РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Велико Търново, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Ирена Колева
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20214100500514 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на АЛ. С. Х. с ЕГН:
**********, от гр. В. Т., ул. К. К., № ... срещу Решение № 464 от 19.04.2021г.,
постановено по гр.д. № 2842 по описа за 2020г. на Районен съд – В. Търново,
с което е осъден да заплати на „С. И. Б.“ ООД, ЕИК: ..., съдебен адрес: гр.
С., бул. Х. С., № .., сумата от общо 12 124.54 лв. /дванадесет хиляди сто
двадесет и четири лева и петдесет и четири стотинки/, включваща: сумата
5 000 лв., платената продажна цена по развалена продажба, сумата 150.60
лв. заплатени нотариални такси и 125 лв. местен данък, сумата 3 559.04 лв.
заплатена застрахователан премия по застраховка каско, сумата 1 772.12
лв. стойност на резервни части вложени за ремонт на МПС и 1 517.78 лв.
цена на 4 бр. гуми с монтаж и баланс, ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на предявяване на искова молба – 20.11.2020г. до
1
окончателното плащане на задължението, както и сумата 1 804.99 лв.
/хиляда осемстотин и четири лева и деветдесет и девет стотинки/ разноски
по делото. Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и
необоснованост на решението, като постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят моли в тази връзка
да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с
което предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за
нейната неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното
решение като правилно и законосъобразно.
Настоящият състав на Великотърновски окръжен съд, гражданско
отделение, като съобрази предметните предели на въззивното
производство очертани в жалбата и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Решението е правилно.
Предявени обективно съединени искове с правно основание: чл.189, ввр.
чл.87,ал.3 от ЗЗД; чл.88, ал.1, изр.I от ЗЗД.
Не се спори, че е налице договор за покупко-продажба на МПС, сключен
на 04.05.2017г. в гр. Велико Търново в писмена форма с нотариално
удостоверени подписи per. № 2870 по описа на Д. Т., нотариус в район PC
Велико Търново, с per. № 582 от НК, съгласно който АЛ. С. Х., е продал на
„С. И. Б." ООД, гр.С. лек автомобил, марка: МЕРЦЕДЕС, модел: Е . , ..с peг.
№ ..., рама ..., двигател: БЕЗ НОМЕР за сумата от 5000 /пет хиляди/ лева,
която сума продавачът заяви, че е получил от купувача напълно в брой.
Разноските за прехвърлянето на собствеността на автомобила са платени
от купувача. При сключването на договора били представени свидетелство
за регистрация № *********, удостоверение за застрахователна стойност,
документ за платен данък на превозното средство, полица за застраховка
„Гражданска отговорност", декларации по образец и доказателство за
платен местен данък при прехвърлянето на собствеността върху МПС. При
сключване на договора, продавачът удостоверил своето право на
собственост върху автомобила с договор за продажба па употребявано
2
превозно средство, сключен на 25.02.2017г. между него и HAFEO АВ със
седалище във Farsta, Stockholm, Sweden и с българско СРМПС № *********.
Не е спорно също, че на 12.05.20.2017г., когато автомобилът бил
представен в Отдел „Пътна полиция" - СДВР в гр. София за
пререгистрация, било установено, че същият е обявен за международно
издирване от Кралство Швеция с Шенген идентификатор № ., с дата на
създаване на с.......15.03.2017г. С протоколи за доброволно предаване от
12.05.2017г. и 19.05.2017г. автомобилът бил предаден на служителите на 04
РУ-СДВР. Предадени и задържани били българското СРМПС първа и втора
част, копие на договора за покупко-продажба, два броя електромеханични
ключове и пълномощното на лицето, представило автомобила за преглед. По
случая е образувана проверка по преписка с peг. № 4332р-13055/12.05.2017г.
по описа на 04 РУ-СДВР. С писмо изх. № 228р-6193/09.03.2018г. по описа па
04 РУ-СДВР, началникът на управлението уведомил управителя на „С. И. Б."
