№ 5482
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Виктория Мингова
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100506554 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 15.05.2020 г., гр.д. 79947/2017 г., СРС, 142 с-в се отхвърля
иска за признаване на установено, че С.И. Ц., П.К. Х. Ц. и Е. Х. Ц. дължат
всеки поотделно на „Топлофикация София” ЕАД сумата в размер на 1
192,00 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.12.2013
г. до 30.04.2016 г. и 150.8 лв. – лихва за периода от 31.01.2014г. до
03.01.2017г. и 11.8 лв. – главница за дялово разпределение, както и 2,74 лв. –
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. №
2806/2017г. по описа на СРС.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Топлофикация
София” ЕАД. Счита, че правото на собственост на ответниците се установява
от представените и неоспорени писмени доказателства. Иска се отмяна на
решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемите – ответниците по исковете С.И. Ц., П.К. Х. Ц. и Е. Х. Ц.
1
оспорват жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца – „Б.Б.“ ЕООД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обстоятелството, че трето за спора лице И.Б.Ц., различно от
ответниците по исковете С.И. Ц., П.К. Х. Ц. и Е. Х. Ц., е потребител на
топлинна енергия за битови нужди през процесния период 01.12.2013 г. -
30.04.2016 г., се установява с притежаваното право на собственост върху
топлоснабдения имот. В тази насока е договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане от 17.02.2003 г., обективиран в
нот. акт № 30, том I, д. 25/2003 г., н-с рег. № 262 НК, с който М.В.М.
прехвърля на И.Б.Ц. апартамент № 27, находящ се в гр. София, „*******, с
площ 70,41 кв.м.
Този извод не се променя от представените преписи на вписани искови
молби. С исковата молба, входирана на 31.03.2003 г., друго трето лице
С.Х.Ц., наследодател на настоящите ответници, предявява срещу И.Б.Ц.
искове за прогласяване нищожност и унищожаемост по реда на чл. 26 и чл.
27 ЗЗД на обсъдения алеаторен договор по нот. акт № 30/2003 г. С искова
молба, входирана на 15.03.2007 г., настоящите ответници предявяват срещу
И.Б.Ц. иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на същия алеаторен договор. Не
са налице каквито и да било данни за образуване на граждански дела под
конкретни номера по двете искови молби, а още по-малко за приключване на
делата с влезли в сила крайни съдебни актове. При липса на съдебно
произнасяне със сила на пресъдено нещо, че сегашните ответници разполагат
с конкретни права върху топлоснабдения имот, не е оборена обвързващата
доказателствена сила и легитимиращия ефект на нот. акт № 30/2003 г.,
2
съгласно ТР № 11/21.03.2013 г. и ТР № 3/29.11.2012 г., постановени от ОСГК
на ВКС, представляващ титул за собственост върху имота в полза на
неучастващото по делото лице И.Б.Ц..
След като не се доказва, ответниците да са собственици или вещни
ползватели на имота, същите не притежават качеството потребител за битови
нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Разпоредбата предвижда, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение. Затова по силата на
законовата норма, насрещните главни страни по делото не са обвързани от
облигационно правоотношение за доставка и покупка на топлинна енергия за
битови нужди, както и от Общите условия на ищеца. Исковете за заплащане
на главници и лихви по повод предоставена топлинна енергия следва да се
отхвърлят, като неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция всяка от въззиваемите поотделно
установява разноски от по 400 лв. – платено в брой адвокатско
възнаграждение, или общо 1 200 лв., каквито се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.05.2020 г., гр.д. 79947/2017 г., СРС,
142 с-в.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, гр. София, ул. „******* да
заплати на С.И. Ц., ЕГН **********, П.К. Х. Ц., ЕГН ********** и Е. Х. Ц.,
ЕГН *******, трите със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, чрез адв. С.
П. сумата от общо 1 200 лв. – разноски за въззивна инстанция.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Б.Б.“ ЕООД.
3
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4