№ 1110
гр. ***, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20254430103164 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от Г. В. Й. от гр. *** против „С*** АД гр. ***.
В молбата се твърди, че между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит микрокредит от разстояние от 24. 09. 2021 год. Твърди
се, че съгласно договора ответното дружество като кредитор е предоставило
на ищцата като потребител потребителски кредит микрокредит от разстояние
в размер на 700 лв. за срок от 6 месеца при 41,16 % фиксирана годишна лихва,
0, 1128 % лихва на ден и годишен процент на разходите(ГПР) 49, 89 %, като
общата сума за погасяване е в размер на 786, 42 лв. Твърди се, че в §6 от
процесния договор е уговорено, че в тридневен срок от сключване на договора
потребителят се е задължил да осигури на кредитора едно от следните
обезпечения: а) Поръчителство на едно физическо лице, което да представи
служебна бележка от работодател, доказваща нетен размер на трудовото
възнаграждение над 1 800 лв.; или б) Поръчителство на две физически лица,
които да представят служебна бележка от работодател, доказваща нетен
размер на трудовото възнаграждение над 950 лева; и които да отговарят на
следните критерии: да работят по безсрочен трудов договор; да не са
кредитополучатели по друг договор за паричен заем с Кредитора; да нямат
неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към
други банкови и финансови институции, които поръчители да подпишат
1
договор за поръчителство с Кредитора; или в) Банкова гаранция, издадена от
банка, оперираща на територията на Република България, която банкова
гаранция следва да съдържа неотменяемо и безусловно задължение на банката
гарант, че ако потребителят не заплати в срок което и да е свое парично
задължение по договора за потребителски микрокредит от разстояние, същата
ще заплати на кредитора всички дължими от потребителя суми след първо
писмено поискване, отправено от кредитора до банката гарант. Твърди се, че в
§7 е посочено, че в случай че независимо от изразеното от потребителя преди
отпускане на кредита съгласие за предоставяне на обезпечение потребителят
не представи в срок някое от обезпеченията по §6 от договора и не упражни
правото си на отказ от договора страните приемат, че за кредитора настъпват
вреди от намаляване на кредитоспособността на потребителя, свързани с
предприемане от кредитора на нарочни мерки за регулиране на финансовия
риск и затова страните се съгласяват, че потребителят заплаща на кредитора
обезщетителна неустойка в размер на 323, 40 лв., платима на 6 равни части в
размер на 53, 90 лв., заедно със съответната погасителна вноска, както общият
размер на месечните плащания на всеки съответен падеж по договора е в
размер на 184, 97 лв. Твърди се, че ищцата е погасила процесния кредит чрез
заплащането на следните суми: на 25. 10. 2021 год. - 185 лв; на 24. 11. 2021
год. - 185 лв; на 24. 12. 2021 год. - 185 лв; и на 24. 01. 2022 год. - 450 лв. Твърди
се, че общата сума, която ищцата е заплатила по процесния договор за
потребителски кредит микрокредит от разстояние от 24. 09. 2021 год. е 1 005
лв. Ищцата счита, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК във вр. с
чл. 26 ал. 1 пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД. В тази връзка се твърди, че ответникът "***
***" АД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3 ал. 2 от ЗКИ,
поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Твърди се,
че видно от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ е, че
дружеството извършва дейност като финансова институция, изразяваща се в
отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3
ал. 1 т. 3 и чл. 2 ал. 2 т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ по
реда на чл. 3а от ЗКИ. Твърди се, че сключеният договор за потребителски
кредит микрокредит от разстояние от 24. 09. 2021 год. година по своята правна
2
характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9 от ЗПК, поради което за неговата валидност и последици
важат изискванията на специалния ЗПК, в който законодателят предвижда
строги изисквания за формата и съдържанието на този вид договори, уредени
в глава трета на ЗПК, както и ЗЗП. Твърди се, че кредитополучателят е
потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК - потребител е всяко физическо
лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Твърди се, че
според разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и 20 и ал. 2, и чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Твърди се, че в случая е нарушена
разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК във връзка с невключването на
клаузата на §7 вр. § 6 от процесния договор, предвиждаща заплащането на
неустойка при непредставяне на обезпечение в ГПР. Твърди се, че съгласно чл.
19 ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Твърди се, че съобразно §
1 т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Твърди се,
че предвид изложеното е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи,
които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение
да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.
