№ 435
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева Пехливанова
при участието на секретаря Елена Ив. Дженева
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева Пехливанова
Административно наказателно дело № 20215330206612 по описа за 2021
година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП № 568511-F576928/29.03.2021 г., издадено от *** на
*** в ТД на НАП-Пловдив, с което „ПИК Интернешънал Транспорт“ ООД, с
ЕИК: ********* е санкционирано с имуществена санкция в размер на 1572.49
лева за извършено нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 86, ал. 2
ЗДДС, вр. чл. 84, чл. 63, ал. 1 и ал. 4, чл. 117, ал. 1, т. 1 и ал. 3, чл. 25, ал. 1 и
ал. 2 ЗДДС.
Жалбоподателят, „ПИК Интернешънал Транспорт“ ООД, обжалва
цитираното НП и претендира за неговата отмяна. Твърди се, че нарушението
се дължи на счетоводен пропуск, моли се за квалифицирането му като
маловажен случай.
Въззиваемата страна, ТД на НАП-Пловдив, оспорва жалбата и моли НП,
като правилно и законосъобразно, да бъде отменено.
От фактическа страна се установява следното:
При извършена проверка от *** в ТД на НАП-Пловдив било
установено, че жалбоподателят, като регистрирано по ЗДДС лице и в
1
качеството си на получател по облагаемо вътреобщностно придобиване на
ново превозно средство – *** *** *** ***, за което от доставчика „***,
българско ЮЛ с *** ДДС *** № *** – ***, е издадена фактура № *** от ***
г. на стойност *** лв., „*** не е начислило следващия се по придобиването
ДДС в размер на *** лв. в законоустановения срок най-късно от 01.10.2019 г.
до 14.10.2019 г. включително.
Съгласно договор за покупко-продажба, сключен между двете
дружества, продавачът „*** се задължавал да достави и да прехвърли
собствеността на купувача *** на два броя МПС марка *** *** срещу цена
общо *** евро за двете превозни средства.
Уговорено е цената на доставката да се заплати на части, като
собствеността да се прехвърли след цялостно заплащане на продажната цена.
Същото се случило да две вноски през м. юни и месец юли 2019 г.
Транспортното средство е било предадено и индивидуализирано с приемо-
предавателен протокол на *** г. Именно на тази дата настъпило и данъчното
събитие, а ДДС станал изискуем с издаването на фактура № *** от *** г. на
основание чл. 63, ал. 4 ЗЗДС.
В 15-дневен срок от *** г. до *** г. вкл. дружеството следвало да
издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 ЗЗДС с отразен в него данък, който да
включи най-късно в дневника за продажбите и справка-декларация, подадени
в ТД НАП-Пловдив с вх. № *** г. за данъчен период *** и с това да извърши
начисляването на данъка по смисъла на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС.
„ПИК Интернешънал Транспорт“ ООД е начислило следващия се ДДС
със закъснение едва през данъчен период м.07.2020 г., като е издало Протокол
по чл. 117 ЗДДС с № ***., с който е отразен в дневника за продажби и СД за
месец 07.2020 г., подаден в ТД на НАП-Пловдив на 13.08.2020 г.
Нарушението е било извършено на 15.09.2019 г. и открито при
предоставяне на уведомление по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС с вх. № *** г. от
„ПИК Интернешънал Транспорт“ ООД в хода на извършена проверка за
установяване на факти и обстоятелства.
Установява се, че нарушението е извършено за първи път.
С оглед горното срещу дружеството-жалбоподател „ПИК
Интернешънал Транспорт“ ООД е бил съставен АУАН, а въз основа на него е
било издадено обжалваното НП, с което същото е било санкционирано с
2
имуществена санкция в размер на 1572.49 лева за извършено нарушение на
чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 86, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 84, чл. 63, ал. 1 и ал. 4,
чл. 117, ал. 1, т. 1 и ал. 3, чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС.
Недоволно от този резултат е останало „ПИК Интернешънал
Транспорт“ ООД, което оспорва НП и моли за неговата отмяна.
В хода на проведеното съдебно производство като свидетел е била
разпитана *** – свид. Н.С., която в своите показания потвърждава отразените
от нея в АУАН фактически констатации. Съдът кредитира тези показания,
доколкото същите се явяват съответни на събраните по делото писмени
доказателства и по същество не се оспорват от жалбоподателя.
Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се
оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият
съдебен състав съобрази следното:
На първо място следва да се посочи, че АУАН и НП са издадени от
лица, разполагащи със съответна компетентност, видно от приложените по
преписката и неоспорени оправомощителни заповеди.
