№ 75
гр. Бургас, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Радостина К. Калиманова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20252001000154 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 174 от 30.05.2025 г. по т.д. № 99/2024 г. на Окръжен съд –
Бургас по иск на “Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, против
“ВГ кепитъл” ЕООД, ЕИК *********, при участието на синдика на “А и Л
корпорация” ООД (н), ЕИК *********, е прието за установено, че не
съществуват приетите и включени в т. 8 на списъка на приети вземания на
кредиторите на “А и Л корпорация” ООД (н), одобрен с определение №
260092 от 13.03.2024 г. по т.д. № 47/2021 г. на БОС, вземания на “ВГ кепитъл”
ЕООД, както следва:
(1) 152 775,64 лв. по договор за прехвърляне на вземане от 26.02.2021 г.,
спогодба от 01.10.2017 г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот,
вписан в СВ Самоков с вх. рег. № 8**** г.;
(2) 168 053,20 лв. – договорна лихва за периода от 01.10.2007 г. до
01.10.2018 г. и
(3) 200 000 лв. – неустойка.
Присъдени са разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника “ВГ кепитъл”
ЕООД.
Въззивникът поддържа, че решението е незаконосъобразно,
неправилно постановено в противоречие на процесуалните правила.
След подробно излагане на фактическата обстановка и на изводите на
1
окръжния съд, с които е съгласен, въззивникът изразява несъгласие с извода на
съда, че не съществува вземане на основание прилагането на последиците по
чл. 161 ГПК, а именно: доказаност на твърдението на ищеца за погасяване на
стария дълг чрез плащане преди сключване на спогодбата, свързаността на
лицата, стопанската нелогичност на поетите задължения, както и счетоводната
експертиза, която не установила осчетоводяване на задълженията по
новацията и при двете дружества като заем през 2007 г.
Неправилни били и изводите на съда, че сключеният на 01-10-2007 г.
новационен договор е с невъзможен предмет поради липса на валиден стар
дълг, както и е симулативен.
Неправилен бил изводът на съда, че зад външно изразената воля липсва
намерение на страните за обвързване, поради което договорът е нищожен на
осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД, ал. 2, предл. 1 и предл. последно ЗЗД, не е породил
правни последици и задължение в тежест на “А и Л корпорация” ООД от
заемно правоотношение, вкл. задължение за заплащане на възнаградителна
лихва и неустойка.
Отрицателният установителен иск на на кредитора “Първа
инвестиционна банка” АД останал изцяло недоказан и следвало да бъде
отхвърлен.
Отправено е искане за отмяна на решението и отхвърляне на иска на
кредитора “Първа инвестиционна банка” АД. Претендират се сторените
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
синдика Б. Л. Б.. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат
се доводи за правилност на атакуваното решение и се иска потвърждаването
му.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ищеца “Първа инвестиционна банка” АД. Според ищеца въззивната жалба
е неоснователна, а първоинстанционното решение следва да се потвърди.
Апелативен съд – Бургас, като взе предвид оплакванията и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определението на съда на осн. чл. 267
ГПК е прието, че е допустима и следва да се разгледа по същество.
Окръжен съд – Бургас е бил сезиран с искова молба от “Първа
инвестиционна банка” АД против “ВГ кепитъл” ЕООД при участието на
синдика на “А и Л корпорация” ООД (н), на осн. чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ за
установяване, че не съществуват вземанията на ответника “ВГ кепитъл” ЕООД
към “А и Л корпорация” ООД (н), включени в т. 8 от одобрения с с
2
определение № 260092 от 13.03.2024 г. по т.д. № 47/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас списък на приетите от синдика вземания, предявени в
срока по чл. 685 ТЗ, а именно: (1) 152 775,64 лв. по договор за прехвърляне на
вземане от 26.02.2021 г., спогодба от 01.10.2017 г. и нотариален акт за
продажба на недвижим имот, вписан в СВ Самоков с вх. рег. № 8**** г.; (2)
168 053,20 лв. – договорна лихва за периода от 01.10.2007 г. до 01.10.2018 г. и
(3) 200 000 лв. – неустойка.
Ответникът “ВГ кепитъл” ЕООД оспорил претенциите и поискал да
бъдат отхвърлени.
Синдикът на “А и Л корпорация” ООД (н) П.К. е изразила становище, че
исковете са основателни.
С обжалваното решение исковете са уважение.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по
чл. 269 ГПК Бургаският апелативен съд констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо.
Решението е недопустимо, тъй като е постановено без участието на
страна, чието участие е задължително – “А и Л корпорация” ООД (н) – и е
условие за допустимост на процеса.
Пасивно легитимирани по отрицателен установителен иск по чл. 694, ал.
3 ТЗ, с който кредитор с прието вземане оспорва съществуването на вземане
на друг кредитор, са кредиторът, чието прието вземане се оспорва, и
длъжникът, т.е страните по материалното правоотношение. В случая ищецът
не е поискал установяване несъществуване на вземането на кредитора “ВГ
кепитъл” ЕООД по отношение на длъжника “А и Л корпорация” ООД и в
исковата си молба като единствен ответник е посочил кредитора “ВГ кепитъл”
ЕООД. Съдът не е констатирал, че ищецът няма правен интерес от това
несъществуването на вземането да се отрече само по отношение на кредитора,
но не и по отношение на длъжника с оглед разпоредбата на чл. 694, ал. 8 ГПК;
не е указал тази нередовност на исковата молба на ищеца; не е дал указания за
обосноваване на интерес от поисканото установяване или за насочване на иска
против двете страни по правоотношението, т.е. и против длъжника “А и Л
корпорация” ООД (н). В резултат на това се е стигнало до произнасяне по
съществото на спора без участие на задължителен другар.
Когато са налице процесуални пречки или липсват процесуалните
условия за съществуването или надлежното упражняване на правото на иск,
не може да има произнасяне по съществото на правния спор. Случаят е такъв,
поради което обжалваното решение е недопустимо. Порокът на
първоинстанционното решение може да се поправи само чрез конституиране
на нова страна, което не може да стане във въззивната инстанция. Ето защо
решението следва да се обезсили и делото се върне на Окръжен съд – Бургас
за ново разглеждане от друг състав на съда на осн. чл. 270 ГПК. При новото
разглеждане е необходимо да се отстрани нередовността на исковата молба,
като се укаже на ищеца да обоснове правен интерес от установяване
3
несъществуването на вземане на другия кредитор без участие на длъжника,
респ. да насочи иска си и против длъжника.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 174 от 30.05.2025 г., постановено по т.д. №
99/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Бургас за ново разглеждане от друг
състав.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4