РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 561
гр. Пловдив, 28 февруари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и
двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа докладваното
от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 3889 по описа
за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2
от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът Х.О.А., с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощника си адвокат С.Н., иска ответникът ОД на МВР - Пловдив да бъде осъден да заплати сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 3975/2019 г. по описа на
Районен съд (РС) – Пловдив, VІІ с. и сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в заплащане на адвокатско възнаграждение по КАНД № 3196/2019 г. по описа на Административен съд (АдмС) гр.
Пловдив, ХІХ с., в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно
постановление (НП) № 18-0432-000400/17.04.2019 г., издадено от Началник РУ към
ОД на МВР гр. Пловдив, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на
решението, с което се отменя НП до окончателното й изплащане. Претендират се и направените разноски по настоящото дело.
Ответникът ОД на МВР гр.
Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И.П.в писмен отговор
на исковата молба, счита на първо място иска за недопустим като твърденията в
тази насока се свеждат до обстоятелството, че адвокатската защита по АНД не е
задължителна, а зависи от волята на ищеца по делото, като възмездният елемент в
договорните отношения с адвоката му и размерът на евентуално уговореното
адвокатско възнаграждение са проява на диспозитивната
дискреция на правомощия, респ. на неговия личен
волеви избор. В условията на алтернативност, счита
иска за неоснователен и недоказан като оспорва същия изцяло както по основание
така и по размер. Счита последния за завишен и несъобразен с конкретния случай,
в противоречие с чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика и в тази връзка моли
при евентуално уважаване на иска размерът на претендираното обезщетение да бъде
намален до справедлив размер. Направено е възражение за наличие на основанията
на чл. 5 ал. 1, алтернативно на ал. 2 от ЗОДОВ, в чиито хипотези обезщетение не
се дължи или то се намалява. Сочи се, че твърдените вреди не са причинени
виновно, както и че не е налице пряка причинна връзка между издаденото,
впоследствие отменено наказателно постановление и претендираните от ищеца вреди,
изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение в
административнонаказателното производство. Прави се и възражение „…при евентуално уважаване на иска за
намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение под размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за
минималните размери на адвокатските възнаграждения или … до размера на
минималното възнаграждение по горната наредба.“ В този смисъл се иска да
бъде отхвърлено изцяло претендираното обезщетение, като се отчете виновното
поведение на ищеца за започване на наказателното производство, или
претендираното обезщетение да бъде намалено съобразно фактическата и правна
сложност на делото, броя на проведените заседания и т.н. Претендират се разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив застъпва становище, че
исковата молба е основателна.
Пловдивският Административен Съд – седемнадесети състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
От данните по делото се установява, че на Х.О.А. е издадено НП № 18-0432-000400/17.04.2019 г., от Началник РУ
към ОД на МВР гр. Пловдив, с който на лицето на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за извършено
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Посоченото НП е
обжалвано от Х.О.А. пред Районен съд (РС) - Пловдив, за което е образувано АНД № 3975 по описа за 2019 г. на същия съд (приложено
по настоящото дело). По това дело е постановено Решение № 1641/11.09.2019 г.,
с което процесното НП е отменено. Последното (решение на РС - Пловдив) е обжалвано от
страна на Началника на Първо РУ към ОД на
МВР гр. Пловдив пред Административен съд – Пловдив, който с Решение
№ 2665/16.12.2019 г. постановено по КАНД № 3196/2019 г. е оставил в сила решението
на РС – Пловдив.
Пред двете
съдебни инстанции Х.О.А. е представляван от
адвокат С.К.Н., съгласно пълномощно и Договор за правна защита и съдействие от 27.05.2019
г. представени пред Районен съд Пловдив, както и Договор за
правна защита и съдействие от 10.10.2019 г. представен
пред Административен съд Пловдив. От съдържанието на цитираните договори се установява, че лицето
е заплатило в брой уговореното в договора от 27.05.2019 г. адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, както и уговореното в договора от 10.10.2019 г. адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева.
Пред настоящата съдебна инстанция са
представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 17.12.2019 г.
за процесуално представителство по настоящото дело, по който договор ищецът е
заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
След
анализа на изложените фактически обстоятелства, Съдът съобрази следното от
правна страна:
На първо място следва да бъде
съобразено ТЪЛКУВАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно
дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на
ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.
Според висшите магистрати,
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор,
възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно
производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща
и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя
представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по
административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово
предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното
постановление, като резултат от упражнената дейност по административно
наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се
издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на
административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка
с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до
административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните
наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат
изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а
основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че
наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1,
ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици,
е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Законодателят не предвижда
ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките
на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени
разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
При това
положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления
съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт са задължителни, се налага
извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за
вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда
на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или
длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както са приели
висшите по степен магистрати, макар наказателното постановление, с което се
налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по
определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
На следващо място следва да бъде
съобразено и ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 от 15.03.2017 г. по тълк.
д. № 2/2016 г. на Върховен административен съд, според което при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено към
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме следното:
Съгласно чл.
203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава
единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл.
1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне правото на иск за
обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт,
действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на
административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При
липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да
се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде
отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление, каза се следва да се преценява
като отменен незаконосъобразен административен акт). В този смисъл предявеният
от ищеца иск се явяват допустими, доколкото няма спор, че НП № 18-0432-000400/17.04.2019 г.,
издадено от Началник РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, е отменено по съответния
ред (с Решение № 1641/11.09.2019 г., постановено по АНД № 3975/2019
г. по описа на РС - Пловдив, влязло в законна сила на 16.12.2019 г.).
От материалите по приложеното АНД
№ 3975 по описа за 2019 г. на
РС Пловдив и според констатациите на решаващия съд изложени в
отменителното решение, процесното НП е издадено в нарушение на закона и като
такова се явява незаконосъобразно. Решението на съда (№ 1641/11.09.2019 г.) е влязло в законна сила на 16.12.2019 г., т.е. налице е първият
елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Касае се за противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо в
издаването на незаконосъобразен акт.
Тук
именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или
указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. Тази
разпоредба обаче, е неприложима към настоящия случай, тъй като не е налице
специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи
разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото
административнонаказателно производство. С плащането на уговорения адвокатски
хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна
връзка с издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е упражнил законното
си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес.
Освен това нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждат ред, по
който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена
адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че
издаденият срещу него акт (НП или ЕФ) бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо
повече в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС -
ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008
г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата
по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по
административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски
не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното
производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира
същите, освен по исков ред.
Няма съмнение и спор, че от
издаването на обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност
длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на
административни наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и
ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени
вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.
Относно размера на претендираните обезщетения и
направените в тази връзка възражения от страна на ответника, е необходимо да се
посочи следното:
В мотивите на цитираното по-горе
Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на
чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) - да е "обоснован и
справедлив", тоест да е съразмерен на извършената правна защита и
съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от
причиненото ѝ от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява
или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.
В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко
от 300 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението е 300 лв. (чл. 18 ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.). Само
за пълнота следва да се посочи, че минималният размер на адвокатските
възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите не могат да
договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това
означава, че въпросният минимален размер (на адвокатското възнаграждение) не е
равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъл на чл. 36,
ал. 2 от ЗА.
С процесното НП на ищеца са наложени две
административни наказания – глоба в
размер на 200 лв., за която адвокатското възнаграждение следва да бъде
определено по правилата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, за което адвокатското възнаграждение следва да бъде
определено по правилата на чл. 18, ал. 3 от наредбата. Следователно минимално
определения размер на адвокатско възнаграждение според цитираните норми от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., за
този вид работа е в общ размер на 600 лв. за всяка съдебна инстанция (по 300 лв. за всяко
наложено административно наказание или общо в размер на 600 лв.).
В случая, според предмета на договора
за правна защита и съдействие (лист 15 от АНД № 3975/2019 по описа на ПРС), адвокатското възнаграждение е определено
в размер на 300 лв. за наложеното административно наказание „глоба“ и в размер
на 500 лв. за наложеното административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца".
С оглед фактическата и правна сложност
на делото и обстоятелството, че в конкретния случай, оказаната от адвокат Н.
правна помощ се изразява в изготвяне на жалба срещу процесното НП, „Допълнителни мотиви към жалба по
АНД № 3975/2019 по описа на ПРС“, лично явяване в едно съдебни заседания пред
РС – Пловдив, изготвяне на писмени отговор по касационна жалба и лично явяване
в едно с.з. пред касационната инстанция, настоящият съдебен състав намира, че в
процесния случай уговорените и заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения
посочени по-горе в общ размер на 800 лв. за процесуално представителство и
съдействие за всяка съдебна инстанция може да се определи като съразмерен и
съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата -
"справедлив и обоснован".
Тези съображения обосновават извода на съда, че от
издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са
настъпили претендираните имуществени вреди. Казано с други думи, искът е
доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.
Основателна при това положение се
явява претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва от 16.12.2019 г. – датата на влизане в сила на решението на РС -
Пловдив, до окончателното изплащане на
сумата в общ размер на 1600 лв. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г.
на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, според което обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната
отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на
нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. В първия случай
вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила
на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че
вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. От така определените моменти на
изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва.
С оглед изхода на спора, на основани чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството
разноски.
Преди съдът да се произнесе относно размера на тези
разноски, е необходимо да бъде обсъдено възражението на ответника относно
прекомерността на адвокатското възнаграждение.
В конкретния случай по делото са представени
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Материалният интерес в случая е 1600 лв. Възнаграждението за един адвокат
изчислено по правилата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възлиза на 342 лв. При това положение, настоящият състав
преценява възражението за прекомерност на адвокатския хонорар като основателно,
и съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, както и
обстоятелството, че по делото е проведено едно единствено съдебно заседание,
приема че на ищецът трябва да бъдат заплатени разноски, представляващи
възнаграждение за един адвокат именно в размер на 342 лева.
С оглед изложеното, разноските в производството,
които следва да бъдат присъдени на ищеца, се констатират в размер на 352 лв. –
заплатените държавна такса (10 лв.) и адвокатско възнаграждение (342 лв.).
Така мотивиран, Пловдивският Административен съд,
ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пловдив да заплати на Х.О.А., с ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 800 лв., изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по АНД № 3975/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив и обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 800 лв., изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение по КАНД № 3196/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 18-0432-000400/17.04.2019 г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 16.12.2019 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пловдив да заплати на Х.О.А., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 342 лв.,
представляваща направените по делото разноски за заплащане на държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за
неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: