№ 173
гр. Харманли, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно
наказателно дело № 20255630200313 по описа за 2025 година
Производството е по Глава III, Раздел V чл.59 и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания .
Обстоятелства по жалбата.
Жалбоподателят Х. О. М. ЕГН ********** от с. Доситеево, общ. Харманли,
обжалва наказателно постановление № 25-0271-000283/12.V.2025г. на Началник група към
ОД МВР- Хасково РУ-Харманли, като моли да бъде отменено частично наказателното
постановление в частта „Лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца, тъй като
водачът не бил извършил нищо умишлено и по никакъв начин не бил създал опасност за
движението.
В съдебно заседание жалбоподателя - редовно призован, не се явява и не се
представлява. От проц. представител адв. Р. Б. при АК Хасково е депозирана молба, с която
поддържа жалбата. Моли съдът да отмени наказателното постановление изцяло, като
неправилно и незаконосъобразно. Алтернативно моли съда да измени обжалваното НП като
намали наложеното на жалбоподателя наказание до размера на законовия минимум.
Административно наказващия орган - Началник група към ОД МВР
РУХарманли, редовно призован не се представлява. В придружителното писмо към
административно наказателната преписка изразява становище в случай на отмяна на
наказателното постановление да бъде обстойно разгледан определения размер на
възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар като същият бъде определен в
минимален размер.
Районна прокуратура Хасково, ТО - Харманли – редовно призована, не изпраща
представител и не вземат становище по жалбата.
Факти от съдебното дирене.
С Наказателно постановление № 25-0271-000283/12.V.2025г. на Началник група
към ОД МВР РУ-Харманли, издадено въз основа акт серия GA № 3845708/17.IV.2025 г. на Х.
О. М. ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание: "Глоба" в размер на 200 лв. и "Лишаване от право да управлява
1
МПС" за 6 месеца, за това, че:
"На 16.IV.2025г. в 23:00ч. в гр. Харманли, на ул. "Марин Велев“ до общински
пазар – Харманли в посока към гр.Любимец като собственик на лек автомобил - "Мерцедес
Е300 ЦДИ" с рег. №***, при управление на автомобила си не спира при подаден светлинен
и звуков сигнал от служебен автомобил на МВР, маркиран и блиндиран с надпис и
отличителни знаци „Полиция“. След подадения сигнал да спре автомобила си водачът не
спира движението си, а ускорява скоростта си на движение с което осуетява полицейска
проверка е извършил:
1. Не спира плавно на посоченото място, или в най- дясната част на платното за
движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.
103 от ЗДвП. "
В Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3845708/
17.IV.2025 г. са отразени идентични обстоятелства.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началника на група към ОД
на МВР Хасково, РУ- Харманли, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-
1632/02.XII.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг
длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават
НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност.
В хода на настоящото производство, в качеството на свидетел се разпитаха: Ж.
П. Ж. - актосъставител, Д. Б. К. - свидетел по акта -служители на РУ Харманли при ОДМВР
Хасково.
От показанията на свидетелите Ж. и К. - служители на РУ Харманли се
установява, че на 16.04.2025г. около 23:00ч., при обход на новия пазар забелязали лек
автомобил, който влезнал във вторият завой със силна скорост и задницата му поднесла.
Тръгнали след него и на бул. „България“, подали светлинен и звуков сигнал, но той
продължил движението си, след което завил по ул. „Асен Златаров“ в посока ул. „Васил
Левски“, като при движението си не спирал на нито един знак „Стоп“. Карали след него, но
автомобилът се движел много по - силно от тях, отдалечил се. Видели, че завил по ул.
„Васил Левски“ в посока ресторант „Приказките“. Забелязали, че колата била спряна на
паркинга на стадиона между две коли. Спрели до него, но водачът се бил прехвърлил на
дясната седалка. Попитали го защо бяга. Лицето било стресирано, целия треперел и казал,
че се изплашил. Декларация попълнил собственоръчно. Първо казал, че друго момче карало
и после избягало. След което казал, че бил сам и като ги видял се изплашил, подал газ,
дрифтирал и затова не бил спрял.
Посочват, че докато карали след него не се виждал никой отзад в автомобила и
те спрели след него по малко от минута, след като той спрял до стадиона. Там на място
казал, че карал някой друг, започнал да посочва имена на други момчета. Отвели го в
районното, за да извадят данните на това момче, което карало, въпреки, че не видели някой
да бяга. След това казал, че се изплашил и че той карал. Акта бил съставен впоследствие в
полицията, в негово присъствие и се разписал без възражения.
Правни съображения.
Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл. 59
ал. 2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 17.VI.2025г.,
като жалбата е депозирана пред РУ- Харманли към ОД на МВР - Хасково на 27.VI.2025г., и
входирана под вх. № 271000-5516/27.VI.2025г. Като подадена в законоустановения срок,
жалбата се явява процесуално допустима. Преценена по същество според състава на съда е
частично основателна.
Наказателното постановление е издадено при спазване на предвидените в Глава
ІІІ на ЗАНН разпоредби, регламентиращи установяване на административните нарушения и
налагане на административните наказания и не страда от процесуални пороци, водещи до
отмяната му. Актът за установяване на административно нарушение е съставен както в
присъствието на нарушителя, а така също и в присъствието на свидетел – служител на РУ
на МВР гр. Харманли.
Актът е издаден от компетентно длъжностно лице - Ж. П. Ж. в качеството му на
мл. автоконтрольор при РУ Харманли и в рамките на правомощията предоставени от Закона
за МВР. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички
2
задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по
съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от Закон за административните
нарушения и наказания, установяваща изискуемите реквизити, но само отчасти.
Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, поради което
няма каквото и да е съмнение относно конкретната фактическа деятелност на
жалбоподателя, респ. за какво нарушение е наказан.
При преценка правилното приложение на материалния закон, съдът намери НП
за правилно със същото, визиращ самостоятелно административно нарушение, правно
квалифицирано: с нормата на чл. 103 от ЗДвП, субсумиращо състава на чл. 175 ал. 1 т. 4 от
ЗДвП. Така дадената от АНО правна квалификация е вярна, съответства на изложените
факти и описани деяния в констативната част, приети за доказани от органа, които покриват
обективните признаци на посочените административно-наказателни разпоредби. Като водач,
управляващ МПС - лек автомобил, жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в
нормите на ЗДвП, които установяват правилата за движение по пътищата, изискванията към
водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се превозни средства. В
кръга на тези задължения от императивен порядък са и установеното с чл. 103 от ЗДвП,
съдържащо изрично предписание, според което при подаден сигнал за спиране от
контролните органи, всеки водач на превозно средство е длъжен да спре по начина, указан в
разпоредбата на закона ( плавно, в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място) и да изпълнява дадените му
указания.
За съставомерността на нарушението по чл. 103 от ЗДвП е необходимо, от
обективна страна, подадения сигнал да е възприет от водача, същият да не е спрял или да не
е изпълнил дадени указания. В случая, по делото, доказани по категоричен начин са
фактите, свързани с поведение и действия на жалбоподателя, разкриващи обективното
неизпълнение от негова страна на всяко от обсъжданите задължения, обвързващо го в
качеството му на водач на МПС. Правните изводи в тази насока са безспорни, тъй като от
безпротиворечивите гласни доказателства - показанията на свидетелите Ж. Ж. и Д. К.
несъмнено се установи, че жалбоподателят управлявайки лек автомобил не е спрял на
подаден звуков и светлинен сигнал за спиране.
В тази насока, свидетелските показания, кредитирани от съда са напълно
еднозначни, недвусмислени и убедителни, като разпитаните свидетели категорично
потвърждават, че именно жалбоподателя е бил водач на автомобила и с оглед обективността
и липсата на противоречия в тях, поради което няма основание за друг извод, освен този, че
жалбоподателят е нарушил задължението си визирано в чл. 103 от ЗДвП, отказвайки да спре
на определеното място. В този смисъл той не е изпълнил дадените му указания за спиране
подаден стоп сигнал с палка и светлинен сигнал, които безспорно следва да се квалифицират
като нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. След като това е така,
налага се безпротиворечив извод, че с демонстрираното си поведение, в частност с това си
бездействие, водачът -жалбоподателят е изпълнил от обективна и субективна страна,
административно наказателния състав на чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП и следва да понесе
съответната административно наказателна отговорност. Достигайки до същия извод АНО е
постановил правилен и законосъобразен акт, а отговорността на жалбоподателя Х. М.
правилно е била ангажирана на посоченото правно основание.
Налице е и субективният елемент -вината. Поведението на жалбоподателя е
било виновно, тъй като съзнавайки естеството на всяко от указаните задължения,
произтичащото от нормата на чл. 103 от ЗДвП, чийто безспорен субект е бил, той е съзнавал
или ако не е съзнавал е следвало да съзнава общественоопасните последици на извършеното
от него, като от волева страна е искал тяхното настъпване. Последното обосновава и извод
за неговия пряк умисъл, при извършване на нарушението. С тези правни аргументи,
решаващият съдебен състав прие, че с деянието си Х. М. е осъществил от обективна и
субективна страна, състава на административното нарушение от обжалваното НП, при
възведената правна квалификация, визираща административно наказателният състав по
чл.175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП (ред. ДВ бр.9 от 2017г. в сила от 26.І.2017г.). Следователно напълно
законосъобразно и правилно същото му е било вменено и за същото е реализирана неговата
3
административно наказателна отговорност.
Административното наказание обаче е определено при неспазване на
разпоредбата на чл. 27 ал. 2 от ЗАНН, тъй като Съдът намира, че при индивидуализацията
на административната отговорност следва да се вземе предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смегчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Доколкото по делото не се
представя справка за нарушител водач за да обоснове наличие на отегчаващи вината
обстоятелства с евентуални предишни наложени административни наказания намира, че
АНО е наложил едно явно несправедливо и несъответстващо на степента на обществената
опасност на деянието и дееца наказание, като е наложил наказания в определения в закона
максимум. Размерът на административното наказание "Глоба", което може да бъде наложено
е от 50 лв. до 200 лева и вземайки предвид изложеното по – горе Съдът намира, че размерът
на това наказание е несправедливо завишен, като счита, че следва наложеното наказание да е
около среден размер, а именно 100 лева, който размер намира за справедлив и би изпълнило
целите на наказанието - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани така, както визира чл. 12 от ЗАНН. Същото е съотносимо и за кумулативно
наложеното административно наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от
6 месеца, което по изложените по горе доводи се явява несъразмерно тежко и следва да бъде
намален неговия размер до средния предвиден в закона размер, а именно в размер на 3
месеца.
С оглед изхода на делото и предвид, че по делото от страните не се претендират
присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.4 от Закон за административните
нарушения и наказания, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0271-000283/12.V.2025г. на
Началник група към ОД МВР РУ-Харманли, издадено въз основа акт серия GA №
3845708/17.IV.2025 г., с което на Х. О. М. ЕГН **********, на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от
ЗДвП е наложено административно наказание: „Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за 6 месеца, за това, че:
„На 16.IV.2025г. в 23:00ч. в гр. Харманли, на ул. "Марин Велев“ до общински
пазар - Харманли в посока към гр. Любимец като собственик на лек автомобил – „Мерцедес
Е300 ЦДИ“ с рег. №***, при управление на автомобила си не спира при подаден светлинен
и звуков сигнал от служебен автомобил на МВР, маркиран и блиндиран с надпис и
отличителни знаци „Полиция“. След подадения сигнал да спре автомобила си водачът не
спира движението си, а ускорява скоростта си на движение с което осуетява полицейска
проверка е извършил:
„Не спира плавно на посоченото място, или в най- дясната част на платното за
движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.
103 от ЗДвП. ",
като НАМАЛЯ размера на наложените административни наказания: „Глоба“ в
размер на 100 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от
съобщението за произнасянето му пред Административен съд Хасково по реда на Глава ХІІ
от Административно процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
4