№ 225
гр. Кнежа, 18.08.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20251430100402 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Стефка Трайчева –
директор на Професионална гимназия по моден дизайн (ПГМД), БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. ***“ № **, чрез
адв. Т. Т. от АК-Габрово, против К. Г. Д., с адрес: гр. В. Т., ул. „***“ № **, вх.*,
с която се иска от съда да осъди ответника да заплати сумата 9 042.80 лв.,
представляваща получени обезщетения по чл. 220 ал.1 и чл. 222, ал.1 от КТ,
при прекратяване на ТПО, а след влизане в сила на съдебните актове и
отменено уволнение основанието за получаването им е отпаднало, ведно със
законната лихва от 10.04.2025 год. до окончателното плащане.
С молбата е направено искане за допускане на обезпечение на
предявените искове, чрез налагане на обезпечителна мярка по чл. 397, ал.1, т.2
от ГПК – налагане на запор на вземането на К. Д. по ИЛ № 193 от 25.04.2024
год. (9 384.97 лв.) от ПГМД до размера на изплатените обезщетения с
отпаднало основание (9 043.80 лв.) като главници и законните лихви от
11.12.2023 год. за ответника и от 10.04.2025 год. за ищеца, както и върху
банкова сметка в лева в „Банка ДСК“, клон Велико Търново с IBAN:
BG67STSA93000008369208, BIC: STSABGSF, открита на името на К. Г. Д..
В исковата молба се твърди, че със Заповед № 150/ 12.10.2023 год.
трудовото правоотношение на К. Д. с ищеца е било прекратено на основание
чл. 328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ – съкращаване на щата. Твърди се, че от Д. бил
предявен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.1 и т.3 КТ за признаване
на уволнението за незаконно, възстановяването й на работа и обезщетяване за
1
времето, през което е останала без работа. Твърди се, че с решение № 384 от
28.02.2024 год. по гр. дело № 3671/ 2023 год. на ВТРС, уволнението на
ответницата е било признато за незаконно и отменено. Същата била
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „учител
общообразователен предмет в гимназиален етап“ по история, география и
гражданско образование в ПГМД гр. В. Търново и ищецът бил осъден да
заплати сумата от 9 348.97 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа в резултат на незаконното уволнение, ведно със законната лихва от
подаване на ИМ до окончателното изплащане на задължението. Твърди се
още, че било допуснато предварително изпълнение на решението, като
законният представител на гимназията не е правил изявление или искане за
евентуално прихващане на платените обезщетения с правно основание чл.
220, ал.1 и чл. 222, ал. 1 КТ общо в размер на 9 042.80 лв. Посочва се, че Д. се
снабдила с изпълнителен лист и било образувано изп. дело № 265/ 2024 год.
на ЧСИ А. Ст.. Твърди се, че от страна на ищеца било направено предложение
за прихващане на изплатените обезщетения, но същото било отхвърлено.
Сочи се, че доброволното изпълнение е отложено с изявление по чл. 519, ал.1
от ГПК за недопускане на изпълнение на парични вземания срещу държавни
учреждения и е спазен редът, по който носителите на такива могат да ги
реализират. Твърди се още, че решението на РС – Велико Търново е било
обжалвано от ищеца, но с Решение № 364 от 28.06.2024 год. по в. гр. дело №
399/ 2024 год. на ОС – Велико Търново решението на първоинстанционния
съд било потвърдено. Със същото ПГМД е била осъдена да заплати на Д. и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв. Посочва се, че
решението на ВТОС не било допуснато до касационно обжалване и с
определение от 14.03.2025 год. по к. гр. дело № 399/ 2024 год. ВКС е осъдил
ПГМД да заплати още 1 400 лв. разноски за процесуално представителство.
Твърди се, че при уволнението на К. Д. през 2023 год. ПГМД е заплатила
обезщетение за неспазено предизвестие на осн. чл. 220, ал.1 от КТ в размер на
4 521.40 лв., 2 БТВ съгласно КТД. Твърди се още, че месец след уволнението
на ответника са били изплатени по банков път още две обезщетения в размер
на 4 521.40 лв. на осн. чл. 222, ал.1 КТ (съотв. през м. 11 и м. 12 на 2024 год.).
Излагат се твърдения, че в хипотеза на отпаднали основания ответникът
дължи възстановяване на дължими средства по изискуеми и ликвидни
вземания за получени обезщетения по чл. 220, ал.1 и чл. 222, ал.1 от КТ в
2
размер на 9 042.80 лв., изплатени при прекратяване на ТПО с ПГМД през 2023
год. Твърди се, че неколкократно ответницата е била канена да извърши
възстановяване или прихващане на посочените по-горе обезщетения, но
винаги бил получаван отказ, поради което за ищеца е нали правен интерес от
водене на исково производство.
С оглед изложеното, ищецът моли съда да допусне обезпечение на иска,
чрез налагане на запор върху вземането на ответника К. Д. по издадения в
нейна полза изпълнителен лист до размера на изплатените обезщетения с
отпаднало основание и налагане на запор върху банковата й сметка в банка
ДСК, кл. В. Търново.
При така изложените фактически данни, съдът намира, че искането на
ищеца за обезпечаване на подлежащ на разглеждане иск е допустимо
съобразно чл. 389 от ГПК и страните са легитимирани да участват в
обезпечителното производство.
