Решение по дело №1626/2021 на Софийски градски съд

 Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 25.03.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I ГО, в закрито заседание през две хиляди двадесет и първа година в състав:   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА

                                                                                                   ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Янева частно гражданско дело № 1626 по описа на СГС за 2021  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Г.К.М. срещу постановление от 23.12.2020г.  по  изп.дело № 20209190400459  на ЧСИА.с рег. № 919 с район на действие – районът на СРС, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1 от ГПК.

Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на постановлението, поради следните съображения: издаденият изпълнителен лист бил постановен въз основа на определение по чл.344, ал.2 от ГПК, поради което определеното с него обезщетение имало временен характер за периода 01.10.2020 г./датата на постановяване на определението по чл.344, ал.2 от ГПК/ - 15.10.2020 г./датата на влизане в сила на решението по делбеното дело/; твърди, че заплатил дължимото обезщетение по изпълнителния лист преди образуването на изпълнителното дело. Моли съда да отмени обжалваното постановление и вместо това да прекрати изпълнителното дело.

Ответницата Д.К.Д.оспорва жарбата като неоснователна.

В приложените по делото мотиви на ЧСИ по реда на чл.436, ал.3 от ГПК са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. В мотивите е посочено, че привременната мярка по чл.344, ал.2 от ГПК има действие до окончателното извършване на делбата, а в конкретния случай, при който делбеният имот е изнесен на публична продан, извършването на делбата ще приключи едва след провеждането на публичната продан и възлагането на имота на купувач, участвал в нея. ЧСИ е изложил доводи и за липса на която и да било от предпоставките по чл.433, ал.1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество – неоснователна, поради следните съображения:                          Изпълнителното производство е образувано по молба, подадена от взискателя на 05.11.2020 г.

Представен е изпълнителен  лист от 22.10.2020 г. по гр.д. № 21241/2019г. на СРС, ГО, 62 състав, който е издаден въз основа на определение по чл.344, ал.2 от ГПК, с което Г.К.М. е осъден да заплаща на Д.К.Д.обезщетение за ползване на делбен имот  в размер на 230 лв. месечно, считано от 01.10.2020г., с падеж седмо число на текущия месец, ведно със законната лихва, в случай на забава.

Съгласно чл.344, ал.2 от ГПК, в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти, съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.

            Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че делбата е приключила в деня на влизане в сила на решението по делбеното дело – на 15.10.2020 г. Видно от постановеното решение по гр.д. № 21241/2019г. на СРС, ГО, 62 състав, делбеният имот е изнесен на пъблична ппродан, която все още не е осъществена, респ. делбеният имот не е възложен на конкретен купувач. При това положение делбата все още не е извършена по смисъла на чл.344, ал.2 от ГПК и привременната мярка продължава своето действие.  

            Следва да се посочи, че дори за периода, предхождащ образуването на изпълнителното дело, жалбоподателят не е заплатил дължимото обезщетение по чл.344, ал.2 от ГПК – представил е платежно нареждане от 19.10.2020 г. за заплащане на на сумата от 103.90 лв., при определено обезщетение от 230 лв., което към 05.11.2020г./датата на образуване на изпълнителното дело/ е било дължимо в пълния месечен размер.      

Жалбоподателят не е изложил доводи да е осъществена някоя от останалите предпоставки по чл.433 от ГПК за прекратяване на изълнителното дело, а и настоящият състав не открива основание за прекратяване на изпълнителното дело, поради което обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Г.К.М. следва да бъде осъден да заплати на Д.К.Д.направените по делото разноски в размер на 200 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 275533/08.02.2021 г. по описа на СГС /вх.№ 00173/11.01.2021 г. по описа на ЧСИ/, подадена от Г.К.М., ЕГН **********, срещу постановление от 23.12.2020 г.  по  изп.дело № 20209190400459  на ЧСИА.с рег. № 919 с район на действие – районът на СРС, с което е отказано прекратяване на производството по изпълнителното дело.

ОСЪЖДА Г.К.М. да заплати на Д.К.Д.на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 200 лв.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                2.