№ 189
гр. Ловеч , 29.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500129 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.413 от ГПК
Подадена е частна жалба № 1398/05.03.21 г. от „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България” № 49, бл.53Е, вх.В срещу разпореждане получено на 24.02.2021
година по ч.гр.д. № 307/2021 г. на Районен съд – Ловеч,в частта в която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК срещу длъжника Х.Т.М.. за вземания за договорно възнаграждение ,
законна лихва в размер на сумата 38.21 лева, дължима от 03.12.2020 г- до
01.02.2021 година и лихва за забава в размер на сумата 141.27 лева, начислена
от 16.11.2019 година за изпадане на длъжника в забава до 03.02.2020 г.
Подробно се обсъждат правомощията на заповедния съд, като
жалбоподателят изтъква, че е превишил правата си. В частната жалба се
посочва практика на съдилищата в страната. Жалбоподателят обсъжда
годишния лихвен процент и начина на формирането му ,които смята, че са
законосъобразно определени.Посочва,че заповедния съд не е направил
задълбочен анализ на хипотезите на чл. 143 от ЗЗП. Моли атакуваното
разпореждане в отхвърлителната му част да бъде отменено и да бъде уважено
искането.
Съдът приема, че настоящето производство е допустимо, тъй като
жалбата е подадена от заявителя в заповедното производство и той има
правен интерес от обжалване на съдебния акт. Атакуваното разпореждане е
1
връчено на жалбоподателя на 24.02.2021 г., а частната жалба е заведена в съда
на 05.03.21 г./подадена по куриер на 04.03.2021 г./ Следователно е спазен
законоустановения срок и производството е допустимо.
Ловешки окръжен съд обсъди представеното заявление и процесуалните
действия на заповедния съд и на молителя и счита, че частната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Подадено е заявление №715/02.02.2021 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя “Профи Кредит България”ЕООД,
ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление : гр.София,
бул.”България”№49, бл.53Е, вх.”В срещу длъжника Х.Т.М.. в размер на
сумата неплатена главница в размер на 900лева; неплатено договорно
възнаграждение в размер на 310.39 лева, дължимо за периода от 15.11.2019 г.
до 03,12,2020г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга
Фаст в размер на 270 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга
Флекси в размер на 810 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 30,11,2019 г.; 141.27
лева лихва за забава от 16,11,2019 г., дата на изпадане на длъжника в забава
до 1 03.12.2020 г. (дата на предсрочна изискуемост), като за периода 13.03-
13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва съгласно разпоредбата на чл. 6
от ЗМДВИППП. Законна лихва в размер на 38.21 лева, дължима от 03,12,2020
г. - датата на предсрочна изискуемост до 01.02.2021 г., като за периода 13.03-
13.07.2020 г. не е начислявана законна лихва съгласно разпоредбата на чл. 6
от ЗМДВИППП; ведно със Законна лихва от датата на подаване на
заявлението в районен съд - 02.02.2021г. до окончателното изплащане на
задължението и разноските – държавна такса – 50,00 лева и 150,00 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.Посочва, че вземането произтича, от
сключен между заявителя и длъжника договор за потребителски кредит №
30040293607 от 29.10.2019 г. Заявява,че срока на договора е 24 месеца с
месечна вноска по погасителен план в размер на 99.46 лева и падежна дата
всяко 15-то число на месеца. Изтъква се, че длъжникът не е изпълнил
задължението, което е поел по договора и не е направил нито една
погасителна вноска,поради което е изпаднал в забава.Твърди, че е обявена
предсрочна изискуемост на вземането на 03.12.2020 г. и се дължат
претендираните суми. Постановено е разпореждане № 168/11.02.2021 година
по ч.гр.д. № 307/2020 г. на Районен съд – Ловеч,с което е отхвърлено
искането на заявителя относно сумите неплатено договорно възнаграждение в
размер на 310.39 лева, дължимо за периода от 15.11.2019 г. до 03,12,2020г.;
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на
270 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на
810 лева;неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 30 лева, начислени на 30,11,2019 г.; 141.27 лева лихва за забава от
16.11.2019 г., дата на изпадане на длъжника в забава до 03.12.2020г. (дата на
предсрочна изискуемост), като за периода 13.03-13.07.2020 г. не е
2
начислявана законна лихва съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП; за
законна лихва в размер на 38.21 лева, дължима от 03,12,2020 г. - датата на
предсрочна изискуемост до 01.02.2021 г., като за периода 13.03-13.07.2020 г.
не е начислявана законна лихва съгласно разпоредбата на чл. 6 от
ЗМДВИППП и до пълния претендиран размер на разноските, а в останалата
част искането е уважено.
Настоящата инстанция съобрази, че в частната жалба има непрецизно
формулиране на исканията, тъй като въпреки пространните мотиви относно
договорното възнаграждение, сума за такова не е посочена никъде в текста на
жалбата. Съдът счита, че е сезиран с обжалване на разпореждане от
24.02.2021 г. постановено по ч.г.д.№307/21 г. на ЛРС в частта за законна
лихва в размер на сумата 38.21 лева, дължима от 03.12.2020 г- до 01.02.2021
година и лихва за забава в размер на сумата 141.27 лева, начислена от
16.11.2019 година за изпадане на длъжника в забава до 03.02.2020 г.
Ловешки окръжен съд счита, че претендираните суми – законна лихва
38.21 лева, дължима от 03.12.2020 г- до 01.02.2021 година и лихва за забава в
размер на сумата 141.27 лева, начислена от 16.11.2019 година за изпадане на
длъжника в забава до 03.02.2020 г. не следва да се присъждат на кредитора. С
оглед изложените обстоятелства по в т.12 по заявлението определената
договорна лихва противоречи на чл. 26,ал.1 от ЗЗД, предвид размера, който
надвишава установения за този вид сделки. Ловешки окръжен съд намира, че
начисляването на законна лихва при предсрочната изискуемост на дълга
следва да се обсъжда от датата на надлежно уведомяване на длъжника, за
което в делото липсват данни. Следва да се посочи, че начисляваните
акцесорни вземания не са съобразени с датата за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Аргументите по частната жалба, относно неверни
правни изводи на заповедният съд са несъстоятелни, тъй като съдебният акт е
законосъобразен и обоснован. Цитираната практика не е съобразена с
действащото законодателство-изменението на разпоредбите на ГПК
понастоящем и не следва да се обсъжда. Настоящата инстанция счита, че на
основание чл. 411,ал.2, т.2 от ГПК искането е в противоречие със закона и е
неоснователно. От друга страна законната лихва няма база за изчисляване
при липса на яснота за дължимата главница към датата на предсрочна
изискуемост, върху която са начислени посочените лихви / в производството
се претендират възнаграждение „фаст“ от 270 лева и възнаграждение
„флекси“ от 810 лева/и предвид вида на заповедното производство-
формалното, едностранно и бързо.
Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че
разпореждане № 168/11.02.2021 година по ч.гр.д. № 307/2020 г. на Районен
съд – Ловеч в атакуваната част е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
3
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 168/11.02.2021 година по ч.гр.д. №
307/2020 г. на Районен съд – Ловеч,в атакуваната част.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4