№ 171
гр. гр. Димитровград, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Андрей Г. Андреев
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело №
20215610100902 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.415,
ал.1 ГПК вр чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ – „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София посочва, че с
ответника са за подадено заявление по чл.410 ГПК и образувано ч.гр.д. № 493/2021 г.
по описа на съда, като против издадената заповед длъжникът възразил. Между
ответника и ищеца били сключени: 1. Договор за мобилни услуги № ********* от
20.08.2018 г., ведно с Приложение към него. Съгласно договора на клиента е
предоставен мобилен номер **********, със стандартна месечна абонаментна такса
10.99 лв. с вкл. ДДС или 9.16 лв. без вкл. ДДС. Съгласно приложението към договора
на клиента е предоставен мобилен номер **********. 2. Допълнително споразумение
№ ********* от 16.11.2018 към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за
лизинг от 16.11.2018 г. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер
********** влиза в сила нов 'абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна
такса 30.99 лв. или 25,82 лв. без вкл. ДДС), а на клиента е предоставен мобилен
телефонен апарат ALCATEL 5 Dual Gold. Предоставянето на устройството е по
договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 217.47 лв. с вкл.
ДДС. Лизингополучателят се задължил да извърши една първоначална лизингова
вноска в размер на 47.50 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на
договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 7.39 лв. с вкл.
ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Ответникът не е
изпълнявал точно паричните си задължения (за начислени такси и цени на
1
съобщителни услуги и за лизингови вноски) спрямо оператора, като към 05.07.2019 г.
общият размер на незаплатените суми за отчетния период, предхождащ процесния, е
бил 96.28 лв. Поради това договорите за мобилни услуги са прекратени по вина на
потребителя - поради изпадането му в забава. След прекратяването на договорите за
мобилни услуги на длъжника е издадена фактура № **********/05.08.2019 г. с
настъпил падеж на 20.08.2019 г., включваща неустойка поради предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ********** в размер на 16.85
лв., неустойка поради предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги за
номер ********** в размер на 295.80 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за мобилно устройство ALCATEL 5 Dual Gold в размер на 118.24 лв. От общата
сума начислена във фактура, била приспадната сумата от 3,72 лева – надвнесено
плащане за предходен период, като неудовлетворената част от вземането била в размер
на 427,17 лева. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с
което да приеме за установено наличието на вземане по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 493/2021 г. против ответника за сумата
от 427,17 лева – общ сбор от дължимите суми, съгласно посочена фактура, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на сумите. Претендира
деловодни разноски. Прави искане за постановяване на неприсъствено решение - при
наличие на предпоставките за това.
ОТВЕТНИКЪТ – П. Й. П. от гр.Димитровград подава отговор. Не се
оспорва сключването на договорите за мобилни услуги. Счита, че договорите били с
неясни клаузи. Излага насрещни твърдения, че е заплащал редовно дължимите суми.
Оспорва се предсрочно изискуемия остатък от лизинг в размер на 118,24 лева, поради
наличието на неравноправни клаузи в договора. Наред с това ищецът посочвал, че
договорът за лизинг е прекратен, поради което за ищеца липсвало основание да
претендира сумата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По заявление на ищеца от 24.03.2021 г. е образувано ч.гр.д. № 493/2021
г. и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение за сумата в размер на 427,17
лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.03.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата и 385,00 лева деловодни разноски.
За вземането е посочено, че произтича от следните обстоятелства:
Неизпълнени парични задължения на длъжника произтичащи от
Договори за мобилни услуги, Допълнителни споразумения и Договори за лизинг,
подробно посочени в заявлението. Неудовлетворените вземания са индивидуализирани
по основание и размер в издадени фактури, посочени в заявлението. Разноски: Внесена
ДТ – 25,00 лева и 360,00 лева адвокатско възнаграждение.
2
Длъжникът е възразил в заповедното производство.
