Р Е Ш Е Н И Е

№...                                                         30.01.2018г.                                       Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                       Граждански състав

На 17.01.2018г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава Колева, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №621 по описа за 2017г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.318 и сл. от ТЗ за дължими суми по фактури в общ размер на 5784,68лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.

Исковете са предявени от “ТАНИТА ТС” ЕООД гр.София срещу “БРИКЕЛ” ЕАД, гр.Гълъбово. С исковата молба се твърди, че ищецът е продал на ответника лагери и ремъци, за което са били издадени следните фактури: Фактура №**********/15.04.2015г. на стойност 1972,92лв.; Фактура №**********/28.04.2015г. на стойност 2650,25лв. – с остатък за плащане 43,13лв.; Фактура №**********/05.05.2015г. на стойност 1075,58лв. – с остатък за плащане 75,58лв.; Фактура №**********/22.05.2015г. на стойност 1370,88лв.; Фактура №**********/27.05.2015г. на стойност 2122,32лв.; Фактура №**********/03.07.2015г. на стойност 199,85лв. За общо дължимата сума по фактурите ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №411/2017г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е издал заповед за изпълнение, след което страните са сключили извънсъдебна спогодба за погасяване на дължимите суми. Въпреки направените отстъпки от страна на ищеца, ответникът не изпълнил задълженията си по постигнатата спогодба в предвидените срокове. Ищецът бил уведомен, че ответникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение в установения двуседмичен срок. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК. 

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сума в общ размер 5784,68лв. - главница, представляваща задължение по фактури, както следва: Фактура №**********/15.04.2015г. на стойност 1972,92лв.; Фактура №**********/28.04.2015г. на стойност 2650,25лв. – с остатък за плащане 43,13лв.; Фактура №**********/05.05.2015г. на стойност 1075,58лв. – с остатък за плащане 75,58лв.; Фактура №**********/22.05.2015г. на стойност 1370,88лв.; Фактура №**********/27.05.2015г. на стойност 2122,32лв.; Фактура №**********/03.07.2015г. на стойност 199,85лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски.  

Ответникът в срока за писмен отговор и в съдебно заседание заявява, че предявеният иск е допустим, но частично основателен. Не оспорва възникването и размера на задълженията. Не оспорва постигнатата устна спогодба между страните. Твърди обаче, че писмената спогодба е била подписана от ответника и изпратена за подпис на ищеца. Последният забавил връщането на спогодбата и ответникът не бил сигурен дали ще бъде подписана, поради което забавил изпълнението на задълженията си. Твърди, че ищецът постъпил некоректно, поради което се стигнало до неспазване на сроковете по спогодбата. Изразява съгласие за постигане на споразумение с ищеца. Претендира разноски по делото.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.411/2017г. по описа на РС-Гълъбово е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 5784,68лв. - главница, представляваща парично вземане по неплатени изцяло консумативи по фактури, в това число: Фактура №**********/15.04.2015г. на стойност 1972,92лв.; Фактура №**********/28.04.2015г. на стойност 2650,25лв. – с остатък за плащане 43,13лв.; Фактура №**********/05.05.2015г. на стойност 1075,58лв. – с остатък за плащане 75,58лв.; Фактура №**********/22.05.2015г. на стойност 1370,88лв.; Фактура №**********/27.05.2015г. на стойност 2122,32лв.; Фактура №**********/03.07.2015г. на стойност 199,85лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение №302/29.06.2017г., с която е уважил заявлението на ищеца. Срещу така издадената заповед ответникът е подал възражение в срок, поради което за ищеца се е породил правен интерес за предяви настоящия установителен иск.

От приетите като писмени доказателства по делото оригинали на: Фактура №**********/15.04.2015г.; Фактура №**********/28.04.2015г.; Фактура №**********/05.05.2015г.; Фактура №**********/22.05.2015г.; Фактура №**********/27.05.2015г.; Фактура №**********/03.07.2015г. се установява, че страните са имали договорни отношения, като ищецът е издал на ответника шест фактури, както следва: Фактура №**********/15.04.2015г. на стойност 1972,92лв. с ДДС; Фактура №**********/28.04.2015г. на стойност 2650,25лв. с ДДС; Фактура №**********/05.05.2015г. на стойност 1075,58лв. с ДДС; Фактура №**********/22.05.2015г. на стойност 1370,88лв. с ДДС; Фактура №**********/27.05.2015г. на стойност 2122,32лв. с ДДС; Фактура №**********/03.07.2015г. на стойност 199,85лв. с ДДС. Страните не спорят относно възникването на тези задължения, както и относно факта, че e постъпило частично плащане от страна на ответника. По този начин задължението по Фактура №**********/28.04.2015г. на стойност 2650,25лв. е останало с остатък за плащане 43,13лв., а Фактура №**********/05.05.2015г. на стойност 1075,58лв. е останало с остатък за плащане 75,58лв.

От представеното по делото и прието като писмено доказателство копие на Спогодба от 07.08.2017г. е видно, че ответникът е признал задълженията си по процесните фактури с претендирания размер и се е задължил да ги заплати в определен в спогодбата срок. Това обстоятелство не се оспорва и от представителя на ответника в съдебно заседание. Единственият спор между страните се свежда до това доколко коректни са били отношенията им при сключване на спогодбата, комуникацията във връзка с подписването й и изпълнението на клаузите, за които са се споразумели страните. Тези обстоятелства обаче не се отразяват на дължимостта на задължението на ответника към ищеца, нито на неговия размер. Ответникът не представи никакви доказателства за погасяване на задълженията си, нито изложи твърдения в тази насока.

Предвид изложеното съдът намира предявените искове за основателни и доказани в предявения размер и като такива следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в размер на общо 1071,84лв. за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №302/29.06.2017г. по ч.гр.д.411/2017г. по описа на РС-Гълъбово в размер на общо 516,00лв.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р    Е    Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че “БРИКЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Гълъбово, ж.к.”Извън града”, представлявано от Я.П.П., дължи на “ТАНИТА ТС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Македония“ №17, ап.5 представляван от Т.С.С., сумата от 5784,68лв. /пет хиляди седемстотин осемдесет и четири лева и 68 стотинки/ - главница, представляваща парично вземане по неплатени изцяло консумативи по фактури, в това число: Фактура №**********/15.04.2015г. на стойност 1972,92лв.; Фактура №**********/28.04.2015г. на стойност 2650,25лв. – с остатък за плащане 43,13лв.; Фактура №**********/05.05.2015г. на стойност 1075,58лв. – с остатък за плащане 75,58лв.; Фактура №**********/22.05.2015г. на стойност 1370,88лв.; Фактура №**********/27.05.2015г. на стойност 2122,32лв.; Фактура №**********/03.07.2015г. на стойност 199,85лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.06.2017г. до окончателното изплащане на сумите, за което задължение е издадена Заповед за изпълнение №302/29.06.2017г. по ч.гр.д.411/2017г. по описа на РС-Гълъбово.

 

ОСЪЖДА “БРИКЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Гълъбово, ж.к.”Извън града”, представлявано от Я.П.П., да заплати на “ТАНИТА ТС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Македония“ №17, ап.5, представляван от Т.С.С., направените разноски по делото в размер на 1071,84лв. /хиляда седемдесет и един лева и 84 стотинки/ за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА “БРИКЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Гълъбово, ж.к.”Извън града”, представлявано от Я.П.П., да заплати на “ТАНИТА ТС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Македония“ №17, ап.5, представляван от Т.С.С., направените разноски по заповедното производство в размер на 516,00лв. /петстотин и шестнадесет лева/ за държавна такса и адвокатско възнаграждение, които суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №302/29.06.2017г. по ч.гр.д.411/2017г. по описа на РС гр.Гълъбово.

  

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: