РЕШЕНИЕ
№ 1430
гр. Велико Търново, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. П.
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20244110102977 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.124 ал.1 от
ГПК и искане за отмяна на нотариален акт за собственост, с правно основание чл.537 ал.2 от
ГПК.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищците и ответниците са съсобственици
на основание наследяване по закон на недвижим имот, намиращ се в ***, представляващ
имот с идентификатор ***, с площ ***, заедно с построените в него сграда с идентификатор
***. Сочи се, че имотът е собственост на Г. Ц. У., починал на ***г., като лицето е посочено
като собственик на имота в разписен лист в Община В.Търново. Твърди се, че Г. Ц. У. и
съпругата му са живели в имота повече от десет години и след тяхната смърт имотът е
придобит от наследниците им, които са го декларирали в Община В.Търново и са заплащали
данъци и такси за имота. Излагат се твърдения, че ищцата е съпруга на сина на
наследодателя Ц. У., а ищецът Т. У. е негов син. Ищецът А. Ц. е внук на И.У., който от своя
страна е син на наследодателя Г. У.. Ответниците са съответно съпруга и синове на С.Г. У.
,който е син на наследодателя Г. У.. Ищците заявяват, че не са се дезинтересирали от имота и
не са губили фактическа власт върху него, посещавали са имота и не са били отблъсквани от
ответниците. Ищците заявяват, че през 2024г. били уведомени от тяхна роднина, че Р. и С.У.
се снабдили с нотариален акт за собственост върху целия процесен имот. Ищците отправят
искане съдът да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищцата Д. У. е
собственик на 26/240 ид.части от процесния имот; ищецът Т. У. е собственик на 26/240
ид.части от процесния имот, а ищецът А. Ц. е собственик на 13/240 идеални части от
1
процесния имот, както и съдът да отмени констативния нотариален акт за собственост от
*** Претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото не са постъпили отговори от ответниците. В
съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника Г. У. и прави изявление,
че от името на представляваното от нея лице, признава предявения иск. Оспорва
претенцията на ищците за разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че Г. Ц. У./***./ и съпругата му Б.М.У., по време на брака си,
упражнявали фактическа власт необезпокоявано и непрекъснато върху застроено Дворно
място, намиращо се в ***, представляващо имот с идентификатор ***. За имота
горепосочените лица не са разполагали с документ за собственост, но имотът бил
деклариран от Г. У..
Видно от представеното по делото удостоверение за наследници, след смъртта на Г.
У., негови наследници по закон са: Б.М.У./съпруга-починала на ***.; Ц.Г. У.-син; В.Г. Х.-
дъщеря; И.Г. У.-син; С.Г. У.-син и М.Г. М.-дъщеря.
Ц.Г. У. е починал на *** и е оставил наследници по закон- ищцата Д. Т. У.-съпруга и Т.
Ц. У.-син.
И.Г. У. е починал на *** и оставил наследници по закон: Г. И. Ц.-син и Б.И.Ц.-син,
починал на *** и оставил наследници по закон: съпруга Р.П.Ц. и А. Б. Ц.-син.
С.Г. У. е починал на *** и е оставил наследници: съпруга Р. Ц. У. и синове Г. С. У. и К.
С. У..
М.Г. М. е починала на *** и е оставила наследници: дъщеря М.А.М.и син В.А. М.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот *** С.Г. У. и Р. Ц. У. са
признати за собственици на основание наследство и давностно владение върху следния
недвижим имот: ***, одобрени със Заповед *** на Началник на СГКК – В. Търново, с адрес
на поземления имот - ***, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин
на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, при съседни поземлени имоти с
идентификатори ***, заедно с построените в него сгради с идентификатори ***.
По делото са представени данъчна оценка и скица на процесния имот, както и
квитанции за заплатен данък сгради за процесния имот.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.П.Ц., М.Т.У.
и М.Д.Д. Свидетелката Ц., разпитана каза, че процесния имот бил собственост на Г. У. и
съпругата му Б., а след смъртта им собственици са техните наследници по закон, които се
грижели за имота, когато имали възможност. Свидетелката заяви, че не знае наследниците да
са водили спорове за имота. Не е чувала ответниците да са казвали, че имота е само техен.
