РЕШЕНИЕ
№ 12114
гр. София, 21.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20231110148856 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца „********* със седалище и адрес на управление *******,
представлявано от ****** – изпълнителен директор, твърди в
исковата си молба, че ответниците, в качеството си на законни
наследници на И. В. Л. с ЕГН **********, дължат посочените в исковата
молба суми, представляващи незаплатена консумирана топлинна енергия и
дялово разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се
поддържат.
Ответницата Е. С. П****** - Л. с ЕГН **********, от ****** се
представлява по делото от назначения особен представител адв. Ц. Х. от САК,
който в срока по чл. 131 е подал отговор на исковата молба, в който изцяло
оспорва исковете по делото, прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Ответницата ***** И. Л. с ЕГН **********, от ********, се
1
представлява по делото от назначения особен представител адв. Ц. И. от САК,
който в срока по чл. 131 е подал отговор на исковата молба, в който изцяло
оспорва исковете по делото, прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Третото лице-помагач "******, със седалище и адрес на управление
******, не изразява становище по исковете, не се представлява по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл.106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр.107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
2
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е.
облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра
на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно
право на ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
Съдът счита, че от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че ответниците имат качеството на потребител на топлинна
енергия. По делото е приет и приложен като доказателство Нотариален акт №
********* г. по описа на нотариус ******, видно от който ********** е
закупил апартамент № *******. От приетото и приложено като доказателство
удостоверение за наследници № *********** г., се установява, че след
смъртта си на 26.03.2004 г. ******е оставил следните наследници – съпругата
си ********* с ЕГН **********, дъщеря си ******. с ЕГН ********** и сина
си И. В. Л. с ЕГН **********. От извършената служебна справка в НБД
„Население“ се установява, че съпругата на ****** с ЕГН ********** е
починала на 01.02.2020 г., поради което са останали двама наследници –
******. и И. В. Л., като всеки от тях има ½ ид. част. По делото е приет и
приложен като доказателство Нотариален акт за дарение на недвижим имот
№******** г. по описа на нотариус ******, видно от който *******Л. с ЕГН
********** е дарила на своя брат И. В. Л. с ЕГН ********** собствената си ½
ид. част, като след горната сделка същия е станал единствен собственик на
апартамента по силата на наследство и дарение. От извършената служебна
3
справка в НБД „Население“ се установява, че след смъртта си на 21.01.2022 г.
И. В. Л. е оставил двама наследници – конституираните по делото като
ответници съпруга Е. С. ***** - Л. и дъщеря Д** И. Л., като всяка от тях има
½ ид. част. С оглед горното съдът счита, че е доказано налачието на качеството
на потребител на топлинна енергия от страна на ответниците, и че между тях
и ищцовото дружество е възникнало и съществувало облигационно
отношение – по силата на закона и факта, че ответниците по силата на
наследяването са вече собственици на процесния топлоснабден имот.
По делото са допуснати и изслушани СТЕ и ССчЕ, като същите дават
заключение, че общия размер на задължението възлиза на сумата в размер на
589, 24 лева, от които 485, 80 лева главница и 103, 44 лева лихва за забава.
В отговора на исковата молба и двамата ответници са направили
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от сумите,
което с оглед това, че възражението е направено в законния срок – с отговора
на исковата молба, следва да бъде разгледано по делото. Съобразно трайната
съдебна практика вземането на дружеството представлява периодично
плащане по смисъла на ТР № 1 от 2009 г. на ОСГТК. Вземанията за заплащане
на потребената топлинна енергия са периодични – независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт, всяко от тях е самостоятелно и
различно от останалите, от което следва, че предявените от ищеца главни
вземания за периода м.05.2019 г. – м.07.2020 г., съгласно изричната разпоредба
на чл. 111, ал. 1, б. «в», предл. трето от ЗЗД са погасени с изтичането на
тригодишна давност – последно на 31.08.2023 г. Размера на погасената по
давност сума за главница за топлинна енергия съдът извежда от заключението
на ССчЕ, като същата възлиза на сумата в размер на 401, 28 лева, от които по
200, 64 лева за Е. С. ******** - Л. и *** И. Л.. С оглед горното следва
исковете за главница за топлинна енергия против ответниците Е. С. * - Л. и
Д***И. Л. да бъдат уважени за сумата в размер на 33, 02 лева, и отхвърлени за
сумата в размер на 200, 64 лева, като погасени по давност. Иска за мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия е предявен за периода 15.09.2020
г. – 16.08.2023 г., и не е в периода на давността, поради което следва да бъде
уважен против всяка от ответниците Е. С. *** - Л. и *****. Л. изцяло за сумата
в размер на 49, 59 лева. Иска за главница за дялово разпределение мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия е предявен за периода м.08.2020
г. – м.04.2021 г., и не е в периода на давността, поради което следва да бъде
4
уважен против всяка от ответниците Е. С. ****- Л. и *** И. Л. изцяло за
сумата в размер на 9, 24 лева. По отношение на цената за услугата дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и
получена покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в тази
част се явява неоснователна и иска за мораторна лихва следва да бъде изцяло
отхвърлен както по отношение на ответницата Е. С. *** – Л., така и по
отношение на ответницата ****** И. Л..
В. По отношение на разноските:
С оглед този изход на делото право на присъждане на разноски имат
както ищцовата страна, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, така и ответниците на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК, но доколкото ответниците Е. С. **** – Л. и ** И. Л. са
били представлявани от особен представител, няма направени такива.
Ищеца е направил по делото разноски в общ размер на 2 100 лева, от
които 200 лева държавна такса за исковете против Е. С. ***– Л., 200 лева
държавна такса за исковете против ******* И. Л., 800 лева депозит за СТЕ и
ССчЕ, 400 лева депозит за особен представител на ответницата Е. С. **** –
Л., 400 лева депозит за особен представител на ответницата ** И. Л., както
и 100 лева юрисконсултското възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал.
8 от ГПК във връзка с чл. 25 от НЗПП към минималния размер. Доколкото
исковете против двете ответници са еднакви по размер, то и всяка от тях
следва да отговаря за ½ част от общия размер разноски, или сумата в размер
на 1 050 лева.
Общия размер на предявените искове против всяка от ответниците Е. С.
**** – Л. и ** И. Л. е 294, 62 лева. Уважения размер на исковете е за сумата в
размер на 91, 85 лева, или 31 % от исковете, и в такъв размер следва да се
уважат и разноските, от което следва, че от всяка от от ответниците Е. С.
****** – Л. и **** И. Л. ищеца има право на сумата в размер на 325, 50 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Е. С. * - Л. с ЕГН **********, от *******, да заплати на
*******, със седалище и адрес на управление **********,
представлявано от ****** – изпълнителен директор, сумата в размер на 33,
02 лева /тридесет и три лева и две стотинка/, представляваща главница -
стойността на топлинна енергия за периода м.08.2020 г. – м.04.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 01.09.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 49, 59 лева
/четиридесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за топлинна енергия за периода
15.09.2020 г. – 16.08.2023 г., сумата в размер на 9, 24 лева /девет лева и
двадесет и четири стотинки/, представляваща главница - стойността на
услугата дялово разпределение за периода м.08.2020 г. – м.04.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 01.09.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 325, 50
лева /триста двадесет и пет лева и петдесет стотинки/, представляваща 31
% от направените по делото разноски, съгласно мотивите на реешениието,
досежно разноските.
ОСЪЖДА ******а И. Л. с ЕГН **********, от г*******, да заплати
на*****, със седалище и адрес на управление **********, представлявано
от *** – изпълнителен директор, сумата в размер на 33, 02 лева /тридесет и
три лева и две стотинка/, представляваща главница - стойността на
топлинна енергия за периода м.08.2020 г. – м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 01.09.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата, сумата в размер на 49, 59 лева
/четиридесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за топлинна енергия за периода
15.09.2020 г. – 16.08.2023 г., сумата в размер на 9, 24 лева /девет лева и
двадесет и четири стотинки/, представляваща главница - стойността на
услугата дялово разпределение за периода м.08.2020 г. – м.04.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 01.09.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 325, 50
лева /триста двадесет и пет лева и петдесет стотинки/, представляваща 31
% от направените по делото разноски, съгласно мотивите на решениието,
досежно разноските.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ******* със седалище и адрес на
6
управление *******, представлявано от ********* – изпълнителен
директор, против Е. С. *******- Л. с ЕГН **********, от ********, иск с
правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ за сумата в
размер на 200, 64 лева /двеста лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща главница - стойността на топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 01.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***, със седалище и адрес на
управление г****, представлявано от ******* – изпълнителен директор,
против Е. С. П**** - Л. с ЕГН **********, от г********, иск с правно
основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 2, 12 лева /два лева и
дванадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава върху
сумата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 16.08.2023 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от *******, със седалище и адрес на
управление *******, представлявано от ****** – изпълнителен директор,
против ******* И. Л. с ЕГН **********, от ****** иск с правно основание по
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 153 от ЗЕ за сумата в размер на 200, 64 лева
/двеста лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща главница -
стойността на топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.07.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 01.09.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „*********, със седалище и адрес на
управление ******, представлявано от ******** – изпълнителен
директор, против ********* И. Л. с ЕГН **********, от ******, иск с
правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 2, 12 лева /два
лева и дванадесет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забава
върху сумата за дялово разпределение за периода 15.09.2020 г. – 16.08.2023 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – ********, със седалище и адрес на управление г********
Банкова сметка на ищеца:
****************
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8