№ 166
гр. С., 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н.П.Р
при участието на секретаря Т.С.Т
като разгледа докладваното от Н.П.Р Гражданско дело № 20244150100153 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
ПРЕДЯВЕНИ искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба от Агенция За
Социално Подпомагане, - Дирекция „Социално подпомагане“ - С. с
ЕИК:1**** с адрес гр.С., ул.“Д.Г.А“ №4, представлявана от М.И.Ж -
Директор, против Е. К. Я. с ЕГН:**********, с адрес: с.К., общ.С., ул.“К.“№3.
В исковата молба се твърди, че ищецът е подал до PC - С. заявление
по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, на основание на което
съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Е. К.
Я., с ЕГН **********, с адрес: с адрес: с. К., общ. С., ул. „К." № 3, да заплати
на Агенция за социално подпомагане - Дирекция "Социално подпомагане" - С.
в качеството й на кредитор сумата от 150.00 лв. (сто и петдесет лева) -
главница и законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението. Твърди, че на основание чл. 418 ГПК срещу Я. е издаден и
изпълнителен лист № 76 от 06.03.2023 г. и е образувано изпълнително дело
**** г. по описа на ДСИ при PC - С.. Твърди, че заповедта за изпълнение е
била връчена на Е. Я. от съдебен изпълнител при условията на чл. 47, ал. 5
ГПК, предвид което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предявили срещу
посочената настоящия иск за установяване на вземането си.
Ищецът основава иска си на следните обстоятелства: На 29.09.2022
г. Е. Я. подала до ДСП - С. заявление-декларация с вх. № З*** г. с искане за
отпускане на еднократна целева помощ за ученици на основание чл. 10а ЗСПД
за детето си Й.Я. Със Заповед № *** г. на Директора на ДСП - С. на
ответницата е била отпусната помощ на посоченото основание, в размер на
1
300 лв. В същия административен акт изрично било указано, че средствата,
съгласно предвиденото в чл. 10а, ал. 6 ЗСПД, се изплащат на два пъти, както
следва - 50 % от размера - след влизане в сила на заповедта, а остатъкът - в
началото на втория учебен срок, ако детето продължава да посещава училище.
На 14.10.2022 г. на Я. били изплатени 150.00 лв., представляващи 50 % от
размера на отпуснатата помощ. Впоследствие, МОН предоставили
информация, че детето Й. е допуснало 99 неизвинени отсъствия през м.
ноември 2022 г. след което, с оглед констатираното и съгласно чл. 34, ал. 1, т. 3
ППЗСПД получената от ответницата помощ подлежала на възстановяване,
ведно със законната лихва. Със Заповед № Д_ВТ_СВ-ВС-5/06.01.2023 г, на
Директора на ДСП - С. (необжалвана по установения ред и влязла в сила) било
наредено Е. К. Я. да възстанови получената от нея помощ в размер на 150.00
лв., ведно със законната лихва към датата на възстановяването, а с Покана за
доброволно изпълнение от 30.01.2023 г. същата била поканена да заплати
дължимата сума доброволно. Поради невъзстановяването на средствата срещу
длъжницата били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ЧГД № 115/2023 г, по описа на PC - С.. Заповедта за изпълнение е била
връчена на Е. Я. при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че ответницата Е. К. Я. дължи на Агенция За Социално
Подпомагане, - Дирекция „Социално подпомагане“ – С., сумата от 150 лв. -
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2023
г. до изплащане на вземането.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от страна на ответника, не е изразено становище по иска, не са
направени доказателствени искания.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Районен съд С. въз основа на подадено заявление от Агенция За
Социално Подпомагане, - Дирекция „Социално подпомагане“ - С. против
длъжника Е. К. Я. е издал заповед № *** г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист №
*** г., по силата на който длъжникът е осъден да заплати на кредитора сумата
от 150.00 лева главница, лихва за периода от 22.02.2023 г. до изплащане на
вземането.
С Определение от ***г на ищеца е указано, че в едномесечен срок от
получаване на съобщението следва да предяви иск относно вземането си,
предмет на заповедта.
Установява се, че ответницата Е. К. Я. е подала заявление -
декларация за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи
клас по чл. 10а, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца, по което е
отпусната помощ за едно дете в размер на 300 лв.
Издадена е заповед на директора на ДСП - С. за отпускане на
посочената сума. След влизане в сила на заповедта е преведена половината от
2
помощта - 150 лв.
Според разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 и, ал. 7, т. 3 от ЗСПД, на
семействата, чиито деца са записани в първи клас на училище, се отпуска
еднократна помощ за покритие на част от разходите в началото на учебната
година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за
отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на
детето; Помощта се възстановява, ако ученикът е допуснал в рамките на един
месец от учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма
уважителни причини, за което ответницата е била информирана.
Установява се от приложената справка стр. 9 от делото, че детето Й.
Е.М е допуснало 99 неизвинени отсъствия през месец ноември 2022 г.
На основание чл.18, ал.9 от АПК е издадена Заповед на директора на
ДСП - С. за възстановяване на недобросъвестно получената от ответницата
еднократна помощ за ученици, записани в първи клас по чл. 10а ЗСПД, като на
ответницата е изпратена покана за доброволно изпълнение.
С протокол от 13.01.2023г. се удостоверява, че ответницата Е. К. Я. е
уведомена за издаването на същата заповед.
Тъй като сумата не е била възстановена, е подадено заявление за
издаване на заповед изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК.
В конкретния случай от представените по делото доказателства
съдът приема, че ищецът доказа при условията на пълно и главно доказване
основанието и размера на дължимата сума.
Ответницата дължи възстановяване на получената сума ведно със
законната лихва за забава.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде
уважен.
При този изход на делото следва ответницата да бъде осъдена да
заплати държавна такса в размер на 25,00 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че Е. К. Я. с
ЕГН:**********, с адрес: с.К., общ.С., ул.“К.“№3, дължи на Агенция За
Социално Подпомагане, - Дирекция „Социално подпомагане“ - С. с
ЕИК:1**** с адрес гр.С., ул.“Д.Г.А“ №4, представлявана от М.И.Ж -
Директор, сумата от 150,00 лева /сто и петдесет лева/ - главница, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.02.2023 г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Е. К. Я. с ЕГН:**********, с адрес: с.К., общ.С., ул.“К.“№3
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС - С. държавна такса в размер на 25,00 лева
/двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване на
3
страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4