Решение по к. адм. дело №881/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 228 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 4к ал. 6 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ).

Образувано е по касационна жалба подадена от Л. Ц. Д., [ЕГН] чрез процесуален представител - адвокат И. С., АК – Бургас, със съдебен адрес в [населено място], [улица], ет.1, ап.2 против Решение № 700 от 31.03.2025 г., постановено по административно дело № 5506/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас. С решението е отхвърлена жалбата на Л. Ц. Д. против Заповед № РД-09-20/29.05.2024 г. на Областен управител на Област Бургас, с която е одобрен план на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за местността „Ново селище“, [населено място], землище на [населено място], Община Созопол, в частта, с която в плана на новообразуваните имоти не са отразени поземлени имоти с идентификатори 63015.504.35, 63015.504.57 и 63015.504.74 и в регистъра към плана жалбоподателя не е вписан като техен собственик. Л. Ц. Д. е осъдена да заплати разноски, както следва: в полза на Областен управител на Област Бургас - юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева; в полза на заинтересованите страни П. Г. Г., М. Г. Г., Х. М. Х., Я. Т. П. и Т. Т. П., разноски в размер от 400 лева и на заинтересованата страна О. С. разноски в размер на 360 лв.

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, неспазване на процедурата по издаване на заповедта. Сочи, че в производството пред първоинстанционния съд не са събрани доказателства които да сочат, че процесните имоти са били включени в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации, както и данни, за посочения в регистрите като правоимащ на един от имотите. Твърди, че планът може да включва имоти, придобити на собствено основание, както и че процесните имоти са отразени в действащата кадастрална карта и АО е следвало да се съобрази това при изготвянето на ПНИ и че е следвало да се нанесат имотите на настоящия собственик, който се легитимира с документ за собственост. С тези доводи моли обжалваното решение да бъде отменено, а жалбата – уважена. В с.з. чрез процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея основания, като допълва и че настоящата инстанция не може да извършва контрол върху титула за собственост на жалбаподателя, а трябва да се съобрази с неговата доказателствена стойност. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответникът по жалбата областен управител на област Бургас, в с.з. не се явява и не се представлява. В писмено становище чрез юрисконсулт Д. Я. оспорва касационната жалба, като неоснователна. Излага съображения за спазване на процедурата по приемане на плана на новообразуваните имоти и материалната законосъобразност на оспорената заповед. Сочи, че в производството не е следвало да се разрешават спорове за вещни права. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Община Созопол, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Заинтересованите страни - П. Г. Г., М. Г. Г., Х. М. Х., Я. Т. П. и Т. Т. П., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор и в с.з. оспорват жалбата като неоснователна. Посочва се, че притежаваният от жалбоподателя нотариален акт не е бил своевременно представен в рамките на процедурата по ПЗСПЗЗ и е представен след като са били разгледани възраженията и исканията във вр. с чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗ. Сочи се, че ако жалбоподателят претендира право на собственост, следва да го защити в исково производство, а не чрез оспорване на плана. Молят съда да потвърди оспореното решение. Претендират разноски.

Заинтересованите страни – Н. Д. П. и Д. Д. П. не се явяват, не се представляват и не вземат становище по жалбата.

Прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба. Моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Административният съд, съобразявайки се с посочените касационни основания, изразените становища на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на член 218, ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно:

С обжалваното Решение № 700 от 31.03.2025 г. по адм. дело № 5506/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлена жалбата на Л. Ц. Д. против Заповед № РД-09-20/29.05.2024 г. на Областен управител на Област Бургас, с която е одобрен план на новообразуваните имоти и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за местността „Ново селище“, [населено място], землище на [населено място], О. С., в частта, с която в плана на новообразуваните имоти не са отразени поземлени имоти с идентификатори 63015.504.35, 63015.504.57 и 63015.504.74 и в регистъра към плана жалбоподателят не е вписан като техен собственик. За да достигне до този извод, съставът на Районен съд Бургас е приел, че жалбоподателят не е доказал че попада в кръга от лица, с правата на които следва да бъде съобразен планът. Посочено е, че е спазена процедурата по смисъла на пар. 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Констатирано е, че в хода на изработване на плана не е представен титул за собственост от страна на жалбоподателя. Изложени са мотиви, че неразрешеният към момента спор за материално право не е основание за отмяна на заповедта. Въз основа на тези мотиви РС постановил съдебния си акт.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

