ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№462./17.07.2019г.
гр.Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р . Станчева
въззивно ч. гр.
дело № 357/2019г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н.Х.М., ЕГН **********, чрез процесуален
представител адв.К. против определение № 478/10.06.2019г., постановено по
в.гр.д. № 356/2019г. на ОС – Добрич, с което е оставена без разглеждане
подадената от жалбоподателя въззивна жалба срещу решение № 355/19.03.2019г. на
РС – Добрич по гр.д. № 3252/2018г. и производството по въззивното дело е
прекратено.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно.
Счита, че срокът за въззивното обжалване е започнал да тече на дата
27.03.2019г., когато му е връчено решението по чл.247 ГПК. Иска се отмяна на
атакувания съдебен акт и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
В срока по чл.276 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на обжалване пред ОС – Добрич е решение № 355/19.03.2019г. на РС –
Добрич по гр.д. № 3252/2018г., в частта относно присъдената издръжка за минало
време, като е безспорно, че същото е било поправено от първоинстанционния съд
по реда на чл.247 ГПК с решение № 344/20.03.2019г.
Всяко едно от тези две решения подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
Обжалването на основното решение до отстраняването на допуснати в него очевидни
фактически грешки не е изключено, тъй като допуснатата ЯФГ не прави решението
недопустимо или неправилно – пороци, съставляващи основание за предприемане на
обжалването. В същото време, по арг. от разпоредбата на чл.247 ал.4 ГПК
решението по чл.247 ГПК не замества поправеното решение. Поради това и правото
на жалба срещу всяко едно от тези две решения следва да бъде упражнено в срока
по чл.259 ал.1 ГПК, считано от връчването на съответното обжалвано решение.
В настоящия случай преписи от така постановените решения са връчени на
жалбоподателя съответно на 25.03.2019г. /първото решение/ и на 27.03.2019г.
/решението по чл.247 ГПК/. Следователно и доколкото предмет на въззивната жалба
е именно решението от 19.03.2019г. в частта му относно присъдената издръжка за
минало време, то срокът за неговото обжалване е започнал да тече на
25.03.2019г. и същият е изтекъл на 08.04.2019г. /присъствен ден/. Въззивната
жалба е депозирана в деловодството на съда на
дата 10.04.2019г., т.е. след изтичане на срока по чл.259 ГПК, поради
което и същата се явява просрочена.
Ето защо, като е оставил без разглеждане въззивната жалба на жалбоподателя Н.М.
като недопустима поради нейното просрочие и е прекратил производството по нея,
ОС – Добрич е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 478/10.06.2019г., постановено по в.гр.д. № 356/2019г. на ОС
– Добрич.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.