№ 17716
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110138092 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава XIII от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. С. Ц., ЕГН:
**********, с адрес: гр. .........., чрез адв. Ю. О. Г., със съдебен адрес и адрес за призоваване и
съобщения: гр. София, п. к. 1504, ул. „Искър“ № 69, тел. 0889 650 009,
****************@*****.*** , срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, представлявано от
управителя ........., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД
във вр. с чл. 146, във вр. с чл. 143 ЗЗП за установяване нищожност на Договор за
потребителски кредит № ......... от 07.11.2022 г., сключен между страните, евентуално
съединен с установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗП, във вр. с
чл. 21, ал. 2 ЗПК във вр. с чл.10а, ал.2 ЗПК за установяване нищожност на неустоечена
клауза в Договор за потребителски кредит № ......... от 07.11.2022 г. Ответникът е предявил
насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, евентуално чл. 55, ал. 1, предл. трето
ЗЗД за заплащане на дължими суми за главница и възнаградителна лихва по процесния
договор.
Ищецът твърди, че между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *********, в качеството му на
кредитодател и Р. С. Ц., в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит № ......... от 07.11.2022 г. в размер на 2300 /две хиляди и триста/ лева,
със срок на издължаване до 24.07.2023 г. чрез седмични вноски от страна на
кредитополучателя в размер на 3 х 17,91 лева и 34 х 77.26 лева, с годишен процент на
разходите (ГПР) в размер на 49.86 % и годишен лихвен процент в размер на 40,05 %. Твърди
се, че ищецът не е осигурил предвиденото в чл. 5 от Договора обезпечение, поради което
следвало да заплати неустойка в размер на 2055,43 /две хиляди петдесет и пет и 0,43/ лева,
разсрочена от дружеството съгласно погасителния план. Ищецът навежда твърдения, че
Договор за потребителски кредит № ......... от 07.11.2022 г. е нищожен в цялост, тъй като
противоречи на закона и го заобикаля, а също така накърнява добрите нрави. Излагат се
доводи за нищожност на уговорената в чл. 3, т. 5 от процесния договор клауза, относно
Годишен процент на разходите (ГПР) поради липса на разписана методика относно начина
на формиране на годишния процентен разход по кредита, от която да бъдат ясни за
потребителя всички разходи, които ще стори като задължено лице и които разходи са пряко
1
свързани с кредитното правоотношение. Ищецът счита клаузата за неустойка в чл. 5, ал. 1,
вр. с чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит за нищожна с аргумента, че същата излиза
извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция, както и че прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
неоправдано и непосочено в договора оскъпяване на заема и увеличаване на заемната
тежест на длъжника. Ищецът счита още, че с клаузата за неустойка се заобикаля правилото
на чл. 33, ал. 1 ЗПК, се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди, а се
обезпечават вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, като
се кумулират по недопустим начин неустойка за забава с мораторна лихва. В условията на
евентуалност се претендира нищожност на сочените от ищеца клаузи с доводите, че същите
са неравноправни, не са индивидуално уговорени, а са били отнапред предвидени от
ответното дружество, т.е ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им при
сключване на договора за потребителски кредит, явяват се в негова вреда като потребител,
не отговарят на критериите за добросъвестност и водят до неравновесие в отношенията
между страните. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
се оспорва основателността на иска. Ответникът не оспорва сключването на Договора с
посочените от ищеца параметри. Твърди, че заемната сума е изцяло усвоена от потребителя,
като по договора е върната единствено общата сума от 896 лева, която погасява вноските от
№1 до №7 съгласно погасителния план. Ответникът счита, че процесният договор е
действителен, като оспорва твърденията за незаконосъобразност на клаузите, уреждащи ГПР
и ГЛП по заема. Позовава се на съдебна практика. Твърди се, че неустойката не се включва в
ГПР и е действителна, че всички уговорки в договора са ясно формулирани и потребителят е
могъл при сключването му да прецени икономическите последици, който ще възникнат за
него. Сочи се, че клаузата за неустойка не нарушава добрите нрави, тъй като е с фиксиран
размер, а не е с безкраен предел и обезпечава съществено с оглед интереса на кредитора
задължение. Оспорват се твърденията за нищожност на възнаградителната лихва, доколкото
не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Ответникът счита
договорната лихва за дължима. Ответникът сочи, че действителността на неустоечната
клауза не следва да засяга действителността на целия процесен договор, като същият е
породил действие. На основание гореизложеното ответникът иска от съда да отхвърли
предявените искове. Претендира сторените в производството разноски. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
На основание чл. 211 ГПК в законоустановения срок е предявен и насрещен иск.
Ищецът по насрещния иск посочва, че в приложение №1 към процесния договор за
потребителски кредит е поместен погасителния план, в който са посочени номера на
вноските, падежа, сумата за главница и лихва, както и дължимата неустойка, в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение от договора. Твърди се, че
ответникът по насрещния иск не е изпълнил задължението си да върне цялата дължима
сума, представляващо главница и възнаградителна лихва по процесния договор, в
уговорения между страните срок, а е заплатил на замодателя единствено сумата от 896 лева,
която погасява вноските от №1 до №7, поради което Р. С. Ц. дължи на ищеца по насрещния
иск общата сума от 2327,80 лева, представляваща главница по договора за потребителски
кредит в размер на 2059,81 лева, възнаградителна лихва за периода от 02.01.2023г. до
24.07.2023г. в размер на 267,99 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на предявяване на насрещния иск до окончателно изплащане на вземането. Ищецът по
насрещния иск моли съдът да постанови решение, с което да осъди Р. С. Ц., ЕГН
**********, да заплати на СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, сумата от 2059,81 лева,
представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № ......... от
07.11.2022 г., сумата от 267,99 лева, представляваща неизплатена възнаградителна лихва за
периода от 02.01.2023г. до 24.07.2023г. по Договор за потребителски кредит № ......... от
07.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
настоящия насрещен иск, а именно – 17.11.2023 година, до окончателно изплащане на
вземането. Иска присъждане на всички сторени в производството разноски. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
2
Ответникът по насрещните искове счита същите за неоснователни. Твърди, че
договорът е нищожен на изложените в исковата молба основания и поддържа, че
заплатените суми за главница били отчислявани по други пера. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява,
че на 07.11.2022 г. между Р. С. Ц. в качеството му на заемополучател и „Сити Кеш" ООД в
качеството му на заемодател е сключен Договор за потребителски кредит № .......... Размерът
на заема е 2300 лв. с краен срок за погасяване 24.07.2023 г. За предоставения кредит
заемополучателят дължи възнаградителна лихва в размер на 40.05% годишно, като в чл. 3, т.
5 от Договора е посочен годишен процент на разходите в размер на 49.86 %. Договорът за
заем предвижда да бъде заплатена сумата в размер на 2680,57 лв. Съгласно чл. 5 от договора
страните се споразумяват в тридневен срок от сключването му договорът да бъде обезпечен
с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител, отговарящи на
условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия /ОУ/ към договора за заем. Поради липса на
представяне на обезпечение е начислена неустойка в размер на 2055,43 лв., която е
разсрочена от дружеството съгласно представения погасителен план.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира
като обоснована и компетентно изготвена, ищецът е направил общо седем броя вноски по
кредита на обща стойност от 896,00 лева, които са отнесени както следва: главница – 240,19
лв., лихва – 122,58 лв., неустойка – 533,23 лв. Изчисленият ГПР при параметри главница,
лихви и неустойка е в размер на 1055, 76 %.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По първоначалния иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването
на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил изискванията на закона за
потребителския кредит относно предоставянето на информация на потребителя,
съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент
на разходите, както и че клаузата на чл. 5 от договора е индивидуално уговорена. По
насрещните искове в доказателствена тежест на ищеца „Сити Кеш“ ООД е да докаже
сключването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит,
предоставянето на кредита на кредитополучателя, размера и изискуемостта на вземанията за
главница и договорна лихва, изпадането на кредитополучателя в забава, размера на
обезщетение за забава. В доказателствена тежест на ответника по насрещния иск е да докаже
изпълнение на договорните задължения за плащане.
