ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2107
Добрич, 21.10.2025 г.
Административният съд - Добрич - V състав, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | НЕЛИ КАМЕНСКА |
Като разгледа докладваното от съдия НЕЛИ КАМЕНСКА административно дело № 20257100700649 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 АПК вр. чл. 172, ал. 6 от ЗДвП.
Образувано е по искане за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0255-000267 от 10.10.2025 г., издадена от началника на Второ районно управление към ОД на МВР- [област]. Искане за спиране изпълнението на заповедта е направено в жалба срещу заповедта на С. С. А. от [населено място], община Добричка, подадена чрез адв. М. Я., редовно упълномощен.
Жалбоподателката твърди, че в момента на проверката от полицейските органи е отказала да бъде тествана с техническо средство, но е потвърдила желанието си да предостави проби за лабораторно изследване, затова оспорва твърдението, че е отказала да бъде тествана. Твърди, че не е употребявала наркотици или алкохол и че лишаването й от управление на МПС за срока, в който ще бъде изготвено лабораторното изследване, ще и нанесе имуществени и неимуществени вреди. Моли да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта.
Ответникът представя преписката като не изразява становище по искането за отмяна на предварителното изпълнение на заповедта.
Съдът намира искането за допустимо, като направено в срок и от легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от индивидуалния административен акт.
Разгледано по същество, искането за спиране на предварителното изпълнение на оспореното заповед е основателно.
С оспорената заповед на оспорващата е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. "б" ЗДвП, изразяваща се във временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността , но за не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение № 3329744 от 09.10.2025 г., с който е констатирано нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП, а именно отказ за изпробване за наркотични вещества с техническо средство Дръг тест.
Нормата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП определя, че в тези случаи жалбата не спира изпълнението на заповедта. Следователно предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона, а не с разпореждане на административния орган по реда на чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от АПК. В този случай административният орган няма задължение да излага мотиви.
В Закона за движение по пътищата не са предвидени основания за спиране на допуснатото по силата на чл. 172, ал. 6 от с.з. предварително изпълнение, поради което при разглеждане на искането за това следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК.
Нормата на чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
От данните по делото се установява, че на 09.10.2025 г. около 14,00 часа жалбоподателката, С. А., е била спряна в [населено място] на [улица]до дом № 13 в посока [населено място], за полицейска проверка в качеството й на водач на МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № [рег. номер], нейна собственост.
При проверката жалбоподателката отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дръг тест. Това обстоятелство не се оспорва от нея в жалбата, но се твърди, че отказът е бил продиктуван от извършен няколко месеца по-рано предходен тест с техническо средство, при който бил отчетен фалшив резултат за употреба на наркотични вещества.
По делото са приложени също и доказателства, че с предходна заповед № 25-0255-000029/07.02.2025 г. е било отнето свидетелството за управление на МПС на С. А., поради тестването й за употреба на наркотични вещества с техническото средство Дръг тест 5000, което отчело положителен резултат за амфетамин. Впоследствие обаче, при химико-токсикологичния анализ на предоставените от жалбоподателката биологични проби не е установено наличие на наркотични вещества. От приложеното по делото Решение № 115/17.06.2025 г. по адм.д. № 95/2025 г. на Административен съд [област] е видно, че оспорената от жалбоподателката предходна заповед за прилагане на ПАМ с № 25-0255-000029/07.02.2025 г. е била отменена. В периода до отмяната й обаче жалбоподателката е била лишена от възможност да управлява МПС.
По делото са представени и доказателства, че в деня на проверката, по повод която е издадена настоящата заповед, на 09.10.2025 г. в 15,25 часа, С. А. е предоставила биологични проби от кръв и урина за лабораторно изследване. В административната преписка е приложен Лист за преглед на пациент, издаден от д-р Т.Хубесерян в Спешно отделение при „МБАЛ –[област]“ АД, според който на 09.10.2025 г. в 15,25 часа С. С. А. е предоставила кръв и урина за наркотични проби. Жалбоподателката представя също и протокол/препис-извлечение на Лаборатория по химико-токсикологични изследвания при ВМА-[област], изготвен на 10.10.2025 г. в 11,59 часа, според който според първоначалния скрининг анализ на кръвта, предоставена от нея, не се откриват наркотични вещества.
Дори и при наличие на тези данни съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК да бъде уважено искането за спиране на заповедта за налагане на ПАМ, допуснатото по силата на закона. След издаването на настоящата заповед, не са настъпили нови обстоятелства по см. на чл. 166, ал. 2 от АПК, понеже първоначалният скрининг на кръвта на жалбоподателката не променя факта, че в момента на проверката тя е отказала да бъде тествана за употреба на наркотични вещества с техническото средство. Видно от хипотезата на чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – фактическото основание за издаване на заповедта за налагане на ПАМ е отказът на водача да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, а не наличието на данни за употреба на наркотични вещества. Нормата на чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП предвижда няколко различни хипотези, като наличието на която и да е от тях изисква издаването на заповед за прилагане на ПАМ, която подлежи на незабавно предварително изпълнение с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата. Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк.д. № 1/2021 г., ОСС на ВАС I и [Наименование]колегия, отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания. Щом като отказите на водачите по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП са самостоятелни административни нарушения, то и основанията за прилагането на ПАМ за извършването им по чл. 171, т. 1, б.4б“ от ЗДвП са също самостоятелни и независими едно от друго.
Обстоятелството, че впоследствие жалбоподателката е предоставила биологична проба за изследване не отменя задължението й като водач на МПС да се съгласи да бъде тествана в момента на проверката и с техническо средство. Целта на тестването на водачите в момента на проверката е ефективното осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Затова съдът приема, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост. Доказателства за значителни или трудно поправими вреди не са представени.
Поради липса на предпоставките на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта следва да бъде отхвърлено.
По горните съображения Административен съд –[област], V състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на С. С. А. от [населено място], община Добричка за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0255-000267 от 10.10.2025 г., издадена от началника на Второ районно управление към ОД на МВР- [област].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен административен съд в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал. 3 от АПК
| Съдия: | |