№ 22297
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110125299 по описа за 2022 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „ТЕАД е предявил установителни искове да бъде признато
със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи следните суми : 1886,04 лв,
представляващи стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ***, с абонатен № **, по договорни
отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г.; 291,80 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от
15.09.2019г. до 12.10.2021г.; 39,08 лв, представляващи цената на услугата „дялово
разпределение” за същия имот през периода от 01.09.2018г. до 30.04.2020г., и 8,47 лв,
представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 31.10.2018г. до 12.10.2021г., заедно със законната лихва върху двете главници от
датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 22.10.2021г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 60569/2021г. по
описа на СРС,68 състав.
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявените
искове. При устните състезания в заседанието на 08.11.2024г. юрисконсулт на ищеца е
пледирал за уважаване на исковете.
Ответникът М. С. С. оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника му
в депозирания в срока по чл.131,ал.1 ГПК на 09.08.2022г. отговор на исковата молба.
1
Оспорва се редовността на исковата молба поради липсата на посочване „какви суми и за
кои периоди влизат” във всяка от двете главници от 1 886,04 лв за топлинна енергия и 39,08
лв за услугата „дялово разпределение”. Предявено е „възражение за неизпълнен договор от
страна на ищеца” , като се твърди , че „не предоставя договорено качество топла вода , а
оттам и не доставя по договорения начин топлинна енергия” . Посочва се, че ответникът
„неведнъж е информирал ищеца за влошеното качество на топлоизточника (ниската
температура на доставЯ.та топла вода ), но ищецът не е извършил нито една проверка на
сигналите му , нито пък е предприел действия за подобряване качеството на услугата”.
Отбелязва се , че „не е ясно на база на каква отопляема кубатура на апартамента е
изчислена претендираната цена и сума за дялово разпределение” . Твърди се , че уредите в
процесния имот „са поставени по начин , по който грешно отчитат потребената топлинна
енергия и това вода до грешно определяне на цената на доставена енергия за определен
период”. Посоочва се , че абонатната станция и съоръженията към нея „не са били
преминали необходимия технически преглед за изправност и са работели
незаконосъобразно” , в резултат от което „дължимите суми за доставена енергия са били
определени неправилно (грешно)”. Предявено е възражение за изтекла 3-годишна
погасителна давност за част от претендираните вземания за главница и за лихви.
В хода на съдебното производство ответникът и адвокатът му поддържат оспорването
на исковете. При устните състезания в заседанието на 08.11.2024г. адвокатът на ответника
е пледирал за отхвърляне на исковете. Посочените в отговора на исковата молба доводи за
неоснователността на исковете са обосновани и в представената на 19.11.2024г. писмена
защита от адвоката на ответника.
Подпомагащата страна – Т.С.”ЕООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК
– б.с..) не изразява становище по исковете , не изпраща представител по делото и не сочи
доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. №
60569/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Възражението на ответната страна , предявено с отговора на исковата молба , за
нередовност на исковете, се опровергава от съдържанието на исковата молба. Вземанията
, предмет на разглежданите искове по чл.422 ГПК, са индивидуализирани в исковата молба ,
2
както това е направено в заявлението по чл.410 ГПК и в заповедта по чл.410 ГПК. В чл.127
ГПК , към който препраща чл.410,ал.2 ГПК има изискване за посочване на размера и на
периода на иска , но не и на частите от общо претендираното вземане- предмет на иска.
С точка ІV от определението № 20042/15.05.2024г. е ОТХВЪРЛЕНО предявеното от
пълномощника на ответника М. С. С. – адвокат Я. М. в откритото заседание на 24.04.2024г.
по насотящото дело искане за спиране по чл.229,ал.1, т.4 ГПК на настоящото гр.д. №
25299/2023г. на СРС, 68 състав до приключване с влязло в сила решение на гр.д. №
1833/2023г. на СРС, 142 състав , тъй като гр.д. № 1833/2023г. на СРС, 142 състав не е
преюдициално за настоящото гр.д. № 25299/2023г. на СРС, 68 състав , а обратно :
настоящото гр.д. № 25299/2023г. на СРС, 68 състав е преюдициално за гр.д. № 1833/2023г. на
СРС, 142 състав , по следните причини : Въпросът за качественото изпълнение от „ТЕАД на
договорното задължение за доставка на топлинна енергия през периода от месец май 2018г.
до месец април 2020г. за имот, находящ се в град София, ж.к. „Връбница-2“ , блок 608, вхд Б,
ап.51, е част от предметите и на двете цитирани съдебни дела , по всяко от които обаче са
предявени и се разглеждат различни искове - по настоящото гр.д. № 25299/2023г. на СРС, 68
състав се разглежда иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземания на
„ТЕАД за цената на доставената топлинна енергия през процесния период в процесния
имот , за цената на услугата „дялово разпределение“ и за лихвите от забавата на длъжника ,
а по гр.д. № 1833/2023г. на СРС, 142 състав е предявен частичен осъдителен иск за
имуществени вреди от некачествено изпълнение на задължението за доставка на топлинна
енергия. Освен това правнорелевантен факт относно предмета на настоящото гр.д. №
25299/2023г. на СРС, 68 състав не е реалното качество на доставената от ищеца топлинна
енергия (което е предмет на иска по по гр.д. № 1833/2023г. на СРС, 142 състав) , а
наличието на предявени от ответника изрични оспорвания на начислените му суми по
специалния предвиден за това ред в съответните срокове, образуването на съответните
специални проверки и резултатите от тях , доказателства за каквито не са представени от
ответника.
С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 08.11.2024г. , е
ОТХВЪРЛЕНО предявеното в същото заседание искане на пълномощника на ответника за
отвод на председателя на 68 състав от разглеждането на настоящото дело , тъй като не са
налице никакви основания по чл.22,ал.1, т.6 ГПК.
Относно възражението за изтекла погасителна давност :
Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези,
които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка
с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат
от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на
топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от
останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София”ЕАД на
3
потребители за битови
нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното
дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на
доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от
време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че
месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не
променя периодичния
характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно
плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.
Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на
чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е
възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК
, което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед
изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на
топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период
(чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД
на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената
топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен
сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през
процесния период и издадените две общи фактури № **********/31.07.2019г. и №
**********/ 31.07.2020г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т ЕАД на клиенти в гр. София) според посоченото в исковата молба.
Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който
вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура
№ **********/31.07.2019г. удостоверяваща окончателния размер на реално потребената
топлонергия през част от процесния период – от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. е 14.09.2019г.
според посоченото в същата фактура. Падежът на вземането по фактура № **********/
31.07.2020г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия
през останалата част от процесиня период – от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. е 14.09.2020г.
според посоченото в същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с
чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т ЕАД на клиенти в гр. София. Следователно погасителната
давност за задълженията по първата фактура № **********/31.07.2019г. е започнала да
тече от 15.09.2019г. , и е изтекла на 15.09.2022г. , а за втората фактура № **********/
31.07.2020г. е започнала да тече от 15.09.2020г. , и е изтекъл на 15.09.2023г.
Съгласно изичната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК установителният иск по чл.415,ал.1
ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. В конкретния случай заявлението по чл.410 ГПК е предявено на 22.10.2021г.,
4
т.е. преди изтичането на давностните срокове.
Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.
Относно основателността на исковете :
Предявеният осъдителен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е
ОСНОВАТЕЛЕН.
През процесния период от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. е съществувало договорно
правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и
ответника като „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ,
бр.54/2012г./, по силата на което в обитавания от ответника имот ( което не е спорно по
делото –б.с.), намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната
мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставЯ. топлоенергия. Това правоотношение е
възникнало при действието на ЗЕЕЕ/отм./, но е продължило да съществува при действието
на ЗЕ/обн. В ДВ, бр. 107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна
енергия от „ТЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно
чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителя. Ответникът нито твърди, нито представя
доказателства за предложени от собственика на апартамента специални условия по
чл.150,ал.3 ЗЕ. Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни
клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на
задължението на ответника за заплащане на потребената от него топлоенергия,включително
и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на
правоотношението между него като потребител на тази топлоенергия и ищеца като нейн
доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на
неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е
длъжен да аплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното
му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.
Като потребител на топлинна енергия през посочения период за ответника като
ползвател на процесния имот са възникнали задължения за плащане цената на доставената
топлоенергия за горещо водоснабдяване и за отопление (чл.140а ЗЕ), включително и за
сградна инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ), а до месец юни
2006г.включително и за такса мощност (съгласно ПМС № 67/29.03.2002г. –отм./.
Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна
собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията
на индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния
период т.нар. услуга ”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която
се намира процесния имот, е извършвана от Т.С.”ЕООД въз основа на договор №
4447/28.09.2002г. между това дружество и етажните собственици, съгласно решение на
Общото събрание от 11.09.2002г. (представено по делото-б.с.) , което не е било оспорено в
сроковете и по реда на ПУРНЕС/отм./. Решението на Общото събрание на етажните
собственици е било постановено при спазването на законово необхидимите кворум и
5
мнозинство, като без правно значение е дали конкретно ответникът е участвал при
взимането му, тъй като това не би се отразило на валидността му.
Според изричната разпоредба на чл.22,ал.2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „ТЕАД на клиенти на град София клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение , извършвана от
избрания от тях търговец. Поради това сумите за дялово разпределение се начисляват във
фактурите, издавани от ищеца, и се събират заедно с цената на доставената
топлоенергия . Поради тези причини се касе за вземане на ищеца.
Основното възражение на ответника по настоящото дело е за некачествено
изпълнение от страна на ищеца на договорното му задължение да доставя топлинна енергия
с изискуемо качество. Това възражение е НЕОСНОВАТЕЛНО, тъй като е недоказано. В
настоящото съдебно производство не са представени надлежни доказателства от ответника
за твърденията му , че е сезирал ищцовото дружество със сигнали за ниско качество на
термоизточника , за неправилно определена кубатура на имота , за неправилно поставени и
неточно измерващи уреди в жилището и в абонатната станция.
Според чл.29 , ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ТЕАД на клиенти в град София, които са действали през процесния период
(приложени към исковата молба- б.с.) рекламации от клиентите (потребителите) се
подават в 30-дневен срок след получаването на изравнителната сметка , ако не са
подадени в този срок не се разглеждат. По настоящото дело няма надлежни
доказателства през процесния период ответникът да е предявявал в съответните срокове
рекламации пред „ТЕАД и пред Т.С.”ЕООД относно качеството на предоставените услуги
по топлоснабдяване на процесния имот и относно размерите на начисляваните суми в
издаваните фактури и изравнителни сметки нито в определените срокове за това , нито
след изтичането им. Единствените доказателства в тази връзка са приложените към
отговора на исковата молба две уведомления от ответника до ищеца. Първото от тези
уведомления не е подписано от посочения като негов автор – ответника. Същественото е ,
че и в двете уведомления не са посочени датите на подаването им и не са представени
доказателства , че те са били получени в ищовото дружество – липсва входящ номер ,
както и подпис и печат на съответни лица , удостоверяващи получаването от ищеца на
тези уведомления. Тези уведомления представляват частни документи, изходящи от
ответника, удостоверяващи т.нар. благоприятни за него факти , т.е. факти , от които
произтичат твърдени от него правни последици, поради което тези уведомления не моат да
бъдат кредитирани като писмени доказателства за твърденията на ответника относно
предявявени от него рекламации пред ищвото дружество. Други доказателства за
твърденията на ответника за подавани от него сигнали до ищцовото дружество не са
представени по настоящото дело. Ответникът е оспорил качеството на доставената
топлинна енергия , точността на отчетените данни и размерите на начислените суми
едва с отговора на исковата молба по настоящото дело ,подаден на 09.08.2022г. Исковата
молба , по която е образувано гр.д. № 1833/ 2023г. по описа на СРС, 142 състав, с която е
6
предявен иск за вреди от некачествено изпълнение от М. С. С. срещу „ТЕАД, е заведена на
12.01.2023г. , т.е. по-късно от отговора на исковата молба по настоящото дело.
Доколкото по настоящото дело не е доказано ответникът да е предявил в
съответните срокове рекламации по смисъла на чл.29 , ал.1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТЕАД на клиенти в град София,
следва да се приеме , че правата му за предявяване на възражения и оспорвания
(рекламации) относно качеството на предоставената услуга, снетите отчетни данни
и начислените размери на задълженията са ПРЕКЛУДИРАНИ.
Отделно от гореизложеното следва да се посочи , че по делото е доказана доставката от
ищеца на топлинна енергия през процесния период в процесния имот съобразно
нормативните законови и подзаконови изисквания. Възраженията на ответника в обратния
смисъл са неоснователни, тъй като се опровергават от събраните по делото доказателства.
Според изложените от вещото лице констатации в приетото в съдебното заседание на
24.04.2024г. заключение по съдебно-техническата експертиза в издадените фактури и
изравнителни сметки за процесния период количествата топлоенергия , подадена за
процесния период в процесния имот са изчислявани в съотвествие с действалата
нормативна уредба. Според посоченото от вещото лице в заключението в процесния имот
през процесния период е имало два броя отоплителни тела – радиатори с два броя
монтирани топлинни разпределители и два броя термостатни вентили съобразно вписаното
в съставените законовоизискуеми документи, които не са били оспорени от ответника в
съответните срокове. Вещото лице твърди , че в данъчните фактури и в изравнителните
сметки е вписан отопляем обем в процесния апартамент от 83 куб.м. , който според изрично
посоченото от вещото лице е достоверен. Ответникът , чиято е доказателствената тежест
съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК , не е доказал , че отопляемият обем на процесното
жилище е по-малък от 83 куб.м. , както и , че своевременно е уведомил ищеца за това и е
поискал корекция на тези данни в документите относно имота.
Заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза е оспорено от
пълномощника на ответника в заседанието на 24.04.2024г. с твърдението , че тази
експертиза е „непълна , неточна , същата дава някакви теоретични постановки относно
доставеното количество топлинна енергия”, но без да се посочват конкретните непълноти и
неточности в експертното заключение. В хода на разпита на вещото лице в заседанието на
24.04.2024г. адвокатът на ответника е посочил като грешки констататациите на вещото лице,
че в имота има два водомера за топла вода (а той е един) , както и , че уредите в сградата са
сертифицирани от метеорологична лаборатория в град Бургас (а не в град София , където е
процесния имот). Относно първото твърдение (за броя на водомерите) вещото лице е
посочил , че се касае за допусната техническа грешка. Седалището на лабораторията, в
която е проведена метеорологичната проверка на уредите в процесния имот и в сградата, не
е посочено погрешно от вещото лице, но фактът , че седалището на тази лаборатория е в
град Бургас , а не в град София, не доказва сам по себе си неточност на проверките на
уредите. Регистрацията на адреса на управление на едно юридическо лице в определен град
7
(Бургас) не е пречка сам по себе си същото юридическо лице да осъществява дейност (по
проверки на измервателни уреди) и в други градове (София). Внушенията на пълномощника
на ответника в обратния смисъл са неоснователни. Другите възражения на пълномощника
на ответната страна относно заключението по съдебно-техническата експертиза са относно
липсата на извършено от вещото лице посещение и оглед на място на уредите в процесния
имот , както и относно непредставянето по делото на документите , въз основа на които е
изготвена експертизата. Но вещото лице не е имал задача да извършва оглед на процесния
имот , защото такъв оглед не би допринесъл за установяване на данни , относими към
периода , предмет на разглежданите искове , който включва 2018г. , 2019 г. и 2020г., а не
2024г. Вещото лице не е имал за задача и да представя документите, които е проверил , за
да изготви заключението , тъй като разчитането на тези документи изисква специални
знания, с каквито разполагат само вещите лица , като именно поради тази причина е
допусната съдебно-техническа експертиза. Поради посочените причини съдът намира , че
оспорването на заключението по съдебно-техническата експертиза , заявено от ответната
страна , е неоснователно. Това заключение е изготвено съобразно поставените задачи , след
проверка на относими документи , които не са били оспорени от ответника в
съответните срокове по надлежния ред , като констататциите на вещото лице са
компетентни и обективни, поради което съдът ги кредитира.
Според приетото в заседанието на 24.04.2024г. заключение по съдебно-счетоводната
експертиза счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно , извършени са и
съответните корекции по изравнителните сметки по партидата на ответника за процесния
период. В съдебното заседание на 24.04.2024г. адвокатът на ответника е оспорил и
заключението по съдебно-счетоводната експертизата с твърдението , че то е непълно и
„следва да бъде доработено , като вещото лице отговори и на въпроса , свързан с
разминаването с техническата експертиза, която е приета по делото” , но изрично е посочил
, че не предявява искане за допускане на допълнителна съдебно- счетоводна експертиза. При
изявлението си в заседанието на 24.04.2024г. при приемането на съдебно-счетоводната
експертиза вещото лице И. изрично в отговор на въпрос на пълномощника на ответника е
обяснила , че разликите в сумите, посочени в двете експертизи, са „защото съдебно-
техническата експертиза е изготвена на база фактурите , които са издавани по прогнозен
дял”, а счетоводната експертиза е изготвена по двете общи фактури за реално потребена
топлинна енергия, т.е. след отчитането на окончателните данни. Други конкретни
възражения не са посочени от адвоката на ответника срещу заключението по съдебно-
счетоводната експертиза. Съдът кредитира това заключение като пълно, компетентно и
обективно.
