ПРОТОКОЛ
№ 2015
гр. Пазарджик, 12.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20255220102246 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Ищецът Д. И. К. - редовно призован чрез процесуалния си представител,
не се явява. За него се явява адв. А. А. от АК-Пазарджик - надлежно
упълномощен с ИМ.
Ответникът „..........“ ЕАД - редовно призован чрез процесуалния си
представител, не изпращат законов или процесуален представител.
АДВ. А.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. А.: Поддържам исковата молба.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че ищецът е влязъл в
правоотношение с Ответника-банка и сключва два поредни договора за
потребителски кредит за различни суми. Сключването на договорите се
1
осъществявало на място в офис. Единият договор е сключен на хартия, а
вторият договор чрез въвеждане на СМС код, който бил за потвърждаване. И в
двата договора след като ги е подписал открил, че е включена застраховка в
общия размер на кредита. Без да подпише договорите в този вид - с включени
застрахователни премии, е нямало да получи кредитните средства.
Твърди се, че в двата договора в главницата е включена
застрахователната премия, който се явява разход по кредита, тъй като тази
сума никога не се предоставя за ползване на ищеца и следователно не трябва
да се включва в общия размер на кредита. Неправилно е изчислен ГПР и ГЛП.
Ето защо договорите са недействителни, а надплатеното следва да бъде
върнато на ищеца.
Твърди се, че на 14.04.2022 г. ищецът сключва договор за потребителски
кредит №********** с ответника-банка за отпускане на кредит в размер на
11000 лева при срок на изплащане 40 месеца с крайна дата за изплащане
15.08.2025 година. Ищецът е усвоил 11000 лева.
Сочи се, че в чл. 7.1 към размера на кредита е включена застрахователна
премия в размер на 3611.58 лева и така общия размер на кредита се увеличил
на 14611.58 лева. ГЛП бил определен на 30.39% (чл.9.1.), ГПР на 34.87%
(чл.10) без да се упоменават кои разходи и допускания влизат в ГПР. Обща
дължима сума била определена на 23409.93 лева. В чл. 11.2. е инкорпориран
погасителен план, който съдържа информация само за главница и лихва, но не
и за застрахователната премия.
Твърди се, че застрахователната премия се превеждала директно на
застрахователя (чл.19 от договора) Cardif Assurance Vie SA, регистрирана във
Франция, лиценз №5020054, чрез Кардиф Животозастраховане, клон България
и Cardif Assurance Risque Divers SA, регистрирана във Франция Лиценз №
4020286, чрез Кардиф Общо застраховане, клон България.
Твърди се, че на 02.08.2024 г. ищецът сключва договор за потребителски
кредит №********** с ответника-банка за отпускане на кредит в размер на
1500 лева при срок на изплащане 12 месеца с крайна дата за изплащане
05.08.2025 година. Ищецът е усвоил 1500 лева.
Сочи се, че в чл. 7.1 към размера на кредита е включена застрахователна
премия в размер на 251.28 лева и така общия размер на кредита се увеличил на
1751.28 лева. ГЛП бил определен на 51.13% (чл.9.1.), ГПР на 63.59% (чл.10)
2
без да се упоменават кои разходи и допускания влизат в ГПР. Обща дължима
сума била определена на 2273.35 лева. В чл. 11.2. е отново е инкорпориран
погасителен план, който съдържа информация само за главница и лихва, но
отново не съдържа информация за застрахователната премия.
Твърди се, че отново застрахователната премия се е превеждала
директно на застрахователя (чл.19 от договора) Cardif Assurance Vie SA,
регистрирана във Франция, лиценз №5020054, чрез Кардиф
Животозастраховане, клон България и Cardif Assurance Risque Divers SA,
регистрирана във Франция Лиценз №4020286, чрез Кардиф Общо
застраховане,
Твърди се, че ищецът е извършвал плащания и по двата договора,
подробно описани в исковата молба в табличен вид.
Процесните Договори са съставени при несъблюдаване на
императивните изисквания за действителност, като са нарушени нормите на
чл. 11, ал.1, т.10 и т. 11 от ЗПК. Последицата от неизпълнението на тези
изисквания е уредено в чл. 23 от ЗПК – обявяване на недействителността на
договора, като потребителят връща само чистата стойност на кредита.
Твърди се, че по отношение на допустимостта ищецът счита, че следва
да се приложи т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 07.03.2019 г. по тълк. д. №
1/2018 г. на Върховен касационен съд на ОСТК, според което всякога
съществува правен интерес за потребителя да иска установяване на
нищожността на процесните договори.
• Застрахователната премия е разход, а не общ размер на кредита.
Сочат, че ответникът-банка неправилно е включил в общия размер на
кредита (чл.7.1.) размера на застрахователната премия, тъй като същата се
явява разход по Договорите за потребителски кредит. Ответникът-банка по
този начин е заобиколил изискванията на закона да посочи реалните разходи
по Договорите, посочил е по-нисък ГПР от реалния в Договорите и е начислил
върху тези разходи допълнителна лихва. Увеличаването на общия размер на
кредита (главницата) без реално да се предоставя на дискреция на потребителя
и начисляването на ГПР и ГЛП върху „обновения“ размер на кредита
заблуждава потребителя за реалния размер на ГПР, който де факто се
изчислява въз основа на само и единствено реално предоставени суми.
Твърди се, че от условията по договорите установяват, че тази
3
застраховка е била задължителна (изначално инкорпорирана в общия размер
на кредита – чл. 7.1.) за получаване на паричните средства.
Включване на застрахователната премия към главницата по договорите
има за резултат увеличаване на общия размер на този дълг, както и
увеличаване на размера на дължимата лихва, а това акцесорно вземане е
категорично покрива дефиницията за общ разход. Въпросът е, че дължимите
застрахователни премии по застрахователните пакети, респ. отделни
застраховки, макар и обозначени като част от главницата не се предоставят на
кредитополучателя – потребител, а директно се прехвърлят по банковата
сметка на застрахователя, както разпорежда нормата на чл.7.2.3 от договора за
потребителски кредит. Последица от това е лишаване на потребителя от
възможността да ползва тази сума реално, въпреки, че заплаща цената на
ползване под формата на лихва.
Твърди се, че процесните Договори за потребителски кредит №
**********/14.04.2022 г. и №*********/02.08.2024 г., са недействителни
поради посочване на по-нисък ГПР от реалния, с което се нарушава чл. 11, ал.
1, т.10 от ЗПК и на основание чл. 22 и чл. 23 от ЗПК, същите следва да се
обявят за недействителни.
Сочат съдебна практика по идентични казуси - Определение № 531 от
10.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2589/2021 г., III г. о.; Решение № 419 от
04.12.2023 г. по в. гр. д. № 446 / 2023 г. на ОС-Пазарджик; Решение № 46 от
24.03.2025 г. на ОС - Ямбол по в. гр. д. № 5/2025 г.; Решение № 2428 от
25.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3706/2023 г.; Определение №1158 от
21.01.2025 г. на СГС по в. ч. гр. д. №14193/2024 г. и други;
Твърди се, че договорите за потребителски кредит № **********/
14.04.2022 г. и №**********/02.08.2024 са с годишен лихвен процент в размер
на 30.39% и респективно 51,13%, като същите противоречат на добрите нрави.
Според приетото в съдебната противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
при необезпечен заем и надвишаваща двукратния размер на законната лихва
по обезпечен с ипотека или по друг начин заем. Факт е, че банката кредитира с
парите на гражданите, а не със свои средства, като считам, че това трябва да
се вземе под внимание в настоящата хипотеза – рискът на банката е
минимален, а рискът за потребителя е … 51.13 % годишно.
4
Сочи се, че в съдебната практика се приема, че възнаградителната лихва
може да надхвърля размера на законната лихва, с която се съизмеряват
вредите за времето, в което остава неудовлетворено парично притезание на
кредитора. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки /уговорки/, с
които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг.
Доколкото в ГПР се включват и други задължения, противно на
правната логика би било да се приеме, че този максимален размер се отнася за
възнаградителната лихва, с което да се лишава съда от възможност да направи
самостоятелна преценка за съответствието на клаузата с добрите нрави. С тази
разпоредба законодателят цели да установи горна граница на общия размер на
разходите, но не и на възнаградителната лихва. Аргумент в подкрепа на
горния извод е разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, в която е предвидено, че
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Следователно, където законодателят е имал воля да ограничи размера на
определено задължение, той го е назовал конкретно. Ето защо е даден „таван“
на ГПР – където се съдържат и други разходи като услуги, които да дадат
някакво благо на потребителя. /В този смисъл: Решение №59 от 28.02.2024 г.
на ОС – Пазарджик, по в. гр. д. №16/2024 г., Решение № 4159 от 25.07.2023 г.
на СГС по в. гр. д. № 12559/2022 г., Решение № 1504 от 30.11.2022 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. № 2219/2022 г. и други./
Твърди се с оглед на гореизложеното, че мотивация за
недействителността на договорите за потребителски кредит, моят доверител е
направил общо плащания в размер на 16954.99 лева при предоставени
средства в размер на 12500 лева. Ето защо се предявява и настоящия иск по
чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД – Ответникът е получил сумата от 4454.99
лева при липса на основание, поради което е длъжен да я върне на Ищеца-
потребител.
Моли се съдът да постанови решение, с което да установи, че Договор за
потребителски кредит № **********/14.04.2022 г., сключен между Д. И. К., с
ЕГН: ********** и ************ ЕАД с ЕИК ********** е нищожен поради
неправилно посоченото в него ГПР. Материален интерес: 23409.93 лева.
Моли се съдът да постановите решение, с което да установи, че Договор
5
за потребителски кредит № *************/02.08.2024 г., сключен между Д. И.
К., с ЕГН: ********** и „..............“ ЕАД, с ЕИК ************ е нищожен
поради неправилно посоченото в него ГПР. Материален интерес: 2273.35 лева.
Моли се съдът да осъди „.............“ ЕАД, с ЕИК **************** да
заплати на Д. И. К., с ЕГН: ********** сумата от 4454.99 лева, поради липса
на основание от ответното дружество да задържи тази сума, ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба. Материален интерес:
4454.99 лева.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в
който сочат, че считат за неоснователни доводите на ищцовата страна, че
процесните договори не отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Това наше твърдение се основава на следното:
Сочат, че член 11 ал.1 т. 10 от ЗПК изисква точно посочване в договора
на ГПР и общата дължима от потребителя сума към момента на сключване на
договора, като бъдат взети предвид и допусканията, което изискване е спазено
и написано в договорите: А) Договор за потребителски кредит с №
********** от 14.04.2022 г. - ГПР – 34.87 % и обща дължима сума 23 409.93
лв., Б) Договор за потребителски кредит с № ************* от 02.08.2024 г. -
ГПР – 63.59 % и обща дължима сума 2 273.35 лв. Нещо повече, и в двата
договора са взети предвид и Допускания: ГПР е изчислен при отчитане на
следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата
на подписване на Договора; 2/ Договорът ще остане в сила за целия
първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията
си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с
30 дни, независимо дали годината е високосна; 4/ приема се че лихвения
процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са
неизменни спрямо техния първоначален размер. В тази връзка всички
изисквания, заложени в чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК са изпълнение. /Решение № 106
от 03.06.2022 г. по гр. дело № 3253/2021 г. на ВКС, 3 Г.О./.
Твърди се, че не става ясно по какъв начин ищецът стига до извода, че
размерите на ГПР по кредитите са неправилно посочени. Формулата за
изчисление на годишния процент на разходите (Приложение №1 към чл. 19,
6
ал. 2 ЗПК) е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по
начин, различен от законовия, е недопустимо.
