№ 150
гр. Харманли, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря Антония Хр. Тенева
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно
дело № 20255630200444 по описа за 2025 година
Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП .
Жалбоподателят В. Д. Б., ЕГН:********** от гр.Д.град, бул. „Г.С.Р, чрез
пълномощника адв.К., обжалва Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП
№********** на АПИ, МРРБ, с който за нарушение по чл.139 ал.6 от ЗДвП, на основание
чл.187а ал.1, вр. чл.179 ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300 лв. Счита, че ЕФ е незаконосъобразен, и постановен при съществени
процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Към датата на деянието не
била предвидена възможност за санкциониране за това нарушение чрез ЕФ. Освен това ЕФ
не съдържал нужните реквизити по чл.57 от ЗАНН и чл.189ж ЗДвП. Налице било и
противоречие с принципа за пропорционалност предвид Решение на СЕС от 21.11.2024г. по
дело С61/23 и чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на Съвета. Описаното деяние било
несъставомерно по посочените разпоредби. Не били посочени всички признаци на
нарушението. Квалификацията на нарушението била неточна.
Предвид изложеното моли съда да отмени изцяло атакувания Електронен фиш и да се
присъдят разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника му поддържа жалбата, моли
същата да бъде уважена и да се присъдят разноските по делото.
Издателят на електронния фиш АПИ чрез процесуалния си представител юрк.Д.
депозира писмена молба, с която оспорва жалбата като неоснователна и моли за разноските
1
по делото. Моли да се намали възнаграждението за адвокат на жалбоподателя.
Районна прокуратура – Хасково, ТО-гр.Харманли – редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.03.2022г., в 19:00 часа, е установено нарушение с ППС лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, рег. № Х .... КМ, с технически допустима максимална маса 2210, в
община Харманли, при движение по път А-4, км 62+476, с посока нарастващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за това ППС не била заплатена
дължимата пътна такса по чл.10 ал.1, т.1 от ЗП. Нарушеното е установено с устройство
№10161, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-4, км 62+476.
Приложени по делото са доклад от електронната система за събиране на пътни такси
по чл.167а ал.3 от ЗДвП – извлечение, ведно със снимков материал на процесното ПС, в
които е отразено, че на посочената дата, час и място за това ПС няма валидна винетка.
Собственик на ППС е жалбоподателят В.Б., за което е представена справка за
собственик на превозното средство от електронната система за събиране на пътни такси –
извлечение.
При тази фактическа обстановка от АПИ е издаден Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10
ал.1 от ЗП №**********, с който на жалбоподателя, на основание чл.179 ал.3, вр. чл.187а
ал.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.139 ал.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв.,
както и съответната такса по чл.10а ал.2 от ЗП в размер на 10.00 лв.
Приложена е и Заповед №РД-11-983/13.09.2021г. на Председател на УС на АПИ за
утвърждаване на образци на електронни фишове, какъвто образец е наличен по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което
е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Електронният фиш е издаден въз основа на чл. 189ж от ЗДвП, който предвижда
възможност при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система
по чл. 167а ал. 3, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение. Определените в закона изисквания към електронния фиш е да
съдържа данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата
по чл. 10, ал. 2 от ЗП, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
2
Съдът приема, че атакуваният електронен фиш отговаря на тези изисквания и е издаден по
образец, утвърден от управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Образецът на
ЕФ е одобрен по надлежния ред, за което в преписката е представена Заповед №РД-11-
983/13.09.2021г. на Председателя на УС на АПИ. Следователно не са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаването му, които да са основание за отмяната му.
Електронен фиш № №********** също така е издаден от компетентен орган,
съобразно разпоредбата на чл. 10 ал.10 от ЗП, установяваща, че Агенция "Пътна
инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на
пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.
Съдът обаче счита, че са налице основания за отмяна на атакувания ЕФ по следните
съображения:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнато със
съставяне на 17.03.2022 г. на Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата №**********. Съгласно възприетото с Тълкувателно решение №
112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС виждане, институтите за спиране и прекъсване на
давността за наказателно преследване – чл. 81 от НК се прилагат и за давността по чл. 34 от
ЗАНН в административнонаказателно преследване. В подкрепа на горното е и възприетото
актуално виждане по въпроса в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т. д. №
1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС, че разпоредбата на
чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване
по давност в Наказателния кодекс. Според цитираното Тълкувателно постановление
давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи
наказание на дееца и да изпълни вече наложеното му наказание. Тълкувателният акт,
съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е задължителен за органите на съдебната
власт. Следователно за процесното административно нарушение давността следва да се
съобразява с разпоредбите на чл.80, ал. 1, т. 5 от НК, според която давностният срок е три
години, с оглед вида на наказанието. Абсолютният давностен срок за нарушението в случая е
четири години и шест месеца, според редакцията на чл. 80 и чл. 81 от НК, като очевидно
същият не е изтекъл към момента. Изтекла е обаче обикновената тригодишна давност по
чл.80 ал.1, т.5 от НК, тъй като съставянето на обжалвания електронен фиш на 17.03.2022г. е
процесуално действие, предприето в рамките на административнонаказателното
производство със значение по чл. 81, ал. 2 от НК, а именно от този момент започва да тече
/нов/ давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и към датата на връчване на ЕФ –
28.08.2025г. е изтекъл срок, надхвърлящ тригодишния. Следователно последиците от
изтичане на давността за преследване са настъпили, доколкото липсват каквито и да е
доказателства за предприети от наказващия орган действия за прекъсване или спиране на
давността. В резултат обжалваното НП е необходимо да бъде отменено само на това
основание, без да се обсъждат въпросите по съществото на спора, доколкото в случая
3
всъщност е реализирано основание именно по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, изключващо
административнонаказателната отговорност на извършителя за извършено административно
нарушение.
Налице е и още едно основание за отмяна на атакувания ЕФ, поради неговата
незаконосъобразност. Това е така, защото санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП
противоречи на Правото на Общността, предвиждайки фиксиран размер на глоба, без да
държи сметка за принципа на съразмерността. В този смисъл чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е в
противоречие с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО от 19.06.1999 г., където е прогласен
принципа на съразмерността. В тази насока е налице и Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по
С-61/2023 г., в което е прието, че принципът на съразмерност по чл. 9а от Директивата не
допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция
с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им. В тази насока е и практиката на АС-Хасково.
За пълнота, независимо че обжалваният ЕФ следва да бъде отменен по вече
изложените по-горе съображения, следва да се посочи, че съдът намира за доказано
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя. В чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е
предвидено, че за движение на пътни превозни средства с обща технически допустима
максимална маса до или равна на 3, 5 тона се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10а
ал. 7 от същия закон е предвидено, че това са моторните превозни средства, които имат най-
малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; моторните превозни
средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и
моторни превозни средства с повишена проходимост. В чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е въведено
изричното задължение за водача на пътно превозно средство преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1 от ЗП в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство. От
своя страна санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, предвижда административно
наказание глоба за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал.
1 от ЗП.
Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е установено по несъмнен начин,
като е доказано, че на 17.03.2022г., в 19:00 ч., с устройство № 10161, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП,
намиращо се на път А-4 км. 62+ 476, община Харманли, е установено движение на същия
път, с посока нарастващ километър, на ППС - лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, рег.
№ Х .... КМ, с технически допустима максимална маса 2210. Пътят е включен в обхвата на
платената пътна мрежа и за движение по него се дължат такси по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП –
даващи право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна
мрежа. Видно от приобщената по делото справка за данни за процесното ППС, то е с обща
технически допустима максимална маса до 3, 5 т, поради което на основание чл.10 ал.1, т.1,
4
вр. чл.10а ал.7, т.1 от ЗП за движението му по платената пътна мрежа се дължи винетна
такса.
Нарушението е заснето с устройство № 10161, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП и се намира на
процесния път. Съгласно чл. 167а ал. 3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3
- 3в от ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, каквито са приложени по
административната преписка. Докладите, заедно с приложените към тях статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата. Електронната система функционира чрез
визуално разпознаване на дигитални образи, цифри и букви и не извършва измерване,
поради което не подлежи на техническо измерване по Закон за измерванията.
Предвид приложения по делото доклад от електронната система за събиране на пътни
такси и статично изображение на процесния автомобил, съдът приема за безспорно
установено, че на посочените в ЕФ дата и час същият се е движел в Община Харманли по
път А-4, км. 62+ 476, с посока нарастващ километър. Така приложената справка от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, съгласно разпоредбата
на чл. 189е ал.8 и ал.9 от ЗДвП, има доказателствена сила за отразените в нея обстоятелства,
доколкото не бъде доказано противното, а именно отразените в нея данни се считат за
доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с
движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса
или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите
такси.
Така, имайки предвид изложеното, безспорно в случая е допуснато нарушение по чл.
139, ал. 6 от ЗДвП, които разпоредби задължават водача на пътно превозно средство преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10,
ал. 1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство.
Нарушението е санкционирано на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а ал. 1 от Закон
за движение по пътищата, като правилно е наложена глоба в размер от 300 лв. на водача
собственик на МПС, неизпълнил изискванията на чл.10, ал. 1, т.1 от ЗП в хипотезата на чл.
179, ал. 3 от ЗДвП. Правилно е осъществена правната връзка с посочената разпоредба, тъй
като в случая не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. Доколкото
жалбоподателят е вписан като собственик на процесното ППС, което не се и оспорва, то
правилно именно той е санкциониран, като му е наложена глоба в размер на 300 лв., който
5
размер е фиксиран в закона и не подлежи на ревизиране от страна на съда.
Независимо от доказаността на нарушението, съдът следва да отмени обжалвания ЕФ,
поради погасяване на административнонаказатената отгвоорност на жалбоподателя съгласно
чл.80 ал.1, т.5 от НК и предвид незаконосъобразността му, поради противоречието му с чл.
9а от Директива 1999/62/ЕО от 19.06.1999 г., където е прогласен принципа на
съразмерността.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. Предвид изхода от спора и изрично направеното
искане, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН в тежест на АНО следва да бъдат присъдени
направените от жалбоподателя разноски за адвокатска защита в размер на 400 лв. Не следва
да се уважава направеното възражение от пълномощника на административно-наказващият
орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
жалбоподателя, което е в минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата № 1
от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа.
Предвид изхода на спора разноски не се дължат на АНО.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закон за пътищата
№********** на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Агенция
„Пътна инфраструктура, с който за нарушение на чл.139 ал.6 от Закон за движение по
пътищата, на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а ал.1 от ЗДвП, на В. Д. Б., ЕГН:**********
от гр.Д.град, бул. „.... е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв.,
както и съответната такса по чл.10а ал.2 от ЗП в размер на 10.00 лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на В. Д. Б., ЕГН:**********
от гр.Д.град, бул. „.... разноските по делото в размер на 400.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6