нейното изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА А.Е.А. ЕГН ********** *** да
ЗАПЛАТИ на В.Л.К. *** ЕГН ********** разноските по водене на делото в размер на
480.00 лева.
ОСЪЖДА А.Е.А. ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС Монтана сумата от 187.20 лева ДТ върху размера на увеличените
издръжки, както и 5.00 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд гр.Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО в частта за присъдената
издръжка подлежи на предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: