Решение по дело №1493/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3051
Дата: 27 юни 2024 г.
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20241110201493
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3051
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110201493 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „*********“ ООД, ЕИК **********, чрез
упълномощения процесуален представител – адв. В. Ц. срещу електронен
фиш (ЕФ) № ********** на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
(ЗП), с който на жалбоподателя на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с
чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв.
за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП.
В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на
оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с
твърдения за издаването му в противоречие на материалноправните норми,
при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и
в разрез с целта на закона. Сочи се, че към посочената дата на деянието
мястото на нарушението не е съществувало. В допълнение към изложеното са
релевирани доводи и за опороченост на развилото се производство вследствие
несъобразяване с европейските източници на правото и по-конкретно – с
произтичащото от практиката на европейските правораздавателни
юрисдикции изискване в случай на недекларирана пътна такса, преди
предприемане на съответните принудителни мерки, да се предостави
възможност на нарушителя за отстраняване на нередовността чрез
предеклариране на първоначално заявените от него данни.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, се представляват.
Процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
Претендира разноски.
1
Процесуалния представител на АНО оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде
потвърден.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал,
поотделно и в неговата съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 01.09.2021 г. в 08:28 часа пътно превозно средство, представляващо
товарен автомобил „**********“, с рег. № ********, с технически допустима
максимална маса 7490, брой оси 2, екологична категория Евро 0, без ремарке,
се движил в Столична община, по път А-6, като при пътния участък на км.
50+427, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе ППС се е движило по
него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 10182,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система
за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и
притежатели на ППС, вследствие на което било установено, че собственик на
заснетото превозно средство е дружеството жалбоподател, законен
представител А.И.К. и И.А.К.. Поради това на юридическото лице бил
съставен процесният електронен фиш № ********** с който на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2500.00 лв.
за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства – ЕФ №
********** от 01.09.2021 г.; извадка от системата на АПИ за установено
нарушение № CAFC8FD7CE283191E053041F160AA8F4, снимков материал,
извадка за нарушение, с посочен собственик.
След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в
своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви,
еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по
делото. Приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът
преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се
необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради
което съдът им дава вяра.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът,
намира от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт. Разгледана
по същество, жалбата е основателна, при частично споделяне на посочените в
нея възражения.
2
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В настоящото производство, предмет на доказване е извършеното
административно нарушение и неговото авторство, което може да бъде
изведено от разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Тежестта на доказване лежи върху наказващия орган, поради като той следва
да прояви достатъчна процесуална активност и упоритост, за да бъде доказан
с категоричност фактът на извършеното административно нарушение.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата
пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се
документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно
нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него
статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките,
съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в
Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично
прокламиран в горепосочената разпоредба: „Контролните органи могат да
извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за
доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното
превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на
декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси“.
В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата
според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
В настоящия случай, на база събраната доказателствена съвкупност се
установи, че Nа 01.09.2021 г. в 08:28 часа пътно превозно средство,
представляващо товарен автомобил „**********“, с рег. № ********, с
технически допустима максимална маса 7490, брой оси 2, екологична
категория Евро 0, без ремарке, се движил в Столична община, по път А-6,
като пътният участък при км. 50+427, с посока намаляващ километър, е
включен в обхвата на националната платена пътна мрежа. От снимките,
генерирани посредством устройство № 10182, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за
нарушения, обективно се установява, че горепосоченото пътно превозно
средство се е движило в рамките на процесния пътен участък без да е
3
разполагал със заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата. Неоснователно е оплакването на защитника, че към процесната
датата мястото на нарушението не е съществувало, тъй като видно от писмо
от АПИ, съгласно решение № 127 от 28.02.2020 г. на МС, Северна скоростна
тангента, от км 0+000 до км 16+540, е припокрива с Автомагистрала „Европа“
– А-6 Граница Съгбия – София, от км 49+500 до км 65+900. Км 50+427 от път
А-6 „Европа“ съответства на приблизителен км 1+050 на ССТ, а ССТ е
въведена в експлоатация с разрешение за ползване № 05-2615/30.12.2015 г.
Електронният фиш за установяване на нарушение чрез електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е издаден по
образец, утвърден по силата на Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. на
председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура".
Електронният фиш съвместява в себе си функциите както на АУАН, така и на
НП, поради което за него сроковете по чл. 34 от ЗАНН не намират
приложение. В тази връзка следва да се отбележи, че спрямо разглежданото
автоматизирано електронно изявление единственият приложим срок е този на
абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който
възлиза на четири години и половина и в случая няма спор, че не е изтекъл.
В съдържанието на ЕФ са налични изискуемите елементи, обосноваващи
обективната страна на нарушението, а именно – дата, място и точен час на
неговото извършване, регистрационен номер на ППС, данни за собственика
или ползвателя, данни за конкретната локация от пътния участък и
принадлежността на последния към републиканската пътна мрежа и други.
Направеното словесно описание на деянието съответства смислово на
сочената за нарушена правна норма. Изрично следва да се посочи, че в случая
отговорността на жалбоподателя не е ангажирана за неплатените пътни такси,
а за това, че е допуснал движението на ППС по платената пътна такса, без
заплатените такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, с което неоснователни се явяват
възраженията за сключени договори с доставчик на ЕУЕСТ.
Независимо от горното настоящият съдебен състав приема, че за така
вмененото на жалбоподателя нарушение АПИ и по-конкретно Национално
ТОЛ управление не разполага с процесуална възможност да издава
електронни фишове и да се отклонява от общия ред за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на субектите, предвиден в ЗДвП,
респективно в ЗАНН. Следва да се отбележи, че процедурата за
санкциониране на нарушенията на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена в чл.
189е, ал. 1 и сл. от същия закон, като последната повелява съставянето на
актове за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в
да се осъществява от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165,
чл. 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност, като ал. 12 на
същия член предвижда и издаване на НП от председателя на управителния
съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или оправомощени от него
длъжностни лица. Отклонението от тази обща и развита в ЗАНН процедура
по ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата е
изрично предвидено в закон и само при нарочно очертана ясна възможност за
нейното дерогиране е възможно този вид юридическа отговорност да се търси
4
по друг ред, включително и облекчен такъв, чрез издаване на електронен фиш
/ в тази насока Решение № 4461 от 05.07.2023 г. по адм. д. № 3606/2023 г. на
АССГ/. В случая подобна облекчена процедура е визирана единствено в
разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която предвижда издаването на
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител само при
извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП.
В настоящия случай съдът намира за неправилно ангажирана
отговорността на санкционираното лице на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във
връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП
предвижда на юридическо лице – собственик/ползвател на МПС от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат
на невярно декларирани данни, да се налага имуществена санкция в размер на
2500 лв. Но с оглед систематичния анализ на Глава VII от ЗДвП може да бъде
изведено единственото отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП,
което отклонение е предвидено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3
ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна
постановка е обективирана в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, която ясно
регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато
нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.
3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение.
От горното следва изводът, че ангажирането на
административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с
издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо.
Тук е мястото да бъдат разграничени нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б
ЗДвП. Докато първата предвижда да се санкционира водач, който управлява
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП,
то втората норма наказва поведението на собственик/ползвател на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП,
включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са
обективно съществуващите различия между двете норми относно: субектите
на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните в
съответните разпоредби санкции. Недопустимо е в този тип производства
прилагането на диференцираната процедура по чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП относно
конкретно извършеното нарушение по аналогия. Очевидно за вмененото на
жалбоподателя нарушение не е предвидена законодателна възможност за
издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да
бъде ангажирана по общия ред – със съставяне на АУАН и НП по реда на чл.
189е и следващите от ЗДвП. Поради изложеното съдът приема, че издавайки
атакувания ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да състави
5
АУАН и последващо НП, наказващият орган е допуснал съществено
процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови
разпоредби, а същевременно са значително ограничени и правата на
нарушителя да упражни ефективно правото си на защита като възрази по
смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН, представи доказателства в
подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите
констатации на контролните органи.
Ето защо настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за
отмяна на атакувания електронен фиш, който е бил издаден при изначален
порок, произтичащ от допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, като с оглед значимостта на така установения порок се обезсмисля
последващото разглеждане на спора по същество.
С оглед изхода на делото претенцията на защитника на жалбоподателя за
присъждане на разноски се явява основателна, доколкото са представени и
доказателства за заплащане на сумата.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1
и 2 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 115 състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш (ЕФ) № ********** на Агенция „Пътна
Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата (ЗП), с който на „*********“ ООД, ЕИК ********** на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 2500. 00 лв. за извършено нарушение на
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
ОСЪЖДА въззиваемата страна Агенция "Пътна инфраструктура" да
заплати на „*********“ ООД, ЕИК **********сума в размер на 660.00 лв.
/шестстотин и щестдесет лева/, представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съдгр. София на касационните основания, предвидени в НПК по реда на глава
XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6