Според свидетелката, Р. и С.У. не са живели постоянно в имота. Свидетелката У. разпитана
каза, че в процесния имот живели баба Б.,Л.и И. Последните пет- шест години преди
смъртта на С., той и Р. живеели в процесния имот. Според свидетелката към момента Р. не
2
живее в този имот. Свидетелят Д., разпитан каза, че процесния имот е бил собственост на
дядо Г..
По иска с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Предявеният положителен установителен иск за собственост е допустим. Съгласно
разпоредбата на чл.124 ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването на свое право, когато има интерес от това. С предявеният иск ищците целят
да установят със сила на присъдено нещо, че са собственици на посочени в исковата молба
идеални части от процесния имот.
Разгледани по същество исковете по чл.124 ал.1 от ГПК са основателни по следните
съображения:
За да бъде уважен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот
е необходимо ищците по безспорен начин, с пълно доказване да докажат своето право на
собственост.
От събраните по делото доказателства се установи, че процесния имот в
***,представляващ застроено Дворно място е ползван непрекъснато и необезпокоявано от Г.
У. и Б.У., по време на брака им. Всички разпитани свидетели заявиха, че знаят имота като
собствен на Г. и Б.У., които живеели в имота в ***. След смъртта на Г. У., наследниците му
по закон продължили да ползват имота, като в него, до смъртта си живяла Б.У..
След смъртта на наследодателите Г. и Б.У. собствеността върху процесния имот
преминала в техните наследници по закон-пет деца, които наследяват по-равно съгласно чл.5
от ЗН. Ищците в настоящото производство са наследници по закон на Ц.Г. У., който е син на
Г. и Б.У.и. Ищецът А. Б. Ц. е син на Б.И.Ц., който е син на И.Г. У., който от своя страна е син
на Г. и Б.У..
Ответниците в настоящото производство са наследници на С.Г. У., който е син на Г. и
Б.У., а ответниците са негови съпруга и двама сина.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответницата
Б.У. и нейния съпруг С.У. са се снабдили с нотариален акт за собственост върху недвижимия
имот на основание наследство и давностно владение.
Съгласно ТР 11/2012г. на ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава
право на собственост върху недвижим имот по реда на чл.587 от ГПК не се ползва с
материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. Нотариалното производство по издаване на констативен нотариален акт
е едностранно и не разрешава правен спор, като нотариалния акт по чл.587 от ГПК,
удостоверяващ принадлежността на правото на собственост може да бъде оспорван от всяко
лице, което има правен интерес да твърди, че титуляра на акта не е собственик. Оспорването
може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра
на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно
основание. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че
3
титулярът на акта не е бил или е престанал да бъде собственик.
Съгласно чл. 79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Изтичането на срока не
е достатъчно, за да настъпи вещно-правният ефект на давността, като е необходимо
владелецът да се позове на нея. Това може да стане с предявяване на иск за собственост,
възражение по такъв иск, насочен срещу владелеца, както и при снабдяването с констативен
нотариален акт по чл.587 от ГПК. Владението по законова дефиниция е упражняване на
фактическа власт върху вещ, характеризираща се с два признака-обективен и субективен,
като от обективна страна владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и
несъмнено, а от субективна страна- следва да е налице намерение владелеца да държи вещта
като своя собствена. Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната
давност, съставлява фактическо състояние /за разлика от правото на владение, което
съставлява субективно право, като част от правомощията, които вещните права дават на своя
носител/. Владението по смисъла на чл.68 от ЗС се дефинира като фактически отношения
между гражданско-правните субекти, изразяващи се в това, че без да притежават вещни
права в даден момент, те упражняват тяхното съдържание. От своя страна правото на
владение произтича от притежание на вещно право, като неупражняването на вещни права
или част от тях, вкл. и на правото на владение не води до изгубването или погасяването им и
във всеки момент собственикът може да предяви иск за защитата им. Владението е налице,
когато се упражнява фактическа власт върху изцяло или отчасти чужд имот, без притежание
на вещно право.
Сънаследник може да придобие по давност останал в наследство недвижим имот, ако
упражнява фактическа власт върху него повече от десет години и ако отблъсне фактическата
власт на другите сънаследници (чл. 79, ал. 1 ЗС). При наследствени имоти се смята, че
упражнявайки фактическа власт върху целия имот, сънаследникът владее своята идеална
част и държи частите на останалите сънаследници, като в този случай, за да се приеме, че
владее целия имот - само и изключително за себе си, е необходимо този сънаследник да е
противопоставил на останалите своето намерение за това. Обикновеното неползване на
имота не води до изгубване на правото на собственост. Неупражняването на фактическа
власт върху съсобствения имот, само по себе си, не представлява отказ от права.
Манифестирането на намерението да се свои целия имот е същественият елемент от
предвиденото в чл. 79 от ЗС придобивно основание. Промяната в намерението, с което
сънаследникът упражнява фактическата власт върху имота, следва да бъде демонстрирана
по категоричен начин и не може да се предполага. То трябва да се противопостави на
останалите сънаследници, като в исковия процес следва да бъде установено, че
противопоставянето е достигнало до знанието им. Щом като във вътрешните отношения
между сънаследниците се счита, че те са държатели на чуждите идеални части - владеят ги
от тяхно име и за тяхна сметка - наследниците, които не ползват имота, не трябва да
доказват активно поведение, а обратното - то трябва да бъде предприето от този, който
променя намерението си и от държател става владелец.
4
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства, в т.ч. и показанията на
разпитаните свидетели, не се установи същественият елемент от предвиденото в чл. 79 от
ЗС придобивно основание - ответниците да са демонстрирали пред останалите сънаследници
– ищците по делото, намерението си да своят техните идеални части от имота и да са
отблъснали по някакъв начин владението на ищците. Свидетелите установяват, че
ответницата Р. е живяла в имота, но това обстоятелство не води до извод, че отблъсква
владението на сънаследниците-ищци. Необезпокояваното ползване на имота от ответника
не е факт, който доказва владелчески действия, насочени срещу сънаследниците, защото не
отговаря на изискването за несъмненост на владението.
Следва да се отбележи, че в настоящото производство ответниците Р. и К. не
изложиха становище и не оспориха исковата претенция, както и не ангажираха
доказателства, а ответникът Г. У. признава иска.
С оглед на изложеното, съдът намира, че ищците по делото, като наследници на Г. У.
и на неговите синове Ц.У. и И.У. не са изгубили по какъвто и да е било начин своя дял от
правото на собственост върху процесния имот, а именно: 26/240 ид.части за ищеца Д. У.;
26/240 ид.части за ищеца Т. У. и 13/240 ид. части за ищеца А. Ц..
С оглед изложеното съдът приема, че ответниците не са придобили по давност
собствеността върху притежаваните от ищците по наследство горепосочени идеални части
от процесния имот, за които е съставен констативен нотариален акт и поради успешно
проведено пълно и главно доказване от страна на ищците на тяхното право на собственост
върху процесния имот в посочения обем, съдът приема ,че легитимиращото действие на
констативния нотариалния акт е оборено с проведено от страна ищците доказване на обема
на правата им в съсобствеността на процесния имот.
С оглед изложеното исковете по чл.124 ал.1 от ГПК са основателни и доказани и
следва да бъдат уважени
По искането по чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт.
Този иск е обусловен от решението на съда по основния иск по чл.124, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК, когато охранителния акт засяга правата на трети
лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред.
В случая с оглед изрично предвидената с последното изречение на процесуалната
норма алтернативна последица от уважаването на предявения за защита на засегнатото
материално право иск, следва да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим
имот от *** на И.З., помощник-нотариус по заместване при нотариус Т.Б.с район на
действие района на Великотърновски районен съд, в частта относно общо 65/240 идеални
части от процесния имот.
По разноските:
Ищците са претендирали присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да се присъдят направените по
делото разноски за държавна такса в размер на по 50лв., за всеки от тримата ищци, както и
да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно
възражението на процесуалния представител на ответника Г. У., че не следва да се
5
присъждат разноски за ищците с оглед направеното признание на иска. Съдът счита, че,
независимо от процесуалното поведение на ответниците, изразяващо се в липса на
оспорване на иска, ответниците са дали повод за завеждане на делото с оглед снабдяването
с констативния нотариален акт за собственост, което обуславя и правния интерес на ищците
от предявянето на установителния иск за собственост. Предвид на това и при уважаване на
исковата претенция, в полза на ищците са дължат разноски, които следва да се понесат от
ответниците. В настоящото производство се претендират и разноски за адвокатско
възнаграждение от всеки от тримата ищци за процесуално представителство от двама
адвокати. От процесуалния представител на ответника Г. У. е наведено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът, с оглед разпоредбата на чл.78 ал.1 от
ГПК намира ,че се дължат разноски за възнаграждение само за един адвокат, независимо, че
ищците са представлявани от двама адвокати. Възражението за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение е основателно. Делото не е с голяма фактическа
и правна сложност, предвид и процесуалното поведение на ответниците и липсата на
оспорване на исковата претенция, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде
редуцирано до по 600лв. за всеки от тримата ищци. С оглед изложеното тримата ответници
следва да заплатят на ищеца Д. У. сумата 50лв. разноски за държавна такса и 600лв. за
адвокатско възнаграждение; тримата ответници следва да заплатят на ищеца Т. У. сумата
50лв. разноски за държавна такса и 600лв. за адвокатско възнаграждение; тримата ответници
следва да заплатят на ищеца А. Ц. сумата 50лв. разноски за държавна такса и 600лв. за
адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Ц. У. с ЕГН **********, с адрес
***, Г. С. У. с ЕГН **********, с адрес *** и К. С. У. с ЕГН **********, с адрес ***, че Д. Т.
У., с ЕГН **********, с адрес ***, в качеството на наследник по закон на Ц.Г. У.-син на Г. Ц.
У. и Б.М.У., е придобила 26/240 /двадесет и шест двеста и четиридести/ идеални части от
правото на собственост на Поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед ***. на Началник на СГКК –
В. Търново, с адрес на поземления имот - ***, с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, при съседни
поземлени имоти с идентификатори ***, заедно с построените в него сгради с
идентификатори ***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Ц. У. с ЕГН **********, с адрес
***, Г. С. У. с ЕГН **********, с адрес *** с ЕГН **********, с адрес***, с ЕГН
**********, с адрес ***, в качеството на наследник по закон на Ц.Г. У.-син на Г. Ц. У. и
Б.М.У., е придобил 26/240 /двадесет и шест двеста и четиридести/ идеални части от
6
правото на собственост на Поземлен имот с идентификатор***, съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед *** на Началник на СГКК – В.
Търново, с адрес на поземления имот - ***, с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, при съседни
поземлени имоти с идентификатори ***, заедно с построените в него сгради с
идентификатори ***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. Ц. У. с ЕГН **********, с адрес
***, Г. С. У. с ЕГН **********, с адрес *** и К. С. У. с ЕГН **********, с адрес ***, че А. Б.
Ц., с ЕГН **********, с адрес ***, в качеството на наследник по закон на И.Г. У.-син на Г.
Ц. У. и Б.М.У., е придобил 13/240 /тринадесет двеста и четиридесети/ идеални части от
правото на собственост на Поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед *** на Началник на СГКК – В.
Търново, с адрес на поземления имот - ***, с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, при съседни
поземлени имоти с идентификатори ***, заедно с построените в него сгради с
идентификатори ***.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, нотариален акт за собственост на
недвижим имот от *** на И.З., помощник-нотариус по заместване при нотариус Т.Б.с район
на действие района на Великотърновски районен съд, в частта относно 65/240 /шестдесет и
пет двеста и четиридесет/ идеални части от правото на собственост спрямо Поземлен имот с
идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на ***,
одобрени със Заповед *** на Началник на СГКК – В. Търново, с адрес на поземления имот -
***, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10 м/, при съседни поземлени имоти с идентификатори ***, заедно с
построените в него сгради с идентификатори ***.
ОСЪЖДА Р. Ц. У. с ЕГН **********, с адрес ***, Г. С. У. с ЕГН **********, с адрес
*** и К. С. У. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. Т. У., с ЕГН
**********, с адрес *** сумата общо 650 лв./шестстотин и петдесет лева/, представляваща
направени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Р. Ц. У. с ЕГН **********, с адрес ***, Г. С. У. с ЕГН **********, с адрес
*** и К. С. У. с ЕГН **********, с адрес г***, ДА ЗАПЛАТЯТ на Т. Ц. У., с ЕГН
**********, с адрес *** сумата общо 650 лв./шестстотин и петдесет лева/, представляваща
направени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Р. Ц. У. с ЕГН **********, с адрес ***, Г. С. У. с ЕГН **********, с адрес
7
*** и К. С. У. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на А. Б. Ц., с ЕГН
**********, с адрес *** сумата общо 650 лв./шестстотин и петдесет лева/, представляваща
направени разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8