Твърди се, че в конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР
в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това
кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Твърди се,
3
че в ГПР не е включена предвидената неустойка, която представлява скрита
възнаградителна лихва. Твърди се, че това поставя потребителя в подчертано
неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация
колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита и се явява в
директно противоречие с чл. 3 пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Твърди
се, че бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на
практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти,
от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19 ал. 1
от ЗПК. Твърди се, че целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Твърди се, че за да е
спазена и разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора
да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Твърди се, че несъответното в случая е, че
заемната сума по договора за кредит възлиза на 700 лв., а сумата, която е
следвало да върне кредитополучателя за 6 месеца е почти два пъти размера на
заемната сума- 1 109, 82 лв. Твърди се, че договорът въвежда неустойка за
кредитополучателя, в размер- 323, 40 лв., почти половината на заемната сума,
в случай че цитираното задължение за предоставяне на обезпечение не бъде
изпълнено. Твърди се, че неустойката представлява скрито възнаграждение за
кредитора, което последният е прикрил, обозначавайки го като неустойка.
Твърди се, че същевременно кредиторът не включва т. нар. от него
"неустойка" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като
стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Твърди се, че явно е кредиторовото очакване, че длъжникът не би могъл да
покрие изискването за осигуряване на обезпечение, в толкова кратък срок - 3
дни от сключване на договора. Твърди се, че клаузата за неустойка е нищожна
на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. Твърди се, че съгласно разясненията, дадени с
ТР № 1 от 15. 07. 2010 год. по тълк. д. № 1/ 2009 год. на ОСТК на ВКС
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Твърди се, че в случая неустойката е уговорена с оглед
4
санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Твърди се, че задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем. Твърди се, че предоставянето на
обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното
удовлетворяване на вземането му. Твърди се, че уговаряне на неустойка за
неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, почти половината от
размера на главницата е в разрез с добрите нрави. Твърди се, че по този начин
се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение на кредитора, извън
установения годишен процент на разходите. Твърди се, че освен горното
клаузата се намира в пряко противоречие с преследваната от Директива
2008/48/ЕО цел, транспонирана в ЗПК. Твърди се, че на практика подобна
уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване размера
на задълженията. Твърди се, че по този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение, след като кредита е отпуснат, като ако не
стори това дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост се
увеличава. Твърди се, че замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16
ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно
тогава да се поиска обезпечение, въз основа изводите от проверката и едва
след предоставянето му да се сключи договора за кредит. Твърди се, че целта
за която е уговорена процесната неустойка излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, което я прави
нищожна, поради накърняване на добрите нрави. В заключение ищцата моли
съда да прогласи на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за
недействителен сключения между страните договор за потребителски кредит
микрокредит от разстояние от 24. 09. 2021 год., а в случай на отхвърляне на
горния иск при условията на евентуалност да прогласи за нищожна клаузата
на §7 вр. § 6 от процесния договор като неравноправна и противоречаща на
добрите нрави. Отделно от това ищцата моли съда да осъди ответното
дружество да й заплати сумата от 305 лв., представляваща недължимо платена
сума по договор за потребителски кредит микрокредит от разстояние от 24.
5
09. 2021 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се
присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26 от
ЗЗД.
Безспорно по делото е, че на 24. 09. 2021 год. между „С*** АД гр. ***
като кредитор и Г. В. Й. от гр. *** като потребител е бил сключен договор за
потребителски микрокредит от разстояние. Видно е, че съгласно договора на
ищцата е бил предоставен кредит от 700 лв. Видно е, че лихвеният процент е
фиксиран за срока на договора и е в размер на 41. 16 %, а годишният процент
на разходите е в размер на 49. 89 %. Според § 6 от договора потребителят се
задължава в 3- дневен срок от сключване да предостави на кредитора едно от
следните обезпечения, а именно: поръчител- физическо лице, което следва да
отговаря на определени условия, или банкова гаранция. В § 7 от договора е
посочено, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение потребителят дължи неустойка в размер на 323, 40 лв, платима на
6 равни части, заедно със съответната погасителна вноска.
Основателен е доводът на ищцата, че така въведената клауза за
неустойка е нищожна и като такава не е породила своите правни последици.
Процесната неустойка от договора за потребителскикредит е предвидена за
неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение на заема чрез
поръчител или банкова гаранция, като е въведен изключително кратък срок за
представяне на тези обезпечения- 3-дневен от получаване на заемната сума,
както и са въведени редица сложни условия, на които да отговаря поръчителя,
в голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения
заем.При съобразяване на тези характеристики следва, че неустойката
очевидно не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение,
обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.