Ищецът мотивира искането си за допускане на обезпечение с неплащане
от страна на ответника.
Обезпечаването на иска в гражданския процес е временна защита на
претендирано субективно право, гарантираща че то няма да бъде нарушено до
окончателното приключване на съдебния спор за неговото съществуване и
принадлежност. За да бъде допуснато обезпечение, следва да бъдат налице
кумулативно предвидените в закона предпоставки – да съществува
обезпечителна нужда, която да обосновава допускането на обезпечението и
ограничаване правната сфера на противната страна; предявеният иск да е
допустим; да е вероятно основателен (да е подкрепен с достатъчно
убедителни писмени доказателства) или да бъде представена гаранция в
определен от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД; обезпечителна мярка да
е подходяща, съответна на обезпечителната нужда.
В процесния случай се касае за иск с материален интерес от 9 042.80 лв.
Следва да се съобрази обаче, че законът не обвързва налагането на
обезпечителните мерки с определен размер на материалния интерес, а с оглед
наличието на обезпечителна нужда. Затова обезпечението се допуска след
съобразяване конкретиката на спора и за всеки отделен иск се прави отделна
преценка.
Обезпечителната нужда, от своя страна, се определя в зависимост от
3
възможността с действията си ответникът да затрудни упражняването на
правата на ищеца по едно бъдещо уважаващо исковете му съдебно решение. В
процесния случай, съобразявайки материалите по делото е видно, че
ответникът по предявения иск разполага с парично вземане срещу ищеца в
размер на 9 384.97 лв., по отношение на което е поискано процесното
обезпечение. Няма данни за наличие на други вземания. Това предполага и
наличието на обезпечителна нужда, тъй като ако обезпечението не се допусне
ответната страна може да се разпореди с получената сума, представляваща
обезщетения по КТ и по този начин изпълнението на евентуалното
положително за ищеца решение да се затрудни или да стане невъзможно.
Поради това съдът приема, че нужда от обезпечението има, т.к. би могло да се
затрудни евентуално бъдещо плащане от страна на ответника.
Налице е и следващата изискуема от закона предпоставка – допустимост
на иска. Видно е, че предявената искова молба е допустима и въз основа на
нея вече е образувано гражданско дело № 402 по описа за 2025 година на РС –
Кнежа.
Налице е и следващата законова предпоставка – искът да е вероятно
основателен. Видно е, че изложените с исковата претенция твърдения са
подкрепени от писмени доказателства, които на този етап да в достатъчна
степен убедителни. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че
обезпечението на предявения иск следва да се допусне.
Съдът приема, че е налице и другата законова предпоставка за допускане
на обезпечението, а именно – посочената обезпечителна мярка (запор на
вземането по изпълнителния лист) да съответства на обезпечителната нужда.
На следващо място, обезпечителната мярка е сред предвидените в чл. 397 от
ГПК, поради което няма законова пречка обезпечението да бъде извършено
чрез запор върху вземането по ИЛ. Нещо повече – по силата на чл. 398 от ГПК
ответната страна разполага със законовата възможност да посочи друго
имущество, което да послужи за обезпечение или да представи парична
гаранция в размер на исковата сума.
По делото не е известно ответникът К. Д. да реализира каквито и да е
други доходи, поради което искането за налагане на запор върху банковата й
сметка в лева в „Банка ДСК“, кл. Велико Търново, следва да бъде оставено без
уважение.
4
Предвид изложените по-горе съображения, съдът намира, че молбата на
ищеца се явява частично основателна и следва да бъде уважена, като бъде
наложена обезпечителна мярка по чл. 397, ал.1, т.2 от ГПК – запор на
вземането на ответника по издадения в негова полза изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА обезпечение на исковете с правно основание чл. 220, ал.1 и
чл. 222, ал.1 от КТ, предявени от Стефка Трайчева – директор на
Професионална гимназия по моден дизайн (ПГМД), БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. ***“ № **, чрез адв. Т. Т. от АК
– Габрово, против К. Г. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. В. Т., ул. „***“ № **,
вх.*, за сумата от 9 042.80 лв., представляващи обезщетения по чл. 220, ал.1 и
чл. 222, ал.1 КТ, ведно със законната лихва от 10.04.2025 год.
ОПРЕДЕЛЯ обезпечителна мярка ЗАПОР върху вземането на К. Г. Д. с
ЕГН ********** по изпълнителен лист № 193 от 25.04.2024 год. (9 384.97 лв.)
срещу ПГМД гр. Велико Търново, въз основа на който е образувано изп. дело
№ 265/ 2024 год. на ЧСИ А. Ст., до размера на сумата от 9 042.80 лв. (девет
хиляди четиридесет и два лева и 80 ст.), представляваща изплатени
обезщетения по чл. 220, ал.1 и чл. 222, ал.1 от КТ и на вземането на К. Д. по
ИЛ за законни лихви от 11.12.2023 год. до размера на лихвите върху сумата от
9 042.80 лв., считано от 10.04.2025 год.
ОСТАВЯ без уважение Искането за налагане на запор върху банковата
сметка на К. Г. Д. в „Банка ДСК“, клон Велико Търново.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Плевенски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му, за което се
дължи д.т. в размер на 15 лв.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на ищеца.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
5