№ 1592
гр. Русе, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520102186 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „Енерго-Про Продажби” АД против Н. В.
И., в която се твърди, че ответницата е клиент на дружеството, с клиентски №
*** и абонатен № ***, за жилищен имот находящ се на адрес гр. Русе,
*******. Отношенията между страните били уредени с общи условия на
дружеството, съгласно които основното задължение на клиента е да заплаща
потребената от него електрическа енергия.
Тъй като имало неплатени суми за потребена електрическа енергия от
посочения по-горе имот, срещу ответницата било депозирано заявление от
„Енерго-Про Продажби“ АД по реда на чл. 410 ГПК, по което било образувано
ч.г.д. № ***/2024г. по описа на РС – Русе, по което е издадена заповед за
изпълнение за сума в общ размер на 204,99 лв., в която били включени 181,90
лв., представляващи главница за консумирана електрическа енергия по
фактури, издадени в периода 23.11.2023г. - 23.01.2024г., както и 23,09лв.,
представляващи сбор от мораторните лихви по всяка фактура от падежа й до
21.11.2024 г. С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за
установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, се моли в
настоящото производство да бъде постановено съдебно решение, с което да се
1
признае, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите по заповедта.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответната страна,
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, изразява становище за недоказаност по
безспорен начин наличието на облигационно отношение между страните към
периода за който са издадени процесните фактури, както и потребяването от
ответницата на претендираното за заплащане количество електрическа
енергия, като оспорва претендираните суми по основание и размер.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 02.04.2014г. ответницата Н. В. И. е депозирала заявление до
ищцовото дружество, с което е поискала на нейно име да бъде открита
партида и начислявани сметките за консумирана електрическа енергия за
жилище, с адрес гр. Русе, ******. Посочила е, че е наемател на жилището по
силата на договор за наем от 27.03.2014г.
За потребената в процесния имот ел. енергия за периода от 11.10.2023г.
до 11.01.2024г., ищцовото дружество е издало четири броя фактури от
23.11.2023г., 23.12.2023г., 04.01.2024г. и 23.01.2024г. с падежи съответно
15.12.2023г., 15.01.2024г., 24.01.2024г. и 15.02.2024г. на обща стойност
181,90лв. Сумите са начислени въз основа на реален отчет на показанията на
електромера за имота.
Дружеството е депозирало заявление по чл. 410 ГПК, по което е
образувано ч.гр.д.№***/2024г. по описа на РС – Русе и срещу ответницата е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за 181,90 лв. –
главница по фактури, издадени в периода 23.11.2023г. - 23.01.2024г. за адрес с
клиентски № *** (посочения в исковата молба), 23,09 лв., представляващи
сбора от мораторната лихва за всяка фактура от датата на падежа на същата до
21.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
22.11.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в
размер на 25,00 лв. – разноски по делото за държавна такса и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като длъжникът (ответницата) не е
намерена на процесния адрес, съвпадащ с постоянния и настоящия й адрес по
справка от регистъра на населението, е призован по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и
на осн. чл. 415, ал.1 т.2 ГПК на кредитора са дадени указания за предявяване
на установителен иск за претендираното вземане.
2
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.
С възникването на наемното правоотношение за процесния имот с
наемател ответницата, за нея се е породило правото да встъпи в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество по повод продажбата на електрическа
енергия за този имот, изрично предвидено в чл.4 от Общите условия за
продажба на електрическа енергия. Възползвайки се от това право като
наемател на имота, ответницата е станала клиент на ищцовото дружество и на
нейно име е открита партида и клиентски номер, по която е започнало
отчитането и начисляването на дължимите суми за потребена електрическа
енергия за процесния апартамент. На следващо място, ответницата като
клиент на ищцовото дружество е поела задължение да го информира при
промяна в собствеността или ползването на процесния имот. По делото няма
доказателства, че ответницата е уведомила ищеца за прекратяване на
наемното си правоотношение и в тази връзка да е изразила желание за
прекратяване на правоотношението си и закриване на партидата водеща се на
нейно име за процесния имот. Като клиент тя е разполагала с възможност за
прекъсване на електроснабдяването на имота по всяко време. По тази
причина, дори и ответницата през процесния период да не е ползвала
жилището, поради неизпълнение на договорното си задължение (по чл. 17, т.3
от ОУ) за уведомяване на ищцовото дружество за настъпила промяна, същото
е продължило да начислява потребената електрическа енергия на нейно име и
клиентски номер. Не би могло да се вмени в задължение на дружеството
ежемесечно да следи „служебно“ за промяна в собствеността или ползването
на присъединените към електрическата му мрежа имоти, а и това е
практически неосъществимо. Всеки клиент следва да изпълнява
добросъвестно поетите към дружеството задължения, включително и за
заплащане на консумираната електрическа енергия за обекта за който е
клиент, до прекратяване на облигационното отношение с доставчика на
електрическа енергия. Прекратяването не настъпва автоматично с
прекратяване на собствеността върху имота или ползването му. По тази
причина възраженията на процесуалния представител на ответницата
3
основани на липсата на доказателства за действащо наемно правоотношение
за процесния имот се явяват неоснователни. Дори и такова да не е налице,
ответницата продължава да бъде страна по договора с ищцовото дружество и
да дължи заплащане на консумираната електроенергия за имота, независимо
кой е реалният й ползвател, извод който следва от обстоятелството, че
доказателства за прекратяване на правоотношението между страните (за
доставка на електроенергия) по делото не са представени.
С оглед естеството на облигационното отношение между страните и
естеството на предоставените от ищцовото дружество услуги (доставка на
електроенергия), следва в случая да намери приложение разпоредбата на чл.
182 ГПК и да се приеме, че ищцовото дружество с представените по делото
фактури доказва количеството и стойността на доставената и потребена
електроенергия за процесния имот, още повече, че същите са издадени след
реален отчет на измервателно средство, което по презумпция следва да се
приеме, че е годно да измерва потребената електроенергия. Без данни за
нередовно водено счетоводство от дружеството или конкретно и основателно
(доказано) оспорване на определена таксувана услуга, съдът няма основание
да не зачете доказателствената стойност на представените по делото фактури
и приложения към тях.
Също така следва да се отбележи, че към настоящия момент не
съществува друг начин за установяване реалното ползване на предоставените
на ответницата услуги. Също така без значение за настоящия спор е и кой
реално е ползвал електроенергията в имота за който ответницата се води
клиент за процесния период.
По изложените съображения, предявените искове следва да бъдат
изцяло уважени като доказани по основание и размер, включително и в частта
за обезщетение за забава, доколкото процесните фактури не са платени на
падежа им.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответницата следва да се възложат направените от ищцовото дружество
разноски в размер на 425лв. (75лв. държавна такса, 100лв. юрисконсултско
възнаграждение и 250лв. депозит за особен представител) за настоящото
производство и 75лв. за заповедното.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. В. И. ЕГН********** с
постоянен адрес гр. Русе, ******* дължи на „Енерго Про Продажби” АД с
ЕИК103533691, седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” №258, сумата от 181,90 лв. – главница по фактури, издадени в
периода 23.11.2023г. - 23.01.2024г. за адрес с клиентски № ***, 23,09 лв.,
представляващи сбора от мораторната лихва за всяка фактура от датата на
падежа на същата до 21.11.2024г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 22.11.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед №***/25.11.2014г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2024г. по описа на Районен съд -
Русе.
ОСЪЖДА Н. В. И. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе,
******* да заплати на „Енерго Про Продажби” АД с ЕИК103533691,
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258
сумата от 425лв. разноски за настоящото производство и сумата от 75лв.
разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№***/2024г. по описа на РС –
Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5