РЕШЕНИЕ
№ 18465
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110110390 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба, уточнена с молба от 13.05.2022 г., от (фирма) против В.
Г. Д., И. Ц. Д. и Г. Ц. Д. с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на
топлофикационното дружество сумата в размер общо на 2080,89 лева, представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), с аб. № *****, ведно със законна лихва за
забава върху главницата от подаване на исковата молба на 28.02.2022 г. до окончателно
погасяване на вземането, сумата в размер общо на 389,94 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 10.02.2022 г., сумата в размер общо на 39,43 лева,
представляваща такса дялово разпределение за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020г.,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на
28.02.2022 г. до окончателно погасяване на вземането и сумата в размер общо на 8,92 лева,
представляваща законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
02.03.2019 г. до 10.02.2022 г., като дължимите суми се разпределят между ответниците,
както следва: за В. Г. Д. 4/6 част от вземанията, а за И. Ц. Д. и Г. Ц. Д. по 1/6 част от
задълженията, или сумите, както следва: за В. Г. Д. 1387,28 лева главница за топлинна
енергия, 259,96 лева мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, 26,29 лева
главница дялово разпределение и 5,95 лева мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение; за И. Ц. Д. 346,82 лева главница за топлинна енергия, 64,99 лева мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия, 6,57 лева главница за дялово разпределение и
1,49 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение; за Г. Ц. Д. 346,82 лева
главница за топлинна енергия, 64,99 лева мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия, 6,57 лева главница за дялово разпределение и 1,49 лева мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение.
В исковата молба са изложени твърдения, че наследодателят на ответниците Ц. И. Д.
и (фирма) са били обвързани от облигационно правоотношение по силата на Договор за
продажба на топлинна енергия за процесния недвижим имот при Общи условия, чиито
1
клаузи съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя на услуги без да е
необходимо изричното им приемане. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че
дружеството е изпълнило задължението си по съглашението и е доставило топлинна енергия
за процесния имот и период на стойност посочена в исковата молба, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото
разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора
дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. С
депозираната молба-уточнение от 13.05.2022 г. се сочи, че В. Г. Д. отговаря за ½ част от
задълженията в лично качество като съсобственик на топлоснабдения имот и за 1/6 част в
качеството си на наследник на починалия Ц. И. Д. или общп 4/6 части, а И. Ц. Д. и Г. Ц. Д. в
качеството отговарят за по една 1/6 част от задълженията в качеството си на наследници на
починалия. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите
условия на дружеството в сила от 2016г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след публикуване на обща фактура за
задълженията на интернет страницата на доставчика. Предвид неизпълнение на
задължението на наследодателя на ответниците да заплати в срок задължението за главница,
потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия период.
Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват поддържаните от ищеца твърдения за
наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, респ. между
наследодателя им и топлофикационното дружество, по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. В подадения отговор са изложени твърдения, че не е налице
валиден договор между Етажната собственост, в която се намира процесния имот и ищеца,
респ. срокът по представения по делото договор между Етажната собственост и топлинния
счетоводител бил изтекъл още през 2007 г. Ответниците оспорват действията по отчитане и
разпределение на топлинната енергия доставена до имота. При условията на евентуалност е
направено възражение за изтекла погасителна давност. Направено е и искане сторените от
ответниците съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищцовото дружество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
2
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор
за продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобИ.не,
респ. изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в
сграда присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора като писмено доказателство в производството е приет препис от Договор за продажба
на жилищен имот, съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавен жилищен фонд,
предоставен на народните съвети от 15.06.1965 г., по силата на който Ц. И. Д. е придобил
право на собственост върху недвижим имот, който съгласно удостоверение на лист 112 от
делото е идентичен на описания в исковата молба. Видно от представеното по делото
удостоверение за наследници приобратателят е починал на 26.04.2020 г., като след смъртта
си е оставил за законни наследници В. Г. Д. ( преживяла съпруга), И. Ц. Д. ( син) и Г. Ц. Д. (
син). По делото не е спорно, че към момента на придобИ.не на право на собственост върху
процесния недвижим имот Ц. И. Д. и В. Г. Д. са били в граждански брак, поради което на
основание чл. 103 вр. чл. 13 от Семейния кодекс от 1968 г. / отменен/ съпрузите са
придобили право на собственост върху процесния недвижим имот при условията на
съпружеска имуществена общност. Предвид изложеното и доколкото по делото не е спорно,
че процеснят имот е топлоснабден съдът намира, че за исковия период между Ц. и В. Д.и и
топлофикационното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Когато топлопреносното
предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на ответника/негов
наследодател в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта лежащ в негова
тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е разпоредил с правото
на собственост върху имота преди процесния период. По делото не са наведени твърдения,
респ. не са ангажирани доказателства, че преди процесния период съпрузите са се
разпоредили с правото на собственост върху процесния недвижим имот.