На следващо място следва да се посочи, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН, доколкото
нарушението е открито на 14.08.2020 г., АУАН е издаден на 29.10.2020 г., а
НП - на 29.03.2021 г., тоест преди изтичане на давностните срокове,
предвидени в чл. 34 ЗАНН. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно
трайната съдебна практика нарушителят се счита открит от момента, в който
компетентния да състави АУАН орган реално разполага с достатъчно данни,
както за извършено нарушение, така и за самоличността на нарушителя, като
разбира се следва да се разграничават понятията откриване на нарушителя и
установяване на нарушението по несъмнен начин. Така изрично Решение №
252 от 07.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3646 / 2018 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 909 от 22.04.2019 г. по к. адм.
н. д. № 238 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1999 от 31.10.2016 г. по н. д. № 1893 / 2016 г. на XX състав на
3
Административен съд – Пловдив, Решение № 2530 от 24.11.2014 г. по н. д. №
2185 / 2014 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
1999 от 31.10.2016 г. по н. д. № 1893 / 2016 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, постановени по казуси идентични с
настоящия. От дадената дефиниция следва, че въпросът за откриване на
нарушителя е чисто фактически и във всеки конкретен казус зависи от
преценката в кой момент контролният орган е разполагал с достатъчния обем
информация за извършеното нарушение и неговия извършител. В конкретния
случай това е датата 14.08.2020 г., на която дата наказаното лице е
предоставило, уведомление по чл. 126, ал. 3, т. 2 от ЗДДС с вх. № *** г.
Действително от една по-ранна дата, контролният орган е разполагал с
информация за извършена доставка и че същата не е отразена в дневника за
продажби, а е отразена в дневника за покупки. Тази информация, обаче, е
крайно недостатъчна на контролния орган, за да извърши преценка за наличие
на нарушение.
Предвид горното съдът намира, че нарушението се явява доказано по
несъмнен начин. В тази връзка следва да се приеме и че установено в АУАН и
НП изцяло кореспондира с приложените по делото писмени доказателства
така и от разпита на актосъставителя, който в показанията си категорично
потвърждава констатациите от АУАН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и
нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на
АУАН и НП. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка е
дадена изцяло законосъобразна правна квалификация на допуснатото
нарушение. Тук следва да се отчете и спецификата на нарушението-
неначисляване на ДДС и законодателния подход при уреждането му. Трайно
установено положение в теорията и практиката е че начисляването на
дължимо ДДС е сложен, динамичен фактически състав който включва
следните елементи: 1. издаване на данъчен документ, в който да се посочи
данъка на отделен ред; 2. включване размера на данъка при определяне на
резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125
ЗДДС за този данъчен период; 3. посочване на документа по т. 1 в дневника
4
за продажбите за съответния данъчен период и 4. подаване на документите по
т.2 и т.3 в ТД на НАП в определения за това срок за съответния данъчен
период. За да се счита за надлежно начислен ДДС всеки един от четирите
елемента следва да е налице, като липсата на който и да било от тях води до
незавършеност на фактическия състав и липса на начислено ДДС. Доколкото
обаче се касае за фактически състав за изпълнение на едно законово
задължение, то независимо дали липсват един или няколко от елементите
винаги ще е налице само едно нарушение - липса на начисляване на ДДС, а не
няколко самостоятелни нарушения.
Законосъобразна е и констатацията, че със закъснялото /след изтичане на
период от около 10 месеца/ включване на процесната сделка в справката
декларация по чл. 125 ЗДДС и в дневника на продажбите и закъснялото
подаване в ТД на НАП на коригираните документи жалбоподателят е
допуснал нарушение на чл. 86, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 86, ал. 2 ЗДДС, като
както вече се отбеляза в случая, поради употребената законодателна техника,
въпреки посочването на няколко разпоредби като нарушени, се касае за само
едно нарушение.
В тази връзка следва да се посочи, че коректно са посочени и нормите, от
които произтича задължението именно на жалбоподателя в качеството си на
получател на облагаемата доставка да начисли ДДС за процесната сделка -
чл. 86, ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 84, чл. 63, ал. 1 и ал. 4, чл. 117, ал. 1, т. 1 и ал. 3, чл.
25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Надлежно са описани и фактическите обстоятелства,
които се субсумират под тези правни норми.
Правилно с оглед установените по делото фактически обстоятелства е
определена и санкционната норма - чл. 180а, ал.1 ЗДДС. В случая
обстоятелството, че наказаното лице има право на данъчен кредит няма
никакво отношение към преценката дали деянието е съставомерно и
допуснато ли е нарушението, състоящо се в неначисляване на дължим ДДС.
Значимостта на обстоятелството, че наказаното лице има право на данъчен
кредит е, че това обстоятелство предпоставя приложението на санкционната
норма на чл. 180а ЗЗДС, която предвижда значително по-ниска санкция от
нормата на чл. 180 ЗДДС, която е приложима, ако лицето нямаше право на
данъчен кредит. Доколкото в случая не само е приложена коректната
санкционна норма, но и тя се явява по-благоприятна за наказания субект, то
5
не може да става дума за никакво нарушение на правото му на защита.
Наложената глоба е в рамките на минимума, предвиден в санкционната
норма, поради липсват основания за редуциране ѝ.
Липсват и основания за квалифицирането на случая като „маловажен“.
Съгласно разрешението, дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005 г.
на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, то изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран,
задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса
позволява ли констатираната обществена опасност да деянието ангажиране на
административно-наказателна репресия спрямо дееца. Настоящият състав
споделя изцяло трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че
за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения. Според настоящия състав конкретното
нарушение е такова, което разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност за подобен вид нарушения, по следните аргументи: на
първо място от жалбоподателя, нито са изложени доводи, нито са
представени доказателства да са налице някакви обективни причини, поради
които е пропуснат срокът за изпълнение на законоустановеното задължение, а
наличието на такива обективни причини съдебната практика е извела като
едно от типичните обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на деянието. Така изрично Решение № 2683 от
14.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3148 / 2018 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 829 от 11.04.2019 г. по к. адм.
н. д. № 434 / 2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив. Не
може да се счете за смекчаващо обстоятелство, понижаващо обществената
опасност на извършеното фактът, че нарушението е отстранено доброволно с
подадените корекционни декларации. Това е така с оглед значителния период
от време /почти година/, след изтичането на който е извършено
отстраняването на нарушението. В тази връзка следва да се посочи, че
законодателят изрично е отчел възможността за последващо отстраняване на
нарушението като е предвидил занижени санкции в зависимост от периода
след изтичането на който е отстранено нарушението. Така в общата норма на
чл. 180а, ал.1 е посочено, че санкцията е в размер 5 на сто от неначисления
данък, но не по-малко от 50 лв. В поощрителната норма на чл. 180, ал. 3 е
6
предвидено, че когато регистрираното лице е начислило данъка в периода,
следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата,
съответно имуществената санкция, е в размер до 2 на сто от данъка, но не по-
малко от 25 лв. В чл. 180а, ал.4 ЗДДС е посочено пък, че глобата е от 100 до
300 лева, ако нарушението е отстранено в срок от 2 месеца. С оглед
посочените поощрителни норми, няма как нарушителят да бъде бонифициран
чрез приложение на чл. 28 ЗАНН, при положение, че нарушението е
отстранено много след изтичане на сроковете за приложение на
поощрителните норми. Не може да доведе до извод на малозначителност на
деянието обстоятелството, че реално не е причинена щета на фиска,
доколкото това обстоятелство е съобразено при определяне на приложимата
санкционна норма. Не може да доведе до извод за малозначителност на
деянието обстоятелството, че нарушението е за първи път. Това
обстоятелство е изрично съобразено от законодателя, който е предвидил по-
леко наказуем състав за нарушители, които са извършили еднократно
нарушението от тези, при които това се повтаря при които нарушението се
наказва по чл. 180а, ал.5.
Предвид всичко гореизложено обжалваното НП, следва да бъде
потвърдено, а жалбата, да бъде оставена без уважение.
С оглед крайния изход на делото и предвид направеното в този смисъл
искане, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната
норма предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност
на делото, както и че дейността на юрисконсулта в настоящото производство
се изразява в изготвяне на писмено становище относно законосъобразността
на НП и основателността на депозираната жалба, както и процесуално
представителство, в това число ангажиране и представяне на голям обем от
писмени доказателства пред настоящата инстанция. Ето защо в полза на ТД
на НАП Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в 150.00 лв.
7
Ето защо Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 568511-F576928/29.03.2021 г., издадено от ***
на *** в ТД на НАП-Пловдив, с което „ПИК Интернешънал Транспорт“ ООД,
с ЕИК: ********* е санкционирано с имуществена санкция в размер на
1572.49 лева за извършено нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 86,
ал. 2 ЗДДС, вр. чл. 84, чл. 63, ал. 1 и ал. 4, чл. 117, ал. 1, т. 1 и ал. 3, чл. 25, ал.
1 и ал. 2 ЗДДС.
ОСЪЖДА „ПИК Интернешънал Транспорт“ ООД, с ЕИК: *********
ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП-Пловдив сумата от 150 /сто и петдесет/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8