№ 41941
гр. София, 16.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110158607 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба /озаглавена „Жалба“/ с вх. № 311303/03.10.2024 г. от Е. Д. М.
срещу Апелативен съд – София, с която се иска осъждане на ответника да му заплати сумата
от 24 999 лв. за това, че по ВНЧД 161/2015 г. по описа на АСНС ищецът незаконно е бил
задържан с твърденията, че имало доказателства, че е извършил престъпление по чл. 321
НК, за което впоследствие по КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, бил окончателно
оправдан. Направени са искания за освобождаване от държавна такса и назначаване на
служебен адвокат.
За да достигне до извод относно правната квалификация на предявения иск, съдът
съобрази, че предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното
или отричаното от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, а
правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които
се позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
заявения петитум на иска, като дадената от ищеца цифром и словом правна квалификация
не е обвързваща за съда. В случая от изложените фактически твърдения и заявения петитум
е видно, че ищецът е предявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в периода от 15.10.2015 г. до 26.09.2024 г., в резултат
от задържане под стража като мярка за неотклонение.
Съдът счита предявения иск за недопустим, защото е предявен срещу ненадлежен
ответник. Съгласно ТР № 5/15.06.2015 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, съдът е
легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ
/ред. преди ЗИД на ЗОДОВ – ДВ, бр. 38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал. 1, т. 4 и т. 5
за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински
мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание, и за прилагане от съда
на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно.
Съдът обаче не е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди
1
от задържане под стража като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на
законно основание, нито когато задържането под стража е било потвърдено от съдебна
инстанция, в който случай мярката е била наложена не в нарушение, а в съответствие с
изискванията на процесуалния закон, и уврежда непозволено задържания, само когато
обвинението е неоснователно. В тези случаи легититимиран да представлява държавата е
органът, инициирал наказателното производство, т.е. Прокуратурата на Република България.
След като съдът като процесуален субституент не е легитимиран да представлява държавата
по иск за обезщетение за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, производството по делото,
образувано срещу Апелативен съд – София, следва да бъде прекратено на основание чл. 130
ГПК като недопустимо.
Съгласно чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПрП правна помощ не се предоставя, когато тя е
неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице, и
когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Този
принцип на оправданата от гледна точка на ползата, която ще допринесе, правна помощ е
възприет и в чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз, според който правна
помощ се предоставя, ако е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.
Исканата правна помощ от ищеца е за процесуално представителство по недопустим иск,
поради което е осъществено изключението на чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПрП и същевременно не са
налице предпоставките на чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз за
предоставяне на правна помощ, относими към допустими съдебни производства (в този
смисъл – Определение № 455/04.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4285/2017 г. на ВКС, ІІІ ГО). Ето
защо искането на ищеца за допускане на правна помощ е неоснователно.
Искането на ищеца за освобождаване от държавна такса е основателно, защото макар
към исковата молба да не е приложена декларация по чл. 83, ал. 2, т. 2 ГПК, на съда е
служебно известно, че от него са заведени пред СРС множество съдебни дела, по които той е
освободен от държавна такса, защото се намира в затвора и няма доходи.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА ищеца Е. Д. М., ЕГН **********, от задължението за заплащане
на държавна такса по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Е. Д. М., ЕГН **********, за
предоставяне на правна помощ.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 58607/2024 г. по описа на СРС, 85 състав.
Определението в частта относно правната помощ и относно прекратяването на
производството подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-
седмичен срок от връчването му на ищеца, а в останалата част не подлежи на
обжалване.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3