Твърдят, че договорът за потребителски кредит представлява двустранна
сделка с възмезден характер, тъй като към момента на сключването му в него
следва да е уговорен годишният процент на разходите по кредита (арг. Чл. 11,
т. 10 ЗПК), включващ общите разходи по кредита, настоящи и бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, вкл. за посредничество)
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит
(арг. Чл. 19 ал. 1 ЗПК). Следователно ГПР изразява задълженията на
потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в
него се включва и уговореното заплащане на възнаградителната лихва за
възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя. Презюмира се, че
всички разходи с отпускането и използването на финансовия ресурс
представляват граждански плод (възнаградителна лихва). В чл. 19 ал. 3 ЗПК,
са посочени изключенията т.е. разходите, които не са включени в ГПР.
Соат, че не следва разпоредбата на чл. 11, ал. 1., т. 10 ЗПК да се тълкува
разширително в смисъл, че нарушение, водещо до недействителност по чл. 22
ЗПК е налице не само когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато
формално е налице такова посочване, но посочения в договора размер на ГПР
не съответства на действително прилагания между Банката и потребителя.
Неправилното изчисляване на ГПР по кредитите, чрез невключване в неговото
процентно изражение на задължение (както твърди ищеца), което е
установено в глобален размер чрез посочване на неговата стойност, не води до
недействителност на договора за кредит на соченото основание. В случаите, в
които ГПР надвишава установения в закона максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК,
приложение намира разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК, която указва че това
води до недействителност на самата клауза в договора.
Считатат за неоснователни твърденията на ищеца, че таксата за
застрахователна премия следва да бъдат включени при изчислението на ГПР,
както и че без сключването на застрахователните договори е нямало да получи
кредитните средства.
Съгласието на потребителя за сключването на застраховка е
обективирано чрез съответните сертификати, в края на който може да се види
7
подпис и изрично позоваване на преддоговорната информация, които е
предоставена при избора на тази допълнителна услуга, включително относно
размера на премията.
На следващо място, в чл. 19 от процесните договори, които са
идентични в тази си част, ясно е написано, че потребителя не е задължен да
сключва застраховка. Грешно е тълкуването на ищеца, че същата е
задължителна и не е избрана доброволно.
Твърдят, че към всеки един договор ищецът е подписал, Заявление-
декларация за установяване на договорни отношения, във връзка със
сключването на съответния договор, като последният е заявил изрично
сключването на всеки един от договорите за застраховка
Твърди се, че застраховките са сключени за срока на съответния договор
за кредит, като платената от потребителя застрахователна премия осигурява
покритие на застрахованите рискове за този период. Ищецът като
застраховано лице, има правото да прекрати застраховката и застрахователите
ще му възстановят припадащата се част от застрахователната премия. Ищецът
не е предприел никакви постъпки в тази насока, с което би намалил разходите
по кредита за себе си, но в същото време застрахователите осигуряват
застрахователно покритие на застрахованите рискове.
Твърди се, че сключването на Договорите за потребителски кредит не е
обусловено от задължителното сключване на договорите за застраховка. При
отказ от застраховката застрахователната премия ще бъде възстановена на
потребителя ищец, доколкото Банката е финансирала застрахователната
премия и я е платила от негово име и за негова сметка. Така например, ако
ищецът беше упражнил правото си на отказ от застраховките, то
застрахователите щяха да възстановят на ищеца пълния размер на
застрахователните премии, с която сума ищецът е можел да разполага и или
да погаси предсрочно кредита или да използва сумата за свои нужди. При
всички положения условията по договорите за кредит остават непроменени –
размер на лихва, размер на ГПР, единствено срокът би се променил в случай
на предсрочно погасяване на кредитите.
В случай, че застраховките са били задължителни за сключването на
договорите за кредит, то следва и тяхното поддържане за срока на кредитите
да бъде задължително и потребителят да няма възможност да ги прекрати без
8
да претърпи санкция за това (увеличена лихва, предсрочна изискуемост или
друго). Незадължителният характер на застраховките се обуславя от пълната
свобода на потребителя да прекрати същите и да получи възстановяване на
платената застрахователна премия, за което действие страните не са
предвидили каквито и да било последици в договора за кредит. В този смисъл
са Решение № 798 по в.гр.д.№ 867/20 г. на ОС Пловдив; Определение № 718
от 25.06.2020 г. по в.ч. гр.д. № 218/20 г. на ОС Смолян, Решение №
155/29.04.2024 г по гр.д. 359/2024 по описа на ОС Стара Загора. Предходното е
разписано в чл. 10 от ОУ на всеки един от сертификатите за застрахователни
програми “Защита на кредита” и “Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “..........”
ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“
(клаузата е идентична в двата сертификата към съответните договори).
Твърди се на последно място, че към всеки договор за потребителски
кредит ищецът е подписал Декларация за определяне на изискванията и
потребностите и за присъединяване на застраховано лице към застрахователна
програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “..............”
ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, в която
е заявил, че се интересува от съответната застрахователна защита срещу
непредвидени неблагоприятни събития, свързани с неговия живот, здраве и
работоспособност, в резултат на които може да претърпи загуба на обичайния
си доход, влияеща неблагоприятно върху възможността му да обслужва
надлежно погасителните вноски по кредита, както и от допълнителна защита
при загуба на обичайния му доход, влияеща неблагоприятно върху
възможността да посреща текущите разходи/сметки на семейството си,
поради което е приел, че застрахователни програми „Защита на кредита“ и
„Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити,
предоставени от “.............” ЕАД, съответстват на изискванията и
потребностите му.
Предвид гореизложеното, а именно, че застраховките не са били условие
за сключването на договорите за кредит, същите са доброволно и изрично
заявени от кредитополучателя, факта, че последните са могли да бъдат
прекратени от ищеца без никакви последствия по процесните договори за
кредит, съобразявайки разписаното в § 1. т. 1 от ДР на ЗПК, считаме че в
9
настоящия случай застраховките не следва да се приемат като част от общите
разходи по съответните кредити, т.е. не трябва да бъдат включвани при
изчислението на ГПР.
Оспорва твърдението като неоснователно, тъй като Договорите за
потребителски кредит отговарят на изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Съгласно същия погасителният план следва да съдържа информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Това нормативно изискване е изпълнено чрез чл. 11.2 от всеки
един от Договорите за потребителски кредит, в който таблично е представен
съответният погасителен план, включващ броят на вноските, техният падеж,
размерът им, вкл. стойността на главницата и лихвата, формиращи стойността
на месечната вноска, както и остатъкът от главницата след погасяването на
вноската.
Абсолютно неоснователно е твърдението, че не става ясно каква част от
главницата, лихвата и застраховката се погасяват с всяка от вноските, тъй като
разбивките, направени в погасителните планове, дават ясна информация на
потребителя каква част от дълга си погасява с внасянето на съответната
вноска.
Следва да се направи уточнение, че изискването за посочване отделно
на главницата и лихвата в рамките на отделна погасителна вноска, въведено с
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, касае ситуация, в която потребителят
погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него
се поражда право да получи нов погасителен план, и в този само случай
планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата и лихвата, изчислена на база лихвения процент. В
тази връзка е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, според която когато се
прилага чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, кредиторът предоставя на потребителя при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент на договора извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания. От това следва, че хипотезата на чл. 11, ал.1, т. 12 ЗПК не следва да
се смесва с тази, предвидена в т. 11, която е приложимата в настоящия случай
и съобразно която не е предвидено такова завишено по съдържания изискване
10
към погасителния план. (Решение №106 от 03.06.2022 г. по гр. дело №
3253/2021 г. по описа на ВКС, Решение на СЕС по дело С- 42/15 от 09.11.2016
година).
Обръщат внимание, че в чл. 12 от всеки един от договорите е
предвидена възможността, в съответствие на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК,
потребителят при писмено поискване безвъзмездно да получи извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите
плащания, който съдържа разбивка на всяка от вноските, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Такова искане от
страна на ищеца не е постъпвало, а Договорите за потребителски кредит
изцяло отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК.
