Р Е Ш Е Н
И Е
Номер 279 /20.07. Година 2020
Град
Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV –
ти наказателен състав
На тридесети юни
Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Наташа Динева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело
№ 00680
по описа за 2020 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №152/09.04.2020
г. на Началник група ОДПКПД към ОД МВР –
Перник, на В.В.И. ***, е наложено административно наказание глоба в размер 30 /тридесет/
лв., на основание чл.81, ал.2, т.2, т.3 от ЗБЛС, за това, че на 13.03.2020г., в
гр. Перник, декларира, че СУМПС е откраднато в гр. Перник, но не представя удостоверителен документ за това – нарушение
на чл.7, ал.1 от ЗБЛД.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба
от В.И., с която моли за отмяна на
същото.
Тази позиция се поддържа от
жалбоподателката и в съдебното производство.
Въззиваемата страна не е изразила
становище по жалбата. За съдебно заседание – редовно призована, не е изпратила
представител.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е по чл.7, ал.1 от ЗБЛД. Същото е
установено с акт за установяване на административно нарушение №152/06.04.2020г.
В съдържанието му е посочено, че на 13.03.2020г., около 16.30 часа, в гр. Перник поради недобро съхранение, В.И.
загубва документ за самоличност, издаден на нейно име, а именно свидетелство за
управление на мотороно превозно средство. Нарушението е констатирано от свид. С.Н.П. - полицейски инспектор в сектор ПП при ОДМВР
– Перник въз основа данните в подадена
на същата дата декларация от лицето с вх. №115800-3321/2020 г. по чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на българските лични документи.
Въз
основа тази констатация, на 06.04.2020г., при подаване на заявление за издаване
на нов личен документ, срещу жалбоподателката било образувано административнонаказателно
производство с цитирания АУАН, като
актосъставителят – свид. П. приел, че В.И. виновно е нарушила разпоредбата
на чл.7, ал.1 от ЗДвП. При съставяне на акта сочената като нарушител не вписала
обяснения и възражения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнила и правото си на писмени възражения.
На 09.04.2020
г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.81,
ал.2, т.2 и т.3 от ЗБЛД наложил на В.В.И. административно наказание за нарушение
на чл.7, ал.1 от ЗБЛД.
Настоящият съдебен състав констатира, че в административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
мотивират отмяна на обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
Съображенията са следните:
Съдът приема, че при съставянето
на АУАН и издаването на наказателното постановление не са изпълнени изискванията
в чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН за пълно описание на
нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и за точно посочване на
нарушената законова норма. Нормата на чл.7, ал.1 от ЗБЛД, сочена като нарушена,
вменява на гражданите - притежатели на
български лични документи, задължение да ги пазят от повреждане,
унищожаване или загубване.
При образуването на
административнонаказателното производство на жалбоподателката е вменено нарушаване
на задължението да пази от загубване издадения и документ за самоличност –
СУМПС. При издаването на наказателното постановление, при идентична цифрова
квалификация на нарушението, отговорността на В.И. е ангажирана въз основа
напълно различни факти – вменено й е, че
на същата дата е декларирала кражба на същия личен документ, без да представя
удостоверителен документ за това.
Декларирането на кражба не
нарушава нито задължение в чл.7, ал.1 от ЗБЛД, нито която и да е друга
разпоредба. В същото време, напълно неясно е какъв удостоверителен документ според
АНО е било необходимо да се представи при декларирането. Налице е пълно
противоречие между описанието на нарушението в акта и в наказателното постановление,
което съществено е ограничило правото на защита на жалбоподателя, поставяйки го
в невъзможност да разбере за какво нарушение е привлечен към отговорност и въз
основа на какви факти.
На следващо място,
липсва съответствие между описанието на нарушението и приложената
административнонаказателна разпоредба. Нормата на чл.81, ал.2 от ЗБЛД предвижда
наказване в множество различни хипотези, като очертаните в т.2 и т.3, на които
се е позовал наказващият орган, са неотносими към изложените фактически
обстоятелства в случая. В т.3 е регламентирана отговорност за лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ, а в
т.3 - за лице, което не е декларирало в
тридневен срок изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен
документ. Т.е., при кражба законът
установява отговорност на лицата само когато не са изпълнили задължението си да декларират това
обстоятелство в законоустановения срок.
Такова обвинение срещу жалбоподателката няма, напротив, доказателствата
по делото установяват, че тя е подала декларация в деня на кражбата –
13.03.2020г. Нито една от визираните санкционни
разпоредби не установява изискване за представяне на удостоверителен документ,
за което в действителност И. е наказана.
Изложеното
мотивира заключение, че описанието на нарушението е неясно и не изпълва
конкретен административнонаказателен състав, което самостоятелно обосновава
незаконосъобразност на обжалвания административнонаказателен акт.
Съществено нарушение на административнонаказателната
процедура е допуснато и с произнасянето от наказващия орган по преписката преди
изтичането на срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Тази разпоредба регламентира
възможност за нарушителя, освен възраженията при съставяне на акта, в 3-дневен
срок от подписването му да направи и писмени такива. По същността си нормата е
императивна и е предвидена с оглед осигуряване на възможност на нарушителя
адекватно и в пълен обем да упражни правото си на защита срещу направените в
акта констатации - евентуално да оспори установената фактическа обстановка
и/или да представи нови доказателства. В случая, наказателното постановление е
издадено в последния ден от срока за писмени възражения – 09.04.2020 г.
С
допуснатото нарушение жалбоподателката е била ограничена да упражни правото си
по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, а АНО е взел решение по преписката прибързано,
в нарушение на чл.52, ал.4 ЗАНН и при непълнота на доказателствата, с което е
нарушено не само правото на защита на наказания субект, но и задължението за
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото,
изпълнението на което задължение в голяма степен се гарантира от съблюдаването
на срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Допуснатите нарушения на закона
мотивират отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №152/09.04.2020
г., издадено от началник група ОДПКПД при
ОД на МВР – Перник, с което на В.В.И. с адрес ***, с ЕГН **********, на
основание чл.81, ал.2, т.2 и т.3 от ЗБЛД е наложено административно наказание
глоба в размер 30 /тридесет/ лв. за нарушение на чл.7, ал.1 от ЗБЛД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