РЕШЕНИЕ№260001
04.01.2021 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Бургас, гражданско
отделение, LVI-ти граждански състав, в открито заседание на трети декември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА АСЕНИКОВА
при секретаря Жасмина Славова, като
разгледа докладваното от съдия Асеникова гражданско дело № 10745 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „АКРИТОС ТТ“ ООД, ЕИК: ………….., със
седалище и адрес на управление: …………….., чрез пълномощника адвокат Т., против П.П.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, с
която са предявени искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС и чл. 19, ал. 8 ЗУЕС вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от общо 453, 01 лв. – сборна главница, представляваща
дължими суми за ежемесечни консумативи за хигиенист, касиер, асансьор и електричество,
вноски към фонд „Ремонт“, вноски към фонд „Техническа поддръжка“ и такси
„Професионален домоуправител“ към Етажната собственост в сграда с адрес: ………………….,
за периода от м. декември 2016 г. до м. ноември 2019 г., ведно със законната
лихва върху сборната главница, считано от подаване на исковата молба на
20.12.2019 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба са изложени
твърдения, че ищцовото дружество представлява и управлява етажна собственост с
адрес: …………………., по силата на сключен договор за предоставяне на услуга
„Професионален домоуправител“ от 09.05.2018 г. Твърди се, че ответницата е
собственик на самостоятелен обект в сградата, представляващ ап. № …., поради което
на основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС е длъжна да заплаща разходите за
управлението и поддържането на общите части, както и такса „Професионален
домоуправител“ на основание сключения договор, но към момента не е заплатила
дължимите такси за периода от м. февруари 2016 г. до м. ноември 2019 г.
Претендират се разноски.
В законовия едномесечен срок по чл.
131 от ГПК ответницата, чрез назначения й по реда на чл. 46, ал. 7 от ГПК
особен представител, е депозирала писмен отговор, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Поддържа се, че сключеният договор за предоставяне
на услуга „Професионален домоуправител“ е невалиден, тъй като е сключен въз
основа на решение на общото събрание на етажна собственост, което е
незаконосъобразно. Твърди се, че липсват доказателства ответницата да е
собственик или обитател на самостоятелен обект в процесната етажна собственост.
Направено е възражение, че претенциите са погасени с тригодишна давност като периодични
вземания.
С писмено становище ищецът заявява,
че договорът е сключен въз основа на решение на общото събрание на етажната
собственост от 09.05.2018 г., като към момента е настъпила преклузия за
обжалването му. Твърди се, че ответницата е придобила самостоятелния обект в
сградата в режим на СИО със съпруга си, поради което носи солидарна отговорност
за дължимите суми. Излагат се доводи, че процесните вземания не са периодични
по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като размерът им е различен за всеки
месец.
В съдебно заседание ищцовото
дружество се представлява от юрисконсулт А., която моли за уважаване на
предявените искове.
В съдебно заседание ответницата се
представлява от назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
адвокат М., която излага доводи за наличието на процесуални нарушения при
свикването и провеждането на общото събрание на етажната собственост от
09.05.2018 г. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло или частично
за периода м. февруари 2016 г. – м. октомври 2016 г. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
За да бъдат уважени предявените
искове с правно основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС и чл. 19, ал. 8 ЗУЕС вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД е необходимо да са налице следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) ответницата да е собственик на самостоятелен обект в
процесната сграда в режим на етажна собственост; 2) в тежест на ответницата да
са възникнали задължения за заплащане на суми за ежемесечни консумативи за
хигиенист, електричество и асансьор, за вноска към фонд „Ремонт“, за вноска към
„Фонд Техническа поддръжка“ и за такса „Професионален домоуправител“ в
претендираните размери; 3) етажните собственици да са възложили на ищеца
събирането на дължимите суми; 4) неизпълнение на задълженията на ответницата за
заплащане на дължимите суми.
Видно от представените по делото
писмени доказателства (справка от Службата по вписванията по персонална партида
№ ……….. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 10.12.2004 г.),
ответницата П.П.Т. и съпруга й З.К.Т. са придобили собствеността върху
самостоятелен обект, представляващ ап. № …., находящ се в ………………………, срещу
цена, платима частично с жилищен ипотечен кредит. Съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС всеки собственик на самостоятелен обект в етажната собственост е длъжен да
заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата.
На основание чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения,
поети за задоволяване на нуждите на семейството, каквото е и закупуването на
жилищен имот. Съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от длъжниците. По делото не се твърди и не
се установява ответницата да е изпълнила задълженията, които носи в качеството
си на собственик на самостоятелен обект в етажната собственост.
Приложен е по делото протокол от
проведено на 09.05.2018 г. общо събрание на собствениците на етажната
собственост в сграда с адрес: ……………., на което са взети решения за избор на „АКРИТОС
ТТ“ ООД като професионален домоуправител, за упълномощаване на П.М.М. да
подпише договор с него и за оправомощаването му да води дела срещу некоректните
платци. Наличен по делото е и Договор за предоставяне на услуга „Професионален
домоуправител“ от 09.05.2018 г., сключен между изпълнителя „АКРИТОС ТТ“ ООД и
възложителя П.М.М., действаща в качеството й на представител на етажната
собственост в сграда, находяща се в ……………………, по силата на който възложителят е
възложил на изпълнителя извършването на определени услуги, сред които събирането
на ежемесечните вноски на живущите (чл. 1, ал. 8), срещу заплащането на
възнаграждение (чл. 2, ал. 3) в размер на 4, 50 лева, дължими ежемесечно от
всяко домакинство (чл. 5, ал. 2), като договорът е сключен за срок от две
години (чл. 6). На основание чл. 19, ал. 8 ЗУЕС по решение на общото събрание,
взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части на
етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет
(управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица,
които не са собственици; договорът за възлагане се одобрява с решение на общото
събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части
на етажната собственост, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице
за срок до две години; в срока на договора избраното физическо или юридическо
лице има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет
(управителя). Неоснователни са доводите на ответницата, че сключеният договор
за предоставяне на услуга „Професионален домоуправител“ е невалиден, тъй като е
сключен въз основа на решение на общото събрание на етажната собственост, което
е незаконосъобразно. Потестативното право да се иска отмяна на
незаконосъобразно решение на общото събрание на етажната собственост може да се
упражни само по съдебен ред чрез предявяване на конститутивен иск по чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС в законовия преклузивен срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Поради това не е
допустимо в рамките на настоящото производство, образувано по предявени
осъдителни искове, съдът да се произнася инцидентно по законосъобразността на
решенията, взети на 09.05.2018 г. Още повече, недопустимо е съдът да се
произнася по пороци на взетите решения, които не са надлежно наведени от
оспорващата страна, а в процесния случай с отговора на исковата молба в
преклузивния срок за въвеждане на възражения в процеса, ответницата е оспорила
законосъобразността на взетите решения бланкетно – без да изложи доводи за наличието
на конкретни процесуални и/или материални нарушения при свикване и провеждане
на събранието, а такива са наведени едва в хода на устните състезания по
делото.
Относно размера на сумите за ежемесечни
консумативи за хигиенист, касиер, електричество и асансьор, вноска към фонд
„Ремонт“, вноска към „Фонд Техническа поддръжка“ и такса „Професионален
домоуправител“, дължими от собствениците на самостоятелни обекти в етажната
собственост в сграда с адрес: ………………….., за периода от м. февруари 2016 г. до
м. ноември 2019 г., по делото са представени писмени доказателства в табличен
вид, които не са оспорени от ответната страна.
Наведеното от ответницата възражение
за настъпила погасителна давност е частично основателно. Съобразно
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ ЗЗД вземанията за наем, за лихви и за други
периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Понятието „периодични плащания“ по
смисъла на чл. 111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви (Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д.
№ 3/2011 г., ОСГТК на ВКС). В този смисъл процесните вземания за ежемесечни
консумативи за хигиенист, касиер, асансьор и електричество, вноска към фонд
„Ремонт“, вноска към фонд „Техническа поддръжка“ и такса „Професионален
домоуправител“ представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл.
111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с кратката тригодишна давност. Този
извод не се разколебава от доводите на ищеца, че размерът на вземанията може да е
различен за всеки месец. Както е посочено в цитирания тълкувателен акт, за
приложението на специалната погасителна давност не е необходимо плащанията да
са еднакви по размер.
Давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114,
ал. 1 ЗЗД), а ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението
му веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Ето защо предвид ежемесечния характер на
процесните вземания следва да се приеме, че същите стават изискуеми с изтичане
на месеца, в който са възникнали, от който момент започва да тече и
тригодишната погасителна давност. Процесният период обхваща м. февруари 2016 г.
до м. ноември 2019 г., а исковата молба е постъпила в съда на 20.12.2019 г.,
поради което погасени по давност се явяват вземанията за периода м. февруари
2016 г. до м. ноември 2016 г. в общ размер на 89, 60 лева, от които 80, 50 лева
– ежемесечни консумативи за хигиенист, касиер, асансьор и електричество, и 9,
10 лева – вноски към фонд „Ремонт“.
По изложените съображения
предявените искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени за сумата от
363, 41 лева – сборна главница, представляваща дължими суми за ежемесечни
консумативи за хигиенист, касиер, асансьор и електричество, вноски към фонд
„Ремонт“, вноски към фонд „Техническа поддръжка“ и такси „Професионален домоуправител“
към Етажната собственост в сграда с адрес: …………………., за периода от м. декември
2016 г. до м. ноември 2019 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба на 20.12.2019 г. до окончателното изплащане, а за горницата над
363, 41 лева до пълния предявен размер от 453, 01 лева следва да бъдат
отхвърлени като погасени по давност.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им и
представените доказателства за извършването им. Съдът, като взе предвид
действителната фактическа и правна сложност на делото, намира за основателно
направеното от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, поради което и на
основание чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 36 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ същото
следва да бъде намалено на 300 лева. Съразмерно на уважената част от
предявените искове на ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо 520 лева,
от които 240 лева за адвокатско възнаграждение, 160 лева за държавна такса и
120 лева за депозит за особен представител.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.П.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „АКРИТОС ТТ“ ООД, ЕИК: ………………, със
седалище и адрес на управление: ………………, на основание чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС и чл. 19, ал. 8 ЗУЕС вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 363, 41 лева – сборна главница, представляваща
дължими суми за ежемесечни консумативи за хигиенист, касиер, асансьор и
електричество, вноски към фонд „Ремонт“, вноски към фонд „Техническа поддръжка“
и такси „Професионален домоуправител“ към Етажната собственост в сграда с адрес:
…………………, за периода от м. декември 2016 г. до м. ноември 2019 г., ведно със
законната лихва върху сборната главница, считано от подаване на исковата молба
на 20.12.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
горницата над 363, 41 лева до пълния претендиран размер от 453, 01 лева.
ОСЪЖДА П.П.Т., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на „АКРИТОС ТТ“
ООД, ЕИК: …………, със седалище и адрес на управление: …………………., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 520
лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.