Решение по дело №301/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по жалба на А. А., [държава], против Решение № УПП-158/19.03.2024 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/.

Изложени са твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Същото било постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Нарушени били разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, както и чл. 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО. Административният орган неправилно е приел, че липсват предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут. Излага подробни съображения в подкрепа на твърдението, че оспореният акт е немотивиран, вкл. и не било изследвано законодателството на [държава]. Б. обсъдени подробно обстановката в [държава], положението на различните етнически групи, заплахите, на които жалбоподателят е обект, но не били изложени конкретни правни изводи относно явната неоснователност на молбата. Не били налице основанията на чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗУБ, неправилно бил приложен и чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Оспорва твърдението на органа, че изложеното като обстоятелства от негова страна е извън предмета на закона. Твърди, че иска да живее в България. Моли решението да бъде отменено, а преписката – върната на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

В съдебно заседание жалбоподателят А. А., редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. Моли решението да бъде отменено, а преписката – върната на органа за произнасяне. Подробни съображения са изложени в писмени бележки. Твърди се, че лицето не е само икономически имигрант, тъй като бил налице риск за живота и сигурността му.

Ответникът Интервюиращ орган при ДАБ при МС /М. К./, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмени бележки обосновава подробно становището си за неоснователност на жалбата, като твърди, че евентуалните проблеми при смяна на религията от ислям на християнство не представлявали основание за предоставяне на международна закрила. Изложените от жалбоподателя причини не попадали в предметния обхват на ЗУБ, а се касаело за икономически причини. Сочи се, че жалбоподателят самоволно е напуснал територията на транзитния център и е в неизвестност, както и, че семейството му живее безпроблемно и необезпокоявано в [държава].

Административен съд - Хасково, като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 07.03.2024 г. А. А. - [държава], е поискал международна закрила в Република България, на която дата чужденецът е регистриран в Транзитен център – [населено място], като лице от мъжки пол, роден на [дата]. в [населено място], [държава], ЛНЧ *********, етническа принадлежност – арабин, религия: мюсюлманин – сунит, семейно положение – неженен.

На 07.03.2024 г. е проведено интервю с г-н А. А. в условията на ускорено производство. Напуснал [държава] края на януари, със самолет, с паспорт, легално за Турция, като останал там в продължение на около 10 дни. Преминал на територията на Република България, нелегално, като се качил на камион /общо били двама, укрити при стоката в камиона, отзад/ до [населено място]. С кола тръгнали към сръбската граница, но ги арестували. Уточнява, че иска да стигне до Италия. Твърди, че не членува в политическа партия или организация, както и, че не е имал проблеми с властите в [държава]. Не бил арестуван или осъждан в страната си по произход, нито сочи да е имал проблеми на етническа основа. Спрямо него не било упражнявано физическо насилие. Единствените заплахи, които е получавал, били през 2013 г./2014 г., тъй като имал приятел от ислямска организация, и като спрял да ходи на събрания, го заплашвали. Посочва, че е напуснал [държава] поради икономически причини – семейството му било бедно, кризата голяма и трудно се намирала работа. Не можел да избере какво да учи, тъй като произхождал от бедно семейство. Записал в университета ислямски науки /2014 г./, след което се прехвърлил да учи право. Наложило се да напусне университета /2018 г./ и да работи. Работил в ресторанти, в строителството, боядисвал, като уточнява, че е работил и когато е учил. Последната му работа била като счетоводител в държавна фирма – около три месеца, за 180 евро на месец, тъй като такава била програмата. Решил да напусне страната, като идеята му била отдавна, но едва тогава намерил пари. Допълва, че искал да смени религията си с християнство /от преди 6 години/, но не го е направил в [държава], защото щял да има проблеми. Тази идея се родила, когато учил в университета, но и поради много негови познати християни, честни с него. Обсъждал и с колеги, които изучавали икономика. Имал познати в Европа, които били християни. Някои от колегите му били християни, а други после сменили религията си. Не си сменил религията, тъй като там, където живеел, не приемали „такива неща“. Би могъл да си смени местоживеенето, но нямал материалната възможност, нямал средства. Твърди, че родителите му са били [семейно положение] и от 2000 г. живеел в жилището на баба си, която живеела в Италия, но на въпроса „роднини в държава-членка на ЕС?“ отговаря отрицателно. Конкретизира, че не би се завърнал в страната по произход, тъй като не се чувствал добре, тя не му била дала нищо, и уточнява, че би се завърнал само при спешен случай. Подал молбата си, тъй като искал да получи закрила в България, която била свободна страна, принадлежаща към ЕС.

Въз основа на гореизложените факти, справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Кралство [държава] от 26.02.2024 г. с Решение № УПП-158/19.03.2024 г. на М. К. - Интервюиращ орган при ДАБ при МС, Транзитен център – [населено място], се отхвърля молбата за предоставяне на международна закрила на А. А..

Решението е връчено на адресата му на 19.03.2024 г.

При така установеното от фактическа странаАдминистративен съд- Хасково обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 АПК и чл. 84, ал. 2 ЗУБ, в указания 7-дневен срок.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - Интервюиращ орган при ДАБ при МС, Транзитен център – [населено място], на основание чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 10 ЗУБ /заповед на П. на ДАБ/, в установената писмена форма, поради което не са налице основания за прогласяване на неговата нищожност по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно отмяна по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 АПК.

На второ място, производството за предоставяне на международна закрила е образувано с регистрирането на А. А. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила /чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 4, ал. 2 ЗУБ/. Изискано е становище от Държавна агенция „Национална сигурност“ въпреки разпоредбата на чл. 58, ал. 10, изр. Второ ЗУБ. В действителност становището на ДАНС е задължително за административния орган, но единствено в случаите, в които се възразява да бъде предоставена международна закрила на чужденец, който представлява заплаха за националната сигурност. В административната преписка не се съдържа становище, но евентуалното му представяне не би променило извода на органа за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила. Този извод е формиран след анализ – налице ли са предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обективиран в оспорения акт. Проведено е интервю, в хода на което са изяснени всички факти и обстоятелства във връзка с подадената молба, а на молителя е предоставена възможност да даде подробни обяснения. Не се установява необходимостта от провеждане на допълнителни интервюта на основание чл. 63а, ал. 5 ЗУБ. Интервюиращият орган обективно и безпристрастно, прилагайки ускореното производство при наличието на основания по чл. 13, ал. 1 ЗУБ, в указания от законодателя срок е отхвърлил молбата на А. А. за предоставяне на международна закрила на основание чл. 70, ал.1 ЗУБ. Формира се извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават правото на защита на лицето молител и предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.

На трето място, следва да бъде извършена преценка за законосъобразността на акта – издаден ли е той в съответствие с материалния закон и неговата цел /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4-5 АПК/.

Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУБ „при наличие на основания по чл. 13, ал. 1 в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.“.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗУБ „молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът:

1. се позовава на основания извън предмета на този закон;

2. не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване“.

От анализа на цитираните разпоредби се обуславя извод, че липсата на условията по чл. 8, ал. 1 и 9 ЗУБ, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8 ЗУБ, кумулативно с наличието на някое или и двете обстоятелства по чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ предпоставя явна неоснователност на молбата за предоставяне на международна закрила на чужденеца.

1. Извършена е от компетентния орган преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, като е изследван въпросът следва ли да бъде предоставен статут на бежанец.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ „статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея“. Без значение е обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия, националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в основата на преследването /чл. 8, ал. 2, изр. Първо ЗУБ/. В конкретния случай А. А. не е обосновал твърденията си за осъществено спрямо него преследване поради някоя от причините по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Не може да се обуслови извод за осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ или действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ от някой от субектите по чл. 8, ал. 3 ЗУБ. Не се констатира, че на същия са нарушени основни права или е осъществена съвкупност от действия, които да доведат до нарушаване на основните му права, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Молителят не заявява да е преследван поради етническата си /арабин/ или религиозната си /мюсюлманин-сунит/ принадлежност както в страната по произход - [държава], така и в страната, в която е пребивавал легално – Турция, поради което не може да се направи извод, че са налице основания за опасения от преследване. Не представляват основания за преследване събитията от 2013 г./2014 г., когато като приятел на лице от ислямска организация престанал да посещава събранията, тъй като тези събития са се осъществили 10 години преди от подаване на молбата за закрила. Доказателства, че заради отказа да посещава събранията на ислямската организация, която не е индивидуализирана конкретно, е осъществено спрямо молителя преследване, не се сочат от същия. Той не бил и политически ангажиран, не бил арестуван, осъждан, върху него не е оказвано насилие в страната по произход. Следва да се акцентира обаче върху изявленията на г-н А. А., дадени пред Интервюиращия орган, от които следва извод, че не е бил принуден да напусне [държава], а го е направил доброволно, по собствено желание. С оглед твърдението на молителя, че е подал молба за предоставяне на международна закрила в Република България, тъй като била свободна държава, страна от ЕС, но целта му била да отиде в Италия, без конкретни намерения за завръщане в [държава], се обезпечава извод, че нежеланието му да се върне в държавата по произход не е обосновано от причини за основателно опасение от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 6 и 8 ЗУБ, като не се изследват предпоставките по чл. 8, ал. 7 ЗУБ.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /статут на бежанец/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

