№ 1652
гр. Плевен, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430104913 по описа за 2022 година
Субективно съединени искове с правно основание чл. 144 и чл. 150
от СК.
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от И. Д. М.
от *** и Д. И. М. от ***, като ***, против И. П. А. от ***. В молбата се
твърди, че съгласно решение по *** съд ответницата се е задължила да
заплаща на всяко от децата си И. и *** издръжка в размер на 85 лв. месечно.
Твърди се, че през този период от време са се увеличили нуждите на детето
*** и е настъпила промяна в обстоятелствата, при което е бил определен
размерът на издръжката. Твърди се, че понастоящем детето И. е навършило
пълнолетие и продължава своето образование във ***. Твърди се, че същият
няма собствени доходи за покриване на ежедневните му нужди и
потребности. В заключение ищецът И. Д. М. моли съда да осъди ответницата
И. П. А. да му заплаща издръжка в размер на 200 лв. месечно. От своя страна
ищецът Д. И. М. моли съда да осъди ответницата да заплаща на детето ***
ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. вместо заплащаните понастоящем
85 лв. Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата ангажира становище, че исковата молба е частично
1
основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, че И. Д. М., ЕГН **********, и *** Д. М., ЕГН
**********, са родени от майка И. П. А., ЕГН **********, и баща Д. И. М.,
ЕГН **********.
Безспорно по делото е, че с влязло в сила решение по *** е бил
прекратен бракът между И. П. А. и Д. И. М., като въз основа на постигнатото
между страните споразумение майката се задължила да заплаща на всяко от
малолетните си деца И. и *** ежемесечна издръжка в размер на 85 лв.,
считано от влизане на решението в сила.
Безспорно по делото е, че към настоящия момент детето И. е навършило
пълнолетие и продължава своето образование във ***.
Безспорно по делото е, а и видно от представената декларация за
материално и гражданско състояние, че ищецът И. Д. М. не притежава
недвижими имоти, МПС, парични влогове и акции и дялове в търговски
дружества, като единствените му месечни доходи са от стипендия в размер
на 150 лв.
Безспорно по делото е, а и видно от приложената служебна бележка,
издадена от ***, че Д. И. М. получава средномесечно брутно трудово
възнаграждение в размер на ***
Безспорно по делото е, а и видно от представеното удостоверение,
издадено от ***, че ответницата И. П. А. получава средномесечно брутно
трудово възнаграждение в размер на *** Видно от удостоверение за
декларирани данни, издадено от ***, че ответницата не е притежава
недвижими имоти.
При тези безспорни обстоятелства се налагат следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 144 от ГПК.
В отклонение от общия принцип, че родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, разпоредбата на чл. 144 от СК дава
2
възможност за присъждане на издръжка и в полза на навършило пълнолетие
дете при наличието на няколко кумулативно изискуеми предпоставки, а
именно: ищецът следва да учи редовно в средно или висше учебно заведение,
следва да не е навършил 20 год., респ. 25 годишна възраст, следва да не може
да се издържа от доходите си или от използуване на имуществото си и
заплащането на издръжка не следва да съставлява особено затруднение за
родителя- ответник. По приложението на горната разпоредба е налице богата
и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в множество решения
/срв. напр. решение № 195- 2011- ІІІ г. о., решение № 199- 2011- ІІІ г. о.,
решение № 305- 2011- ІV г. о. и др./. В тези решения, както и в
предхождащото ги ППВС № 5/ 1970 год., е посочено принципното
положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и
конкретна и се определя от имуществото и доходите на задълженото лице.
При присъждане на издръжка на пълнолетни деца се преценява и
обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за
родителя. Това означава, че последният трябва да притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без да променя
начина си на живот и без особени ограничения и лишения да отделя средства
и за издръжката на пълнолетното си дете. Конкретният случай не е такъв.
Както се посочи и по- горе, по делото са представени доказателства, че
единствените доходи, получавани от ответницата, са в размер около
минималната за страната работна заплата. От друга страна ответницата има
задължение за издръжка към ненавършилото си пълнолетие дете ***, което е
безусловно. Предвид гореизложеното съдът приема, че в случая не са налице
необходимите елементи на фактическия състав на чл. 144 от СК, обуславящи
правото на пълнолетния ищец И. Д. М. от издръжка, поради което
предявеният осъдителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло за
претендирания размер от 200 лв.
По иска с правно основание чл. 150 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК при изменение на
обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена. В конкретния случай така визираната предпоставка е налице: от
момента на определянето на предходния размер на издръжката до настоящия
момент е изминал период от повече от седем години, през който е настъпила
3
промяна на обстоятелствата, имащи значение за определяне размера на
дължимата издръжка и обуславящи нейното изменяване, а именно увеличили
са се нуждите на детето *** от храна, облекло, учебни пособия и други.
Неколкократно през периода е извършена и промяна в размера на
минималната за страната работна заплата, на основата на която се определя
минималният размер на дължимата се на непълнолетните деца издръжка /чл.
142 ал. 2 от СК/. Съдът приема, че необходимата обща издръжка на детето
***, което е на ***, следва да се определи на 480 лв. От тази сума майката И.
П. А. следва да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., като
останалата част от издръжката следва да се поеме от *** Д. И. М., който
полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
Така определеният размер на издръжката се дължи от ответницата, считано
от 16. 09. 2022 год., датата на подаване на исковата молба, като издръжката се
дължи до настъпването на причини за нейното изменяване или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта досежно издръжката.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответницата И. П. А. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца Д. И. М.
направените деловодни разноски в размер на 150 лв. На основание чл. 78 ал. 3
от ГПК ищецът И. Д. М. следва да бъде осъден да заплати на ответницата И.
П. А. направените деловодни разноски в размер на 150 лв.
Отделно от това на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна
такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 165, 60 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И. Д. М. от ***, ЕГН
**********, против И. П. А. от ***, ЕГН **********, иск с правно основание
чл. 144 от СК за присъждане на ежемесечна издръжка в размер на 200 лв.,
считано от датата на подаване на исковата молба до настъпването на причини
4
за изменение или прекратяване на издръжката.
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 от СК определената с решение по
*** съд издръжка, като ОСЪЖДА И. П. А. от ***, ЕГН **********, да
заплаща на *** Д. М., ЕГН **********, като *** чрез *** Д. И. М., ЕГН
**********, ежемесечна издръжка в размер на 200 лв. вместо заплащаните
досега 85 лв., считано от 16. 09. 2022 год. до настъпване на причини и
условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
На основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта досежно издръжката.
ОСЪЖДА И. Д. М. от ***, ЕГН **********, да заплати на И. П. А. от
***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА И. П. А. от ***, ЕГН **********, да заплати на Д. И. М. от
***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в размер на 150 лв.
ОСЪЖДА И. П. А. от ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 165, 60 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5