Р Е Ш Е Н И Е
№.........
гр. Девня, 18.11.2009 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДЕВНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесети
октомври през две хиляди и девета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д.ПЕТРОВА
при секретаря С.Г., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 386/2009 г. по
описа на ДРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 99, ал. 1 от СК /отм./ чл.49 ал.1 от СК.
Ищцата З.Ю.А.,
твърди че е сключила граждански брак с Ю.А.А. *** дол. По време на брака имат
родени две деца, които понастоящем са
пълнолетни. Твърди, че са във фактическа раздяла от повече от 6 години,
през което време страните са правили опити да се съберат, да заживеят като
семейство, но отношенията им са дълбоко и непоправимо разстроени и не се
получава. Ответникът употребявал системно алкохол и ставал агресивен,обиждал я.
Ищцата настоява да се прекрати брака като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на съпруга й. След прекратяване на брака моли, съдът да
постанови да носи предбрачното име С.. Моли, да й бъдат присъдени направените
по делото разноски. С исковата молба са представени писмени доказателства,
направено е искане за допускане и на гласни.
В
законоустановения едномесечен срок за отговор ответникът не изразява становище
не ангажира доказателства
Съдът,
след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Ю. А. А.
ЕГН: ********** и З.Ю. С., с ЕГН: ********** са сключили граждански брак, пред
лицето по гражданското състояние в с. Стефан ***, за което е съставен акт за
граждански брак № 7 от 23.02.1978г. След сключването на брака съпругата е приела
да носи фамилното име А..
По искане на ищцата е разпитана свид.
Фатме Юсейн А., дъщеря на страните, чийто показания съдът цени с оглед
разпоредбата на чл. 172 от ГПК и доколкото са в резултат на непосредствени и
лични възприятия и не противоречат на останалия доказателствен материал по
делото. От тях се установява, че от 2002 г. отношенията между съпрузите са
влошени и от шест години не живеят заедно. Ищцата заминала да работи в чужбина,
поради влошаване на финансовите възможности на семейството. Ответникът се
държал грубо с нея, употребявал доста алкохол и я ревнувал. След като съпругата
му заминала да работи в чужбина той довел друга жена в къщата. В подкрепа на
показанията на свид. А., свид. Д.Д.излага, че страните са разделени от 6-
години, когато съпругата е заминала да работи в Гърция, както и че през 2006 г.
ответникът е довел друга жена в дома им.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С оглед събраните гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено, че
брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, Бракът
на страните е изпразнен от дължимото си съдържание, не изпълнява своята
социална функция, поради което следва да бъде прекратен с развод на основание
чл.99, ал.1 от СК/отм./ чл.49 ал.1 от СК.
В настоящото производство се доказа
по категоричен начин, че съпрузите са разделени от шест години, като съпругата
е заминала да работи в чужбина за да издържа семейството, като през това време
съпругът е довел друга жена в дома, с което е нарушил задължението си за
вярност и уважение към брачния партньор. Установи се, че същият се е държал
грубо и неуважително към съпругата си и по време на съвместното им съжителство.Ответникът
сам излага в с.з., че се е държал грубо със съпругата си, като заявява, че първата
година след завръщането й от Гърция й е скъсал задграничния паспорт.
По повод направеното възражение от
ответника, че не желае да се развежда, то същото е неоснователно доколкото се
установява, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака се дължи на
неговото виновно поведение. От събраните по делото доказателства не се установи
ищцата да има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните
отношения, поради което бракът следва да бъде прекратен само по вина на мъжа.
След прекратяване
на брака, ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име С..
Съдът, предвид материалното и
имотното състояние на страните и на осн. чл. 6, т. 2 от ТДТСГПК и съобразно
характера на производството определя държавна такса по иска за развод в размер на 30.00
лв., която следва да се внесе от ответника, съобразно разпоредбата на чл. 329,
ал. 1 от ГПК.
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
сторените от ищцата в производството съдебно-деловодни разноски, съобразно
представените доказателства, в размер на 25 лв., не се присъжда адвокатско
възнаграждение, тъй като липсват доказателства за изплащането му.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
с РАЗВОД брака между Ю. А. А. ЕГН: **********, със З.Ю.А., с ЕГН:**********,***
***, с акт № 7 на 23.02.1978 г., поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, на основание чл.99 ал.1 от СК /отм./ чл.49,ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА,
че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има СЪПРУГЪТ.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, жената да носи предбрачното
фамилно име – С..
ОСЪЖДА Ю. А.
А. ЕГН: **********,*** да заплати по сметка на ДРС държавна такса по иска за
развод в размер на 30.00 лв. /тридесет лева/.
ОСЪЖДА Ю. А.
А. ЕГН: **********,*** да заплати на З.Ю.А.,
с ЕГН:**********,*** сумата от 25 /двадесет
и пет лв./ лева, представляваща направени по делото съдебно деловодни разноски
, на осн. чл. 329 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: