№ 7
гр. Кнежа, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Пламен Г. Тодоров
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Административно
наказателно дело № 20241430200057 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Д. Л. А.,с ЕГН**********,гр.С.,ул.“***“№**,вх.*,aп.** чрез адв.С. И. с личен №********** на САК,със съдебен
адрес:гр.С.,ул.“***“№*,ет.*,оф.* е предявил въззивна жалба против Наказателно Постановление
№**********/18.12.2023г.,издадено от Началника на РУ-Кнежа при ОДМВР-Плевен.
Въззивникът счита Наказателно постановление №**********/18.12.2023г.,издадено от Началника на РУ-Кнежа
при ОДМВР-Плевен,с което му е била наложена глоба в размер на 50лв. на основание чл.53,ал.1 от ЗАНН и
чл.80,т.5 от ЗБЛД за неправилно и незаконосъобразно,поради което и следва да бъде отменено.
Според въззивника са налице съществени пороци от категорията на абсолютните,още при образуване на
административно наказателното производство. Въззивникът счита,че съставеният административен акт /описан в
наказателното постановление/ не му е връчван и не е подписван от него,а той никога не е посещавал населеното
място с.Бреница, което се твърди, че е мястото на извършеното нарушение, още по-малко на посочената дата
01.12.2023г. Поради това въззивникът твърди,че по какъв начин актосъставителят при извършената от него
полицейска проверка е установил самоличността на лицето представящо се за него, като без наличието на
документ за самоличност остава неясно и е опорочена цялата процедура по образуване на административно-
наказателното производство.
Въззивната страна счита,че е налице и друго процесуално нарушение,тъй като от издаденото наказателно
постановление не става ясно, актосъставителят какъв точно документ за самоличност е изискал от проверяваното
лице,защото законът определя различни по вид лични документи,които могат да бъдат представени за
установяване на самоличността на едно лице.
Според въззивната страна в тази връзка следва да се има предвид, че за да предизвика целените с издаването му
правни последици, наказателното постановление,като писмено обективирано волеизявление следва да съдържа
отнапред определен в закона минимален обем информация като данните, фактите и обстоятелствата, които
безусловно следва да се съдържат в наказателното постановление са посочени в чл.57 от ЗАНН и се развиват
доводи в насока ,че съставените АУАН и процесното НП не отговарят от към реквизити на изискванията на
ЗАНН.
Освен това въззивната страна счита,че нарушението представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН,
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или е оглед на други смекчаващи отговорността
1
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност,в сравнение с обикновените случаи на
административно нарушение от съответния вид поради, което не следва да бъде санкциониран нарушителя.
Въз основа на изложеното,въззивникът иска от съда да отмени Наказателно постановление
№**********/18.12.2023г.,издадено от Началника на РУ-Кнежа при ОДМВР-Плевен,с което му е наложена глоба
в размер на 50лв. на основание чл.53,ал.1 от ЗАНН и чл.80,т.5 от ЗБЛД като неправилно и незаконосъобразно.
Освен това въззивникът претендира присъждането на сторените в настоящото производство разноски.
Въззивникът иска от съда да задължи ответника да представи по далото цялата административна преписка и след
запознаване с нея да му бъде дадена възможност да взема отношение и по другите представени с преписката
доказателства.
Въззивната страна е представила по делото следните писмени доказателства :
1.Наказателно постановление №**********/18.12.2023г.,издадено от Началника на РУ-Кнежа при ОДМВР-
Плевен и
2.Адвокатско пълномощно.
По делото се проведоха общо 4 бр.о.с.з. през периода от 10.09.2024г.до 18.02.2025г.
Въззивнникът не се яви и не се представлява в о.с.з.,но съдът приема,че поддържа изцяло жалбата си по
изложените в нея доводи,аргументи и обстоятелства.
Въззиваемият не се яви и не изпрати представител по делото, като с придружително писмо е изпратил копие от
административната преписка по процесното НП.
По делото бяха разпитани свидетелите на въззиваемата страна: актосъставителя св.Е. Маринов М. и св.В. Н. П.
.
Видно от показанията на актосъставителя св.Е. М. пред настоящия съдебен състав в о.с.з. на
18.02.2025г.,свидетелят след като се запозна с предявения му от съда АУАН въз основа на който е издадено
процесното НП каза ,че е актосъставител на същия ,но не си спомня случая.Този свидетел каза,че били заедно с
колегата си св.В. П.,който бил свидетел по съставения АУАН,в чието съдържание били отразени възприетите от
свидетелите обстоятелства ,въз основа на които било установено извършеното административно нарушение.
Видно от показанията на св.В. П. пред настоящия съдебен състав в о.с.з. на 10.12.2024г.,свидетелят след като се
запозна с предявения му от съда АУАН въз основа на който е издадено процесното НП каза ,че е свидетел по акта
,но не си спомня случая ,за който е бил съставен този АУАН,понеже е минало повече от година време.Свидетелят
каза пред съда ,че принципно в служебната си работа, ако установят нарушения съставят АУАН когато са
компетентни или се обаждат на компетентните органи или на свои колеги.
Съдът счита показанията на разпитаните св.М. и св.П. за достоверни относно казаното от тях към
момента на разпита,поради което им дава вяра в тази им част,но не им дава вяра относно записаните в АУАН
обстоятелства, тъй като същите не си спомниха и не потвърдиха нищо от записаното там. Изявленията на
св.М. и св.П. ,че поддържат записаното в АУАН без да могат да си спомнят и възпроизведат същото пред съда
навежда на съмнения съдебния състав относно достоверността на записаните в АУАН обстоятелства .
След като се запозна по отделно и съвкупно със събраните по делото писмени доказателства,съдът счита за
установена следната фактическа обстановка :
Съгласно записаното в съдържанието на АУАН Серия AД Акт №**********/15.12.2024г.,с бл.№0575524
актосъставителят Е. М. в присъствието на свидетеля В. П. е съставила този АУАН на въззивника Д. Л. А.
затова,че на 01.12.2023г.,около 23,20ч. в с.Бреница на кръстовище образувано от ул.“Васил Коларов“ и
ул.“Христо Ботев“ при извършване на полицейска проверка ,лицето не представя документ,с който да удостовери
своята самоличност, с което виновно е нарушил чл.6 от ЗБЛД. Този АУАН е подписан от актосъставителя М. и
св.П.,но се оспорва положения подпис за нарушителя /въззивник/,тъй като въззивната страна твърди,че не е
подписван АУАН от въззивника.В АУАН е записано,че нарушителя няма възражения и не желае НП да му бъде
връчено чрез изпращане.
Въз основа на описания АУАН е било издадено на въззивника процесното Наказателно Постановление
№**********/18.12.2023г. на Началник РУ в ОДМВР Плевен,РУ Кнежа,за това,че на 01.12.2023г. ,около
23,20ч. в с.Бреница на кръстовището образувано от ул.“Васил Коларов“ и ул.“Христо Ботев“ при извършена
полицейска проверка лецето не представя документ за самоличност,с което виновно е нарушил чл.6 от ЗБЛД.
2
Предвид това на осн.чл.53 от ЗАНН и чл.53,ал.1 от ЗБЛД и чл.80,т.5 от ЗБЛД на въззивника е наложено
административно наказание глоба в размер на 50лв./петдесет лева/.
Срокът за въззивно обжалване на процесното НП е 14 дневен от връчването на въззивника чрез наказващия
орган.
Въз основа на описаната фактическа обстановка,съдът стигна до следните правни изводи:
Относно съставения АУАН Серия AД Акт №**********/15.12.2024г.,с бл.№0575524 и издаденото въз основа на
първия процесно Наказателно Постановление №**********/18.12.2023г. на Началник РУ в ОДМВР
Плевен,РУ Кнежа липсват данни и доказателства по делото да са били съставени от компетентни да
извършват проверка по ЗБЛД и съответно да издават НП за нарушения по ЗБЛД актосъставител и
административно-наказващ орган. Самото качество и длъжност полицейски служител и Началник РУ не дават
легитимация за извършване на проверки по ЗБЛД,както и за санкционирането на установени нарушения без
изрични правомощия затова ,за което липсват доказателства в производството.
Процесното НП е било връчено на въззивника на 20.02.2024г.на въззивника ,който е положил подпис затова
видимо различаващ се от положения подпис в АУАН,а жалбата срещу него по електронен път чрез ССЕВ на
МЕУ на Р.България на 05.03.2024г. в 18:41:04ч. и получена от РС-Кнежа на 06:03:2024г. в 11:43:04ч.,където е
била регистрирана с Вх.№749/06.03.2024г. по описа на РС-Кнежа.
Предвид горното,съдът счита,че въззивната жалба е предявена в срок и е процесуално допустима. Разгледана
по същество същата се явява основателна и доказана.
Доказателствената тежест по делото пада върху административно-наказващия орган,който не е доказал,че
въззивника на посочените в АУАН и процесното НП дата и място е извършил виновно вмененото му
административно нарушение. Според настоящият съдебен състав при съставянето на АУАН и при издаването на
процесното НП са били извършени съществени процесуални нарушения на правото на защита на
въззивника от актосъставителя и административно-наказващия орган на ЗАНН,тъй като не са съобразени
правилно изискванията чл.42,ал.1,т.3 и т.4 от ЗАНН и в чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,създаващи неяснота относно
точното място на извършване на нарушението,описанието на нарушението и обстоятелствата при които е
извършено т.е. как, кога и по какъв безспорен начин е установено,че на 01.12.2023г. именно въззивника е
извършил вмененото му административно нарушение на чл.6 от ЗБЛД.
Видно от разпоредбите на : чл.6 ЗБЛД, чл.53,ал.1 от ЗАНН и чл.80,т.5 от ЗБЛД :
„Чл.6.Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица , определени със закон, да
удостоверят своята самоличност. и
Чл.80. Наказва се с глоба от 50 до 300 лв. лице, което:
5.(изм. -ДВ, бр. 82 от 2009 г.) не представи български личен документ при поискване от компетентните
длъжностни лица.“ и
„Чл.53.(1) (Изм.-ДВ, бр. 109 от 2020г.,в сила от 23.12.2021г.) Наказващият орган издава наказателно
постановление,с което налага на нарушителя съответно административно наказание,когато установи по
несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и
неговата вина,ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е
сключено споразумение с нарушителя.“.
Законодателят е посочил изрично какъв е предметът на административните нарушения по чл.6 от
ЗБЛД,където е предвидено,че „Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица ,
определени със закон, да удостоверят своята самоличност.“,което е в насока,че само при поискване от
компетентни длъжностни лица,определени със закон гражданите имат задължението да удостоверят
своята самоличност.
Предвид липсата на данни,че актосъставителя М. и св.П. са били компетентни длъжностни лица,определени със
закон и да извършват проверки по ЗБЛД неможе да се приеме за безспорно,че въззивника е извършил вмененото
му административно нарушение на чл.6 от ЗБЛД.
Дори да се приеме ,че в качеството си на полицейски служители св.М. и св.П. по ЗМВР са имали право да
извършат проверка на 01.12.2023г. на въззивника по чл.6 от ЗБЛД, предвид изявленията на въззивника ,че по
това време не е бил в с.Бреница и предвид видимите несъответствия на подписите за въззивника положени
на 01.12.2023г. върху АУАН и на 20.02.2024г.на разписката в процесното НП,за което не е необходима изрична
графологическа експертиза,тъй като очевидно нямат нищо общо по между си ,навежда на съмнения дали
на съответната дата им място друго лице не се е представило за въззивника по неустановени причини. Освен
3
това по делото липсват доказателства относно компетентността на административно наказаващия орган да налага
наказания за нарушения по ЗБЛД.
Отделно от това,в случая е била приложима разпоредбата на чл.28,ал.1 от ЗАНН ,тъй като ако се приеме ,че
всичко по-горе изложено не е налице и АУАН и процесното НП са били съставен и издадено от компетентни
актосъставител и административно-наказващ орган,извършеното нарушение представлява маловажен случай
съгласно §1,ал.1,т.4 от ДР на ЗАНН.
Съобразно това,съдът следва да постанови съдебно решение,с което да отмени Наказателно Постановление
№**********/18.12.2023г. на Началник РУ в ОДМВР Плевен,РУ Кнежа като неправилно и незаконосъобразно.
Освен това следва да осъди ОДМВР-гр.Плевен да заплати на Д. Л. А.,с
ЕГН**********,гр.С.,ул.“***“№**,вх.*,aп.** направените по делото разноски от 400лв./четиристотин лева/за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно Постановление №**********/18.12.2023г. на Началник РУ в ОДМВР Плевен,РУ
Кнежа като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР-гр.Плевен да заплати на Д. Л. А.,с ЕГН**********,гр.С.,ул.“***“№**,вх.*,aп.**
направените по делото разноски от 400лв./четиристотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Адм.съд-гр.Плевен в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
4