РЕШЕНИЕ
№ 23244
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110148187 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от А. Г. Б., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ************ съдебен адрес: *************** тел. ********** чрез адв. Л. К. Б.,
срещу „********“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес за управление:
*************** с която се иска да бъде установено по отношение на ответника, че
ищеца не му дължи сумата, предмет на издадения изпълнителен лист от 30.06.2020 г.,
издаден по ч.гр.д. №№ ****** от 2020 г. на СРС *********, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № ********** при ЧСИ СЯ, рег. № ****, а именно:сумата от
439 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № ******** г., ведно със
законна лихва от 03.02.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
128,01 лв. за периода от ******** г. до 31.12.2007 г. и 175 лв. разноски по делото, а именно:
25 лв. държавна такса и 150 лв. възнаграждение за адвокат.
Твърди се, че срещу А. Г. Б. на 12.08.2025 г. е било образувано изпълнително дело №
********** при ЧСИ СЯ, рег. № ****, с район на действие СГС от кредиторът „********“
ЕООД. Това изпълнително дело е образувано въз основа на Изпълнителен лист издаден на
30.06.2020 г. от Софийски районен съд на основание Заповед за изп. по чл. 410 от ГПК по
ЧГД № ****** от 2020 г. на СРС *********. По този изпълнителен лист той дължал сумата
от 439 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № ******** г., ведно със
законна лихва от 03.02.2020 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на
128,01 лв. за периода от ******** г. до 31.12.2007 г. и 175 лв. разноски по делото, а именно:
25 лв. държавна такса и 150 лв. възнаграждение за адвокат. Изпълнителният лист е издаден
още на 30.06.2020 г., а до 12.08.2025 г. не са били предприемани, каквито и да е било
действия за събиране на вземането. Датата 12.08.2025 г. е почти 2 месеца след изтичането на
5-годишния давностен срок.
Твърди се, че между датите 30.06.2020 г. и 12.08.2025 г. не са извършвани
изпълнителни действия и съответно петгодишната погасителна давност е изтекла.
1
Представени са писмени доказателства.
Иска се да бъдат изискани изпълнителното и заповедното дело.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която исковете се
признават.
Иска се в полза на ищеца да бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение,
при представяне на доказателства за заплащането му, а в случай, че то се претендира с ДДС
ищецът да представи доказателства за регистрацията на адвоката по ЗДДС.
Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа
страна следното:
А. Г. Б. от една страна и „********“ ЕООД от друга страна са били страни по ч.гр.д.
№******/2020 г. на Софийския районен съд, *********, по което на 21.04.2020 г. е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 407 ГПК за сумата от 439 лв., представляваща главница по
договор за паричен заем от ******** г. ведно със законна лихва от 3.2.2020 г. до изплащане
на вземането, договорна лихва в размер на 128,01 лв. за периода от 7.12.2006 г. до
31.12.2007 г. и 175 лв. разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 150 лв.
възнаграждение на адвокат.
На 20.06.2020 г. Софийският районен съд по ч.гр.д. №******/2020 г е констатирал, че
заповедта за изпълнение е влязла в сила и подлежи на изпълнение е разпоредил да бъде
издаден изпълнителен лист за сумите по заповедта за изпълнение.
По молба на взискател „********“ ЕООД от 12.08.2025 г. е образувано изп.дело №
2025****040****** по описа на ЧСИ СЯ. С молбата взискателят не е възложил на съдебния
изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението. Поискано е
налагане на запори, респективно възбрани.
Със запорно съобщение изх. №******/10.09.2025г. е наложен запор върху банковите
сметки на ответника в „**********“ АД.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
2
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само
тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № ********** г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако
длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен срок,
заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй
като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно
основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в
посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС,
ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска по чл.424 ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото
вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този
режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се
предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.),
чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с
изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава
крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на
вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност. / в т.см. са
определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № ********** г. на ВКС, IV г. о., определение
№60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 6/21.01.2016 г. по
т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.
Страните не спорят относно обстоятелството, че заповедта за изпълнение е влязла в
сила в хипотезата на чл.416, предл.1 ГПК. За съда най-късния срок, в който със сигурност
заповедта за изпълнение е влязла в сила е 20.06.2020 г.- датата на която е издаден
изпълнителен лист.
3
Ответникът не е навел твърдения давността да е спирана и прекъсвана до 12.08.2025 г.
– датата на която е депозирана молба за образуване на изп. дело № 2025****040****** по
описа на ЧСИ СЯ
Така започнала да тече на 20.06.2020 г., давността е изтекла на 20.06.20205 г.,
респективно към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело -
№2025****040****** по описа на ЧСИ СЯ- 12.08.2025 г. давността не е изтекла.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за заплатена държавна
такса в размер на 50 лева. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38,
ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал.
2 от ЗА в размер от 400 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда
Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че такова
възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и съответства на
принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по
дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Г. Б., ЕГН **********, с
настоящ адрес: ************, срещу „********“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: ******************** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 439 ГПК, че по отношение на ответника НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО НА
ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ за сумата, предмет на издадения изпълнителен лист от
30.06.2020 г., издаден по ч.гр.д. №№ ****** от 2020 г. на СРС *********, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № ********** при ЧСИ СЯ, рег. № ****, а
именно:сумата от 439 лв., представляваща главница по договор за паричен заем №
******** г., ведно със законна лихва от 03.02.2020 г. до изплащане на вземането,
договорна лихва в размер на 128,01 лв. за периода от ******** г. до 31.12.2007 г. и 175 лв.
разноски по делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 150 лв. възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА „********“ ЕООД с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на А. Г. Б., ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА „********“ ЕООД с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат Л. К. Б., ЕГН: **********,
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4