По същият начин в тази част неоснователно се явява възражението от
страна на ищеца, като съгласно чл. 10 т. 2 б. “з“ и „и“ от Директива
2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити договорът за кредит следва да посочва кратко и ясно
размера, броя и периодичността на дължимите погасителни вноски и, когато е
уместно, реда на разпределение на вноските между различни неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването и
правото на потребителя да получи при поискване и безвъзмездно и по всяко
време през целия срок на действие на договора за кредит извлечение под
формата на погасителен план като планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент – каквато разбивка, както
уточнихме, не е изискана от потребителя по нито един от процесните
договори за кредит.
Излагат твърдение, че процесните договори са в унисон с разпоредбите
на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК., като наведеното в исковата молба твърдение в
обратния смисъл е неоснователно.
Твърди се, че уговорените в чл. 9 от договорите за кредит лихвени
проценти (ГЛП) са в размер на А) 30.39 %, Б) 51.13 %. Твърденията на ищеца
са, че ГЛП по процесните договори за кредит са в противоречие с добрите
нрави, доколкото надхвърлят 3 пъти размера на законната лихва, цитирайки
съдебна практика.
11
Не са съгласни с твърденията на ищеца, защото правната теория е ясна
по отношение на прилагането на института на „добрите нрави“, а именно
същия се прилага при липса на празнина в закона. Видно и от цитираната от
ищеца съдебна практика, последната е от преди 2014 г., когато с ДВ бр. 35 от
2014 г. са приети изменения в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, които
влизат в сила от 23.07.2014 г., относно максималния размер на разходите,
който може да се прилага за потребителски кредити – 5 пъти размера на
законната лихва.
Молят съдът да постанови решение, с което да приеме, че Договор за
потребителски кредит с № ********** от 14.04.2022 г. и Договор за
потребителски кредит с № ************ от 02.08.2024 г. са в унисон с
разпоредбите на ЗПК и не са налице обстоятелствата по чл. 22 ЗПК за
обявяването им за недействителни. В тази връзка молят съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Правим възражение за прекомерност на основание член 78, ал. 5 от ГПК
и молят съдът да намали адвокатския хонорар до справедливия минимум.
Молят, в полза на „.........” ЕАД, ЕИК *********** да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 360.00 лева. Моля,
настоящото да бъде прието като изявление по смисъла на чл. 80 ГПК. В
случай, че исковете бъдат уважени частично, моля за присъждане на
разноските в полза на ответника по съразмерност и след компенсация, като
при положение „...............” ЕАД, ЕИК *********** бъде осъдена да заплати
разноски по делото, моля съдът да задължи ищцовата страна да посочи
банкова сметка или друг начин за плащане.
ПРЕДЯВЕНИ СА ТРИ ОБЕКТИВНО И КУМУЛАТИВНО
СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ:
УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК за прогласяване на нищожност на основание
чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК на договор за потребителски
кредит № **********/14.04.2022 г.,
УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК за прогласяване на нищожност на основание
чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК на договор за потребителски
кредит № **********/02.08.2024 г. и
12
ОСЪДИТЕЛЕН ИСК по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата от 4454.99 лв., платена при начална липса на основание.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на страните,
че всяка следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
правата си.
АДВ. А.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация.
СЪДЪТ, с оглед изявлението на адв. А. счита, че изготвения днес по
делото проекто-доклад ще следва да бъде обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА изготвения днес проекто-доклад за окончателен доклад по
делото.
АДВ. А.: Нямам искания по доказателствата. Да се приключи делото.
Предоставям ви Списък на разноските по чл. 80 от ГПК, пълномощно.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧИ СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. А.: Уважаема госпожо Съдия, моля да уважите исковата ни
претенция, като подробни съображения за това съм развил в ИМ и в писмени
бележки, които ви предоставям днес, и в които най-отдолу съм добавил и
банковата сметка, по която да се заплати. Това е желанието на моя клиент.
Претендирам разноски по предоставения Списък на разноските.
СЪДЪТ обяви устните състезания за приключени.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законоустановения
срок.
Протоколът написан в с. з., което приключи в 10:50 часа.
13
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14