РЕШЕНИЕ
№ 21569
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110115339 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. Б. Т., ЕГН ********** и Д.
Т. М., ЕГН **********, съдебен адрес: *************************** срещу Д. Г. Я., ЕГН
**********, и В. С. Я., ЕГН ********** и двамата с адрес в г***************** с искане
да бъде признато за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици
на:*************************************** и ответниците да бъдат осъдени да
предадат на ищеца владението на описания имот.
Ищците твърдят, че дворното място първоначално е възстановено на
наследниците на М Б. К с Решение на Поземлена комисия на община ****************
като ВПД, ЕГН **********, БМБ, ЕГН **********, БПВ, ЕГН **********, продават на
НБВ, ЕГН **********, въпросното дворно място, което е описано по идентичен начин, с
уточнението, че от *********************************
През 2005 г. новият собственик НБВ продава същото дворно място на НКТ ЕГН
********** с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот
********************
През 2007 г. НКТ заедно със съпругата с БНТ, ЕГН **********, продават имота
на РНТ, ЕГН **********, съгласно Нотариален акт за продажба на ********************
През 2009 г. РНТ, заедно със съпруга си ГКМ, ЕГН **********, продават на
настоящите ищци и собственици на имота А. Б. Т., ЕГН **********, и Д. Т. М., ЕГН
**********, с ****************
Поддържа се, че от този момент имотът е собствен на ищците, които го владеят и
използват до 2023 г., както и редовно заплащат данъци за него.През Август 2024 г. А. и Д.
разбират, че част от имота им е ограден от непознат човек. След това разбират, че в него
незаконно се изгражда жилищна постройка от Д. Г. Я..
1
При направена проверка се оказва, че през 2010 г. БМБ, ЕКВ, М БВ, НБВ и ВПМ,
които са първоначалните собственици на имота, продаден през 1998 г., имат друго решение
на поземлената комисия за възстановяване на земеделска земя, а именно Решение №
***********************
През 2016 г. БГИ и съпругата му ИКИ продават имота на И. ПН с Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот ****************************
И. Н от своя страна през 2022 г., заедно със съпругата си НИН, продават имота на
Д. Г. Я., съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот ******************
Сочи се, че от сателитни изображения се установява, че към месец март 2023 г.
имотът е изцяло празен, като същият е ограден частично през юни 2023 г., а през август 2024
г. в него се появяват и постройки. За ограждането и постройките не са налични издавани
строителни книжа. Към настоящия момент купеният от Д. Я. имот от 705 кв. м застъпва в
627 кв. м имотът, собственост на А. Т. и Д. М..
Твърди се, че двамата ответници са купили имота от несобственик, който от своя
страна също го е придобил от несобственик. Когато е налице първата разпоредителна сделка
с *********************
В настоящия случай фактическо владение и власт върху имота не се е
осъществявало фактически от нито един от праводателите на Д. Я. и съпругата му В. С.
преди 2023 г., когато последните го ограждат и започват строителство. Д. Я. и В. С. преди
този момент не са отблъснали фактическото владение на А. Т. и Д. М..
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, с който
искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Излагат се доводи, че реалната част не е
индивидуализирана от ищците като единствено е посочено, че купеният от Д. Я. имот от
705 кв. м застъпва в 627 кв. м имотът, собственост на А. Т. и Д. М..
Твърди се, че ответниците са собственици на поземлен имот с идентификатор
******************
Сочи се, че предходни собственици на имот ********************
Сочи се, **********************************
Твърди се, че към. датата на първата от поредицата прехвърлителни сделки,
*********************************************
Прави се извод, че цялата поредица от
***************************************
Твърди се, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 108 ЗС-
ищците не се легитимират като собственици, а ответниците имат годно правно основание за
владение и държане на имота.
Оспорва се ищците да са извършвали действия по своене и владение на имота
според предназначението му.
Въвежда се възражение за изтекла в полза на
ответниците******************************
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление- ********************
На 1*******************************
Към преписката в поземлената комисия е представено Удостоверение за наследници от
2
Община *****************************
С Решение *******************
1. Нива от ********************
2. Нива от**************************************
С решението е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими)
стари реални граници на
1. Нива от *************************
2. Нива от *************************
Отказано е възстановяване на правото на собственост в стари реални граници на
***************************
С Решение ******************************************
С Нотариален****************************************
С Нотариален акт за п********************************
С Нотариален акт за***********************************
С Нотариален акт **************************************
С Нотариален акт ************************************
С Нотариален а********************************************
С Нотариален акт за продажба на недвижим имот
*********************************************
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, **************************
От приложение №2 към експертизата се установява, че поземлен
имот******************
В предходния кадастрален план на ****************************
От анализа се установява, че ************************
От анализа на сателитните снимки от посочените периоди, се установява,
**************************************************
В съдебното дирене пред районния съд са разпитани трима свидетели.
Свидетелят ************************************
Свидетелят *************************************
Свидетелят ***************************************
От страна на ищците са представени и са приети разрешение за строеж
************************************
От страна на ищците са представени и са приети фактура
****************************
Представени са приходни квитанции за заплащане на данък за недвижим имот
******************************************************
Въз основа на установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Съобразно разпределената доказателствена тежест ищците следва, при условията на
пълно и главно доказване, да докажат основанието, на което почива правото им на
собственост върху поземлен имот с *****************
-Ответниците следва, при условията на насрещно и непълно доказване, да опровергаят
3
ищцовите твърдения, респ. главно и пълно да докажат наличието на основание да владеят
процесния поземлен имот с******************************
-Във връзка с възражението си за изтекла в нейна полза придобивна давност, всяка
страна следва да докаже, че тя е упражнявала фактическата власт явно, необезпокоявано и
непрекъснато за твърдените периоди с намерението да свои имота.
По индивидуализацията на спорната реална част:
Ищците се легитимират като собственици въз основа на***********************
От назначената по ************************************
В първото о.с.з. съдът е приел, че направеното уточнение, с което се сочи, че полощта
на застъпване не е 627 кв.м. , а 608 кв.м. не налага изменение на исковата претенция, като
площта не се явява индивидуализиращ белег на поземления имот, доколкото същата се явява
променлива величина и зависи от различните методи за измерване, като поземления имот,
респективно неговата реална част се описва съобразно границите и координатите,а в делата
като процесното, свързано със застъпване спорната реална част се описва от съда, въз основа
на изготвено заключение на вещо лице и скица към същото.
По въпроса за достатъчната степен, в която следва да се установи идентичност между
недвижими имоти, описани в различни документи и по време на действие на различни
планове;дали само разликата в площта, при съвпадение на номера на имота и съседите,
обуславя пълна липса на идентичност в решение *********************************
В процесният случай вещото лице е извършило съпоставка по действащите планове и е
установило спорната процесна реална част, която следва да се опише в диспозитива на
съдебния акт по точки А;Б;В;Г;А по Приложение №1 -Комбинирана скица, която да се
приподпише и да стане неразделна чат от решението.
По отношение на реституционното производство:
Не се спори, че общите първоначални праводатели по веригата покупко-продажби
довели до придобИ.е на нотариален акт за имота и от страни са реститути-*************
Установява се, че спорния поземлен имот е описан в********************
С Тълкувателно решение № 1 *************************************
Това е намерило място и в разпоредбата на чл. 14, ал, 1, т. 1 ЗСПЗЗ съгласно която
Общинската служба по земеделие се произнася с решение за на правото на собственост
върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. В решението
се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и
ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Към решението се
прилага скица на имота. Влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по
чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален
акт за собственост върху имота. Когато с решението се възстановява правото на собственост
върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите
наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да
се посочват в решението.
Разпоредбите на ЗСПЗЗ са претърпели претърпяха множество изменения относно
начина на възстановяване на земеделските земи, съответно са постановени и множество
решения от поземлените комисии, отнасящи се за възстановяването на имотите на един и
същ бивш собственик, които често пъти не са съгласувани помежду си, не се сочи правното
основание за издаване на всяко следващо решение, издават се решения с една и съща дата и
номер, но с различно съдържание, използват се типови бланки, които не отговарят на
съответната редакция на закона и др. За да се определи точно кое от тези решения има
конститутивно действие е необходимо да се установи тази редакция на закона, която е била
действаща към момента на постановяване на решението и дали решението отговаря на
поставените в текста на закона условия за възстановяване на земите. - ***************
Съгласно чл. 18ж, ал. 1 от ППЗПЗЗ в редакцията действала към момента на
4
постановяване на **********************
В практиката по приложение на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ/ Вж. Решение № 77/17.05.2016 г. по
гр.д. № 5296/2015 г., I г.о/ се приема, че изискването на чл.14, ал.1, т.1, изр.трето ЗСПЗЗ
решението за възстановяване на собствеността в стари реални граници да е придружено със
скица не е задължително, ако е възможно имотът да бъде разпознат на място и без скица, а
например посредством текстовата част на решението. Имотът е достатъчно
индивидуализиран, ако в решението е посочен неговият номер по кадастрален план или
номер по действащия към постановяване на решението устройствен план.
Такъв е и процесният случай като имотът с **************************
Съдебната практика приема, че когато решението на ПК с което е възстановено правото
на собственост е постановено при първоначалната редакция на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ,
която не изисква решението да бъде придружено със скица, то има конститутивно действие
за възстановяване правото на собственост в съществуващи реални граници, ако описания в
него имот е достатъчно индивидуализиран. Не е достатъчно само да бъдат посочени
съседите на имота от преди колективизацията, а следва да е възможно имота да се
индивидуализира към момента на реституцията. За да се породи конститутивното действие
на решението, то обекта на собственост трябва да е достатъчно индивидуализиран и
обособен. Ако имота не може да се идентифицира, Общинската служба „Земеделие“ следва
да довърши процедурата, като приложи чл. 18 д, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, или ако това е
невъзможно, да довърши процедурата по реституция чрез опреД.е на реално обезщетение,
или такова в компенсаторни механизми. /Решение № 104 от 22.07.2019 г. на ВКС по гр. д. №
3151/2018 г., I г. о., ГК/
В процесния случай явно поземлената комисия е преценила, че имотът не е достатъчно
индивидуализиран и е провел процедурата по чл. 18д ППЗСПЗЗ, което е довело до
постановяване на ***********************
Така за настоящия съдебен състав конститутивното действие на решението на
поземлената комисия спрямо наследниците ****************
Относно правото на собственост въз основа на прокупко-продажба:
Покупко-продажбата, извършена ******************************
В Тълкувателно решение №3/2014 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че фактическата
невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при
сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на
развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако
предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието.
Налице е начална невъзможност на предмета. Правната невъзможност на предмета означава,
че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна
пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване
на сделката или ограничения за обособяването на обекта.
В процесния случай няма както фактическа, така и правна невъзможност на предмета,
индивидуализиран като празно дворно място, ***********************************
Съвсем друг е въпросът, че наследниците на **********************************
Към момента на изповядване на сделката с *************************
Относно владението на имота и възможността за придобИ.ето му по давност:
Владението като фактическо състояние е несмущавано и явно упражняване
съдържанието на вещно право, в случая това на собственост, през определен период от
време (5 или 10 години), което състояние включва обективен елемент – фактическа власт и
субективен – намерение за своене на обекта.
На първо място съдът намира, че ищците по делото са установили владение върху
имота от момента на придобИ.ето му като съдът кредитира показанията на св.
***********************
Действията, изразяващи се в заплащането на данъци за целия имот и на разходите за
5
неговото ползване, могат да съставляват проявна форма на обективиране на намерението за
своене, но само една външна проява не може да обуслови такъв извод, а следва да бъде
преценена заедно с останалите събрани доказателства. /Решение № 108 от 30.12.2020 г. по
гр. д. № 4611 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. Отделение/. В процесният
случай кредитираните от съда свидетелски показания се подкрепят от представените по
делото квитанции за платени от ищците такса битови отпадъци и данък недвижими имоти за
земя ****************
Страните не спорят, че от 2022 г. ответниците упражняват фактическа власт върху
имота. Спорният по делото въпрос е дали те могат да присъединят към тяхното владение и
това на праводателите си, така че да придобият имота по давност.
Съдът намира, че принципно всички купувачи по договорите за покупко-продажба на
недвижимия имот биха били добросъвестни по смисъла на разпоредбата на чл. 70 ЗС,
гласяща, че владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да
го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик. В двете вериги от
сделки имотът е описан по различен начин, при което дори и да бъде направена справка в
службата по вписванията не може да се установи идентичност и да бъде констатирана
вписан предхождащ титул за собственост.
За установяване на владението на праводателите на ответниците са ангажирани
показанията на св. ************ Същата разказва, че със съпруга й периодично посещавали
имота,който не бил заграден и нямало следи от човешка дейност и никога не са виждали
други хора в имота.
И двете страни се позовават на Решение № 17/19.02.2016 г. по гр. д. № 4335/2015 г. на
ІІ г.о. на ВКС, в което е прието, че владението по смисъла на чл. 79 ЗС не се изразява само в
непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие върху имота чрез обработване,
облагородяване, поставяне на ограда и други, а фактическата власт може да се упражнява и
чрез периодични посещения, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой
и да не са прекъсвани от действия на трети лица.
В същото решение ВКС обаче се е позовал на Решение № 6/22.01.2010 г. по гр.д. №
2760/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., е което е посочено, че след като е доказано, че фактическата
власт е установена към определен начален момент, за да се приеме, че владението е
постоянно, т.е. израз на воля да се държи и запази вещта, не е необходимо да се повтарят във
всеки момент действия, чрез които се проявява намерението на владелеца да държи вещта
като своя. Достатъчно е владелецът във всеки момент когато пожелае да може да реализира
владелческата си власт. Без правно значение е дали същият се е възползвал от тази
възможност, щом спрямо имота не са осъществявани действия на трети лица, създаващи
съмнение в явността на владението или водещи до прекъсването му.
В тази връзка съдът намира, че ответниците не са провели доказване за началния
момент на завладяване на имота от техните праводатели/ И**************/ или техните
праводатели / БГИ и ИКИ/. Напротив доказано е, че към момента в който реститутите за
втори път са се разпоредили с имота с Нотариален ***************
Щом спрямо имотът не са осъществявани такива явни своителни действия от
И************** или техните праводатели БГИ и ИКИ, осъществяваната по този начин
фактическа власт не може се счете като владение, което е явно и несъмнено, най малкото
защото се установява, че в този период и ищците също са посещавали имота и не са
откривали други хора там. Посочената практика, че владението може да се упражнява и чрез
периодични посещения, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой е
релевантна в хипотези, в които се завладява чужд имот, но фактическата власт е
манифестирана като владение спрямо предходния собственик или се завладява
безстопанствен имот.
В процесния случай има конкуренция между група от лица, закупили имота от едни и
същи продавачи, без да знаят за наличието на другата група купувачи. В този случай не е
налице и явно владение от по-късно придобилите имота спрямо по-рано придобилите го
като се отчита характера на имота- нива, която не е обработвана, а просто е посещавана за
наглеждане.
6
При конкуренцията между инцидентната фактическа власт чрез периодични посещения
от двете групи следва да бъде предпочетена тази на ищците, като годна да ги направи
собственици чрез владение като по-рано установено, а и явно манифестирано чрез заявяване
на имота като собствен в данъчната служба и заплащането на данъци за същия.
Така съдът намира, че отвтниците са доказали владение на имота едва от 2022 г,, което
не е годно да ги направи собственици чрез изтичане на кратката придобивна давност.
Във връзка с гореизложеното и разпределената доказателствена тежест ищците са
установили основанието, на което почива правото им на собственост върху поземлен имот с
идентификатор ************** поредица от покупко-продажби и успешно приключило
реституционно производство. Не се спори, че ответниците осъществяват фактическата власт
върху имота, като същата е без правно основание, което обуславя основателност на
предявения ревандикационен иск.
По разноските:
Основателността на исковата претенция има за последица и възлагане на разноските в
тежест на ответниците по силата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Същите са в размер на 1960 лева
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и включват държавна такса в размер на 50
лева, държавна такса за съдебни удостоверения-10 лева, възнаграждение за вещо лице- 400
лева и адвокатски хонорар -1500 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Г. Я., ЕГН **********, и В. С.
Я., ЕГН ********** и двамата с адрес в ************************, че А. Б. Т., ЕГН
********** и Д. Т. М., ЕГН **********, съдебен адрес: *************************** са
собственици въз основа на покупко-продажба, обективирана с Нотариален
акт***************************г., на реална част от 608 кв. м от Поземлен имот с
идентификатор *********** /ЕКАТТЕ - **********, ******
***************************** която реална част е с граници по букви А-Б-В-Г-
А/съгласно изготвената комбинирана скица- Приложение №1 към СТЕ, находяща се на л.
133 от делото, неразделна част от настоящото решение/и ОСЪЖДА на основание чл. 108
ЗС Д. Г. Я., ЕГН **********, и В. С. Я., ЕГН ********** и двамата с адрес в
************************, да предадат на А. Б. Т., ЕГН ********** и Д. Т. М., ЕГН
**********, съдебен адрес: ***************владението върху така описаната реална
част от 608 кв. м от Поземлен имот с идентификатор *****************
ОСЪЖДА Д. Г. Я., ЕГН **********, и В. С. Я., ЕГН ********** и двамата с адрес в
************************, да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А. Б. Т., ЕГН
********** и Д. Т. М., ЕГН **********, съдебен адрес: ******************* съдебно-
деловодни разноски в размер на 1960 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8