Между ищеца „Теленор България“ ЕАД и ответника П. Й. П. са
сключени следните договори/допълнителни споразумения за предоставяне на мобилни
услуги и договори за лизинг:
1. Договор за мобилни услуги № ********* от 20.08.2018 г., ведно с
Приложение към него. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен номер
**********, със стандартна месечна абонаментна такса 10.99 лв. с вкл. ДДС или 9.16
лв. без вкл. ДДС. Първоначален срок на договора – 12 месеца. Съгласно
Приложението към договора от същата на клиента е предоставен мобилен номер
********** при абонаментен план Тотал 24,99 лева с ДДС и срок 12 месеца;
2. Допълнително споразумение № ********* от 16.11.2018 към договор
за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 16.11.2018 г. споразумението и
със срок от 24 месеца. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен номер
********** влиза в сила нов 'абонаментен план (със стандартна месечна абонаментна
такса 30.99 лв. или 25,82 лв. без вкл. ДДС), а на клиента е предоставен мобилен
телефонен апарат ALCATEL 5 Dual Gold. Предоставянето на устройството е по
договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 217.47 лв. с вкл.
ДДС. Лизингополучателят се задължил да извърши една първоначална лизингова
вноска в размер на 47.50 лв. с вкл. ДДС, платима към датата на сключването на
договора, както и двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 7.39 лв. с вкл.
ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
В. т. 11 от Договора за мобилни услуги е посочено, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на посочения срок по вина или инициатива
на потребителя или при нарушение на задълженията по договора, вт.ч. и ОУ,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване:
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти. В допълнение на неустойката потребителят дължи и възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на
оставащия срок на договора; в случаите, в които е предоставено устройство за ползване
на услуги, съгласно този договор, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и
такава част от разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от
него при предоставянето му.
В същата насока са и разпоредбите на Раздел 4, т.2 от Допълнителното
споразумение от 16.11.2018 г. и чл.12 от Договора за лизинг.
Прилагат се Общи условия на договор за лизинг, както и Общи условия
3
на Теленор България за взаимоотношенията с потребителите на електронни
съобщителни услуги, в сила от 10.09.2010 г., с последно изменение 20.09.2018 г.
Ищецът представя посочената крайна фактура: № **********/05.08.2019
г. за отчетен период 05.07.2019 г. – 04.08.2019 г. и срок на плащане до 20.08.2019 г.,
включваща 96,28 лева – задължения от предходен период с ДДС, Вноска за лизинг –
118,24 лева и 312.65 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
услуги, като фактурата е на обща стойност 527,17 лева.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
Не се оспорва от страна на ответника, че между страните са били
сключени процесните договори за мобилни услуги и договори за лизинг, чието
сключване и условия се установиха категорично от представените по делото писмени
доказателства.
Ответникът не и оспорва и ползването на мобилните услуги, нито
получаването на устройствата свързани с ползването на услугите. Ответникът оспорва
иска относно начислената неустойка, както и предсрочно изискуемия остатък от
лизинг в размер на 118,24 лева, като счита, че са налице неравноправни клаузи в
договора, а същевременно сам ищецът посочвал, че договорът за лизинг не е
прекратен, поради което липсвало основание да се търси тази сума.
По настоящото производство претенцията на ищеца е за неустойка в
следствие на прекратяване на договорите за мобилни услуги преди изтичане на срока
на същите по вина потребителя, тъй като същият не е заплатил дължими абонаментни
такси и ползвани услуги и лизингови вноски в размер на 96,28 лева. Претендира се и
остатъка от лизинговите вноски, като падежа на последната лизингова вноска е бил на
16.10.2020 г.
Претенцията на ищеца за заплащане на неустойка в общ размер на 312,65
лева, съответно 16,85 лева по Договора за мобилни услуги от 20.08.2018 г. и в размер
на 295,80 лева по Допълнителното споразумение от 16.11.2018 г., съдът намира за
неоснователна.
В случая между страните са сключени писмени договори/споразумения.
Съгласно посочените разпоредби на т.11 от Договора, на Раздел 4, т.2 от
Допълнителното споразумение от 16.11.2018 г. и чл.12 от Договора за лизинг, в случай
на прекратяване на договора преди изтичане на посочения срок по вина или
инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията по договора, вт.ч. и
ОУ, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване: неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като
4
максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката потребителят дължи
и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове съответстваща на оставащия срок на договора; в случаите, в които е
предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно този договор, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството и заплатената от него при предоставянето му.
В чл.19б, б.“в“ от Общите услови на Теленор България ЕАД е
предвидено също правото на Теленор едностранно да прекрати индивидуален договор,
срочен или без срочен, в случай, че потребителят не е платил дължими суми след
изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор.
По делото обаче не се представиха доказателства за прекратяване на
договора. Ищецът е преустановил предоставянето на услуги, но липсва изрично негово
писмено изявление до потребителя за прекратяване на договорите за мобилни услуги,
което да е било връчено до същия.
По делото се представя „Последна покана за доброволно плащане“ от
06.07.2019 г., с която е посочен размера на неплатените задължения за предоставени
услуги, като със същата потребителят се предупреждава, че при неизпълнение на
задължението в посочения срок, Договорът с Теленор за предоставяне на мобилни
услуги ще бъде прекратен, след което използването на съответния номер няма да бъде
възможно. Тази покана е доставена до пощенската кутия на адреса на ответника на
16.07.2019 г., съгласно удостоверение на Тип-Топ Куриер АД.
В това предупреждение липсва изразена воля от страна на ищеца за
прекратяване на договора. Липсват доказателства изрично от страна на ищеца да е
изпратено изявление за прекратяване на договора от посочена дата, поради което и за
него не е възникнало правото да начисли неустойка за предсрочно прекратяване на
договора. Действително исковата молба би могла да съдържа такова изявление
(доколкото се претендира неустойка), но към датата на подаване на заявлението и на
исковата молба първоначалните срокове на договорите са изтекли.
Основателна се явява претенцията на ищеца относно сумата от 118,24
лева – остатък от лизингови вноски. В полза на ищеца е възникнало правото по силата
на чл.12 от Общите условия към договорите за лизинг, да начисли станалите
предсрочно изискуеми месечни вноски и други суми по договора за лизинг, доколкото
в ал.3 е предвидено – в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори
плащания. От друга страна към момента на подаване на заявлението на 24.03.2021 г. е
бил настъпил падежа на всички отделни вноски, като последната е следвало да се
извърши на дата 16.10.2020 г.
Предвид изложеното, предявеният иск за установяване на вземането
5
следва да се уважи за сумата от 118,24 лева – остатък от лизингови вноски, а в
останалата част до пълния предявен размер от 427,17 - за неустойка в размер на 312,65
лева да се отхвърли като неоснователен.
В полза на ищеца се следват разноски за настоящото производство в
размер на 106,57 лева съобразно уважената част от иска, в полза на ответника 256,17
лева или след компенсация в полза на ответника следва да се присъдят разноски в
размер на 149,60 лева.
За заповедното производство разноските, които са в същия размер на
всяка от страните следва да се разпределят по този начин, като след компенсация на
ответника се присъдят разноски в размер на 149,60 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С. против П. Й. П. от
*******************************, ЕГН ********** съществува вземане за сумата
в размер на 118,24 лева (сто и осемнадесет лв. и двадесет и четири ст.) - неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг от 16.11.2018 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 24.03.2021 г. до окончателното й изплащане, част от сумата
за която по ч.гр.д. № 493/2021 г. на РС-Димитровград е била издадена заповед по
чл.410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 427,17, а именно за
неустойка по договори за мобилни услуги в размер на 312,65 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С. да заплати на П. Й. П. от
*******************************, ЕГН ********** сумата в размер на 149,60 лева -
разноски в заповедното производство, както и 149,60 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Хасково
в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6