Решение по дело №1322/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.

Образувано е по жалба от Б.К., гражданин на Т., с посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ-26/23.11.2023г. на Интервюиращ орган в РПЦ-Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС (Р.Б.). Твърди се, че решението, с което се отказва предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, е незаконосъобразно и нищожно. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.70, ал.1, и 2 от ЗУБ – при липса на мотиви, съотносими само и единствено за общото производство, провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ. Решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била основателна или не. Обсъдени били въпроси в Ирак, изложени били доводи за ситуацията в Т., но не било взето предвид отношението към к..те там. Искането му следвало да бъде разгледано в производство по общия ред, тъй като имало пряко отношение към основателността на молбата по същество. Неправилно бил приложен чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. Жалбоподателят добросъвестно изложил пред органа своите опасения относно обстановката в Т., както и относно положението на к..те. Изложил подробно причините паради които изпитвал основателен страх от преследване в страната си по произход – изложен бил на сериозни посегателства и реален риск за живота и сигурността му. Кюрдският конфликт се задълбочавал, а и преследването върху кюрдското население. Смятали ги в собствената им страна за терористи и престъпници, отношението на държавните органи било дискриминационно. Не било задължително да е претъпял лично неблагоприятни последици, за да бъдат събрани неопровержими доказателства за посегателства. Административният орган неправилно тълкувал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, б.В от Директива 2004/83/ЕО. В посочената разпоредба се касаело не са насилие, насочено против личността, а за заплаха на личността поради ситуация на безогледно насилие, т.е липсвал личен елемент и съответно степен на персонализация на заплахата. В тази насока било и Решение от 17.02.2009г. на Съда в Люксембург по дело №С-465/07г., като в мотивите му се приемало, че за молителя на субсидиарна закрила не е необходимо да доказва, че той или тя е индивидуално застрашен в страната си на произход по причини и фактори, произтичащи от лични обстоятелства. Това следвало да бъде взето от административния орган предвид, а още повече че ставало въпрос за тълкуване на норма на общностното право, която следвало да се прилага еднакво в държавите. Поради това неправилно тълкуване административният орган стигнал до погрешен извод и постановил акта в нарушение на чл.15, б.В от Директивата. Решението противоречало на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и 2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което иска да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с произтичащите от това законни последици.

Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ – РПЦ гр.Харманли, иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Окръжна прокуратура Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед рег.№ПАМ-471/13.10.2023г. на Началник ГПУ Свиленград за чужденеца Б.К.е определена и наложена ПАМ Връщане до страната на произход РТ..

С молба №103450-12276/20.10.2023г. по описа на Дирекция Миграция жалбоподателят, гражданин на Т., е поискал закрила в Република България. Приложена е и Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като лицето не притежава документи за самоличност, като е подписана и декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 03.11.2023г., както и покана от 06.11.2023г. за провеждане на интервю, настанителна заповед, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.

С приемно-предавателен протокол – л.71, се установява, че жалбоподателят, заедно с други изброени лица, е предаден като чужденец с молба за закрила , в РПЦ Харманли.

На 13.11.2023г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представения по делото протокол - жалбоподателят заявил, че напуснал Т. сам на 12.10.2023г. и влезнал нелегално в България. Имал издадени в Т. документи, принадлежал към етническа група к.., но лично той нямал проблеми с това. По религия бил мюсюлманин сунит. Не бил арестуван или осъждан в Т.. Бил женен с едно дете и учил до 11-ти клас, а после работил като електротехник. Не бил членувал в политически организации и не им вярвал, както и никога не е бил член на въоръжени групировки. Служил като войник 8 месеца през 2019г.. Напуснал Т., за да не лежи в затвора. През август 2022г. един мъж се опитал да изнасили момиче, а той и негов приятел се опитали да я спасят. Някой извикал полиция, която прибрала мъжа и момичето, но после те били извикани в полицията за показания. Насилникът пуснал жалба срещу тях, че го били набили. Мислел, че ще лежи в затвора и затова решил да избяга, когато получил съобщение от съда, че ще има дело по жалба на този мъж. Мислел, че в България било по-спокойно, искал и да вземе жена си и детето тук. В Т. обиждали к..те на терористи и искали да ги отделят.

С Решение №УПХ-26/23.11.2023г. на Интервюиращ орган в Регистрационно приемателен център – Харманли, на основание чл.70, ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 - 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата от Б.К. за предоставяне на международна закрила, като същото е съобщено на жалбоподателя на 30.11.2023г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 07.12.2023г.

Представена е №ЦУ-1315/04.09.2023г. и №цу-1987/13.12.2023г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ относно Република Т..

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 30.11.2023г., а жалбата е подадена в 7-дневне срок, поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Р.Б., на длъжност младши експерт в Регистрационно приемателен център – Харманли, определена със Заповед №РД05-289/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган – л.18 от делото.

Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка. Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 20.10.2023г., а оспореният акт е издаден на 23.11.2023г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура. В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ Харманли при ДАБ с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

В случая административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, но по делото няма приложено последващо становище. Липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Поради това съдът счита, че не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.

Оспореното решение съдът намира и за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява, като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, жалбоподателят заявява, като причина за напускане на Т. опасенията му от съдебен процес по наказателно дело, образувано по жалба на друг гражданин, тъй като имало инцидент между двете лица. Изрично посочва, че по отношение на него няма преследване от държавата и няма осъществено преследване извън посоченото, което е осъществяване на правосъдие. Според съда така изнесените по време на интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират от органа, като такива, които не установяват обстоятелството, че спрямо търсещият закрила на основание на неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група има осъществено преследване, нито че е налице риск от бъдещо такова, поради което и същият основателно да се страхува от това. Нито един от изнесените факти от бежанската история не сочи данни за опасност или реално проявено насилие спрямо търсещият закрила поради причините, които се релевират в закона. Правилно решаващият орган е отчел, че статутът на лицето следва да е породено от обективна ситуация, каквато не е била установена. Установените с интервюто факти са правилно интерпретирани, като е обсъдено доброволното напускането на държавата по произход. В изложената бежанска история, освен безспорното – напускане поради бягство от правосъдие след инцидент между граждани, при обсъждане причините за напускане на Т., то следва да се има предвид и установеното незаконно влизане на територията на Република България. В настоящото производство не се установява причините за напускане да попадат в обсега на изброените в определението за понятието бежанец, нито може да бъде направен извод, че чужденецът се нуждае от закрила. Липсата на каквито и да е конкретни данни за проявено преследване спрямо търсещия закрила или опасността от бъдещо такова са решаващи при крайния извод в обжалваното решение. В този смисъл правилен се явява извода, който прави ответникът, че оспорващият напуска страната си по произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантните за настоящото производство, нито сочи, че изпитва основателни опасения от преследване по някоя или някои от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Съдът счита, че след извършената преценка на фактите от бежанската история, обосновано се приема, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. Реално в историята си чужденецът не навежда някакви твърдения за репресии, предприети спрямо него или близки членове на семейството му, които да се дължат на някоя от причините, посочени в разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, което и обуславя извода, че решението на ответника да отхвърли молбата като неоснователна е изцяло правилно.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата и за предоставяне на хуманитарен статут на основанията посочени в чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3.тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В разглеждания случай от бежанската история става ясно, че чужденецът нито е арестуван, нито е осъждан в държавата си по произход, нито сочи проблеми с властите, полиция и армия или други организации.

Третото обстоятелство, което обосновава извод за предоставяне на хуманитарен статут е това по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ – наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът приема, че това не е налично по отношение на жалбоподателя. Посочената разпоредба е в синхрон с чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. (отм. с Директива 95/2011/ЕО) относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.15, б.”в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, Съдът на Общността (приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011) постановява, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В настоящия случай, за да отхвърли молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на факти, които се съдържат в представените справки от ДАБ. На основание чл.21, т.8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Така представената справка относно Т. е изготвена от компетентен орган, в кръга на правомощията му, представлява официален писмен документ и обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства.

По делото липсват данни ситуацията в Т. да сочи на наличие на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и за повсеместност, т.е. да обхваща цялата територия на държавата, както и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия. Не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията на Т., който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.). При решаване на искането административният орган правилно е отчел, че в представените справки данните са за инцидентни конфликти, като на територията на страната не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от събраната информация не са установени сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата си по произход – Т., той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. При липса на други противопоставими доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, съдът не може да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на афганистанския гражданин по реда на чл.9 от ЗУБ.

Не се установява да са налице и основания, посочени в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, за да се приеме извод за предоставяне на такъв статут.

Доколкото в жалбата се иска прогласяване на оспорения акт като нищожен, то в тази посока следва да се има предвид, че нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. Но както вече беше изложено съдът не установи допуснат от административния орган порок при издаването на акта - издаден е от компетентен орган, няма допуснати нарушения на останалите изискванията за законосъобразност на административния акт, които са регламентирани в чл.146 от АПК /актът е издаден в съответната форма и е мотивиран, няма нарушения на административнопроизводствените правила, правилно е приложен материалния закон и в съответствие с целта/.

Изводът, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

Като краен извод съдът счита, че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл.146 от АПК и затова следва да се потвърди. Подадената против решението жалба се явява неоснователна.

Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.К., гражданин на Т., с посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ-26/23.11.2023г. на Интервюиращ орган в РПЦ-Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: