Определение по дело №420/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 164
Дата: 29 юли 2021 г. (в сила от 29 юли 2021 г.)
Съдия: Стоян Атанасов Германов
Дело: 20215000500420
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 164
гр. Пловдив , 29.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Елена Р. Арнаучкова

Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500420 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 275749/26.05.2021 г. от Н. Т. ЯЛ. с ЕГН
– **********, с адрес: село К., ул. „Н.“ № 27, община „М.“, област П., чрез
процесуалния му пълномощник – адв. Н.К. П. – АК – С. против Определение
от 10.05.2021 г. по в.гр.д. 871 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, с
което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския
съюз по дело С-262/20. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното
определение. Според жалбоподателя в делото не е претендирано
преобразуване на нощните часове от смените му в дневни, защото ответникът
по делото – Г. д. И.Н.“ доброволно е извършил това, не се оспорва това
обстоятелство. Липсва идентичност на предмета на делото с водени
множество дела от полицаи и пожарникари за преобразуване на нощните
часове в дневни при извънредния труд, поради липса на нормативен акт за
това в МВР, за разлика от МП, в чиято структура е ГД „ИН“, където такъв акт
и съответен коефициент са съществували към процесния исков период.
Ответникът по частната жалба Г. д. И.Н.“ не е представил писмен
отговор на жалбата.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Изхожда от
легитимирано лице – въззиваемия. Касае обжалваемо, съгласно чл. 274, ал. 1,
1
т. 1 от ГПК, определение за спиране на въззивното производство, което
временно прегражда по-нататъшното му развитие. Определението е
постановено в хипотезата на чл. 633 от ГПК във вр. чл. 631, ал. 1 от ГПК.
Жалбата се явява допустима, а разгледана по същество, съдът я намира
за основателна по следните съображения:
Пред Окръжен съд - Пловдив е висящо въззивно производство по
в.гр.дело № 871 по описа за 2021 г., образувано по въззивна жалба на Г. д.
И.Н.“ против Решение № 260289/01.02.2021 г. по гр.д. 12271/2020 г. на
Районен съд - Пловдив, с което Дирекцията е осъдена да заплати на Н. Т. ЯЛ.
на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 178, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4,
във вр. с чл. 179, ал. 1, във вр. с чл. 187, ал. 3 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 359,86 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд
за периода 01.10.2018г. – 30.06.2019 г. на длъжност „надзирател – държавен служител
от надзорно-охранителния състав“ на ГД „ИН“ при Министерство на правосъдието с
местоизпълнение на служебните задължения – територията на Затвора – град П. както
и сумата от 54,65 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
възнаграждението за извънреден труд за периода от 26.11.2018 г. до 27.09.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда / 28.09.2020г./ до окончателното й погашение. Дирекцията е
осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сума в размер от 500 лева,
представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното производство,
както и да заплати сумата от 150 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на
Районен съд – Пловдив, явяващо се дължима държавна такса и разноски за изготвена
експертиза.
С Определение от 10.05.2021 г. по в.гр.д. 871/2021 г. Окръжен съд –
Пловдив при условията на закрито заседание е спрял производството по
делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-262/20 г. В
мотивите към определението си окръжният съд е изложил съображения, че
правният спор, който следва да бъде разрешен във въззивното производство е
пряко свързан с правилното приложение на материалния закон, относим към
делото. Приел е, че съгласно чл. 633 ГПК решението на СЕС е задължително
за всички съдилища и учреждения в Република България, което обуславяло
необходимостта от спиране на производството по настоящото дело на
основание чл. 631, ал. 1 ГПК до произнасянето на СЕС, с цел избягване
2
постановяването на такова решение, което би било в противоречие с правото
на Съюза и би ангажирало отговорността на държавата за неговото
нарушаване. Отбелязва се, че адресат на задължението по чл. 631, ал. 1 ГПК е
не само отправилия преюдициалното запитване съд, но и всеки съд, за който
отговорите на запитването биха били от значение за правилното разрешаване
на спора. Цитира се практика.
Настоящата инстанция не споделя мотивите на въззивния съд.
Действително на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК съдът може да
спре производството по делото в изрично предвидените в закон случаи. Това
може да бъде и случаят по чл. 633 във вр. 631, ал. 1 от ГПК – доколкото
решението на СЕС е задължително за всички съдилища и учреждения в
Република България и е логично при относимост и условия на
преюдициалност на предмета на спора и всеки съд, който не е направил
запитването да спре производство пред него до произнасянето на СЕС.
Служебно е известно, че с Определение от 02.06.2020г., постановено по
гр.д. № 606/2019 г. по описа на Районен съд - Луковит е отправено
преюдициално запитване, по което е било образувано дело № С–262/2020 г.
на Съда на Европейския съюз. В преюдициалното запитване са формулирани
следните въпроси: „1. Ефективната защита по чл. 12, б „а“ от Директива
2003/88/ЕО, изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на
полицаи и пожарникари да е по-кратка от установената нормална
продължителност на труда през деня?; 2. Принципът на равенство, залегнал в
чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС, изисква ли определената
в националното право нормална продължителност на нощния труд 7 часа за
работници в частния сектор, да се прилага и за работници в публичния
сектор, включително за полицаи и пожарникари?; 3. Ефективното постигане
на целта по § 8 от преамбюла на директива 2003/88/ЕО (да се ограничи
продължителността на нощния труд), изисква ли националната правна уредба
изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд,
включително на заетите в публичния сектор?“ С направеното запитване се
засягат въпроси, свързани с тълкуване на правото на Европейския съюз –
Директива 2003/88/ЕО относно някои аспекти на организацията на работното
време, засягаща защита при полагане на нощен труд от полицаи и
3
пожарникари.
Видно от доказателствата по делото, първоначалният ищец е
изпълнявал длъжността „надзирател – държавен служител от надзорно-
охранителния състав“ на ГД „ИН“ при Министерство на правосъдието с
местоизпълнение на служебните задължения – територията на Затвора в град
П.. Претенцията му е за неизплатено възнаграждение за положен извънреден
труд.
Необходима предпоставка за спиране на производството по делото е
дали посоченото преюдициално запитване засяга въпрос от значение за
правилното решаване на конкретния спор, разглеждан пред въззивния съд.
Първоначалният ищец в исковата си молба не е предявил изрична претенция
за заплащане на нощен труд, в каквато връзка е поставил въпрос Луковитския
районен съд. На второ място запитването до СЕС е свързано с професиите
„полицай“ и „пожарникар“, а първоначалният ищец е с длъжност „надзирател
- държавен служител от надзорно-охранителния състав“. Налице е разлика в
нормативната уредба и степента на уреденост на процесните правоотношения
в системата на МВР, в чиято структура са полицаите и пожарникарите и
системата на МП към която се числи частния жалбоподател.
С оглед изложеното настоящия състав намира, че така направеното
преюдициално запитване не засяга пряко свързан със настоящия спор въпрос.
Затова не е било налице основание за спиране на производството по делото до
приключване на посоченото дело на Съда на Европейския съюз, като
обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на
Пловдивски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия
по него. В този смисъл е и последователната и трайна практика на
Апелативен съд – Пловдив – определения по в.ч.гр.д. №№ 337, 354, 357, 363
по описа за 2021 г.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 10.05.2021 г. по в.гр.д. 871 по описа за 2021 г.
на Окръжен съд – Пловдив, с което е спряно производството по делото до
4
произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-262/20.
ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5