2. Извършена е от компетентния орган и преценка на всички факти, сочени като осъществени от молителя, и писмените доказателства, представляващи административна преписка по издаването на акта, относно въпроса следва ли да бъде предоставен хуманитарен статут.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУБ „хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Не се доказва в конкретния случай реална опасност от тежки посегателства спрямо А. А. като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Изрично е заявено от молителя, че същият не е бил арестуван или осъждан в страната си по произход /чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ/. Не се установява, че той е бил подложен на посегателство /физическо или психическо/ по смисъла на чл. 3 „Забрана на изтезанията“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ/. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ на анализ подлежи бежанската история с оглед Решение от 17 февруари 2009 г. на СЕС по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. Посочено е изрично, че към момента не е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт в страната по произход, като следва да се допълни, че не представляват такива съществуващите проблеми, свързани с претенциите на [държава] за територията на Западна Сахара, и спорадичните сблъсъци, тъй като те не биха могли да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история. Този извод се формира и въз основа на представената справка от 26.02.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС относно Кралство [държава], видно от която също властите предприемат мерки за насърчаване на социално-икономическото развитие на страната по произход, вкл. в сътрудничество с хуманитарни организации и други държави. Не представляват основания за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя, вкл. и с оглед неговата бежанска история, с оглед техния характер, интензитет и териториален обхват проблемите, които съществуват в отделни територии, социално-икономическите проблеми в Кралство [държава], както и рисковете, дължащи се на географското му местоположение. Не се установява наличието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ – „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт“. Не подлежат на анализ разпоредбите на чл. 9, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ поради липсата на каквито и да е било доводи на лицето за извършването спрямо него на тежки посегателства.

Правилно е формиран от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила /хуманитарен статут/ следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

3. Липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, а именно – член от неговото семейство да има предоставена международна закрила. Отделно противоречиви са изявленията му по време на проведеното интервю относно обстоятелството, че живее в жилището на баба му, която живеела в Италия, като на въпроса „роднини в държава-членка на ЕС?“ отговаря отрицателно. Не се сочи наличието на предпоставките за предоставяне на международна закрила по чл. 9, ал. 8 ЗУБ, а именно – по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

В случая не подлежи на изследване приложим ли е принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ.

4. Не представлява основание за предоставяне на международна закрила невъзможността А. А. да промени религията си в страната по произход от ислям в християнство. Не се сочат достатъчно убедителни доказателства, че молителят е направил какъвто и да е опит да промени религията си, нито че въпреки желанието му мястото на живеене и липсата на финансови средства са го ограничили да стори това. Същият според данните от интервюто е учил в университет и е работил както по време на обучението си, така и след прекъсването му, като получаването на ниско заплащане не е причина да не живее на друго място на територията на [държава], съответно – там да смени религията си. Видно от представената по делото справка относно Кралство [държава], както коректно е посочил и органът, основният закон гарантира на всеки индивид да изповядва своята религия, че се забранява дискриминация, основана на религия, и че в страната има християни, като се формира извод, че липсват основания за опасения от бъдещо преследване при евентуално приемане на християнската религия от страна на молителя. Отделно, идвайки в Република България и подавайки молба за международна закрила, е можел да смени религията си на християнство, предвид и твърденията му, че Република България е свободна страна, принадлежаща на ЕС.

Следва да се добави и, че съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации, мигрантът е лице, което по причини, различни в изброените в определението за бежанец, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде, като той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер, както в случая се установява, че това е направено от жалбоподателя А. А.. Последният е икономически мигрант, а не бежанец.

5. В конкретния случай с твърденията си молителят цели получаването на международна закрила по лични причини, а не – поради наличието на някоя от предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ.

Този извод се обуславя и от следните обстоятелства – при провеждане на интервюто молителят изрично е заявил, че няма други причини за напускане на страната си по произход освен да отиде в Италия, но впоследствие с поведението си /видно от докладна записка лицето е в неизвестност от 27.03.2024 г./ показва, че в действителност не желае да му бъде предоставена в Република България поисканата международна закрила, вкл. и като е ограничил участието си в проведеното съдебно производство, в което да изложи личната си бежанска история, да представи доказателства и да формира доказателствени искания в подкрепа на своите твърдения

Заключение: оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което и жалбата на А. А. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2, чл. 85, ал. 3 във връзка с чл. 84, ал. 2 ЗУБ Административен съд- Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А., [държава], против Решение № УПП-158/19.03.2024 г. на интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /М. К./.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.