Определение по дело №1392/2024 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 6814
Дата: 1 юли 2024 г.
Съдия: Ралица Андонова
Дело: 20247050701392
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6814

Варна, 01.07.2024 г.

Административният съд - Варна - X тричленен състав, в закрито заседание на първи юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: КРАСИМИР КИПРОВ
Членове: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
РАЛИЦА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдията Ралица Андонова канд1392/2024 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН вр.чл.209 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, представлявана от председателя на УС чрез процесуалния му представител ю.к. С. С., против решение № 120/12.04.2024г по АНД № 261/2023г по описа на РС – Девня, VІ-ти състав, с което е отменен ЕФ №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, и наложената на „Попови транс“ ЕООД – [населено място], обл.Пловдив, представлявано от управителя Г. А. П., имуществена санкция в размер на 2 500лв. на осн.чл.179 ал.3б от ЗДвП.

В обстоятелствената част на ЕФ е описано установено на 29.06.2021г нарушение с ППС влекач „Рено Премиум 450.19 ТЕ5“ с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 000 кг, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000кг, собственост на „Попови транс“ ЕООД, в община Девня, за движение по път А-2 км 399+703, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е квалифицирано по чл.102 ал.2 от ЗДвП, и за него е наложена горепосочената имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв. В ЕФ е посочено също, че дружеството може да се освободи от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от връчване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в размер на 750лв, в който случай ЕФ ще бъде анулиран.

Едно от поддържаните касационни основания е незаконосъобразност поради неправилна преценка на въззивния съд, че разпоредбата на чл.179 ал.3б от ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл.9а от Директива 61/1999 ЕО поради нарушение на изискването за пропорционалност на наказанието, с оглед на което въззивният съд е оставил санкционната разпоредба на ЗДвП без приложение. Сочи се, че на РС – Девня е служебно известно образуваното преюдициално дело С-61/2023г на СЕС по точно този въпрос, и въззивният съд е следвало да спре производството до приключване на това дело, или да отправи собствено преюдициално запитване, но вместо това е отнел абсолютната компетентност на СЕС и сам, избирайки си едно дума от Директивата, е отменил установената със закон система от наказания.

По цитираното дело С-61/2023г на СЕС Административен съд – Хасково е отправил следното преюдициално запитване: „Дали нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти Съвета от 17.06.1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази Директива, не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“.

При горните констатации настоящият съдебен състав намира, че предметът на настоящото производство е идентичен с този по дело С-61/2023г, респективно – че произнасянето на СЕС по въпросите, предмет на тяхното производство, е преюдициално и е от съществено значение за решаване и на правния спор по кАНД №1392/24г на настоящата касационна инстанция.

При тези фактически установености и на осн.чл.253 и чл.229 ал.1 т.4 вр.чл.631 ал.1 от ГПК, приложими по препращане от чл.144 от АПК, касационният съдебен състав

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по кАНД № 1392/2024г. по описа на Административен съд – гр. Варна, ХХVІ с-в, на осн.чл.229 ал.1 т.4, вр. вр. чл.631 ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, до произнасяне на Съда на Европейския съюз по тяхно С-61/2023г.

ДА СЕ ИЗВЪРШВАТ ежемесечни проверки от съдебния деловодител за движението на производството по С-61/2023г на СЕС и приключването му с акт по същество.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Преписи да се връчат на страните.

Председател:
Членове: