ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 161
гр. Златоград, 13.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в закрито заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ив. Димчева
като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело №
20225420100097 по описа за 2022 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 776/09.05.2022 г., подадена от Г.
П. Ч. и Р. А. Ч. срещу Р. М. П., в която се излагат съображения, че с Решение
№ 168/31.12.2013 г., постановено по гр.д. № 77/2011 г. по описа на РС-З., в
нарушение на разпоредбата на чл. 299 ГПК е пререшен идентичен спор
разрешен с влязло в сила Решение № 57/2010 г. по гр.д. № 6/2010 г. на РС-З..
Ищците считат, че съдът не се е съобразил със силата на пресъдено нещо,
формирана с цитираното съдебно решение и е постановил незаконен,
недопустим и нищожен съдебен акт, който следва да бъде обезсилен.
Искането към съда е следното: като обсъди подробно изложеното в исковата
молба и забранителната норма на чл. 299 ГПК, да постанови решение с което
предявеният иск да бъде уважен.
С разпореждане № 130/10.05.2022 г., съдът е указал на ищците да
уточнят искането си, като формулират петитум на исковата молба, в който
изрично да посочат съдебния акт от който са недоволни и какво е искането
им към съда.
С молба вх. № 887/23.05/2022 г., подадена от ищците, същите
уточняват, че молят съда да отмени Решение № 168/30.12.2013 г. по гр.д. №
77/2011 г. на РС-Златоград, като неправилно, незаконосъобразно и
постановено в противоречие с чл. 299 ГПК. Излагат се подробни
1
съображения, че с цитирания съдебен акт съдът се е произнесъл по незаконен,
недопустим и неоснователен иск за спор, който вече е бил решен, а такива
решения са незаконни и нищожни, тъй като по силата на забранителната
норма на чл. 299 ГПК е незаконно, недопустимо, спор, решен с влязло в сила
Решение № 57/2010 г. да бъде пререшаван.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. М. П. е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и
недоказан, поради което моли да бъде отхвърлен и претендира разноски за
производството.
С разпореждане № 211 от 27.07.2022 г., съдът е разпоредил делото да се
изпрати на ВКС за произнасяне по реда на чл. 303 и сл. ГПК.
С разпореждане № 127 от 05.08.2022 г. на и.ф. председател на I г.о. на
ВКС, делото е изпратено на РС-З. по компетентност за разглеждане и
произнасяне по молбата. В мотивната част на разпореждането се сочи, че
настоящият съд следва да даде повторни указания за уточняване на
обстоятелствената част на исковата молба и искането на ищците, както и да
извърши преценка за нейната редовност и допустимост, като се вземат
предвид данните за приключилите между страните производства по чл. 303
ГПК и по чл. 270, ал. 2 ГПК.
С разпореждане № 222/10.08.2022 г. съдът отново е указал на ищците да
допълнят и уточнят твърденията си и да посочат какво е искането им към
съда.
С молба вх. № 1624/12.09.2022 г., подадена от ищците е направено
уточнение, както следва: съдът да отмени Решение № 168/30.12.2013 г. по
гр.д. № 77/2011 г. на PC-З., като неправилно, незаконосъобразно, постановено
в противоречие на чл.299 ГПК, както и да обезсили същото, като незаконно и
недопустимо поради влязло в сила преди това Решение № 57/2010 г. по гр.д.
№ 6/2010 г. по описа на PC-З., с което е разрешен идентичен спор между едни
и същи страни, на едно е също правно основание и касае един и същ предмет.
С оглед на изложените в исковата молба твърдения, уточнени с
цитираните по-горе молби, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 299, ал.1 ГПК спор, разрешен с влязло в
сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът
разпорежда друго. Разпоредбата визира т.нар. отвод за пресъдено нещо,
2
представляващ отрицателна процесуална предпоставка за съществуване
правото на иск. Наличието й е пречка за разглеждане на повторно
образуваното дело, което на основание чл. 299, ал. 2 ГПК подлежи на
прекратяване служебно от съда. За да е налице тази пречка е необходимо да
има тъждество между страните и предмета на делото, по което е формирана
сила на пресъдено нещо (чл. 298 ГПК), и тези по повторно образуваното дело.
В случай, че съдът е приел за разглеждане такъв иск, то горното би довело до
преценка за неговата допустимост. В тази връзка следва да се посочи, че по
валидността, допустимостта и правилността на съдебен акт, компетентен да
се произнесе е проверяващият съд по реда на инстанционния съдебен
контрол, като съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В случая е
проведен инстанционен съдебен контрол на Решение № 168/30.12.2013 г.