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят
има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, на първо място съдът следва
да разгледа наведените твърдения за противоречие на разпоредбите на ЗПК.
Процесният договор за паричен заем е сключен при спазване на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
същият отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК – съдържа дата и място на
сключване, т. 2 – вид на предоставения кредит, т. 3 и 4 – индивидуализиращи страните
белези, т. 6 – срок на договора за кредит, т. 7 – посочен е общият размер на кредита и
условията за усвояването му. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК погасителният план към
договора трябва да съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, а последователността на разпределението на вноските
3
между различните неизплатени суми – само в случай, че са дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването. В настоящия случай в договора е инкорпориран
погасителен план, в който са посочени погасителните вноски по брой, размер и падеж, а тъй
като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора и за
всички вземания по него, изискването за посочване последователността на разпределението
на вноските е неприложимо.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, като в тази връзка намира за необходимо да изложи съображения по твърдението
на ищеца за нищожност на неустоечната клауза на чл. 5 от процесния договор за паричен
заем.
Уговорката по договора за потребителски кредит за заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, представляваща елемент от
задължението на кредитополучателя съгласно погасителния план към сделката е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от
насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
По разбиране на настоящия съдебен състав така уговорената неустойка е в
противоречие с чл.147, т.5 ЗЗП - задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Съгласно чл.16 ЗПК заемодателят е
длъжен да оцени кредитоспособността на заемателя преди сключване на договора за
потребителски заем. Уговарянето на неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на допълнително обезпечение – допълнителен солидарен длъжник и то в
много кратък срок /5 дни/, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и на потребителя /чл. 143 ЗЗП/. Уговорката е изключително
трудно изпълнима, като това вземане, макар и наречено неустойка, според настоящия
съдебен състав няма характера на такава, тъй като няма типичните за неустойка
обезпечителна и обезщетителна функции. На практика подобна уговорка прехвърля риска
от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По посочения начин се заобикаля и
законът -чл. 33, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната
клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не
произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането
няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с
мораторна лихва е недопустимо.
На следващо място, както се посочи, съдът приема, че процесната неустоечна клауза
противоречи на правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. Размерът на неустойката е почти колкото този на
отпуснатия заем и заедно с нея се формира ГПР, който е значително по-висок от нормативно
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът приема, че уговорената в чл. неустойка представлява
разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който, в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е
включен в годишния процент на разходите. Въпреки, че формално в договора са посочени
годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на
обсъжданата сума, те не могат да изпълнят отредената им функция – да дадат възможност на
потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него
4
икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за
сключването му. Съгласно приетото по делото експертно заключение на вещото лице по
ССчЕ при включване в ГПР на уговорената неустойка, то ГПР би бил в размер на 1055,76 %,
с което многократно се надвишава законоустановения размер на ГПР.
При това положение се налага извод, че договорът за паричен заем не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният
размер на разходите по кредита. Тази част от сделката е особено съществена за интересите
на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита
е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това
да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето – чл. 22 ЗПК. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, не може да се приеме, че
е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Следователно и при съобразяване на чл. 22 ЗПК
потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и/или
други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК (така Решение №
2261/18.08.2022 г. по в. гр. д. № 14174/2021 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав,
Решение № 3432/28.11.2022 г. по в. гр. д. № 3194/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен
състав, Решение № 156/11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399/2022 г. по описа на СГС, ІІ-А
въззивен състав, Решение № 54/09.01.2023 г. по в. гр. д. № 7254/2022 г. по описа на СГС, ІІІ-
Б въззивен състав, и др.).
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
основателен, поради което не са налице условията за разглеждането на другите релевирани
основания за нищожност на договора, както и на отделните договорни клаузи.
По подадения насрещен иск.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не и лихви и
други разходи по кредита.
По делото не се спори, че кредитополучателят е получил сумата от 2300 лв. - предмет
на договора за кредит. Липсва спор и че получената сума не е изплатена изцяло. Съгласно
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните,
кредитополучателят е платил общо сума в размер от 896 лева. Следователно следва да се
приеме, че ответникът по насрещния иск дължи на ищеца по него „Сити Кеш“ ООД на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 1404 лв., до който размер насрещният иск
следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира заплащането на 80 лв. – държавна такса и 200 лева за заплатен
депозит за вещо лице, които на осн. чл. 78, ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени.
Процесуалното му представителство пред съда е осъществено въз основа на Договор за
правна защита и съдействие, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата.
Ответникът „Сити кеш“ ООД е направил възражение за прекомерност. Съдът счита, че на
основание чл. 38, ал. 1, т.2 ЗА ответникът „Сити кеш“ ООД следва да заплати на адв. Ю. Г.
адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС. Съдът отчита липсата на фактическа
и правна сложност на делото, обилната и константна съдебна практика по предмета на
делото, проведените две открити съдебни заседания, на което адв. Г. не се е явила.
Адвокатското й възнаграждение е съобразено с процесуалната защита по исковата молба на
ищеца и по неговата процесуална защита по отговора на насрещната искова молба.
Ответникът „Сити кеш“ ООД също има право на разноски. Дружеството претендира
заплащането на 132,39 лв. – държавна такса, 1,70 – държавна такса за изготвяне на преписи,
200,00 лева за заплатен депозит за вещо лице по ССЧЕ и 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение или общо 634, 09 лева. Съдът счита, че разноски следва да се присъдят
съобразно уважената част от насрещния иск, а именно – 382, 45 лв.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Р. С. Ц., ЕГН: **********, с
адрес: гр. .........., чрез адв. Ю. О. Г., със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения:
гр. София, п. к. 1504, ул. „Искър“ № 69, тел. 0889 650 009, ****************@*****.*** , и
„СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, представлявано от управителя ........., че Договор за
потребителски кредит № ......... от 07.11.2022 г., сключен между страните, е нищожен на осн.
чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. 143 ЗЗП, във вр. с чл. 21, ал. 2 ЗПК във вр. с чл.10а, ал.2 ЗПК.
ОСЪЖДА Р. С. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. .........., чрез адв. Ю. О. Г., със
съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. София, п. к. 1504, ул. „Искър“ № 69,
тел. 0889 650 009, ****************@*****.*** , да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115
Е, ет.5, представлявано от управителя ........., сумата от 1404,00 лева, представляваща
главница по Договор за потребителски кредит № ......... от 07.11.2022 г., на осн. чл. 55, ал.1
ЗЗД.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, представлявано от управителя ........., да
заплати на Р. С. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. .........., чрез адв. Ю. О. Г., със съдебен адрес
и адрес за призоваване и съобщения: гр. София, п. к. 1504, ул. „Искър“ № 69, сумата от
280,00 лева, представляваща съдебни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет.5, представлявано от управителя ........., да
заплати на адв. Ю. О. Г., със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. София,
п. к. 1504, ул. „Искър“ № 69, тел. 0889 650 009, ****************@*****.***, сумата от
240,00 лв. с ДДС, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
ОСЪЖДА Р. С. Ц., ЕГН: **********, с адрес: гр. .........., чрез адв. Ю. О. Г., със
съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. София, п. к. 1504, ул. „Искър“ № 69,
тел. 0889 650 009, ****************@*****.*** , да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115
Е, ет.5, представлявано от управителя ........., сумата от 382,45 лв., представляваща съдебни
разноски в производството, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба от страните пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6