На първо място горното следва от това, че на заемателя е отпуснат кредит в
размер на 700 лв., а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на323, 40 лв., т. е. в
6
размер почти половината от главницата по кредита.Освен това неустойката се
начислява за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна
неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на
вноските по кредита и за периода на неизпълнението, поради което е
изключено да се приеме, че размерът й се получава твърде висок в сравнение с
дължимата сума и с реалните вреди и това се дължи на периода на
неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се дължала и
при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за
потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства,
да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно
реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка
възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не
се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и обезпечителният
елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила
тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да
бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните
задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва
да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на
кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира
информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да
предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на
обезпечение следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за
възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това
прехвърля изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на
това свое задължение. Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната
функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до
осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за
сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите
съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация
за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3- дневен срок
от усвояване на сумата на договора за кредит, като по този начин се нарушава
и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели
да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от
периодичните вноски е включена част от нея, т. е. води до оскъпяване на
7
кредита.Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при
неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната
престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича
от неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника, което не е
свързано с изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а
възниква впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
Претендираната неустойка противоречи и на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП, който
предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. По тези съображения съдът приема, че
посочената клауза за обезщетителна неустойка от процесния договор за
кредит се явява нищожна и като такава не поражда права и задължения за
страните по заемното правоотношение.
В тази връзка се поставя и следващият въпрос: дали неустойката е
следвало да бъде включена в ГПР. Според настоящия съдебен състав
отговорът е положителен. Тук е мястото да се отбележат на първо място
разясненията, дадени в решение от 21. 03. 2024 год. по дело C-714/22 на СЕС.
В т. 44 от същото съдът е дал указания на българския съд да вземе предвид
всички разпоредби на договора за кредит и неговите общи условия, както и
правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този
договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на
съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на
тези разпоредби и общи условия, или при предлаганите условия, и дали в
действителност с дадена договорна конструкция не се цели възнаграждението
за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора
посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така че то да не се
съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата
нито на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, нито на
понятието „ГПР“ по смисъла на Директива 2008/48 на Европейския парламент
и на Съвета от 23 април 2008 год. относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. В случая
неустойката, уговорена за непредоставяне на обезпечение, очевидно
представлява договорна конструкция за прикриване на допълнително
възнаграждение по кредита. Кредиторът е бил убеден, че неустойката ще
стане изискуема, затова я е включил в погасителния план още при сключване
8
на договора и даже е предвидил разсроченото й плащане заедно с месечните
вноски за възнаградителна лихва и главница. А след като неустойката е скрито
възнаграждение за кредитора, същата е следвало да се включи в общите
разходи по кредита за потребителя, тоест и в ГПР. При това положение
договорът не съответства на императивните изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 10 от
ЗПК и се явява недействителен, като следва да се отбележи, че при включване
на размера на обезщетителната неустойка действителният ГПР по кредита би
надвишил значително петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения. По този начин на практика се е стигнало и до заобикаляне на
нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, което съставлява допълнително основание за
недействителност на процесния договор. В заключение може да се обобщи, че
предявеният от Г. В. Й. отрицателен установителен иск се явява основателен и
следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
С оглед на обстоятелството, че договорът за кредит е недействителен
следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, като в този
случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, а именно: 700
лв. Нищожното правно основание се приравнява на липса на основание. Оттам
платени без основание се явяват внесените от ищцата суми за неустойка /215,
60 лв./ и лихва /215, 60 лв./, които са отразени в представената от ответника
справка. С оглед на това исковата претенция по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД се
явява основателна и доказана до предявения размер и следва да бъде уважена.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата направените
деловодни разноски в размер на 88, 50 лв.
На основание чл. 38 ал. 2 от ЗА ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение. При определянето на размера на дължимото се
възнаграждение съдът съобрази разясненията, дадени в постановеното на 25.
01. 2024 год. решение на СЕС, втори състав, по дело С- 438/ 22, както и
действителната фактическа и правна сложност на делото, и намира, че общо
по предявените искове следва да се присъди възнаграждение в размер на 450
лв.
По така изложените съображения ***ският районен съд
9
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН сключения между "С*** АД
гр. ***, ЕИК ***, като кредитор, и Г. В. Й. от гр. ***, ЕГН **********, като
потребител, договор за потребителски микрокредит от разстояние от 24. 09.
2021 год.
ОСЪЖДА „С*** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, ж. к. „***“ бл. 58, офис 6, представлявано от А.Д.С., да заплати на Г. В. Й.
от гр. ***, ЕГН **********, сумата от 305, 00 лв., представляваща
недължимо платени суми по договор за потребителски кредит микрокредит от
разстояние от 24. 09. 2021 год., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба /22. 05. 2025 год./ до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА „С*** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, ж. к. „***“ бл. 58, офис 6, представлявано от А.Д.С., да заплати на Г. В. Й.
от гр. ***, ЕГН **********, сумата от 88, 50 лв., представляваща направени
деловодни разноски.
ОСЪЖДА "С*** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
***, ж. к. „***“ бл. 58, офис 6, представлявано от А.Д.С., да заплати на адв. С.
С. Т. от Адвокатска колегия гр. ***, ЕГН **********, адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 450 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
10