Р Е Ш Е Н И Е
№ 964
гр. Перник, 12.10.2018 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданска
колегия, VІ гражд. състав, в открито заседание
на 18 .09.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д МАТЕЕВА
при секретар Д Асенова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 01329 по описа
за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е с пр.основание чл.124 ал.1 ГПК- по искова молба от
М.П.С.
ЕГН ********** ***
И
чрез адв.Н.Б. ПАК
ПРОТИВ
“В
и К” ООД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. “Варош”, ул. “Средец” № 11,
представлявано от управителя инж. Ив. Витанов,
с
искане за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът
не дължи ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ
ИЗЦЯЛО :
сумите
по изп.дело № 1005 / 2013г. на ЧСИ Ст.Бадев район на действие ПОС- обективирани
в
изпълнителен
лист от 05.12.2012г. по Заповед за изпълнение
№ 5841 от 07.11.2012г. по чгд № 7917 / 2012г. ПРС
а
именно-
сумата
1001.48 лв., главница за доставена,
отведена и пречистена, но незаплатена вода
на посоч.адм.адрес гр.Перник, за периода 01.11.2010 - 16.10.2012
сумата 87.64 лв. изтекла законна лихва върху
главницата за периода 02.01.2011 -16.10.2012г.
законната
лихва върху главницата ,считано от 07.11.2012г. до окончателното изплащане на
сумите и сумата 25лв.разноски
както
и се искат разноските в това производство
Ответното дружество,
в едномесечния срок за отговор е
депозирал такъв.
В съдебно заседание представител
на ответното дружество се явява и взема становище по исковата претенция –оспорва
изцяло исковете.
Пернишкият районен съд, след като
прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предявеният
иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
От фактическа страна се
установява следното:
На
основание подадено от “В и К” ООД, гр. Перник ЗАЯВЛЕНИЕ по реда на чл. 410 ГПК съдът е издал изпълнителен лист
от 05.12.2012г. по Заповед за изпъленние № 5841 от 07.11.2012г. по чгд №
7917 / 2012г. ПРС
срещу
длъжника - ответник в настоящето
производство.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба от
“В и К” ООД, гр. Перник до ЧСИ Ст.Бадев,
е образувано изпълнително дело № 1005
/ 2013г. на ЧСИ Ст.Бадев район на действие ПОС- за горепосочените суми
По изп.дело е извършено САМО ЕДНО ИЗП.ДЕЙСТВИЕ – връчване
на ПДИ
Суми
по тази ПДИ не са постъпвали.Други
изп.действия не са извършвани.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящето производство е иск
с правно основание чл. 124 от ГПК, за признаване на установено, спрямо
ответника, че ищеца не дължи посочената в исковата молба сума - предвид :
-
непредприемане на никакви изпълнителни действия
в рамките на 2 години от образуване на изпълнителното
производство
-
- поради
изтичане на тригодишна давност от възникване на задължението, по чл.111 в ЗЗД
Съгласно чл. 439 ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, само при условие, че възраженията му се
основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
В настоящия случай, искът е предявен от длъжника срещу
взискателя по изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен
лист, издаден въз основа чл.410 ГПК
Правният интерес за ищеца е обусловен от предприетите
от ЧСИ Бадев изпълнителни действия и липсата на друг ред за защита, така
предявения иск се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По същество :
Не се оспорва между страните, че ИЩЕЦЪТ е бил клиент на ответното
дружество, което е доставяло, пречиствало и отвеждало питейна вода, до имот,
собственост на ищцата, находящ се в гр. Перник, посочения адм. адрес, и за
посочения период.
За посочените суми, по молба на дружеството, ПРС е
издал изпълнителен лист и по молба на
дружеството, е образувано изпълнително дело .
Ищецът, в исковата си молба, се позовава на това, че
изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като в
срок от 2 години от образуването му не са предприемани изпълнителни действия,
както и на това, че в срок от три години от възникване на задължението, не са
предприемани такива действия, които да прекъсват или спират давността.
По чл. 433 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години.
Посоченият срок е преклузивен, а съгласно ТР №
47/01.04.1965 г. на ОСГК на ВС прекратяването на изпълнителното производство
настъпва с осъществяване на някоя от хипотезите предвидени в чл. 330 от ГПК
/отм./, респективно чл. 433 от действащия ГПК.
Постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване
на производството има само декларативно, но не и конститутивно действие за вече
настъпилото по силата на закона прекратяване.
Т.е., в случай, че в рамките на две години
не са предприети никакви изпълнителни действия по изпълнителното производство,
същото се прекратява в този случай ex lege, като не е необходимо за това да има
изричен акт на съдебния изпълнител.
Поради това
следва да се преценява последното предприето изпълнително действие, а
постановлението на съдебния изпълнител само прогласява настъпването на някое от
посочените в чл. 433 ГПК основания.
Това е предвидено в непротиворечивата съдебна практика.
Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 10, според която, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330,
ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие.
С ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че задълженията към водоснабдителните дружества, представляват задължения за
периодично плащане, като същите се погасяват с изтичането на 3-годишен срок -
чл. 111, б. В ЗЗД.
Поради това задълженията за заплащане на доставка,
отвеждане и пречистване на вода се погасяват с изтичане на тригодишна давност.
Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 14, на молбата за издаване на изпълнителен лист
не може да бъде придадено действие да прекъсва давността.
Според същото ТР прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
Не са обаче
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Това е
достатъчно, за да се приеме, че вземането е
погасено по давност и като такова не се дължи.
На основание чл.
119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане следва да се считат погасени
поради изтекла давност и произтичащите от главното вземане допълнителни
вземания /лихви, разноски и пр./.
Т.е. и лихва за забава на месечните плащания за
периода посочен по-горе, както и сумата
държ.такса -, за които суми е издаден изпълнителен лист,е погасена
по давност и като такава не са дължи.
Предвид изложеното и формираните изводи за изтекла
погасителна давност от датата на издаване на изпълнителен лист до датата на
подаване на молба за образуване на изпълнително производство, то съдът намира,
че сумите за които суми
е издаден изпълнителен лист , са недължими, като погасени по давност.
По
разноските
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно списъка по чл.80 ГПК –
24лв.д.такса за кс.копието от ЧСИ на изп.дело
300лв.адв.разноски
ВИК ООД дължи по сметка на ПРС д.такса 50лв. за обр. на
делото, тъй като ПОС с Опр. Е освободил ищцата от такси.
Предвид изхода на делото, разноски за ответника не се
дължат.
Мотивиран от гореизложеното,
Пернишкият районен съд,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
“Водоснабдяване и канализация” ООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Перник, ул. “Средец” №11,
представлявано от управителя инж. Иван Витанов, ЧЕ
М.П.С.
ЕГН ********** ***
И чрез
адв.Н.Б. ПАК
НЕ
ДЪЛЖИ НА
“В
и К” ООД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. “Варош”, ул. “Средец” № 11,
представлявано от управителя инж. Ив. Витанов,
ПОРАДИ
ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ ИЗЦЯЛО :
сумите
по изп.дело № 1005 / 2013г. на ЧСИ Ст.Бадев район на действие ПОС- обективирани
в
изпълнителен
лист от 05.12.2012г. по Заповед за
изпълнение № 5841 от 07.11.2012г. по чгд № 7917 / 2012г. ПРС
а
именно-
сумата
1001.48 лв., главница за доставена,
отведена и пречистена, но незаплатена вода
на посоч.адм.адрес гр.Перник, за периода 01.11.2010 - 16.10.2012
сумата 87.64 лв. изтекла законна лихва върху
главницата за периода 02.01.2011
-16.10.2012г.
законната
лихва върху главницата ,считано от 07.11.2012г. до окончателното изплащане на
сумите и сумата 25лв.разноски
ОСЪЖДА
“Водоснабдяване и
канализация” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.
Перник, ул. “Средец” №11, представлявано от управителя инж. Иван Витанов ДА ЗАПЛАТИ на
М.П.С.
ЕГН ********** ***
И
чрез адв.Н.Б. ПАК
РАЗНОСКИ в настоящето производство :
24лв.д.такса за кс.копието от ЧСИ на изп.дело
300лв.адв.разноски
А
ПО СМЕТКА НА ПРС – сумата 50лв. за обр. на делото / тъй като ищцата е била
освободена/
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.