О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 126
гр.Пловдив, 02.04.2020г.
Пловдивският апелативен съд, в закрито
съдебно заседание на02.04.2020г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА
АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
след като разгледа докладваното от
съдия Арнаучкова възз.ч.гр.д.№ 139/2020г. по описа на АС - Пловдив, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл.274
и сл.ГПК.
С Определение № 373/25.02.2020г.,
постановено по гр.д.№ 25/2020г. по описа на ОС - П., на осн.чл.129, ал.3 ГПК,
поради неотстраняване в срок на констатирани от съда нередовности, е върната
исковата молба, вх.№ 38855/31.12.2019г., и е прекратено частично производството
по делото по предявените главни осъдителни искове от Л.Д.А., ЕГН **********,
М.В.П., ЕГН ********** и А.Н.И., ЕГН **********, против „Б.” ЕООД, ЕИК ***, в
частта досежно следните парични вземания за обезщетения за пропуснати ползи: на
Л.А. за сумата 53 236лв., на М.П. за сумата 5 627.50лв. и на А.И. за
сумата 28 986лв.
Против Определение № 373/25.02.2020г.,
постановено по гр.д.№ 25/2020г. по описа на ОС - П., е постъпила частна жалба,
вх.№8930813.03.2020г., от Л.Д.А., ЕГН **********, М.В.П., ЕГН ********** и
А.Н.И., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.И.Н., с оплаквания за
незаконосъобразност.
Не е било необходимо изпълнение на
процедурата за изпращане на препис от жалбата на насрещната въззиваема страна
„Б.” ЕООД, ЕИК ***, съгласно чл.129, ал.3 ГПК.
Постъпилата въззивна частна жалба е
допустима, като подадена против подлежащо на въззивно обжалване в хипотезата на
чл.274, ал.1, т.1 ГПК определение на окръжен съд от съдебния район, в законния
срок от активно процесуално легитимирани лица, имащи интерес от въззивно
обжалване, редовна е по съдържание и приложения, поради което се поставя на
разглеждане по същество.
Производството пред съда, в което е
постановено обжалваното определение, гр.д.№ 25/2020г. по описа на ОС - П.е
образувано въз основа на Определение № 18/06.01.2020г., постановено по гр.д.№
253382019г. по описа на ОС – П., с което е постановено отделянето за
разглеждане в отделно производство на насрещна искова молба, вх.№
38855/31.12.2019г. на Л.Д.А., ЕГН **********, М.В.П., ЕГН ********** и А.Н.И.,
ЕГН **********, против „Б.” ЕООД, ЕИК ***.
В насрещната ИМ са били поддържани
следните твърдения:Между страните били сключени договори за строителство от
27.04.2009г., по които ответното дружество поело задължения да изгради и
предаде на ищците конкретни обекти, предвидени да се построят в техните имоти в
срок до 31.08.2011г.По-късно, между страните били сключени, функционално
обусловени, договори за прехвърляне на недв. имоти срещу вече извършени и
бъдещи строителни услуги и за разпределение на реалното ползване на недвижимия
имот от 12.11.2015г., обективирани в нотариален акт ***, т.96 от 2015г. на СлВп
– П.и в нотариален акт **., т.19 от 2016г. на Слвп- П., както и Споразумение с
нотариална заверка на подписите, рег. № 1480/18.03.2016г. на Нотариус С.К., с
което уговореният срок за извършване на строителството в договорите от 27.04.2009г.
бил изменен до 31.12.2016г. за обектите на ищците.Ответното дружество не
изпълнило задължението за строителство на обектите на ищците нито в срочно,
нито в качествено отношение.Констатираните от ищците недостатъци на обектите им
били описани от тях за сграда № 1 в писмо, връчено на ответното дружество
19.05.2017г., както и за секции „В” и „Г” в писмо, връчено на ответното
дружество на 02.08.2017г.На 23.08.2017г. били издадени удостоверения за
въвеждане в експлоатация на сграда №1, както и на секции „В” и „Г”, а за
подземния гараж удостоверението за въвеждане в експлоатация било издадено
на 29.12.2017г.След това ответното
дружество предало ключовете на ищците за техните обекти, но, тъй като
недостатъците на обектите им не били отстранени, те предприели действия за
извършване на допълнителни строително-монтажни работи/СМР за привеждането им в
състояние за отдаването им под наем.Заявени са осъдителни петитуми от всяка от
трите ищци общо за всички притежаваните от всяка от тях обекти (Л.А. за 19 апартамента,
8 гаража и 5 паркоместа, А.И. за 8 апартамента, 6 гаража и 7 паркоместа и М.П.
-1 апартамент и два гаража) за присъждане на парични вземания за обезщетения за
пропуснати ползи от невъзможността да придобиват граждански плодове от обектите
за периода 01.01.2017г. до 28.08.2019г.
С Разпореждане № 253/13.01.2020г./л.65/
исковата молба е оставена без движение и на ищците са дадени указания за
отстраняване на констатирани от съда нередовности по четири пункта в
едноседмичен срок от съобщаването, като по т.4 от разпореждането – за
формулиране на петитум за всеки от ищците поотделно за всеки притежаван от него
обект, тъй като се касае за множество обективно съединени искове.
В срока от получаване на съобщението на
28.01.2020г., е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо
04.02.2020г.молба от ищците, вх. № 4164/06.02.2020г./л.69-71/, с която, по т.4
от разпореждането за оставяне на исковата молба без движение, е поискано
удължаване на срока за отстраняване на нередовността.
Искането за продължаване на срока е
уважено с разпореждане от 07.02.2020г./л.69/, считано от 05.02.2020г.
В рамките на продължения от съда срок е
постъпила молба от ищците, вх.№ 4698/11.02.2020г./л.101-111/, с която са
заявявили, че между тях и ответното дружество не били сключвани самостоятелни
договори за изграждане на отделни вещи на ищците, а напротив –уговорките били
за една цялостна престация от ответното дружество – „за строителство срещу
обезщетение при определено съотношение на собствеността” на сгради № 1, секция
„В” и паркоместа от подземен паркинг и
секция „Г” на обща стойност 850 000лв., а фактът, че в сградите имало
проектирани множество обекти не означавало, че ответното дружество е обещало
толкова на брой отделни престации, колкото е броят на самостоятелните
обекти.След като ответното дружество е поело задължение за една престация, на
нея съответства едно неизпълнение- неизпълнение на уговорения срок до
31.12.2016г., на което неизпълнение съответства една вреда, на която вреда
съответства едно право на ищците на обезщетение, което именно е и предметът на
делото.Предвиждането на множество обекти в сградите не водело до обективно
съединяване на искове с предмет всеки от обектите, тъй като престацията на
ответника била уговорена като цяло, а не „обект по обект”.В същото време
кредиторите на правоотношението били общо учредителите и, ако между тях
липсвало споразумение за правата им в обещаната от ответното дружество
престация, би се предполагало, че правата им са равни, респ. биха претендирали
обезвредата поравно.Разпределянето на обектите между ищците с Договора за
доброволна делба № …. на СлВп – П.не променяла задължението на ответното
дружество, неизпълнението му и размера на отговорността му, а единствено – към
кого в какъв размер от общия отговаря, но това не водело до обективно
съединяване на искове за отговорност „обект по обект”, още повече, че с тези
сделки всяка от ищците придобивала обекти от трите сгради като цяло – един дял
в натура, респ. отговорността на ответника за неточно изпълнение отново не се свеждала
до задължение за обезвреда „обект по обект”, а до отговорност за неизпълнение
към всяка от ищците, съобразно придобитата част от общата престация на
ответника.Допълнително е посочено също, че, както е посочено и в молбата им от
04.02.2020г., лошото изпълнение на ответника в качествено изпълнение
допълнително забавило ищците в началния момент, от който да могат да отдават
под наем обектите си, тъй като е следвало да предприемат поправки на работата,
а именно с още 2 месеца от момента на получаване на ключовете за обектите си от
началото на месец септември 2017г.Така, общо причинената забава била в общ
размер 10 месеца за всяка от ищците по отношение на сградите, а за паркоместата
–12 месеца.С това са обосновани заявените петитуми за едно общо парично вземане
за обезщетение за пропуснати ползи за всяка от ищците, което само допълнително
е уточнено в молбата досежно обектите на всяка една от ищците по сгради и
идентификатори по КККР на гр.П..
В
рамките на продължения срок е постъпила и допълнителна молба от ищците,
вх.№ 5478/17.02.2020г./л.112-114/, с която са заявили, че поддържат предявените
и предявяват и евентуални искове, в случай, че главните искове бъдат намерени
за неоснователни, въз основа на същите обстоятелства, поддържани в исковата
молба и двете уточняващи молби от 04.02. и 11.02.2020г., за осъждане на
ответното дружество да им заплати обезщетения за пропуснати ползи, вече
конкретизирани по обекти.
След това е постановено сега
обжалваното определение за частично прекратяване на производството по делото по
предявените главни осъдителни искове с предмет общо парично вземане на всяка от
ищците за обезщетение за пропуснати ползи общо за притежаваните обекти, като в
мотивите му е посочено, че производството по делото е висящо по предявените
евентуални искове.
Преди всичко обжалваното
определение за връщане на исковата молба и за частично прекратяване на
производството, поради неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на
констатираните от съда нередовности, следва да се разгледа във функционална
връзка и обусловеност с неподлежащото на самостоятелно обжалване разпореждане
за оставяне на производството по делото по първоначално предявените осъдителни
искове без движение до привеждане на исковата молба в съответствие с чл.127 ГПК, с което, по п.4 от същото, е
констатирана нередовност на заявените от всяка ищца петитум за едно общо
парично вземане на всички притежавани обекти, с указания за формулиране на
петитум поотделно за всеки един от притежаваните обекти, тъй като е прието, че
се касае за множество обективно съединени претенции.
Поставеният на разглеждане
процесуално-правен спор за това дали е налице съответствие между въведеното
основание на иска и заявения петитум следва да се разреши в зависимост от това дали
се касае за обективно съединени претенции за обезщетения за всеки един от
отделните обекти на ищците или се касае за обща претенция на всяка от ищците
общо за всички притежавани от тях обекти, както и за правомощията на съда да
указва формулирането на петитум, различен от заявения от ищците.
За да е редовна исковата молба, по см.
на чл.127 ГПК, следва да е налице съответствие между въведеното основание и
заявения петитум.
Процесуално-правната уредба на
отклоненията във връзка с предмета на делото или на т.нар. обективно
съединяване на искове, когато в рамките на едно и също производство се
съединяват за съвместно разглеждане няколко иска с различен предмет, се съдържа
в Раздел Седми Глава Петнадесета от ГПК.Определящо за това дали е налице или не
обективно съединяване на искове, е предметът на делото, който се принципно
въвежда от ищеца чрез основанието на иска - индивидуализиращите белези на
твърдените субективни права/ правопораждащи факти, съдържанието на правото и
носителите на правоотношението, съставка на което е правото/ и петитума на
иска.Обективно съединяване е налице, когато има позоваване на две или повече
различни основания или са предявени два или повече петитуми.Кумулативно
съединение на искове, предявени срещу един ответник е налице, когато независимо
от единството на процесуалното правоотношение, всеки един от исковете притежава
самостоятелност / Решение ***/26.06.2015г. по т.дело № 3518/2013г./
За това дали е налице или не обективно
съединяване на искове следва да се прецени цялата съвкупност от изложените от
ищците в насрещната искова молба и двете уточняващи молби от 04.02. и
11.02.2020г. факти и обстоятелства, като основание на исковете.
В конкретния случай ищците са твърдели,
че са имали сключени с ответното дружество взаимно обусловени договори за
строителство срещу обезщетение, по които ответното дружество е поело задължение
за обща престация за изграждане на обектите на ищците, които след това са си ги
разпределили помежду си.Поради забавено и лошо изпълнение на поетите по
отношение на ищците договорни задължения на ответното дружество, всяка от
ищците претендира обезщетение за пропуснати ползи от невъзможността за
реализира граждански плодове, като отдава под наем обектите си за претендирания
исков период.
Следователно, предявени са три
субективно съединени претенции, всяка от които има един предмет – парично
вземане на всяка от ищците за обезщетение за пропуснати ползи за всички
притежавани обекти, произтичащо от един и същи твърдян фактически състав, а
именно твърдяното договорно неизпълнение на ответното дружество, накърняването
на патримониума на ищците и причинната връзка между тях.
На така заявеното основание изцяло
съответства заявеният за всяка от ищците петитум за едно общо парично вземане
за обезщетение за пропуснати ползи за всички притежавани обекти, респективно
липсвала е нередовност на ИМ, каквато неправилно е констатирана с п.4 от
разпореждането за оставяне на ИМ БД.
Поради незаконосъобразност на
разпореждането в посочената част, за първоинстанционния съд не е имало основание
за връщане на ИМ и за прекратяване на производството по предявените главни
искове.
Мотивиран от това, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 373/25.02.2020г., постановено по гр.д.№
25/2020г. по описа на ОС - П., с което, на осн.чл.129, ал.3 ГПК, поради
неотстраняване в срок на констатирани от съда нередовности, е върната исковата
молба, вх.№ 38855/31.12.2019г., и е прекратено частично производството по
делото по предявените главни осъдителни искове от Л.Д.А., ЕГН **********,
М.В.П., ЕГН ********** и А.Н.И., ЕГН **********, против „Б.” ЕООД, ЕИК ***, в
частта досежно следните парични вземания за обезщетения за пропуснати ползи: на
Л.А. за сумата 53 236лв., на М.П. за сумата 5 627.50лв. и на А.И. за
сумата 28 986лв.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Делото да се върне на ОС - П..
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: