ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 338
гр. Бургас, 08.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно частно
гражданско дело № 20212000500384 по описа за 2021 година
за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т. 1 и т.2 ГПК, вр. с чл.83, ал.2 ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 4727/05.08.21г. на БОС
от Р. С. К. , ЕГН: **********, с адрес: с. Л., ул. “Я.“ № * и Т. Т. К. , ЕГН: **********, със
същия адрес, чрез адв. С. Ч., с адрес на кантората: гр. С., ул. “Т. у.“ № *, ет. *, Адвокатско
дружество „Ч., П., И.“, против определение № 757/20.07.21г. по гр.д.№
20212100100925/2021г. БОС, с което е отхвърлена молбата им с правно основание чл.83,
ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по заведеното от тях
съдебно производство. Твърдят, че не е правилно и излагат доводи за отмяната му. Твърди
се по отношение на Р.К., че е във влошено здравословно състояние, доказателства за което
са налице в приложените от страната писмени доказателства към исковата молба, но съдът
не ги е взел предвид. Твърди се, също така, че приложената от Т.К. декларация по чл.83, ал.2
ГПК е пълна и доказва липса на достатъчно средства да заплати таксите и разноските.
Жалбата е депозирана в срока по чл.275 ГПК, от легитимирани лица, против акт,
подлежащ на съдебен контрол, пред функционално компетентната инстанция.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа жалбата и делото и съобрази закона, за
да се произнесе, приема за установено следното :
Видно от преписката по гр.д.№ 20212100100925/2021г. по описа на БОС, частните
жалбоподатели са депозирали искова молба против „ЗАД ДаллБогг живот и здраве“АД,
1
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к. 1172,
бул.“Г.М.Димитров“ № 1, представлявано от Б. И. и Р. М., с предявени частични обективно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ с цена по 50 000лв. за всеки от тях. С
исковата молба са въвели искане за освобождаване от заплащане на д.такса и разноски по
чл.83 ГПК.
В изпълнение на процедурата по чл.83 ГПК съдът е изискал от тях доказателства за
материалното им и гражданско състояние.
С приложените по делото два броя декларации и двамата са декларирали, че нямат
доходи. Т.К. е декларирал собствено жилище от 58кв.м., лек автомобил, произведен 1993г. и
издръжка – чрез заем от приятел. Р.К. е декларирала, че не притежава жилище, нито
автомобил, няма доходи от трудови или други правоотношения и се издържа с помощта на
майка си. Също така е декларирала влошено здравословно състояние.
От извършената от съда служебна справка, се установява, че декларацията на Т.К. не
съдържа данни за доходи на молителя от участие в търговски дружества, а ТР сочи, че е
съдружник в „Амиго“ ООД, гр.Бургас, ЕИК *********, който търговец е действащ.
Също така, при съобразяване с разпоредбата на чл.278, ал.2, предл.ІІ ГПК, съдът е
изискал доказателства относно влошеното здравословно състояние на частната
жалбоподателка Р.К. и по делото е приложено медицинско искане/направление от
24.09.2021г. на „АИППМП Д-р Илиев“ ЕООД с отразяване, че лицето се оплаква от болки
при движение в ляво рамо и ръка. Към датата на издаване на документа е с наличие на
метални импланти в лява раменна кост и дясно бедро.
При така изложеното, съдът приема следното:
Съгласно трайно установената съдебна практика, освобождаването от заплащане на
държавна такса е изключение от общото правило, че по делата се дължи внасяне на
държавна такса и за да бъде приложено изключението, съдът следва да прецени, че
молителят не разполага със средства и е в невъзможност да си осигури ежемесечни доходи.
В настоящия случай, при изложеното, няма причина, която да обоснове извод за
невъзможност на молителите да работят и да реализират доходи. Двамата са пълнолетни,
трудоспособни, никой от тях не е с намалена работоспособност, като противното се
установява с решение на ТЕЛК, каквито доказателства липсват по делото.
Ето защо, след като се съобрази с Определение № 230 от 12.05.2017 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 1770/2017 г., IV г. о., ГК и Определение № 657 от 1.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. №
6699/2014 г., I г. о., ГК, съдът приема, че не се обосноваха по достатъчно убедителен начин
основания за уважаване на молбата им.
При гореизложеното Апелативен съд - Бургас приема, че не се доказаха факти и
2
обстоятелства, обосноваващи приложение на изключението от общото правило, че по делата
се дължи внасяне на държавна такса и суми за разноски.
Така се налага заключение за потвърждаване на атакуваното определение и мотивиран
от изложеното, Апелативен съд - Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 757/20.07.21г. по гр.д.№ 20212100100925/2021г.
БОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от връчване на
препис от него на частните жалбоподатели пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3