Според приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза за периода от месец
май 2018г. до месец април 2020г. сборът от дължимите за процесния имот месечни суми
за доставена топлоенергия в процесния имот е в размер на 1 886,04 лв, а сборът от
дължимите суми за дялово разпределение е в размер на 39,08 лв. Тъй като не са
представени доказателства тези суми да са платени от ответника (което е в негова
8
доказателствена тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК), следва да се приеме , че
за ищцовото дружество съществуват вземания за цената на доставената топлоенергия и за
сумите за дялово разпределение за посочените периоди и размери. Тези суми следва да
бъдат присъдени на ищеца. Искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ следва да бъде уважен изцяло.
Като не е изпълнил главните задължения на съответния падеж, ответникът е изпаднал
в забава по смисъла на чл.84,ал.1 ЗЗД (без необходимост от покана) и за него са
възникнали акцесорните задължения по чл.86,ал.1 ЗЗД за плащане на мораторните лихви
върху неизплатените главници, които са в размер на 291,80 лв върху стойността на
топлоенергията за периода от 15.09.2019г. до 12.10.2021г. и 8,47 лв върху цената на
дяловото разпределение за периода от 31.10.2018г. до 12.10.2021г. според приетото
заключение по съдебно-счетоводната експертиза. Тези суми следва да бъдат присъдени на
ищеца , тъй като не са представени доказателства да са платени от ответника.Искът по чл.
422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1, ЗЗД следва да бъде
уважен изцяло.
Относно разноските по делото :
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото
исково производство – платената държавна такса (82,49 лв), депозити за съдебно-техническа
(350) и за съдебно-счетовода експертиза (350 лв).
Ищцовата страна страна претендира присъждане и на юрисконсултско
възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е
представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Това искане следва да бъде уважено.
Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно
действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).
Съдът не присъжда разноски на ответника , тъй като исковете са уважени изцяло.
Съдът не присъжда разноски на подпомагащата страна , тъй като не е предявено
съответно искане , а и не са представени доказателства за извършени от третото лице-
помагач разходи във връзка с настоящото дело.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платената държавна такса
(44,51 лв) и юрисконсултското възнаграждение, присъдено със заповедта по чл.410 ГПК (50
лв).
На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да бъдат присъдени
разноски по заповедното дело, тъй като претенциите срещу него са уважени изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по
чл.86,ал.1 ЗЗД, че М. С. С. ,ЕГН: **********, гр. София, ж.к. ***, със съдебен адрес : гр.
София, ул. *** чрез адв. Я. Г. М., дължи на „Т ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. ***, следните суми: 1886,04 лв (хиляда осемстотин осемдесет и
шест лева и четири стотинки), представляващи стойността на доставена , но
неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „***, с
абонатен № **, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г.; 291,80 лв (двеста деветдесет и един лева и осемдесет стотинки),
представляващи мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от
15.09.2019г. до 12.10.2021г.; 39,08 лв (тридесет и девет лева и осем стотинки),
представляващи цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода
от 01.09.2018г. до 30.04.2020г., и 8,47 лв (осем лева и четиридесет и седем стотинки),
представляващи мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за
периода от 31.10.2018г. до 12.10.2021г., заедно със законната лихва върху двете главници от
датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 22.10.2021г. до окончателното
плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 60569/2021г. по
описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА М. С. С. ,ЕГН: **********, гр. София, ж.к. ***, със съдебен адрес : гр.
София, ул. *** чрез адв. Я. Г. М., ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, следните суми:
782,49 лева (седемстотин осемдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки),
представляващи направените от ищеца разноски по настоящото исково производство–
платените държавна такса за предявяване на исковата молба, депозити за съдебно-
техническа и за съдебно-счетовода експертиза (чл.78,ал.1 ГПК); 50 лв (петдесет лева),
представляваващи полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство (чл.78,ал.8 ГПК); 44,51 лева (
четиридесет и четири лева и петдесет и една стотинки), представляващи направените от
ищеца разноски по заповедното производство по гр.д. № 60569/2021г. по описа на СРС,68
състав– платената държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК (т.12 от
ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС), и 50 лв ( петдесет лева), представляваващи
полагащото се на ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 60569/2021г. по описа на СРС, 68 състав (т.12 от ТР № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС).
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна Т.С.”ЕООД , гр.
София, ул. „Професор Георги Павлов” № 3.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
10
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11