Съгласно чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят при условията на солидарна
отговорност за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството каквито
безспорно са и задълженията за заплащане на топлинна енергия. Със смърттта на Ц. И. Д. на
основание чл. 27, ал. 1 СК съпружеската имуществена общност е прекратена, като
преживялата съпруга В. Г. Д. отговаря в лично качество за ½ част от задълженията за
процесния имот и съобразно дела си в наследственото оставено от починалия за 1/6 част от
задълженията или общо ответницата отговаря за 4/6 части от задълженията за незаплатена
цена на доставена топлинна енергия и такса дялово разпределение за процесния имот, а
ответниците И. Ц. Д. и Г. Ц. Д. отговарят за по 1/6 част от задълженията. Доводите на
ответниците за недължимост на сумите във връзка с липсата на промяна на титуляра на
партидата са неотносими към спора доколкото в процесния период партидата за имота е
открита на името на един от съпрузите собственици на имота, а именно Ц. И. Д..
За установяване на количеството доставена до процесния имот топлинна енергия по
делото е допуснато изслушване на съдебно-техническа експертиза, заключението по която
съдът цени като обективно и компетентно дадено. Вещото лице разяснява, че количеството
топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, чийто
показания се отчитат ежемесечно по електронен път. От заключението се установява, че от
отчетеното количество топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи в
абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя
между всички потребители в сградата. Експертът разяснява, че за процесния период в имота
3
е имало 4 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО, чиито показания са снети с
дистанционен отчет, а показанията на монтирания водомер са снети на 24.05.2019 г. и
13.06.2020 г., като отчетните формуляри носят подпис на потребител. От приетото по делото
заключение се установява, че цената на потребената топлинна енергия за процесния период
при съобразяване на изготвените изравнителни сметки възлиза на сумата в размер на
2032,07 лева, като претенцията за разликата над посочения от вещото лице до пълния
предявен размер от 2080,89 лева се явява недоказан.
При доказаност на предявения иск за главница за топлинна енергия по основание и
размер, следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за
погасяване на задължението по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в настоящия случай е
прекъснат с подаването на исковата молба на 28.02.2022 г.
С Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на (фирма) са
приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на
основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са
влезли в сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им –
арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да
бъде съобразено, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително ( т.е. за 69 дни)
давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. С Определение № 15/29.01.2021 г.
по ч. гр. д. № 4042/2020 г. на ВКС, I ГО, е прието, че при извършване на преценка относно
датата, на която изтича давностния срок следва да се добави и периодът на реализираното
по силата на закона спиране, който обхваща общо 69 дни. От изложеното следва, че
погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 17.12.2018 г., като
от приетото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
вземането за незаплатена цена на доставена топлинна енергия при съобразяване на
изравнителните сметки извън погасителната давност е в размер на 1782,33 лева, за която
сума предявеният иск се явява основателен, като за разликата до пълния заявен размер от
2080,89 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
4
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между (фирма) и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото от (фирма) документи – отчети и изравнителни сметки се
установява, че в процесния период описаният в исковата молба имот е бил топлоснабден и
за него е предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. За процесния
период при ищеца за услугата дялово разпределение е начислена сума в общ размер на 39,45
лева. При съобразяване на естеството на работа и обичайния размер на възнаграждението
съдът приема, че начисляваните месечни стойности съответстват на извършена работа, в
който смисъл е и Решение № 3401 от 24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на
СГС. Началният момент, от който се претендира вземането е месец януари 2019 г., като при
съобразяване на периода от време, през който съгласно Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците давност не е текла, вземането не е погасено по
давност.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. За преимуществена част от периода за приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В исковата молба
са изложени твърдения, че лихвите върху процесните задължения се начисляват само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово разпределение,
като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от датата на публикуване на всяка
от общите фактури на интернет страницата на (фирма). Съобразно диспозитивното
начало съдът е обвързан от твърденията на ищеца, поради което за да изпадне длъжникът в
забава, съобразно твърденията в исковата молба /л. 3 от делото/, доставчикът на топлинна
енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята интернет страница. Ищецът
не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че общите фактури за
процесния период са публикувани на интернет страницата на дружеството, за което
обстоятелство е съставен констативен протокол, съставляващо своеобразно уведомление до
длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед маркирането на началото на
течението на предвидения срок за настъпване на изискуемостта им, предвид което и съдът
приема, че без доказателства с изложеното съдържание забава за длъжника в плащането на
установената главница до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, не е налице, в подкрепа на което виждане е и практиката
на въззивната инстанция намерила израз в Решение по в. гр. д. № 9445/2019 г. по описа на
СГС, Решение по в. гр. д. № 6690/2020 г. по описа на СГС. Предвид изложеното
предявеният установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху вземането за незаплатена цена на потребена топлинна енергия е неоснователен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изложеното съдът намира, че ответниците отговарят единствено за
5
задълженията за незаплатена цена на доставена топлинна енергия и дялово разпределение,
като сумите се разпределят, както следва: В. Г. Д. дължи сумата в размер на 1161,87 лева за
топлинна енергия и сумата в размер на 26,30 лева за дялово разпределение, а всеки един от
ответниците И. Ц. Д. и Г. Ц. Д. дължи сумата в размер на по 290,47 лева за топлинна
енергия и сумата в размер на по 6,57 лева такса за дялово разпределение.
Предвид изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците
следва да бъдат възложените сторените по делото съдебни разноски съразмерно на
уважената част от исковата претенция. Направените от ищеца съдебни разноски в
настоящото производство възлизат на сумата в размер общо на 710,76 лева, от които сумата
в размер на 100,76 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора, 10 лева такса за
съдебно удостоверение, 500 лева депозит за изслушване на допуснатите експертизи и 100
лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната, изчислено
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като по съразмерност на уважената част от предявените
искове в тежест на ответниците следва да бъде възложено да заплатят сумата в размер общо
на 505,38 лева, разпределени спрямо размера на претендираните вземания, както следва: В.
Г. Д. – 336,92 лева, И. Ц. Д. – 84,21 лева и Г. Ц. Д. – 84,21 лева.
Независимо от изхода на спора на ответниците не се следват разноски, тъй като
липсват доказателства за направа на такИ..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), да заплати на (фирма),
ЕИК ***** със седалище и адрес на управление в гр. (адрес), на основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата в размер на 1161,87 лева, представляваща 4/6 части от
незаплатена цена на потребена топлинна енергия за периода 17.12.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), с аб. № *****, ведно със законна лихва за
забава върху главницата от подаване на исковата молба на 28.02.2022 г. до погасяване на
вземането и сумата в размер на 26,30 лева, представляваща 4/6 части от задължение за такса
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 28.02.2022 г.
до окончателно погасяване на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница
за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 1387,28
лева и за периода от 01.05.2018 г. до 17.12.2018 г., както и предявените искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 259,96 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 10.02.2022г. и за сумата в размер на 5,95 лева, представляваща законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 02.03.2019 г. до 10.02.2022 г.
ОСЪЖДА И. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, бул. (адрес), да заплати на
(фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. (адрес), на
основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата в размер на 290,47 лева,
представляваща 1/6 част от незаплатена цена на потребена топлинна енергия за периода
17.12.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), с аб. № *****,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на
28.02.2022 г. до погасяване на вземането и сумата в размер на 6,57 лева, представляваща 1/6
част от задължение за такса дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2020г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
подаване на исковата молба на 28.02.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница за топлинна енергия за разликата над уважената
част до пълния заявен размер от 346,82 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 17.12.2018 г.,
както и предявените искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 64,99
6
лева представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 10.02.2022г. и за сумата в размер на 1,49
лева, представляваща законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от 02.03.2019 г. до 10.02.2022 г.
ОСЪЖДА Г. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), да заплати на (фирма),
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес), на основание чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата в размер на 290,47 лева, представляваща 1/6 част от незаплатена
цена на потребена топлинна енергия за периода 17.12.2018 г. до 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. (адрес), с аб. № *****, ведно със законна лихва за
забава върху главницата от подаване на исковата молба на 28.02.2022 г. до погасяване на
вземането и сумата в размер на 6,57 лева, представляваща 1/6 част от задължение за такса
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2020г., ведно
със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на 28.02.2022 г.
до окончателно погасяване на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница
за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 346,82 лева
и за периода от 01.05.2018 г. до 17.12.2018 г., както и предявените искове с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 64,99 лева представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 10.02.2022г. и за сумата в размер на 1,49 лева, представляваща законна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 02.03.2019 г. до 10.02.2022 г.
ОСЪЖДА В. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), да заплати на (фирма),
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 336,92 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА И. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.(адрес) да заплати на (фирма), ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 84,21 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
ОСЪЖДА Г. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес), да заплати на (фирма),
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 84,21 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (фирма), ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление в гр. (адрес), в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца
(фирма), ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в гр. (адрес)
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7