Решение по дело №44/2019 на Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 11.03.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи  въззивен състав, в публичното заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:            ДОРА МИХАЙЛОВА

                РОСИНА ДОНЧЕВА

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдията Михайлова гр. дело № 44 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260/19.11.2018 г., постановено по гр. дело № 776/2018 г. по описа на РС – гр. Костинброд, е уважена молбата на Н.Р.К. на основание чл. 4, ал. 1 ЗЗДН, във вр. с чл. 3, т. 1 ЗЗНД и чл. 2 ЗЗДН, като е издадена заповед на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН срещу А.В.К., който е задължен на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н.Р.К., отстранен е на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН от семейното жилище, находящо се в гр. К., ул. „Ц.К.“ № 00, за срок от 12 месеца, считано от 19.11.2018 г., забранено му е да приближава това жилище за срок от една година, считано от 19.11.2018 г., а на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН му е наложена глоба в размер на 500 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника, в която се излагат съображения за незаконосъобразност на крайния съдебен акт, постановен от районния съд. Признава, че е изрекъл думите по адрес на молителката, които при разпита му пред съда синът на страните потвърдил, но те биха могли да се отнесат към ситуация на „битов скандал между съпрузи“, а не към акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.

Въввиваемата страна не е подала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми.

В молбата на Н.Р.К. от 29.08.2018 г. се твърди, че актът на домашно насилие, извършен от въззивника, неин съпруг, е осъществен на 27 и 28.08.2018 г., изразяващ се в закани за убийство, блъскане в стената, отправяне на обидни думи – „боклук“, „нещастница“.

Съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

От показанията на свидетеля Д.К., син на страните в настоящото съдебно производство, а и признанията на въззивника във въззивната жалба, се установява, че молителката Н.Р.К. живее заедно със своя син Д.А. К. в жилище, находящо се в гр. К., ул. „Ц.К.“ № 00. Изяснява, че на 27 и 28.08.2018 г. баща му дошъл в този дом, лъхал на алкохол и започнал да нарича съпругата си „боклук“, „нещастница“, „ти няма да доживееш това дело“,  бутайки я в стената.

  Съдът, преценявайки тези свидетелски показания по правилата на чл. 172 ГПК, ги приема за достоверни, тъй като те са последователни и житейски логични. Не се установи този свидетел да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. В този смисъл съдът не кредитира показанията на свидетеля А.М., дадени в производството пред въззивния съд, тъй като същите не могат да бъдат отнесени към разглеждания случай, не съдържат конкректика и са неясни. Субективните възприятия на детето Д.А. К.  по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено при извършване на процесния акт на домашно насилие. Свидетелят се намира в еднаква родствена връзка и с двете страни по делото – той е техен син, и без да бъде установено по категоричен начин, че той е заинтересован от изхода на спора, съдът счита, че неговите показания достоверно отразяват установените пред съда правнорелевантни факти.

При така изяснените правнорелевантни факти настоящата съдебна инстанция приема, че въззивникът е извършил акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, изразяващ се в отправени обиди и заплахи за живота на въззиваемата. По този начин съпругът е създал емоционален и психологически стрес на своята съпруга, провокирал е у нея основателна уплаха за нейния живот и телесна неприкосновеност. Деянието, което следва да се квалифицира като психологическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е доказано по несъмнен начин от установените правнорелевантни факти от свидетеля Д.А. К. – син на страните, който непосредствено е възприел обстоятелствата, свързани с процесната конфликтна ситуация между своите родители.

Наложената мярка за защита от домашно насилие и определеният размер на глобата са съответни на интензитета на противоправното деяние, като нейното прилагане би спомогнало за предотвратяване извършването на нов акт на домашно насилие.

При този изход на спора пред въззивната инстанция въззивникът трябва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на СОС държавна такса в размер на 40 лв. – на основание чл. 17, ал. 2 ЗЗДН, във вр. с чл. 77 ГПК, за разглеждане на въззивната жалба, а на въззиваемата страна – сумата от 500. 00 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

 

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260/19.11.2018 г., постановено по гр. дело № 776/2018 г. по описа на РС – гр. Костинброд.

ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК А.В.К., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на Софийски окръжен съд сумата от 40. 00 (четиридесет) лева, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на въззивната жалба.

ОСЪЖДА А.В.К., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на Н.Р.К., ЕГН: **********, сумата от 500. 00 (петстотин) лева - разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   

 

ЧЛЕНОВЕ: