Р Е Ш
Е Н И Е №260277
28.09.2020 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми август две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 4337/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Абйон“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Даме
Груев“ № 31, ет. 2, ап. 6, представлявано от *** А.Н.А.против Електронен фиш серия Г № 0000592 за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 638, ал. 4 от
Кодекса за застраховането (КЗ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди при издаването на
обжалвания административен акт да са допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в липса на надлежно описание на нарушението и
непосочване на името и длъжността на лицето, издало електронния фиш. Взема
становище всеки от твърдените пороци неправомерно да е ограничил правото му на
защита. Поддържа действащият правен ред да не предвижда възможност за
санкционирането с ЕФ на административни нарушения, за които е предвидено да се
налага имуществена санкция. Твърди още да не е доказана техническата годност и
изправност на използваното средство за измерване. Моли електронният фиш да бъде
отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се
представлява.
Въззиваемата страна не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата. В съдебно заседание, редовно
призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Абйон“ ЕООД, спрямо което
юридическо лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с
надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на
жалбоподателя на 29.06.2020 г., установено от изпълненото от представляващия
дружеството изявление „получих лично 29.06.20“, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 09.07.2020 г., поради което срокът по
чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен фиш следа да бъде отменен
по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 08.12.2018 г. в 10:28 часа в гр. Пловдив, ул.
„Ландос“ до № 5 с автоматизирано техническо средство – пътна радарна система
тип m*SpeeDet 2D с фабричен
№ SD2D0011, било
заснето движението на лек автомобил с марка и модел „Хюндай Теракан“ с рег. № **
**** **. Собственик на лекия автомобил бил жалбоподателят „Абйон“ ЕООД.
Превозното средство било регистрирано на територията на Република България с
рег. № ** **** **и към 08.12.2018 г. не било спряно от движение. Към момента на
заснемането му от мобилната система за видеоконтрол m*SpeeDet 2D с фабр. № SD2D0011 за
процесния лек автомобил „Хюндай Теракан“ с рег. № ** **** **нямало сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
За това деяние и на основание чл. 483, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 638, ал. 4 от КЗ против жалбоподателя „Абйон“ ЕООД бил издаден електронен
фиш серия Г № 0000592, с който му била наложена имуществена санкция в размер на
2 000 лева.
За използването на мобилната система за видеоконтрол
тип m*SpeeDet 2D не бил
попълнен протокол съгласно приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Обн. ДВ бр.
36 от 19.05.2015 г., изм. и доп. ДВ бр.6 от 16.01.2018 г.).
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени
доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 18.02.5133 и
допълнение с № 18.07.5133.1 към него се установява, че процесното техническо
средство тип m*SpeeDet 2D е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № 5133.
От Протокол № 31-С-ИСИ.10.08.2018 г. (лист 11 от
делото) се изяснява, че процесното средство за измерване пътна радарна система
тип m*SpeeDet 2D с фабричен
№ SD2D0011 е
преминало последваща периодична проверка на 10.08.2018 г. със заключение, че
същото съответства с одобрения тип и са налични всички необходими надписи и
означения.
От писмо с УРИ 103000-14200/04.08.2020 г. от Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив (лист 12 от делото) се установява, че за
използването на дата 08.12.2018 г. на процесното техническо средство m*SpeeDet 2D с фабричен
№ SD2D0011 не е
съставен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
От Справка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ от базата данни на Гаранционен фонд се изяснява, че за МПС с рег.
№ ** **** **не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите към дата 08.12.2018 г.
От справка за собственост на МПС с рег. № ** **** **(лист
13 от делото) се установява, че същото е собственост на жалбоподателя „Абйон“
ЕООД, както и че не е спряно от движение.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се
установява, че на описаните в ЕФ време и място – на 08.12.2018 г. в 10:28 часа
в гр. Пловдив, на ул. „Ландос“ до № 5, е бил управляван процесният лек
автомобил „Хюндай Теракан“ с рег. № ** **** **, собственост на жалбоподателя
„Абйон“ ЕООД, без последният да е изпълнил задължението си да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
притежаваното моторно превозно средство.
Въпреки това съдът намира, че в хода на производството
по осъществяване на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
са допуснати съществени процесуални нарушения, които не могат да се санират
едва във въззивното производство, а същевременно влекат незаконосъобразност на
обжалвания електронен фиш и обуславят неговата отмяна.
В тази връзка съдът констатира, че по делото са
приложени два екземпляра на обжалвания ЕФ, като към изпратения със
съпроводителното писмо по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП електронен фиш серия Г №
0000592 има прикрепен още един екземпляр, изпълняващ функцията на разписка за
връчването му на жалбоподателя, тъй като в него е изписано „получих лично“
заедно с датата и е положен подписът на представляващия санкционираното
дружество. Между двата приложени екземпляра е налице тъждество относно номера
на ЕФ, датата и мястото на извършване на нарушението и индивидуализиращите
белези на МПС. Въпреки това на едно и също деяние в двата екземпляра на ЕФ е
дадена различна правна квалификация, което представлява самостоятелно основание
за отмяна. След издаването на ЕФ е недопустимо допълването или изменението на първоначалната
правна квалификация на нарушението. Освен че това ограничава правото на защита
на нарушителя, то препятства и възможността за съдебен контрол, тъй като в
обективната действителност съществуват няколко акта, които би трябва да бъдат
отделни екземпляри на един и същи административен акт, но всъщност са с
различно съдържание. В процесния случай в приложения по преписката ЕФ, който не
носи подписа на представителя на жалбоподателя, правната квалификация на
нарушението е по чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4 КЗ. При така дадената
квалификация обаче липсва посочване на приложимата санкционна разпоредба.
Действително с разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ е предвидено с ЕФ да се
налага имуществена санкция на собственика на МПС, за което няма сключен и
действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Конкретните размери на глобата, респ.
имуществената санкция обаче са регламентирани в разпоредбата на чл. 638, ал. 1
от КЗ, към която ал. 4 изрично препраща. Това е налагало при правната
квалификация на нарушението да бъде направена привръзка с разпоредбата на чл.
638, ал. 1 от КЗ, тъй като в противен случай от правна страна остава неясно как
е определен този конкретен размер на имуществената санкция, наложена на
жалбоподателя. Констатираното нарушение е неотстранимо във въззивното
производство, тъй като съдът не може да приложи различна санкционна разпоредба,
нито да изменя правната квалификация, а единствено упражнява контрол за
законосъобразност и обоснованост на електронния фиш с оглед на съдържанието, с
което той е издаден.
Основателно е и възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение поради липса на надлежно описание на нарушението. В тази
връзка съгласно чл. 647, ал. 3 от КЗ електронният фиш, който се съставя, когато
с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
се издава при условията и по реда на ЗДвП. От съответното препращане изрично е
изключено единствено правилото по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Следователно и в
процесната хипотеза са съответно приложими изискванията относно съдържанието на
електронния фиш, включително за описание на нарушението. При служебно дължимата
проверка за законосъобразност на съдържанието на ЕФ съдът констатира, че при
описанието на нарушението са посочени дата, мястото на извършването му,
индивидуализиран е деецът и е описано качеството, въз основа на което е прието,
че жалбоподателят следва да понесе административнонаказателната отговорност за
извършеното деяние. Липсва обаче описание на самото изпълнително деяние, т.е.
на конкретното поведение (действие или бездействие) от обективната
действителност, чрез което е осъществено нарушението. В обстоятелствената част
на ЕФ е посочено, че: „е установено нарушение на Кодекса за застраховането“,
без обаче да са описани в пълнота признаците от обективната страна на състава
на това нарушение. По-конкретно никъде в ЕФ не се съдържат твърдения за
процесния лек автомобил да е нямало сключен и действащ застрахователен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
момента на заснемането му с техническото средство. Липсват още твърдения
автомобилът да е регистриран на територията на Република България и да не е
спрян от движение.
Крайно общото и абстрактно твърдение за установено
нарушение на КЗ не изпълнява критерия за надлежно описание на нарушението. В тази връзка следва да се обърне внимание,
че в КЗ са предвидени множество състави на различни административни нарушения.
Жалбоподателят не следва да бъде поставян в положение да предполага за какво
свое поведение е санкциониран, нито може да му се вменява в тежест сам да
извежда и формулира признаците от състава на нарушението въз основа на
доказателствата по преписката или правната квалификация.
Съдът обръща внимание, че в случая процесуалното
нарушение не произтича от доказателствен дефицит, а от изначална липса на
твърдения за съставомерни обстоятелства при описанието на нарушението. Именно
поради това нарушението не може да бъде санирано от събраните по делото
доказателства. Предметът на доказване в процеса е очертан от твърденията в
обстоятелствената част на ЕФ. Следователно дори и в хода на въззивното съдебно
следствие да се установи, че процесният лек автомобил е регистриран на територията
на Република България, не е спрян от движение и е бил управляван без за него да
е имало сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, то това биха били все нови факти,
по които жалбоподателят досега не се е защитавал в хода на процеса. Недопустимо
е със съдебното решение на нарушителя да бъдат предявявани за пръв път нови
съставомерни обстоятелства.
Само за пълнота следва да се отбележи, че на съда е
служебно известно, че при по-късно издадените електронни фишове този порок при
описанието на нарушението е преодолян. Видно е, че самият наказващ орган е
констатирал необходимост описанието на нарушението да бъде допълнено с
посочване на изпълнителното деяние и обстоятелствата, при които е извършено, с
което да бъдат изпълнени указанията, изведени от съдебната практика, по
приложението на закона. В настоящата хипотеза обаче констатираният порок е
съществен и неотстраним.
На следващо място по
делото се доказа, че не е попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г., което представлява самостоятелно нарушение на
процедурата по установяване на нарушението и неговото санкциониране с
електронен фиш. От своя страна по необходимост това влече и следващ порок – липса
на доказателство за спазването на чл. 6 от Наредбата, поради което
кумулативните изисквания за законосъобразно използването на мобилно АТСС не са
спазени по делото.
С чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г. е въведено задължение за контролния орган при всяко използване на мобилно
АТСС да съставя протокол съгласно приложението. Предвидено е протоколът да се
попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол (чл. 10, ал. 2), като
при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта протоколът трябва да се попълва за
всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда
(чл. 10, ал. 3). В настоящия случай, въпреки въведеното императивно задължение
за съставянето на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., то за използването на процесното мобилно АТСС такъв протокол
липсва. Изискването за съставянето на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата
не е самоцелно, тъй като той изпълнява важна доказателствена функция в процеса.
Липсата на редовно съставен протокол означава и липса на доказателство по
делото за спазването на нормативно предвидения ред за установяване на
нарушението чрез използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение. Същевременно доказателствената тежест в
процеса се носи единствено от административнонаказващия орган, поради което той
следва да понесе и последиците от доказателствената непълнота за законосъобразното
провеждане на процедурата. Доколкото изискването за попълване на протокол по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е установено като елемент
от процедурата при използване на мобилно АТСС за контрол, то несъставянето му
винаги ще съставлява процесуално нарушение. Настоящият съдебен състав приема,
че това нарушение е от категорията на съществените, поради което то влече
незаконосъобразност на ЕФ, издаден в резултат на така опорочената процедура.
Това е така, защото протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. служи като доказателство за редица съществени за
преценката за законосъобразното провеждане на производството обстоятелства,
които не могат да бъдат установени по друг начин.
На първо място съставянето на протокола по чл. 10, ал.
1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е задължително, защото той е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, мястото
на контрол и къде е разположено техническото средство, с какво по вид АТСС е
заснето нарушението, дали техническото средство е използвано от служител,
оправомощен да борави с такива средства, къде то е било разположено – в лек
автомобил, на мотоциклет или е било временно разположено на пътя, във време на
движение ли е направено заснемането или не, доколкото е предвиден различен ред
за ангажиране на отговорността в тези случаи. По делото се твърди, че
заснемането е извършено с АТСС, монтирано върху служебно моторно превозно
средство, но информация относно мястото на контрол не би могла да се изведе и
по реда на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., т.е. от снимката
на разположението на уреда, тъй като такава също липсва. С разпоредбата на чл.
189, ал. 8 от ЗДвП е регламентирано изрично задължение за директора на
съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, в съпроводителното писмо да посочи определени
в закона обстоятелства, сред които разположението на автоматизираното
техническо средство, но така също и да представи доказателства за тези
обстоятелства. При липсата на попълнен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата
се явяват незаконосъобразни и последващите действия на контролните органи, като
осъществени при съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи условията,
реда и начина за използването на мобилни АТС и системи за контрол на правилата
за движение.
На следващо място липсата на попълнен протокол по чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. препятства възможността да се
извърши преценка дали е спазено правилото по чл. 11, ал. 2 от Наредбата.
Разграничават се три хипотези на установяването и заснемане на нарушения: 1) от
статични АТТС; 2) от мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя и 3)
от мобилни АТТС, прикрепени към превозно средство и във време на движение. В
първите две хипотези за установените от АТСС нарушения на правилата за движение
по пътищата се издават електронни фишове. Изключение от реда за издаване на
електронен фиш е въведено единствено за нарушения, установени с мобилни АТТС
във време на движение, за които нарушения електронни фишове не се издават.
Обстоятелството към коя от разгледаните хипотези попада всеки отделен случай се
установява отново от съдържанието на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата.
Тъй като в настоящата хипотеза такъв протокол липсва в обективната
действителност, то може единствено да се предполага дали процедурата е била
спазена. От своя страна санкционирането с ЕФ на деяние, попадащо в хипотезата
на чл. 11, ал. 2 от Наредбата, би съставлявало съществено процесуално
нарушение. Досежно и това обстоятелство при липса на съставен протокол по чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. надлежното изпълнение на
процедурата по установяване на нарушение с мобилно автоматизирано техническо
средство не може да бъде установено по друг начин, а доказателствената
непълнота - да бъде санирана. Това отново доказва съществения характер на
допуснатото процесуално нарушение. В този смисъл Решение № 1412 от 24.06.2019 г. по к.а.н.д. № 1253/2019 г. на
Административен съд – Пловдив.
По делото не се доказа и да е спазено изискването по
чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., а именно използваното техническо
средство да е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване
на производителя и нормативните предписания. Нормативната уредба предписва
спазването на редица технически изисквания към монтажа и експлоатацията на
АТСС, регламентирани с Наредбата и инструкцията за експлоатация, като тяхното
съблюдаване представлява гаранция за законосъобразното използването на мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. В тази връзка
законодателят е предвидил улеснен ред за доказване надлежното изпълнение на
тези изисквания, като в съдържанието на протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. следва да бъде удостоверено чрез попълване на нарочно
поле и полагане на подпис, че автоматизираното техническо средство е използвано
съгласно нормативните изисквания, установени в инструкцията за експлоатация.
При липса на надлежно попълване в протокола спазването на техническите
изисквания, явяващи се гаранция за изправност на техническото средство, не може
да се презюмира. В съдебната практика е изяснено, че дори ненадлежното
попълване на протокола в тази му част - когато липсва удостоверяване или подпис
на извършилото го лице, то отново не може да бъде извършена проверка за
спазване изискванията на чл. 6 от Наредбата, поради което е допуснато
съществено процесуално нарушение – така Решение
№ 4424 от 27.06.2019 г. по к.а.н.д. № 4318/2019 г. на Административен съд –
София; Решение № 541 от 18.03.2019 г.
по к.а.н.д. № 277/2019 г. на Административен съд – Варна. На още по-силно
основание, когато протокол въобще не е съставен, то нарушението на
процесуалните правила отново следва да се квалифицира като съществено.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. служителят включва автоматизираното техническо средство
или система и извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол. Неясно остава по делото дали са били извършени
необходимите първоначални настройки и от кое лице. При липса на протокол по чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., както и на каквито и да било
други доказателства в тази насока, то изводът дали АТСС е монтирано и използвано
съгласно нормативните и изискванията на инструкцията за експлоатация би почивал
единствено на предположения. Административнонаказателната отговорност от своя
страна обаче не може да бъде осъществена въз основа на предположения. По тези
съображения ангажирането на отговорността на жалбоподателя, но без по делото да
е доказано, че са били спазени предвидените изисквания при монтажа и
експлоатацията на процесното АТСС, съществено нарушава правото на защита на
наказаното лице.
В заключение не би могло да се приеме, че
несъставянето на протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
не е процесуално нарушение от категорията на съществените. Противното би
обезсмислило съществуването на разпоредбата, както и необходимостта от
попълването за в бъдеще на посочения протокол при използването на мобилни АТСС
за контрол, ако липсата на протокола не влияеше съществено на
законосъобразността на процедурата. Подобно становище от гледна точка на
последиците си би могло да се равнява и на мълчалива отмяна на разпоредбата на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Същевременно трайна е
съдебната практика на административните съдилища в страната относно характера
на липсата на съставен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата като
самостоятелно съществено процесуално нарушение - така Решение № 2406 от 19.12.2016 г. по к.а.н.д. № 2827/2016 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2017 от 28.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2314/2019 г. на Административен съд –
Варна; Решение № 115 от 22.10.2019 г.
по к.а.н.д. № 119/2019 г. на Административен съд – Ямбол; Решение № 229 от 05.05.2017 г. по к.а.н.д. №
146/2017 г. на Административен съд – Пазарджик; Решение № 32 от 20.02.2019 г. по к.а.н.д. № 5/2019 г. на
Административен съд – Кърджали; Решение
№ 533 от 08.05.2018 г. по к.а.н.д. № 228/2018 г. на Административен съд София –
област; Решение от 18.11.2019 г. по
к.а.н.д. № 97/2019 г. на Административен съд – Силистра; Решение № 273 от 25.10.2019 г. по к.а.н.д. №
246/2019 г. на Административен съд – Кюстендил.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
останалите възражения по жалбата – да са допуснати съществени процесуални
нарушения чрез непосочване на име и длъжност на конкретно физическо лице,
издало електронния фиш и чрез налагането на имуществена санкция на
жалбоподателя - юридическо лице с ЕФ вместо с НП, съдът намира за
неоснователни, но това не променя крайния извод за опороченост на процедурата
поради допуснатите съществени процесуални нарушения, изяснени в предходните
абзаци от мотивите на съдебното решение.
По гореизложените съображения обжалваният електронен
фиш е незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен.
Страните не направиха искания за присъждането на
разноски в процеса.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия Г № 0000592 за налагане на имуществена
санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на „АБЙОН“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Даме Груев“ № 31, ет. 2,
представлявано от *** А.Н.А.на основание чл. 638 ал. 4 от Кодекса за
застраховането е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 (две
хиляди) лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