постановено по гр.д. № 77/2011 г. по описа на РС-З., в резултат на което е
постановено Решение № 137/08.04.2014 г. по в.гр.д.№ 73/2014 г. ОС-Смолян,
съобразно въведените от ищците възражения, като решението е обезсилено, в
частта с която е отхвърлен предявеният от Г. П. Ч. и Р. А. Ч. иск против Р. М.
П. и същият е оставен без разглеждане като процесуално недопустим. В
останалата част Решение № 168/30.12.2013 г. по гр.д. № 77/2011 г. на ЗРС е
потвърдено, като същото е влязло в сила на 08.04.2014 г. Правилността и
допустимостта на постановения съдебен акт е в изключителната
компетентност на въззивната съдебна инстанция, като настоящият съд няма
правомощия да отмени, респ. да обезсили цитирания акт, в каквато насока е
искането на ищците по настоящото дело.
Относно проверката на валидността на съдебното решение е предвидена
и възможността по реда на чл. 270, ал. 2 ГПК, съгласно която нищожността
на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез
възражение. Служебно известно на настоящия съдебен състав е Решение №
38/24.02.2020 г., постановено по гр.д. № 425/2017 г. по описа на РС-З., с което
е отхвърлен предявения от настоящите ищци иск за прогласяване на
нищожността на Решение № 168/30.12.2013г. по гр.д.№ 77/2011 г. на РС-З..
Цитираното Решение № 38/24.02.2020 г., по гр.д. № 425/2017 г. на РС-З. е
потвърдено с Решение № 241/12.10.2020 г. по в.гр.д. № 329/2020 г. на ОС-С. и
Определение № 60263/16.06.2021 г. гр.д. № 764/2021 г. на ВКС, с което
3
въззивното решение не е допуснато до касационен контрол.
За пълнота следва да се посочи, че въз основа на молби на настоящите
ищци, във ВКС са образувани три отделни производства за отмяна на влязло
в сила съдебно решение, приключили с Решение № 283 от 18.12.2014г. по
гр.д.№ 4866/2014г., I г.о. на ВКС (по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК), Решение №
143/2015г. от 20.01.2016г. по гр.д.№ 2667/2015г. ВКС, II г.о. (по чл. 303, ал. 1,
т. 1 и т. 2 ГПК) и Определение № 17 от 16.01.2019 г. по гр.д. № 95/2019 г. на
ВКС, II г.о., с които исканията на Г. П. Ч. и Р. А. Ч. са оставени без уважение,
респ. без разглеждане.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че предявеният иск е
недопустим, поради което и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва
да бъде върната.
По разноските.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК, право на разноски
възниква единствено за ответника. Такива се претендират в размер на сумата
от 800 лв. – адвокатско възнаграждение, което видно от представения към
отговора на исковата молба договор за правна защита и съдействие серия СМ,
№ 037483 от 30.05.2022 г. е реално заплатено – в брой, поради което следва да
бъде възложено в тежест на ищците.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК, искова молба вх. № 776/09.05.2022
г., подадена от Г. П. Ч. , ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул.
„А. С.“ № 162. и Р. А. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Н. общ. Н., обл. С., ул.
„А. С. № . за отмяна на Решение № 168/30.12.2013 г. по гр.д. № 77/2011 г. на
PC-З., като неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие на
чл. 299 ГПК, както и за обезсилване на същото, като незаконно и
недопустимо, поради влязло в сила Решение № 57/2010 г. по гр.д. № 6/2010 г.
по описа на PC-З.
ОСЪЖДА Г. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., общ. Н., обл. С., ул.
„А. С.“ № .и Р. А. Ч., ЕГН **********, с адрес гр. Н., общ. Н., обл. С. ул. „А.
С.“ №. да заплатят на Р. М. П., ЕГН **********, с адрес: с. Ц., общ. Р., обл.
4
П.., ул. „Ц. Б.I“ № . сумата в общ размер на 800 лв. (осемстотин лева) –
разноски за производството, представляваща адв. възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред
Окръжен съд-С., в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищците на посочения в
исковата молба адрес, а на ответника на посочения съдебен адрес, чрез адв. И.
А..
Съдия при Районен съд – Златоград: ____________В.Д.___________
5