От събраните пред Районен съд Бургас доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Със Заповед № РД-10 80 от 04.04.2022 г. (на л. 63 от адм. д. № 5506/2024 г. на РС Бургас) била назначена комисия по смисъла на чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, на която били поставени задачи, сред които да разгледа и приеме, ако отговарят на нормативните изисквания, представените в Областна администрация Бургас с вх. № 08-00-412 от 29.03.2022 г. от община Созопол проекти за помощен план, план на новообразуваните имоти, списъци и регистри към тях за територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – местност „Ново селище“, землището на [населено място], община Созопол, област Бургас.

На 13.04.2022 г. било проведено заседание на комисията, документирано в протокол (на л. 64 – л. 76 от адм. д. № 5506/2024 г. на РС Бургас). По т. 33 в протокола били разгледани обяснителна записка, помощен план, карта на контактната зона, списък на имотите, предоставени за ползване, списък на имотите, съществували преди образуване на ДЗС и ТКЗС, план на новообразуваните имоти, регистър на новообразуваните имоти, таблица за изчисляване на необходимото обезщетение на собствениците. След разглеждането на проектите комисията ги приела със забележки, като на О. С. била предоставена възможност същите да се коригират в едномесечен срок, считано от връчване на протокола.

Впоследствие, със заповед № РД-10-40 от 07.02.2023 г. (на л. 77 от адм. д. № 5506/2024 г. на РС Бургас) отново била сформирана комисия по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, на която било възложено да разгледа възражения във връзка с проектите, касаещи местност „Ново селище“. На заседание от 22.02.2023 г. (обективирано в протокол на л. 78 – л. 85 от гр. д. № 5506/2024 г. на РС Бургас) комисията се произнесла по отделните възражения, като били дадени и съответните указания.

Коригираните планове, касаещи местност „Ново селище“, били изпратени от Община Созопол с писмо вх. № 08-00-412/3 от 29.02.2024 г., като със Заповед № РД-10-90 от 15.04.2024 г. (на л. 86 от адм. д. № 5506/2024 г. на РС Бургас) била сформирана комисия по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за разглеждането им. На заседание от 17.04.2024 г. (обективирано в протокол на л. 87 – л. 88 от адм. д. № 5506/2024 г. на РС Бургас) комисията приела варианта на проект за план на новообразуваните имоти и регистър към него за местност „Ново селище“. Въз основа на протоколите от заседанията на комисиите по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, от областния управител на област Бургас била издадена Заповед № РД-09-20 от 29.05.2024 г., с която бил одобрен планът на новообразуваните имоти в мащаб 1:1000 и регистъра към него на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност „Ново селище“, [населено място], землище на [населено място], община Созопол, област Бургас, който бил изложен в сградата на община Созопол.

Копие от плана и помощния план били приложени към преписката (на л. 91 – л. 92 от гр. д. № 5506/2024 г. по описа на Районен съд Бургас), като в същите фигурират имоти с № № 3079, 3073 и 3074, част от които са процесните имоти с идентификатори 63015.504.35, 63015.504.57 и 63015.504.74 с номера по предходен план № 63, без номер и № 83. В приложения регистър на имотите, предоставени за ползване (на л. 96-97 от адм. д. № 5506/2024 г. на РС Бургас) били включени имоти с 3073, 3074, 3079, с вписан собственик, или носител на други вещни права – А. Я. П. (записан като ползвател на [имот номер] (63015.504.35). По отношение на другите два имота е налице отразяване, съгласно разписен лист за [имот номер] (63015.504.57) - „за стопанисване от Общината“, а за [имот номер] ( 63015.504.74) - Д. Г. П..

Издадената Заповед № РД-09-20 от 29.05.2024 г. била обнародвана и разгласена по надлежния ред (видно от приложения към преписката на л. 106 – л. 122 от адм. д. № 5506/2024 г. на РС - Бургас). Именно тя е предмет на обжалване в съдебното производство.

Междувременно на жалбоподателя Л. Д., след проведено нотариално производство по обстоятелствена проверка, съгласно чл.587, ал.2 ГПК, бил издаден нотариален акт за собственост върху недвижим [имот номер], том I, дело № 110 от 09.05.2024 г. на нотариус И. К. с рег.№ 255 на НК и район на действие РС-Бургас, с който Д. била призната за собственик на основание изтекла придобивна давност на следните поземлени имоти: поземлен имот с площ от 161 кв. м., ПИ с [идентификатор], в [населено място], с предназначение на територията – земеделска, за труд и отдих, с номер по предходен план – 83; поземлен имот с площ от 219 кв. м., ПИ с [идентификатор], в [населено място], с предназначение на територията – земеделска, за труд и отдих, с номер по предходен план – 63 и поземлен имот с площ от 121 кв. м., ПИ с [идентификатор], в [населено място], с предназначение на територията – земеделска, за труд и отдих, с номер по предходен план – 45005700 (л.6 от адм.д. № 5506/2024 г. на РС-Бургас).

От приетата пред Районен съд Бургас съдебно-техническа експертиза (на л. 231 – л. 236 от адм. д. № 5506/2024 г. на Районен съд Бургас) се установява, че ПИ с [идентификатор] по КК попада с цялата си площ в [ПИ] с обща площ от 2.040 дка по ПНИ, записан в разписния лист на А. Я. П.. Имота е част от [имот номер] по ПП към ПНИ, целия с площ от 6.822 дка; ПИ с [идентификатор] по КК попада с цялата си площ в [ПИ] с обща площ от 1.026 дка по ПНИ, записан в разписния лист „за стопанисване от Общината“. Имота е част от [имот номер] по ПП към ПНИ, целия с площ от 9.741 дка; ПИ с [идентификатор] по КК попада с цялата си площ в [ПИ] с обща площ от 0.289 дка по ПНИ, записан в разписния лист на Д. Г. П.. Имота е част от [имот номер] по ПП към ПНИ, целия с площ от 5.541 дка. Процесните поземлени имоти не са отразени в плана на новообразуваните имоти с границите и площтите им по КК на [населено място], а същите са част съответно от [ПИ], 307 и 74 от План на новообразуваните имоти. От вещото лице е изготвена комбинирана скица – на л. 236 от адм. д. № 5506/2024 г. на Районен съд Бургас.

Изложената фактическа обстановка се установява от всички ангажирани доказателства пред Районен съд Бургас и се възприема изцяло от касационната инстанция, като отговаряща на всички събрани от Районен съд Бургас доказателства – посочените писмени доказателства и изготвената съдебно-техническа експертиза. Очертаният от страните спор не е за факти, а е правен.

По съществото на спора настоящият касационен състав споделя изложените в решението на Районен съд Бургас мотиви, които са в насока, че неразрешеният към момента спор за материално право не е основание за отмяна на заповедта.

При обсъждане по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК на изложените в жалбата възражения не се констатират основания за промяна на тези изводи.

Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Издадената заповед представлява акт, издаден от компетентен орган – областният управител на [населено място] – оправомощен по смисъла на пар. 4к, ал. 6 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Заповедта е издадена в писмена форма, като съдържа необходимите реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. и фактически и правни основания за издаване на акта, като неразделна част от нея са самият план, помощен план към него и регистър на имотите, предоставени за ползване. Заповедта не противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели, закрепени в ЗСПЗЗ.

Неоснователни са възраженията, че е нарушена процедурата по изработването, приемането и обявяването на ПНИ.

Спазени са и изискванията за надлежно провеждане на процедура – вкл. приемане на плановете от комисия по чл. 28б, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, като от комисията са разгледани и съответните искания и възражения от заинтересованите лица по смисъла на чл. 28б, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. В срока по чл.28б, ал.5 ППЗСПЗЗ от жалбоподателката не са направени писмени искания и възражения по плановете и придружаващата ги документация до кмета на Общината. Изготвен е помощен план по чл. 4к, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдържащ нужните реквизити. Оспорената заповед е разгласена по надлежния ред, вкл. и в бр.50/14.06.2024 г.

Съдът намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспорения акт и в тази връзка – липсата на включване (при провеждане на процедурата) на неговите права върху ПИ с идентификатори 63015.504.35, 63015.504.57 и 63015.504.74 и отразяването им в ПНИ.

С изменението на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ и § 4к ПЗР ЗСПЗЗ от ДВ бр. 68 от 30.06.1999 г. възстановяването на собствеността, съответно придобиването на собствеността при условията на § 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ, се извършва със заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ - въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните имоти. Следователно планът за новообразуваните имоти има за цел да индивидуализира имотите по смисъла на чл. 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като въз основа на тази индивидуализация следва да се извърши и последващото им възстановяване – със заповед на кмета. Самият план се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4. В трайната съдебна практика, формирана от Върховния административен съд (Решение № 12967 от 02.12.2015 г. по адм. дело № 2498/2013 г. по описа на IV отделение и множество други), е застъпено разбирането, че в плана на новообразуваните имоти (ПНИ), който се състои от четири части: текстова, графична, цифрова и регистър на имотите, се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините – (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или понастоящем общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост.

В случая е очевидно, че заинтересованите лица по настоящото дело попадат в първата и втората категория – вписани са в ПНИ като правоимащи, както следва: - ПИ с [идентификатор] по КК попадащ с цялата си площ в [ПИ] с обща площ от 2.040 дка по ПНИ, записан в разписния лист на А. Я. П., съгл. Решение № 2947 от 30.12.1999 г. на ПК, ПИ с [идентификатор] по КК попадащ с цялата си площ в [ПИ] с обща площ от 1.026 дка по ПНИ, записан в разписния лист „за стопанисване от Общината“ и ПИ с [идентификатор] по КК попадащ с цялата си площ в [ПИ] с обща площ от 0.289 дка по ПНИ, записан в разписния лист на Д. Г. П.. Жалбоподателят претендира, че е придобил право на собственост върху имотите на основание придобивна давност, в която хипотеза (според изложеното от него) имотите не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Т. е. практически жалбоподателят претендира, че би могъл да попадне в третата група собственици, които следва да се впишат в плана за новообразуваните имоти. Трайна е формираната от върховната инстанция съдебна практика, че при настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, при възражение за местонахождение и граници, при искане за преразпределение на собствеността, оборване на документи за собственост, възражения за давност и т. н., възникналият спор е за материално право и се разрешава по общия исков ред в гражданско производство, а не в административно производство по оспорване на административния акт – в този смисъл са както цитираното по-горе Решение № 12967 от 02.12.2015 г. по адм. дело № 2498/2013 г. по описа на IV отделение, така и множество други съдебни актове на ВАС: Решение № 12967 от 02.12.2015 г. по адм. дело № 2498/2013 г. по описа на IV отделение, Решение № 15428 от 23.11.2011 г. по адм. дело № 13316/2010 г. по описа на IV отделение. Дори жалбоподателят (както е в настоящия случай) да противопоставя нотариален акт за придобиване на имотите (респ. част от тях, вписани в ПНИ) чрез давностно владение, това очертава единствено спор за материално право, който не би могъл да се разреши в производството по пар. 4к ПЗР на ЗСПЗЗ – Решение № 9699 от 25.09.2008 г. по адм. дело № 5067/2008 г. по описа на IV отделение на Върховния административен съд, Решение № 3480 от 16.03.2009 г. по адм. дело № 7644/2008 г. по описа на IV отделение на Върховния административен съд, Решение № 8689 от 30.06.2009 г. по адм. дело № 1644/2009 г. по описа на IV отделение на Върховния административен съд.

От фактическа страна по делото се установява, че за границите на определения в плана имот под № 302 е налице решение на ПК [населено място] от 30.12.1999 г., като определеният имот с № 302 е част от границите на признатия с право на възстановяване имот, описан в посоченото решение (последното се установява от приетата по делото съдебно-техническа експертиза). От друга страна в регистъра на имотите, предоставени за ползване, е вписано лице с имена по отношение на имот с идентификатор, завършващ на 74 – Д. П.. Следователно ПНИ е определен при спазване на правилата на чл. 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като правата, на които жалбоподателят основава претенцията си, не е имало основание да намерят отражение в плана, тъй като касаят наличието на спор за материално право между него (въз основа на титула за собственост, с който се е снабдил след Следователно ПНИ е определен при спазване на правилата на чл.4к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като правата, на които жалбоподателят основава претенцията си, не е имало основание да намерят отражение в плана, тъй като касаят наличието на спор за материално право между него (въз основа на титула за собственост, с който се е снабдил след обнародването на обявлението за помощния план по чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ в ДВ, бр.70/ 30.08.2022 г.) и евентуалните собственици на имоти 302, 307, 74, които ще бъдат определени в бъдещ момент – с издаване на заповед по чл.4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ от кмета на община Созопол. Към момента за жалбоподателя би съществувало правото да разреши възникналия спор за материално право, по граждански ред, а не в рамките на настоящото административно производство. Разпоредбата на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда няколко хипотези при наличието на които влязъл в сила план на новообразуваните имоти да може да бъде изменян впоследствие, като на първо място е предвидено при спор за материално право, правата на заинтересуваните лица да се осъществяват по съдебен ред, който е гражданскоправният способ за разрешаване на спор за собственост. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. В случая това е сторено, тъй като в регистъра са записани лицата, които отговарят на изискванията за това. Това е изпълнено включително и след провеждане на процедура по реда на чл. 28б, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ, като комисията е разгледала на заседание от 22.02.2023 г. множество възражения от заинтересовани лица във връзка с плана, сред които липсва такова, подадено от жалбоподателя.

В заключение може да се посочи, че правата, които жалбоподателят противопоставя, сами по себе си не го легитимират като лице от кръга лица, собствеността на които следва да намери отражение в плана на новообразуваните имоти. Касае се за самостоятелно основание, претендирано от него – придобивна давност, за което се е снабдил с нотариален акт. Това към настоящия момент е предпоставка за спор за материално право, който следва да се реши по граждански ред, вследствие на което да бъдат направени (ако има такива) съответните изменения в плана за новообразуваните имоти. Този спор обективно няма как да бъде разрешен в рамките на административното производство, тъй като (както беше посочено по-горе) планът на новообразуваните имоти е основа за издаване на заповед по чл. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която заповед е основание за придобиване право на собственост. Спора за собственост не може да бъде разрешен в административното производство, тъй като не са предвидени правила за уреждане на възникнала колизия между собственици, с възстановени права и собственици, които противопоставят собствено придобивно основание. Единствената колизия между права, която е разрешена от законодателя, е с разпоредбата на пар. 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, но същата касае ситуация, при която самостоятелни права се противопоставят от ползватели на имоти, каквато ситуация не е налице в настоящия случай.

Крайният извод на съдебния състав е, че процедурата по издаване на ПНИ е спазена и в регистъра са записани правилно лицата по смисъла на ЗСПЗЗ, на които е признато право на възстановяване на собствеността. Ето защо не се установяват сочените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност на административния акт. Вече се посочи, че спорът за собственост следва да бъде разрешен в отделно, самостоятелно – гражданско производство, в което правата на страните да бъдат разгледани в пълнота. Наличието на този спор обаче към момента не може да се отрази на законосъобразността на оспорената заповед и същата следва да се приеме за законосъобразен административен акт, който правилно е потвърден от състава на Районен съд Бургас.

С оглед всичко изложено до тук, настоящият съдебен състав приема, че решението на Районен съд Бургас следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

По разноските:

С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ответника и заинтересованите страни.

В полза на Областна администрация Бургас следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

В полза на О. С. следва да се присъдят разноски – платено възнаграждение за един адвокат в размер на 360 лв. с ДДС (видно от договор и фактура на л. 41-42 от делото).

В полза на заинтересованите страни – П. Г. Г., М. Г. Г., Х. М. Х., Я. Т. П. и Т. Т. П., следва да се присъдят разноски в размер на 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение видно от договор за правна помощ (на л. 39 от делото).

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Бургас

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 700 от 31.03.2025 г. по адм. д. № 5506/2024 г. по описа на Районен съд Бургас.

ОСЪЖДА Л. Ц. Д., [ЕГН], да заплати на Областна администрация Бургас сумата от 100 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Л. Ц. Д., [ЕГН], да заплати на О. С. сумата от 360 лв., представляваща направени по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Л. Ц. Д., [ЕГН], да заплати на П. Г. Г., [ЕГН], М. Г. Г., [ЕГН], Х. М. Х., [ЕГН], Я. Т. П., [ЕГН] и Т. Т. П., [ЕГН], сумата от 200 лв., представляваща направени по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.