№ 13026
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело №
20221110164720 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 247, ал. 1 и по чл. 248 от ГПК.
Постъпило е заявление с вх. № 331629/18.10.2024г. от адвокат В. И., като
процесуален представител на С. Г. Б., за допускане поправка на явни фактически грешки в
постановеното по делото решение от 30.07.2024г., като на стр.1, абзац 1, респективно в
диспозитива на решението на стр.10, абз.1 вместо посоченото: „от общата сума в размер на
20 305,12 евро, представляваща неоснователно надвзети в периода от 27.06.2014г. –
27.10.2017г. чрез завишенви лихви в месечните вноски и разноски по кредита сума, поради
компенсация на дължими от ответника на С. и Б.Б. насрещни вземания“, да се чете правилно
„от общата сума, съставляваща остатъчна главница в размер на 20 305,12 евро, поради
компенсация с дължими от ответника С. и Б.Б. насрещни вземания представляващи
неоснователно надвзети в периода от 27.06.2014г. – 27.10.2017г. чрез завишени лихви в
месечните вноски и разноски по кредита суми, ведно с мораторната лихва върху тях от
поканата за плащане – общо от 4846,28 евро“, както и на стр.5, абз.3 в мотивите, вместо
посоченото: „изчислен е също така и сбора от мораторната лихва върху надвзетите в
периода от 27.06.2014г. до 27.10.2022г. суми от лихва, а именно в периода от 17.12.2019г.
/датата на поканата/ до 26.11.2022г. в размер на 1148,35 евро, а в периода от датата на
поканата – 17.12.2019г. до датата на прихващанетно – 27.10.2022г. в размер на 1 113,17 евро.
Вещото лице е посочило и размера на надвзетата мораторна лихва в периода от падежа по
поканата до постъпване на исковата молба в съда – 26.11.2022г. в размер на 1 212,30 евро“ да
се чете съответно на действителните констатации и заключения от т.3.1 и стр.13-14,т.3.2 на
стр.14-15, и т.3 на стр.16 от ССЕ вх. № 70663/01.03.2024г., както следва: „изчислен е също
така и сбора от мораторната лихва вдърху надвзетите в периода от 27.06.2014г. до
27.10.2022г. суми от лихва, а именно: върху надвзетите в периода от 27.06.2014г. –
27.10.2017г., разлики от 3750,38 евро, олихвени за периода от 17.12.2019г. /датата на
поканата/ до 26.11.2022г. – в размер на 1148,35 евро, а за периода от датата на поканата –
17.12.2019г. до датата на прихващането на 27.10.2022г. – в размер на 1 113,70 евро. Вещото
лице е посочило и размера на мораторната лихва от падежа на поканата до постъпване на
исковата молба в съда – 26.11.2022г. в размер на 1212,30 евро върху 5625,44 евро –
надвзетите в периода 27.11.2017г. – 27.10.2022г. суми“.
Отделно с молба с вх. № 328547/16.10.2024г. ищецът, чрез адвокат В. И. моли за
1
допускане изменение на постановеното по делото решение от 30.07.2024г. в частта за
разноските, като при формиране на сбора от сумата за разноски съдът да измени решението,
като вземе не само в предвид общата сума, констатирана в мотивите на решението в
разпределението на отговорността за разноски от 2790,89 лева а общата сума от 6187,23
лева. Така ищецът, чрез процесуалният си представител позиционира вниманието на съда,
че не е взел предвид заплатеното от ищеца адвокатско възнаградение по предявените от него
срещу ответника първоначални искове в общ размер на 4711,77 лева, съгласно договор за
правна защита и съдействие, приложен още с исковата молба по ел.път с вх. №
261241/28.11.2022г., както и съдът не е взел в предвид и действително заплатената от ищеца
и опредЕ. допълнително от съда сума за разноски в размер на 261,60 лева. По изложеното
моли съда за изменение на решението в частта за разноски.
С молба с вх. № 370235/18.11.2024г. ответникът е взел становище по молбата на
ищеца с правно основание чл. 247 от ГПК. Счита, че в решението не са налице явни
фактически грешки, а ако ищецът намира така постановеното решение за неправилно в
цялост, намира, че то следва да бъде ревизирано по пътя на инстанционния контрол.
Отделно посочва, че е недопустимо по реда на чл. 247 от ГПК да се иска изменение на
решението, в който смисъл е налице императивна разпоредба в ГПК – 246 от ГПК. С молба с
вх. № 27384/27.01.2025г. ответникът е взел становище и по молбата на ищеца с правно
основание чл. 248 от ГПК, като намира, че същата е подадена извън срока по ГПК, поради
кето е недопустимо да бъде разглеждана по същество. Намира, че решението е редовно
връчено на 07.08.2024г. В случай, че съдът реши, че молбата е допустима, като подадена в
срок, моли за оставянето и без уважение.
Съгласно чл.247, ал.1 от ГПК съдът по своя инициатива, или по молба на страните
може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Според правната
теория и съдебна практика явна фактическа грешка е всяко несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението. Такава грешка представлява погрешното посочване на имената на страните, на
посочено процентно съотношение при определяне на размера на присъдената сума или
погрешно пресмятане на суми, произнасяне по част от искането в мотивите и пропуск съдът
да се произнесе в диспозитива на решение и др. като не е допустимо чрез поправка на явна
фактическа грешка да се замести формираната воля на съда в съдебния акт.
В конкретния случай съдът намира, че не е налице такава очевидна фактическа
грешка. Искането не касае несъответствие между формираната истинска воля на съда и
нейното външно изразяване в писмения текст на решението, а изменение волята на съда,
обективирана в крайния съдебен акт, което е недопустимо. По делото е приет за окончателен
проекто-доклада на съда, като съда се консолидира със съображенията на ответника в тази
връзка, че по реда на чл. 247 от ГПК не може да се ревизира правилността на решението,
като това следва да бъде извършено по пътя на инстанциония контрол. Така искането следва
да бъде оставено без уважение.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е не обжалваемо
– в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни
или да измени постановеното решение в частта на разноските. Законодателят допуска
решението/определението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските. В
първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, какъвто не е настоящият
случай. Съдът се е произнесъл с решение по делото, което подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението, което решение е връчено на молителя на 06.10.2024г., а
молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в съда на дата
2
16.10.2024г, поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и
като такава е допустима за разглеждане по същество. Възражението на ответника в тази
връзка е неоснователно. Във връзка с възражението съдът служебно изиска справка от Бюро
Призовки при СРС, като призовкаря обясни, че след като е посетил адреса, не е открил
адвокат И. на адреса, след което и е прозвънял и в телефонен разговор тя е обяснила, че е в
провинцията и е в отпуск до края на септември 2024г. По изложеното съдът намира, че не е
изпълнен фактическия състав на 43, ал.1 от ГПК, и решението на съда се счита редовно
връчено, което е удостоверено по реда на чл. 44 от ГПК на дата 06.10.2024г.
По същество съдът, след повторна преценка, намира молбата за основателна, поради
следното: След служебна проверка в ЕИСС, съдът установи, че твърденията на адвокат И.,
че от съда не е взето предвид при разпределение отговорността за разноски, заплатеното от
ищеца адвокатско възнаградение по предявените от него срещу ответника първоначални
искове в общ размер на 4711,77 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие,
приложен още с исковата молба по ел.път с вх. № 261241/28.11.2022г., което съдът
действително установи, както и че съдът не е взел в предвид и действително заплатената от
ищеца и опредЕ. допълнително от съда сума за разноски в размер на 261,60 лева са
основателни. Това е така, тъй като разходните и оправдателни документи за заплащане на
тези суми не са били приложени на хартиен носител в кориците на делото, а в същото време
налични в ЕИСС. По изложеното молбата е основателна и следва да се измени решението в
частта за разноските, като се вземат в предвид и горепосочените суми. Така общата сума за
разноски, която следва да се включи при разпределение отговорността за разноски е в размер
на 7764,26 лева. Така на ищеца се следват разноски с оглед изхода на спора в размер на
3211,68 лева, и в каквато връзка следва да бъде изменено решението в частта за разноските.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, подадено от адвокат В. И. от САК, като
процесуален представител на С. Г. Б., обективирано в заявление с вх. № 331629/18.10.2024г.,
за допускане поправка на явни фактически грешки в постановеното по делото решение от
30.07.2024г., като на стр.1, абзац 1, респективно в диспозитива на решението на стр.10, абз.1
вместо посоченото: „от общата сума в размер на 20 305,12 евро, представляваща
неоснователно надвзети в периода от 27.06.2014г. – 27.10.2017г. чрез завишенви лихви в
месечните вноски и разноски по кредита сума, поради компенсация на дължими от
ответника на С. и Б.Б. насрещни вземания“, да се чете правилно „от общата сума,
съставляваща остатъчна главница в размер на 20 305,12 евро, поради компенсация с
дължими от ответника С. и Б.Б. насрещни вземания представляващи неоснователно
надвзети в периода от 27.06.2014г. – 27.10.2017г. чрез завишени лихви в месечните вноски и
разноски по кредита суми, ведно с мораторната лихва върху тях от поканата за плащане –
общо от 4846,28 евро“, както и на стр.5, абз.3 в мотивите, вместо посоченото: „изчислен е
също така и сбора от мораторната лихва върху надвзетите в периода от 27.06.2014г. до
27.10.2022г. суми от лихва, а именно в периода от 17.12.2019г. /датата на поканата/ до
26.11.2022г. в размер на 1148,35 евро, а в периода от датата на поканата – 17.12.2019г. до
датата на прихващанетно – 27.10.2022г. в размер на 1 113,17 евро. Вещото лице е посочило и
размера на надвзетата мораторна лихва в периода от падежа по поканата до постъпване на
исковата молба в съда – 26.11.2022г. в размер на 1 212,30 евро“ да се чете съответно на
действителните констатации и заключения от т.3.1 и стр.13-14,т.3.2 на стр.14-15, и т.3 на
стр.16 от ССЕ вх. № 70663/01.03.2024г., както следва: „изчислен е също така и сбора от
мораторната лихва вдърху надвзетите в периода от 27.06.2014г. до 27.10.2022г. суми от
лихва, а именно: върху надвзетите в периода от 27.06.2014г. – 27.10.2017г., разлики от
3
3750,38 евро, олихвени за периода от 17.12.2019г. /датата на поканата/ до 26.11.2022г. – в
размер на 1148,35 евро, а за периода от датата на поканата – 17.12.2019г. до датата на
прихващането на 27.10.2022г. – в размер на 1 113,70 евро. Вещото лице е посочило и
размера на мораторната лихва от падежа на поканата до постъпване на исковата молба в
съда – 26.11.2022г. в размер на 1212,30 евро върху 5625,44 евро – надвзетите в периода
27.11.2017г. – 27.10.2022г. суми“.
ИЗМЕНЯ Решение от 30.07.2024г. постановено по гр.д. № 64720/2022г. по описа на
СРС, 45-ти състав, в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, в следния смисъл:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ************ ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. Б., ЕГН **********,
сумата в размер на 3211,68 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
В частта по произнасяне по молбата с правно основание чл.248 от ГПК решението има
характер на определение и подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4