ООД, че с негова заповед № ...., издадена на основание чл. 84, ал.8 от ЗМВР,
автомобилът, заедно с двата електромеханични ключа е предаден на „П."
ЕООД, ЕИК .., със седалище град Д., ул."В." № .., представлявано от
управителя К. И. К., по искане на действителния й собственик - шведското
дружество “Mercedes - Benz Finans Sverige" AB, което е упълномощило
дружеството да подаде молба за връщане на автомобила и репатрирането
му в Швеция. При прегледа на автомобила за пререгистрацията му и
извършената полицейска проверка били събрани убедителни доказателства,
че продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице - шведското
дружество „Mercedes - Benz Finans Sverige" AB, което е дало автомобила на
лизинг и не е прехвърляло собственост нито на АЛ. С. Х., нито на неговия
праводател.
С нотариална покана и на основание чл.87 от Закона за задълженията и
договорите купувачът развалил продажбата и поканил продавача в 15
дневен срок да му върне платената цена от 5000 лева, да му заплати
разноските по договора в размер на 150,60 лева за нотариална такса и 125
лева за местен данък за придобиване на МПС и да му заплати необходимите
и полезни разноски за вещта.
Съгласно чл.183 от ЗЗД основното задължение на продавача е да
прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу
3
цена, която купувачът се задължава да му заплати. Предвид чл.144, ал.2 от
ЗДвП, за прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили
обикновената писмена форма на договора не е достатъчна, а е необходима
нотариална заверка на подписите на страните. Императивното законово
изискване е свързано с регистрационния режим на автомобилите и
произтичащите от регистрирането им последици, включително съответни
данъчни задължения.
В случая, видно от представения Договор от 04.05.2017г.(с нотариална
заверка на подписите) за покупко-продажба на моторно превозно
средство(МПС), между ответника-продавач и ищеца-купувач е постигнато
съгласие в установената от закона форма за прехвърляне на правото на
собственост на процесния лек автомобил. Покупко-продажбата е
транслативен способ за придобиване на право на собственост. За да
настъпи прехвърлителният ефект на сделката е необходимо продавачът да
е собственик на вещта. В противен случай, макар договорът да е
действителен, същият не поражда целената правна последица -
преминаване на правото на собственост от патримониума на продавача в
патримониума на купувача. Това е така, защото никой не може да
прехвърли повече права отколкото сам притежава. От съвкупния анализ на
представените по делото доказателства става ясно, че към момента на
извършване на сделката АЛ. С. Х. не е бил собственик на процесния
автомобил. Не се спори, че ищецът-купувач е поел и всички разходи по
сделката. Безспорно е и, че ищецът е направил всички останали разноски,
необходими за ползването на вещта, които е заплатил, освен цената при
закупуване на МПС.
Продажбата от несобственик не е нищожна, а подлежи на
разваляне/разваляне може да се иска само на действителен договор, но не и
на нищожен/. Продажбата от несобственик няма вещно-прехвърлително
действие, по силата на правилото, че никой не може да прехвърли повече
права, отколкото сам притежава(nemо plus juris ad alium transfere potest,
quam ipse habet). Правните последици от липсата на такова действие са
като при неизпълнението на действителен договор – възникване на
основание за разваляне на договора и връщане на полученото.
Спорен по делото е въпроса налице ли са предпоставките на чл.189 от
4
ЗЗД - наличието на евикция.
Добросъвестният купувач винаги има правен интерес от предявяване
на иск по чл.189 ввр. чл.188 от ЗЗД за разваляне на договора за покупко-
продажба при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1.сключен
валиден договор за покупко-продажба между ищеца-купувач и ответника-
продавач с предмет-право на собственост или ограничено вещно право върху
недвижим имот; 2.наличие на самостоятелни вещни права, в полза трето
лице върху същата вещ, които касаят обекта на продажбата/т.е.
продавачът да се е разпоредил с права, които не му принадлежат/;
3.купувачът да е добросъвестен/не е знаел, че предметът на договора
принадлежи трето лице/. За уважаването на иска е ирелевантно дали
третото лице е предявило правата си и купувачът е отстранен от вещта,
или купувачът не е отстранен от вещта, защото към предявяването му е
налице висящ спор или третото лице въобще не е предявило претенциите си
по съдебен ред, но 6 съществува възможност за това. Това е така, защото и
в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение
на задължението да се прехвърли правото на
собственост(Решение№294/13.10.2011г. по гр.дело№1515/2010г. - IIIг.о.
ВКС; Решение№424/24.01.2012г. по гр.дело№1872/2010г. - IVг.о. ВКС;
Решение№162/17.06.2013г. по гр.дело№1317/2012г. - IIIг.о. ВКС).
Съгласно чл.188 от ЗЗД продавачът носи отговорност, ако трети
лица имат право на собственост върху вещта. Въпросът дали продавачът е
знаел, че продава чужда вещ, е ирелевантен за отговорността му относно
връщането на цената и разноските по чл.189 ал.1 от ЗЗД. Институтът на
евикцията е уреден в чл.187 и сл. От ЗЗД. Евикцията бива два вида –
евентуална(предстояща) и реална(осъществена съдебна евикция).
Евентуална евикция е налице, тогава, когато продадената вещ принадлежи
изцяло на трето лице, но купувача все още не е отстранен от вещта с слязло
в сила съдебно решение по дело, инициирано от действителния собственик.
Този вид евикция е уредена в чл.189 от ЗЗД и в тази хипотеза
добросъвестният купувач има следните права: да развали договора за
продажба по реда на чл.87 от ЗЗД и да получи обратно от продавача
цената, както и всички разноски по договора, както и необходимите и
полезни разноски. Реална евикция е налице тогава, когато с влязло в сила
съдебно решение купувачът е отстранен от вещта. Този вид евикция е
5
регламентирана в чл.191 от ЗЗД, съгласно който ако купувачът бъде съдебно
отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на
плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на
разноските по делото. В този случай купувачът не е нужно да иска
развалянето на договор, защото договорът е развален по право чрез съдебно
решение, с което съдът е уважил иска на третото лице. Логично, следва да
се приеме, че настоящият случай попада в хипотезата на евентуалната
евикция по смисъла на чл.189 от ЗЗД(ако продадената вещ принадлежи
изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на
чл.87 от ЗЗД, като в този случай продавачът е длъжен да върне на купувача
платената дена и да му заплати разноските по договора, както и
необходимите и полезни разноски за вещта), поради което искът е предявен
именно на това основание. В тази връзка всички обстоятелства, имащи
значение за основателността на иска са безспорни и изрично признати в
отговора на исковата молба. При евикция(реална или евентуална) е налице
пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението на продавача
да прехвърли на купувача правото на собственост, което дава право на
купувача да развали договора и да получи обратно платената цена и всички
разноски. За упражняването на правото на иск по чл.189 ал.1 от ЗЗД е без
значение дали има реализирана евикция или тя е предстояща, тъй като има
пълно неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли
собствеността(Решение№294/13.10.2011г. по гр.дело№1515/2010г. - IIIг.о.
ВКС ; Решение по гр.дело№1317/2012г. - IIIг.о. ВКС; Решение по
гр.дело1872/2010г. – IVг.о. ВКС).
В този смисъл обжалваното решение на ВТРС е правилно и подлежи на
потвърждаване във всички части.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, като на основание
чл.272 от ГПК въззивната съдебна инстанция препраща и към мотивите на
първоинстанционния съд.
На ответник жалба следва да се присъдят направените разноски.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 464 от 19.04.2021г., постановено по гр.д.
№ 2842 по описа за 2020г. на Районен съд – В. Търново.
ОСЪЖДА АЛ. С. Х. с ЕГН: **********, от гр. В. Т., ул. К. Ко., № .. да
заплати на „С. И. Б.“ ООД, ЕИК: . съдеб..ен адрес: гр. С., бул. Х. С., № ..
направените по делото разноски, в размер на 1 200,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да
тече от получаване на съобщението за постановяването му, на основание
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК преписи от решението да се връчат на
страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7